Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 30.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ДОБРИЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря Стоянка Петрова
разгледа докладваното от съдия
Митева АНД № 658 по описа на Добричкия
районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Г.Г. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Ив. Д. – ДАК, срещу НП № ПИОС
177 от 28.05.2020 г., издадено от Кмета на Община гр. Добрич, с което на
жалбоподателката за нарушение на
т. 9 от Заповед с
peг. № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-236/24.04.2020 г. (издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ), на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се прави искане
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания,
като моли процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител изразява становище по жалбата, като излага
становище същата да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:
На 27.04.2020 г. около 15.55 ч. в гр. Добрич св. Д.А.Д. и св. В.М.И. –
служители на Първо РУ на МВР – Добрич, осъществявали служебните си задължения в
района на паркинга „Синя зона“ срещу ДКЦ I, когато установили
жалбоподателката да се движи в посока центъра на града, без да е поставила
защитна маска за лицето си или друго средство, покриващо носа и устата.
При така установеното св. Д. образувал против Г.
административно-наказателно производство, като в присъствието на св. И.
съставил АУАН № 000138/27.04.2020 г. /№ 1717а-888/28.04.2020 г./ за това, че на
27.04.2020 г. около 15.55 ч. в гр. Добрич, на обществено място – паркинг „Синя
зона“ пред ДКЦ I И.Г. е без поставена защитна маска
за лицето си или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява
въведената противоепидемична мярка с т. 9 на Заповед с peг. №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-236/24.04.2020 г. – нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В
последствие било издадено и процесното НП, в което цитирайки описаната в АУАН
фактическа обстановка административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението по т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020 г.
(издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ).
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Д.А.Д. и
св. В.М. Иванова, както и от приобщените по делото писмени доказателства.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
В хода на административно-наказателното производство
са допуснати нарушения на процесуалните правила който ограничават правото на
защита на жалбоподателката и съображенията на съда в тази насока са следните:
АУАН не отговаря на изискванията
на чл. 42, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
На първо място, след внимателен анализ на представения
с жалбата екземпляр от АУАН и този, приложен по административно-наказателната
преписка, се установява наличие на „дописване“ в документа. В екземпляра,
връчен на Г. /л. 7/ в графа „с което е нарушил“ е посочено „чл. 209А, ал. 1“, а
в приложения по преписката екземпляр /л. 15/ в същата графа е описано „чл.
209А, ал. 1 от Закона за здравето“. В описанието на нарушението също има
дописване на текста „с Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г.“, който не фигурира в
АУАН, даден на жалбоподателката.
При липса на яснота кой, кога, защо и в чие присъствие
е дописал документа, е налице грубо нарушаване правата на защита на наказаното
лице, което води до опорочаване на производството до степен, обосноваваща
отмяна на издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление.
Отделно от това, АУАН има два номера - № 000138/27.04.2020 г. и № 1717а-888/28.04.2020 г., като в НП е цитиран
вторият номер, който също е дописан в последствие и в предоставения на
жалбоподателката екземпляр от АУАН този номер го няма. Следователно за
наказаното лице отново е възникнала неяснота въз основа на кой АУАН е издадено
процесното НП, още повече, че се касае за две различни дати на издаване. При
наличие на данни, че АУАН е съставен на датата на установяване на нарушението,
това обстоятелство води до неяснота на коя дата всъщност е извършено
нарушението, описано в АУАН.
На следващо място, като нарушена разпоредба в АУАН е
посочен чл. 209а ал. 1 /от Закона за здравето/. Тази разпоредба
съдържа състав на административно нарушение, но е бланкетна и следва да бъде
запълнена със съдържание чрез посочване на друга разпоредба, съдържаща описание
на мерките. Чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в случая е следвало да е посочен във връзка
с чл. 63, ал. 4
ЗЗ, във връзка с т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020 г.
Нито в АУАН, нито в НП се споменава чл. 63, ал. 4
ЗЗ, според който „При обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област", като чл. 63, ал. 1
ЗЗ се цитира единствено в описанието на нарушението в НП, сочещо, че
цитираните заповеди са издадени на това основание.
Атакуваното НП също е издадено, като е била нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН. Посочена е различна от описаната в АУАН разпоредба,
която е била нарушена - т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването.
Подвеждането на описаното в АУАН и в НП поведение на
дееца под различни правни норми съставлява съществено процесуално нарушение,
което води до накърняване правата на нарушителя в производството, респ. правото
му на защита – да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се
защитава срещу него и обуславящо цялостната отмяна на наказателното
постановление.
Правилната квалификация на деянието е чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4
от ЗЗ във връзка с т. 9 от Заповед с peг. № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. № РД-01-236/24.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването.
Посочване на правната квалификация на нарушението е от
съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да
узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен
това следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова
квалификация да е налице пълно единство и съответствие. Отделно от това следва
квалификацията на нарушението да е една и съща в АУАН и НП.
Производството по налагане на административно
наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на
процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и
водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Отделно от това за пълнота на изложението по съществото на делото трябва да се отбележи и
следното:
Със заповед на министъра на здравеопазването е
въведена противоепидемична мярка, установена с т. 9 на заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. - носене на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др./ от всички
лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви,
манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др./. За целите на мярката
е посочено, че са обществени и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни и/или са предназначени за обществено ползване /в т. ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги/.
Впоследствие, със заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на
министъра на здравеопазването, т. 9 на заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването е била изменена, като думите „или на открити“ и
думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ са заличени.
Съгласно чл. 63, ал.
11 от Закона за здравето, заповедите на министъра на
здравеопазването, с които се въвеждат временни противоепидемични мерки, макар
да могат да бъдат обжалвани, подлежат на предварително изпълнение.
При това положение е видно, че към датата на издаване
на обжалваното наказателно постановление – на 28.05.2020 г., деянието, за което
е санкционирана жалбоподателката, вече не съставлява административно нарушение.
Считано от датата на издаване на заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. носенето на
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата по улицата,
не е измежду въведените със заповед на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки.
Налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, за жалбоподателя е
по-благоприятно установеното със заповед № РД-01-247/01.05.2020 г., тъй като
според нея деянието не е административно нарушение и за него не следва да се
носи административно наказателна отговорност.
С
оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
ПИОС 177 от 28.05.2020 г., издадено от Кмета на Община гр. Добрич, с което на И.Г.Г.
ЕГН ********** *** за нарушение на
т. 9 от Заповед с
peг. № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра
на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед с peг. №
РД-01-236/24.04.2020 г. (издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ), на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: