№ 2143
гр. Варна, 08.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20253100500714 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба № 93900/21.11.2025г. от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 ЧРЕЗ АДВ. З. Й. Ц. – САК против Решение № 3669 от
21.10.2024 г. по гр. дело № 16388 по описа на 50- ти състав на Районен съд - Варна за 2021 г.
в частта в която исковият съд е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сумата
в размер на 135.90 лв. - неустойка, начислена поради еднократно предсрочно прекратяване
по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № ******** от 14.04.2021г., изм. с
Допълнително споразумение № *********** от 06.07.2021г. към договор за мобилни услуги
за мобилен номер **********, както и 139.13 лв. – неустойка, начислена поради
предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги №
************* от 06.07.2021г. за мобилен номер *********.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение поради противоречие на материалния закон и необоснованост. Счита се, че
безспорно е установено възникването и съществуването на валидни облигационни
правоотношения между „Йеттел България“ ЕАД и Д. В. Р. с предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера ********** и *********. За
използваните от Д. В. Р. мобилни услуги „Йеттел България“ ЕАД е издал фактура №
***********г., фактура № ************г., фактура № ************г., фактура №
**********г., включващи задължения за месечни абонаментни такси и използвани услуги за
съответен отчетен период. Падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след
издаването им и тези дати са изрично указани на фактурите. Сочи се, че плащане в
предоставения срок не е извършено и дружеството е упражнило правото да прекрати
едностранно договорите за мобилни услуги, при условията на които са използвани мобилни
номера ********** и *********. Твърди се, че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочно (за номер ********* преди 06.07.2023г., за
номер ********** преди 06.07.2023г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги, по
вина на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а съгласно посочените
клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
1
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС. В допълнение сочи, че абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните), част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги, като размерът на неустойката за номер ********* е 139.13 лв.
Посочва, че изводът на съда за неравноправност на посочените клаузи за неустойки за
неправилен поради това, че е налице двустранно воля за съгласие с процесната клауза и за
последиците, които тя предвижда, подписвайки договорите за мобилни услуги. Цитират се
разпоредбите на чл.143 ЗЗП, като се твърди ,че не е налице кумулативност на нито една
предпоставки, за да се приеме, че е налице неравноправна клауза. Изразява се несъгласие с
извода на първоинстанционният съд, че неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси излиза извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
нито, че накърнява добрите нрави. На следващо място, сочи, че изводът на съда за
недължимост на процесните вземания за неустойки не е съобразен с постановките на
Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което кредиторът по
договор с продължително и периодично изпълнение може да търси неустойка за
обезщетяване на вредите поради бъдещо разваляне, ако такава реално е уговорена. Посочва
се, че в случая неустойката е компенсаторна по своя характер, като целта й да възмезди
вредите на кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря на
основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се още, че така уговорения размер на неустойката не
съставлява по своята същност насрещна престация от страна на потребителя без насрещен
неин еквивалент от страна на оператора. Цитират се разпоредбите на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както
и дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.В подкрепа на твърденията си посочва и обилна съдебна практика на съдилищата.
Отправя се искане да бъде отменено Решение № 3669 от 21.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 16388 по описа на Районен съд - Варна за 2023 г., Г.О., 50-и състав, в частта в която
съда е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сумата в размер на 135.90 лв. -
неустойка, начислена поради еднократно предсрочно прекратяване по вина на длъжника на
Договор за мобилни услуги № ******** от 14.04.2021г., изм. с Допълнително споразумение
№ *********** от 06.07.2021г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер
**********, както и 139.13 лв. – неустойка, начислена поради предсрочно прекратяване по
вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № ************* от 06.07.2021г. за
мобилен номер *********.Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с твърдения за неоснователност на жалбата. Счита се, че клаузите
относно предоставените услуги са в нарушение на разпоредби те на ЗЗП. Сочи се, че
прекратяването на договорите поради неизпълнение на задълженията на ответника се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД , поради което следва да се даде
подходящ срок за изпълнение. Счита, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
прекрати договорите преди изтичането на срока им, а само предсрочното им прекратяване
води до възникване на уговорената между страните компенсаторна уговорка. Посочва още,
че от съдържанието на процесиите договор за мобилни услуги и лизинг, както и от общите
условия към тях, всяка от страните no облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това,
в договора е предвидено единствено заплащане на неустойка само на търговеца. На
следващо място се сочи, че договорът за мобилни услуги е бланкови, тъй като съдържанието
му не е предварително договорено между страните, а физическото лице-потребител не е
имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. В заключение посочва, че
уговорената неустойка следва да компенсира вредите от прекратяването на договора преди
настъпване на неговия краен срок, последните обаче не са съизмерими с неполучената
парична престация на потребителя за остатъка от срока на договора. Така, при уговорена
неустойка, равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора,
2
мобилният оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил, ако
договорът не е развален, поради което счита, посочените клаузи за нищожни и като такива
не следва да пораждат права и задължения за страните по облигационното отношение.
Отправя искане подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена , а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговорите по нея доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба № 93900/21.11.2025г. от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 ЧРЕЗ АДВ. З. Й. Ц. – САК против Решение №
3669 от 21.10.2024 г. по гр. дело № 16388 по описа на 50. състав на Районен съд - Варна за
2021 г. в частта в която исковият състав е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“
ЕАД за сумата в размер на 135.90 лв. - неустойка, начислена поради еднократно предсрочно
прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги № ******** от
14.04.2021г., изм. с Допълнително споразумение № *********** от 06.07.2021г. към договор
за мобилни услуги за мобилен номер **********, както и 139.13 лв. – неустойка, начислена
поради предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за мобилни услуги №
************* от 06.07.2021г. за мобилен номер *********.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2025г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* в срок до първото
съдебно заседание по делото да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС сума в
размер на 400 /четиристотин / лв. за възнаграждение на особен представител, дължимо за
въззивната инстанция, на осн. чл.47, ал.6 ГПК, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в
срок съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумата на осн. чл.77
ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на
правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация
3
е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4