Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058
гр. Първомай, 05.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 193 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 109, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл.
52 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО).
Ищецът
УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в
качеството на Изпълнителен директор и
по процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Е.Г.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от
назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 3 250, 00 (три
хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща стойността на предоставената
й медицинска помощ и услуги в периода на болничния й престой от
09.03.2019 г. до 19.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2020 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до
изплащане на вземането, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че на 09.03.2019
г. в 13:08 часа ответницата посетила спешния кабинет на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД –
Пловдив с оплаквания от болка в горен коремен етаж, съпроводена с гадене и
повръщане и ирадираща към гръбначния стълб. На същата дата в 14:35 часа, след
като декларирала информираното си съгласие за подлагане на болнични
диагностични и лечебни процедури, била хоспитализирана с диагноза „Чревни
сраствания“ с код по МКБ: К56.5, във Втора клиника по хирургия в посоченото
лечебно заведение, където в периода до 19.03.2019 г., когато била изписана, й
била предоставена медицинска помощ в изпълнение на диагностично-лечебния
алгоритъм по Клинична пътека № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели
черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много
голям обем и сложност при лица над 18 години“. Доколкото през време на
стационарното си лечение била здравно неосигурена, на основание чл. 109, ал. 1
във вр. с чл. 52 от ЗЗО пациентката следвало да заплати за своя сметка
стойността на ползваните медицински услуги в размер на 3 250, 00 лева,
определен съгласно действащия ценоразпис на болницата.
Поради липса на доброволни престации ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на вземането си по
реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав, срещу
която длъжникът подал възражение с доводи за извършено плащане на дължимите от
него здравноосигурителни вноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител е депозирал Отговор вх. № ***г., с който
оспорва претенцията като недоказана.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява, като с Молба вх. № ***г. от пълномощника си
поддържа иска, а подробни съображения в подкрепа на процесуалната си позиция излага
и в писмена защита. Ответникът чрез назначения му особен представител пледира
за отхвърлянето му.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от спорещите доводи, приема от
фактическа страна следното:
Въз
основа на приобщените писмени
доказателствени източници – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ***г. (л. 4) и
Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (л. 43),
издадени на 09.03.2019 г. от д-р С. С.– специалист хирург при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД
– Пловдив, и Епикриза И. З. № ***г. (л. 10), издадена от Втора хирургична
клиника при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, се установява, че на 09.03.2019 г. в
13:08 часа ответницата посетила приемния кабинет в диагностично-консултативния
блок на ищеца с оплаквания от болка в горен коремен етаж, ирадираща към
гръбначния стълб и съпроводена с гадене и повръщане, и след преглед от д-р С.
С.– специалист хирург, била диагностицирана с „Остър панкреатит” с код по МКБ
К85 и насочена от него за спешна хоспитализация.
На същата дата в 14:35 часа
била приета във Втора хирургична клиника на посоченото лечебно заведение,
сключило договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след като с
три Декларации (л. 5 – л. 9), които подписала на 09.03.2019 г. в 14:35 часа,
потвърдила, че е уведомена за диагнозата и характера на заболяването, целите и
естеството на лечението, предстоящата хирургична интервенция, инвазивни и други
диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и
здравето или до временна промяна в съзнанието, разумните алтернативи,
очакваните резултати, прогнозата, потенциалните рискове, свързани с
предлаганите или с други диагностично-лечебни способи или при отказ от терапия,
включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други
неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, че е съгласна с полагането
на съответните медицински грижи и с прилагането на диагностични и лечебни
процедури за подобряване на здравословното й състояние, че разбира и желае да
бъдат изпълнени предвидените за нея такива – кръвни и образни изследвания и
преливане на кръв и кръвни съставки (биопродукти), както и евентуално тези,
необходимостта от които възникне допълнително, в т. ч. анестезия и обезболяващи
средства, че е запозната с Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, гр. Пловдив, и на клиниката, в която е настанена, с ценоразписа
на предоставяните от болницата медицинска помощ и услуги, обявен на сайта: www.unihosp.com, и с условията, при които НЗОК ги покрива, и
че приема да плати за своя сметка стойността им в случаите на нефинансирането
им от Републиканския бюджет, от този на НЗОК или от друг източник, на
незавършване на алгоритъма на клиничната пътека или на прекъсване на
здравноосигурителните й права и невъзстановяването им до края на хоспиталния й
престой.
Видно от гореспоменатата
епикриза, Предоперативни епикризи от 10.03.2019 г. (л. 11 – л. 12), Оперативен
протокол № ***г. (л. 13), Ехографски преглед № ***г. (л. 28), Резултат от
хистопатологично изследване от 13.03.2019 г. (л. 14), Резултати от клинична
лаборатория № № ***г. (л. 15), ***г. (л. 16) и ***г. (л. 17), Искане/резултат
за микробиологични изследвания № ***г. (л. 18), Фиш за имунохематологично
изследване № ***г. (л. 19), Резултат от образно-диагностично изследване от 09.03.2019
г. (л. 27), Електрокардиограма (л. 26), Температурен лист (л. 20), Анестезиологичен
лист № ***г. (л. 21), Трансфузионни листове за преливане на кръв и кръвни съставки
от 10.03.2019 г. (л. 22), 11.03.2019 г. (л. 23), 12.03.2019 г. (л. 24) и
14.03.2019 г. (л. 25), изготвени от медици в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, в
периода до 08:00 часа на 19.03.2019 г., когато била дехоспитализирана с
подобрение и без усложнения, на пациентката били извършени клинико-диагностични
прегледи и консултации, клинико-лабораторни, инструментални и
образно-диагностични изследвания и хирургична операция в коремата кухина с
пълна ендотрахеална анестезия, съпроводени с терапия, препоръки и назначения, в
изпълнение на диагностично-лечебен алгоритъм по Клинична пътека № 175 – „Оперативни
процедури на тънки и дебели черва, включително при заболявания на мезентериума
и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност при лица над 18
години“ при окончателна диагноза „Чревни сраствания (бридове) с непроходимост”
с код по МКБ К.56.5 на стойност 3 250, 00 лева, съгласно т. 25.175. от
Ценоразпис за платените услуги на ищцовото дружество в редакцията (л. 43 – л.
44), актуализирана със Заповед № 139/25.02.2019 г. на Изпълнителния му директор.
В Справка за здравноосигурителния
й статус към 07.03.2019 г., изготвена на 09.03.2019 г. (л. 29) от
информационната система на НАП, Писмо изх. № ***г. и вх. № ***г. на Заместник-директора
на ТД на НАП – Пловдив (л. 78) и Удостоверение изх. № ***г. (л. 15 от ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), издадено от ТД на НАП –
Пловдив, е отразено, че към 07.03.2019 г. липсват регистрирани данни за здравното
й осигуряване за периода от месец февруари 2014 г. до месец януари 2019 г. и че
за времето от 09.03.2019 г. до 19.03.2019 г. е била с прекъснати
здравноосигурителни права, които са били възстановени на 22.03.2019 г., когато с
банков превод на сумата от 1 407, 71 лева по сметка на ТД на НАП –
Пловдив, документиран в Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към
бюджета с уникален регистрационен номер **********/22.03.2019 г. (л. 14 от ч.
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), издадено от „Инвестбанк”
АД – Пловдив, погасила здравноосигурителните си задължения.
Впоследствие с Възражение вх.
№ ***г. (л. 13 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай) до ищеца
се оплакала, че не била предупредена от служителите на Второ хирургично
отделение за необходимостта да внесе осигуровките си най-късно до деня на
изписването си, като в противен случай ще трябва да понесе разходите за лечението
си.
С отправена до нея Покана за
доброволно плащане изх. № ***г. (л. 30), върната на 31.10.2019 г. недоставена с
отметка, че адресатът е непознат, съгласно Известие за доставяне обр. 250 № ***(л. 35), болничното заведение изложило становище за неоснователност на жалбата
й и я приканило в 14-дневен срок да му заплати на основание чл. 109 от ЗЗО
цената на медицинското й обслужване, остойностено в Сметка на пациент от 21.03.2019
г. (л. 32 – л. 33). На 22.01.2020 г. пристъпило към принудително
удовлетворяване на притезанието си по порядъка на чл. 410 от ГПК, сезирайки Районен
съд – Първомай със Заявление вх. № 377/22.01.2020 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай). Същото било уважено изцяло
със Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № ***г. (л. 8 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай), връчена на
длъжника на 12.03.2020 г. и оспорена от него в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК с Възражение вх. № ***г. (л. 12
от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец, което заповедният
и настоящият съдебен състав интерпретират с характер на такова по чл. 414, ал.
1 от ГПК. За
постъпването му заявителят бил известен на 14.05.2020 г., а разглежданият установителен иск предявил на 12.06.2020 г. в
законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с
подадена по пощата Искова молба вх. № ***г.
При така очертаните фактически
положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Претенцията,
заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрира спора върху
съществуването на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, което
черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 52 от ЗЗО в приложимата за процесното правоотношение редакция
от ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. според която неосигурените
по този закон лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения, с изключение на медицинските и други услуги
по чл. 82 от Закона за здравето (ЗЗ). Разпоредбата е проявление на общия принцип на договорното неизпълнение,
закрепен в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява правото на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и
безплатно медицинско обслужване при законоустановени условия и ред.
Относимата към казуса законова уредба на визираните обществени отношения се
съдържа в ЗЗО (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.), ЗЗ (обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от
01.01.2005 г.) и Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ, обн., ДВ, бр. 62 от 09.07.1999 г., доп., бр. 88 от 08.10.1999 г.), а
подзаконовата – в Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП), приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 02.06.2006 г., в сила от 02.06.2006 г.), и Наредба № Н-8
от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена
от Министъра на финансите (Наредба № Н-8, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., отм., бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г.).
Задължителното здравно осигуряване е дефинирано от чл. 2, ал. 1, изр. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗЗО като
осъществявано от НЗОК и от нейните териториални поделения – районни
здравноосигурителни каси (РЗОК), набиране
на задължителни здравноосигурителни вноски, управление на набраните средства и
тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, които по понятието на §
1, т. 3 от ДР на ЗЗО са насочени към опазване, поддържане и възстановяване на
здравето, на услуги и заплащане на стоки, предвидени в ЗЗО и в националните
рамкови договори (НРД).
По
правилата на чл. 2, ал. 1, изр. 2, чл.
4, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и чл. 2, ал. 1 от НОПДМП на
задължително осигурените се предоставя както свободен достъп до медицинска
помощ в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК по смисъла на § 1, т. 2 във вр. с т. 9 от ДР на ЗЗО
пакет от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности,
извършвани от медицински специалисти и класифицирани и специфицирани от чл. 45, ал. 1 от ЗЗО и НРД
във формат на „клинични пътеки”, така
и свободен избор на изпълнители, като каквито чл. 58 от ЗЗО (в редакцията от
ДВ, бр. 72 от 2015 г.) категоризира лечебните заведения или техни обединения по
ЗЛЗ и националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ.
За уреждане
на взаимоотношенията по ЗЗО НЗОК чрез РЗОК сключва с тях индивидуални договори
и при регулацията на чл. 24, т. 1, чл. 45, ал. 1 и чл. 51 от ЗЗО закупува и им
заплаща медицинската помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО, включително извънболнична и болнична за диагностика и лечение на
заболяване (чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО), която оказват на осигурени лица
в съответствие с националното рамково и индивидуаното договаряне и за която
важи забраната на чл. 2, ал. 4 от НОПДМП да изискват и приемат плащания/доплащания
от пациентите с издадено по тази наредба съответно направление.
В чл. 19а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НОПДМП е посочено, че правото на задължително здравноосигурените на финансирана от НЗОК болнична терапия се упражнява по преценка на лекар от извънболничната система, а при спешност – и на дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК, към който пациентът се е самонасочил, че диагностичната и/или лечебната цел не може да бъде реализирана в извънболнична среда.
Според чл. 2, ал. 3 от НОПДМП
медицинските услуги, които не са покрити от бюджета на НЗОК и не фигурират в каталога по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ на безвъзмездно ползваните по силата на чл. 52
от ЗЗО, чл. 2, ал. 2, изр. 1 от НОПДМП и чл. 64а, ал. 1, т. 3 от ЗЗО от българските граждани независимо от осигурителното
им положение, се заплащат по цени на лечебните заведения при спазване на
НОПДМП.
Съобразно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, считано от влизането му в сила, всички български граждани без друго гражданство и тези, които са граждани и на друга държава, но постоянно живеят на територията на Република България, подлежат на задължително здравно осигуряване. По обяснението на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗО предназначената за него „здравноосигурителна вноска” е сума, която се образува като процент, фиксиран, съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, със Закона за бюджета на НЗОК, върху осигурителния доход, който наред с реда и сроковете за внасянето е диференциран по категории субекти в чл. 40 от ЗЗО, и по напътствията на чл. 2, ал. 2, чл. 41 и § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО от 01.07.1999 г. се плаща по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП.
За осигурените по чл. 33, ал. 1, т 1 и т. 2 от ЗЗО, с изключение на новородените, платежната дата се свързва от чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗЗО с момента на пораждане на здравноосигурителните им права, които по изричната законодателна воля, обективирана в чл. 109, ал. 4 от ЗЗО, се запазват, дори и при неизпълнение на задължението, ако то е на работодателя или на друго лице, но които според чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ЗЗО се прекъсват, когато задължените да се осигуряват за своя сметка, т. е. „самоосигуряващи се” по разума на § 1, т. 18 от ДР от ЗЗО, не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ този на оказаната им медицинска помощ, в каквато хипотеза чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО им налага да я възмездят. Така нарушен, здравноосигурителният им статус се възстановява при предпоставките на чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО от деня на заплащане на всички изискуеми осигуровки за последните 60 месеца, като вече изразходваните средства за медицинско обслужване не се връщат.
Чл. 87, ал. 1 от ЗЗ повелява предприемането на медицинските процедури да се предхожда от „информираното съгласие” на пациента, което по разяснението на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗ е доброволно изразеното от него, след като бъде уведомен по указанията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ от лекуващия лекар своевременно и в предразполагащи свободен избор на лечение обем и форма относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от такова. В чл. 89, ал. 1 от ЗЗ е въведено изискване информацията по чл. 88 от ЗЗ и информираното съгласие да са писмено оформени при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични способи, водещи до повишен риск за живота и здравето или до временна промяна в съзнанието.
При хоспитализация на
пациента е обезпечено от чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ и правото да бъде осведомен за цената на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и
болничната помощ.
Предвид гореизложеното фактическият състав на процесното
притезание включва предоставяне на покрита от НЗОК медицинска помощ от ищеца на
ответника, когато вторият е бил здравно неосигурен. От чл. 154, ал. 1 от ГПК
следва, че за успешната си защита кредиторът носи тежестта да докаже единствено
собствената си престация, а длъжникът –
обстоятелствата, на които позовава възраженията си, и в частност, че е бил с
изряден здравноосигурителен профил през времетраене на лечебния процес.
Съотнесена към очертаната правна рамка,
конкретната фактическа обстановка позволява да се заключи, че искът е
основателен.
Приобщената по делото и неоспорена медицинска
документация убеждава, че в периода от 09.03.2019 г. до 19.03.2019 г. ищцовото
дружество, което, реализирайки дейност на болница за активно лечение, се
легитимира от чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ като „лечебно заведение” и в това си
качество се явява изпълнител по смисъла на чл.
58 от ЗЗО, чрез Втора хирургична клиника
е предоставило на ответницата болнична медицинска помощ от пакета по чл.
45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО по повод на заболяване „Чревни сраствания (бридове) с
непроходимост” с код по МКБ К.56.5 в пълно изпълнение на диагностично-лечебния
алгоритъм на договорена с НЗОК Клинична пътека № 175 – „Оперативни процедури на
тънки и дебели черва, включително при заболявания на мезентериума и
ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“,
към които по спешност е била насочена, съобразно чл. 19а, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НОПДМП, от специалист хирург в диагностично-консултативния блок на УМБАЛ „С.
Г.” ЕАД – Пловдив с Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури
от 09.03.2019 г. (л. 43), които по становище на ангажираните медицински
специалисти са били необходими за оздравяването й и при съблюдаване на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗ са били проведени след информираното й съгласие, заявено в изискуемата
се от чл. 89, ал. 1 от ЗЗ писмена форма с Декларации (л. 5 – л. 8), и които не
попадат в приложното поле на чл. 82, ал. 1 от ЗЗ, обхващащо: 1. медицинска
помощ при спешно състояние, обяснено от чл. 99, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ като остро
или внезапно възникнала промяна в човешкото здраве, която налага незабавни медицински
процедури за предотвратяване на смърт; тежки или необратими морфологични и
функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; усложнения при
родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода; 1а. интензивно лечение на здравно
неосигурени лица; 2. профилактични прегледи и изследвания и
акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на
родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването; 3. стационарна психиатрична помощ; 3а. комплексно диспансерно
(амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни
психорехабилитационни програми; 4. осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5.
трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. задължително лечение и/или
задължителна изолация; 6а. осигуряване на медицински дейности при
пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра
на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени
лица с кожно-венерически заболявания; 6в. осигуряване
на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по
списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. експертизи за
вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. заплащане на
лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването;
9. осигуряване на устойчивост на
медицинските дейности и специализираните грижи, предоставяни на определени лица
в изпълнение на проекти и програми, финансирани със средства от Европейските
структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови
институции и донори, по списък, определен с наредба на министъра на
здравеопазването, и 10. асистирана репродукция. Според чл. 7
от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.1999 г.), разходите за неотложното
здравеопазване по чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗ се субсидират от държавата до
хоспитализиране на пациента.
С оглед на
българското си гражданство без данни за друго ответницата е задължително
осигурено лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, считано от влизането му сила през
1998 г. Доколкото за периода от навършване на пълнолетието й на 11.08.2005 г.
до 19.03.2019 г. не се установява принадлежността й към някоя от останалите
групи субекти по чл. 40 от ЗЗО,
здравноосигурителният й статут е бил регулиран от чл. 40, ал. 5 (предишна
ал. 4) от ЗЗО. Нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО в редакцията от ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.,
формулирана в ал. 5 със законовото изменение,
обнародвано в ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 24.11.2006 г., е
задължавала същата да внася осигурителни вноски
върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на определения
за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване до 10-о число, а след промяната, обнародвана в ДВ, бр. 94 от
30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – до 25-о число на месеца,
следващ този, за който се отнасят, да извършва годишно изравняване на
осигурителния доход съгласно данъчната декларация, и от 01.01.2013 г. в срока
за нейното подаване да плаща окончателните осигурителни вноски.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО, обн. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 18.12.2009 г., цитираните обязаности са систематизирани в т. 1 на ал. 5 от чл. 40, а с т. 2 в тежест на самоосигуряващите се е възложено по реда на наредба на Министъра на финансите да депозират в срок до края, а след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – до 25-о число на месеца, следващ този на настъпване на обстоятелството по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, декларация, в която да оповестяват, че ще се осигуряват по регламента на т. 1, а след законовото допълнение, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – и избрания осигурителен доход. В чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 е уточнено, че тя се подава в компетентната териториална дирекция на НАП по образец № 7, съгласно приложение № 7 от Наредба № Н-8, и че в нея се вписва и началната дата на самоосигуряването.
Чл. 169, ал. 1 от ДОПК регламентира следната последователност при погасяване на публичните вземания, към които чл. 162, ал. 2 от ДОПК класира и тези в приход на НЗОК: главница, лихви, разноски. В чл. 169, ал. 4 от ДОПК е записано, че до започване на принудителното им събиране длъжникът заявява вида на тези, които иска да издължи, по ред и начин, определени със заповед на Министъра на финансите: 1. за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК; 3. за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, или 4. за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Ал. 5 от същия член гласи, че в случаите по ал. 4 с постъпила сума се ликвидира задължението от дадения вид с най-рано изтекъл срок за внасяне към датата на плащането, освен ако друго не е предвидено в закон, а ал. 6 – че при постановките на ал. 5 към погашение на лихви се пристъпва след покриване на всички главници.
При наличие на няколко неплатени
вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО особената
разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, чиято важимост §50 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност
(обн., ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) разпростира и върху
непогасените с падеж от преди влизането му в сила на 01.01.2013 г., дерогира чл. 169, ал. 5 и ал. 6 от
ДОПК, но само ако длъжникът конкретизира кои от тях погасява по ред, който за 2019
г. е нормиран в чл. 2а и чл. 3а от Наредба № Н-8 – а именно като преди внасяне на сумите подаде в териториална дирекция на НАП нарочно заявление по образец, съгласно приложение №
10 от Наредба № Н-8.
В Справка за
здравноосигурителния статус на ответницата към 07.03.2019 г., изготвена на
09.03.2019 г. (л. 29) от информационната система на НАП, е удостоверено, че към
07.03.2019 г. липсват регистрирани сведения за здравното й осигуряване за
периода от месец февруари 2014 г. до месец януари 2019 г. Подведен под хипотезиса на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО,
фактът на забава на повече от три дължими месечни осигурителни вноски за
36-те месеца до началото на месец февруари 2019 г., предхождащ този на
болничното й лечение от 09.03.2019 г. до 19.03.2019 г., обслужва извод, който е отбелязан и в Писмо изх. № ***г. и вх. № ***г.
на Заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив (л. 78), че към 07.03.2019 г. здравноосигурителните й права са
били прекъснати и до края на болничния й престой не са били възстановени
при режима на чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, тъй
като не се доказва да е заплатила осигуровките си за 60-те месеца от 01.02.2014 г. до 31.01.2019 г. и да е спазила
чл. 40, ал. 5, т. 2 и чл. 41, ал. 2 от ЗЗО. Издължаването им е предприето с
банков превод на сумата от 1 407, 71 лева по сметка на ТД на НАП – Пловдив
на 22.03.2019 г., което по аргумент от чл. 109, ал. 3 от ЗЗО е санирало статуса
й, но занапред, без да може да произведе обратно действие.
Предвид горното на основание
чл. 109, ал. 1, изр. 2 и чл. 52 от ЗЗО в
редакцията
от ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г., дължи на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив стойността от
3 250, 00 лева на оказаните й медицински услуги, определена в актуалния през
време на потребяването им Ценоразпис на болницата (л. 43 – л. 44), в уверение
на предварителното си запознаване с който по предписанието на чл. 86, ал. 2, т.
6 от ЗЗ е подписала Декларация от 09.03.2019 г. (л. 5 – л. 6).
Несподелимо е оплакването на
пациентката в извънсъдебното й Възражение вх. № ***г. (л. 13 от ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Първомай), което имплицитно поддържа по реда на чл.
414, ал. 1 от ГПК, представяйки го с Възражение вх. № ***г. (л. 12 от ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай). Твърдението, че не била
предупредена от служителите на Втора хиругична клиника за крайния срок, до
който може да се възползва от опцията по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, не само се
опровергава от собственото й изявление в обратния смисъл в Декларацията
й от 09.03.2019 г. (л. 5 – л. 6), чийто доказателствен капацитет на
извънсъдебно признание не е оборен с инструментариума на ГПК, но и по приложимото към обсъжданата конкретика
законодателство отговорността й по чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО не е
обусловена от и не е вменен на ищеца такъв ангажимент. Чл. 50 от ЗЗО изисква от
изпълнителите на медицинска помощ единствено да проверяват здравноосигурителния
статус на лицата по данни на НАП, а трайната съдебна практика, израз на която е
Определение № 378/14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 903/2016 г., IV г. о.,
поддържа тезата, че съществуването на задължението на неосигурения по чл. 109,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗО е предпоставено от изпълнението на насрещното такова на
лечебното заведение по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ, чието
виновно неспазване лишава първия от алтернативите, които има по закон – да
възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага плати
неплатените вноски, да се откаже от терапията или да избере друг изпълнител.
При произнасянето си ВКС е отклонил поставения въпрос, нужно ли е пациентът да
бъде изрично информиран за прекъснатото си здравно осигуряване и за
възможността по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, а по мнение на настоящия състав
положителен отговор не би могъл да се изведе по тълкувателен път от чл. 86, ал.
2, т. 6 от ЗЗ.
След като съобрази, че в съответствие с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на вземането, което не е обвързано със срок, съвпада с възникването му в момента на дехоспитализацията, и че отсъстват доказателства за платежи до приключване на съдебното дирене, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да уважи иска изцяло, ведно със законната лихва върху главното притезание от датата на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.01.2020 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
Крайният правен резултат изпълва предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да репарира съдебноделоводните разноски на ищеца по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 80), действително понесени, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 707, 50
лева, от които 65, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
претенцията, 5, 00 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 457,
50 лева – адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен
представител, и 180, 00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуална защита
на ищеца с начислен ДДС, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 09.07.2020 г. (л. 81), Фактура № ***г. (л. 81), и
Платежно нареждане за кредитен превод (л. 82), издадено от „У. Б.“ АД;
Ø в заповедното производство в размер на 65, 00 лева
– внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.Г.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от назначения й особен
представител адв. Е.А.З., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в качеството на Изпълнителен директор и по
процесуално пълномощие от
адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, сумата
от 3 250, 00 (три хиляди
двеста и петдесет) лева, представляваща стойността на предоставената й
медицинска помощ и услуги в периода на болничния й престой от 09.03.2019 г. до
19.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до изплащане на вземането, изключение на периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл., за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА Е.Г.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от назначения й особен представител адв. Е.А.З.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на УМБАЛ
„С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в
качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както
следва:
Ø сумата от 707, 50 лева (седемстотин и седем
лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото производство
за държавна такса за разглеждане на предявения иск и за
издадено съдебно удостоверение и
адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на страните, и
Ø сумата от 65, 00 (шестдесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД
влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД