№ 487
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500328 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК,
образувано по въззивната жалба на Н. Д. Д. ЕГН ********** от гр. Бургас,
ж.к. „*******, със съдебен адрес за призоваване: гр. Б******, чрез адвокат
Ж.Н., подадена против Решение № 2830/08.12.22г., постановено по гр.д.№
1245/22 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която претенцията на
жалбоподателя против Прокуратура на Република България със седалище гр.
София за заплащане на обезщетение на Д. за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на образувано срещу него наказателно производство
по ДП********/2016 г. по описа на Първо РУ –гр. Бургас, пор.№*****/2016 г.
по описа на РП Бургас, прекратено с постановление от 06.02.2018 г., по което
му е била наложена мярка за неотклонение(МНО) „задържане под стража“ за
периода от 24.12.2016 г. до 10.05.2017 г., ведно с лихва за забава върху
главницата, е отхвърлена в размер над 500лв. до пълния претендиран в
процеса размер от 33 000 лв., от които 25 000 лв.- за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие неправомерното задържане на
въззивника под стража и 8000 лв.- за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за незаконосъобразно образувано наказателно
1
производство.
Въззивната жалба изразява недоволство от обжалваната част на
съдебното решение, като я сочи за неправилна, поради неправилно определен
размер на неимущественото обезщетение.
Страната моли за отмяна на обжалваната част на първоинстанционния
акт и за постановяването на друг по същество, с който заявените граждански
искове да бъдат уважени в пълен размер, като Прокуратурата на Република
България бъде осъдена да заплати цялата поискана от Д. сума, ведно със
законна лихва за забава върху главницата. Дирят се разноски по делото.Не се
ангажират нови доказателства.
Въззиваем Прокуратура на РБългария- гр.София, редовно
уведомена за производството, не подава отговор на жалбата и не ангажира
нови доказателства.В проведеното по делото открито съдебно заседание пред
БОС, е докладвано писмено становище на страната(чрез БОП), че счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли за
неговото потвърждаване.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за
допустима.
Служебната проверка по чл.269 от ГПК, определя решението на
първата инстанция за валидно, но недопустимо в обжалваната част, като
съображенията за това са следните:
Съгласно т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС-ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е
прекратено, държавата отговаря по чл. 2 от ЗОДОВПГ. В тези случаи
обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното
задържане под стража.
Поради това в практиката на съдилищата, включително в константната
такава на ВКС, се приема, че фактическият състав на основанието по чл. 2,
ал.1,т.1 от ЗОДОВ, както и този по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, се поглъщат от иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, който представлява единна претенция за
обезщетение, т.к. в тези хипотези се засягат едни и същи нематериални блага
и се отнасят за един и същ времеви период. Затова съдът определя цялостно
обезщетение за претърпените от горните обстоятелства неимуществени
вреди.
2
Предвид това и т.к. предмет на делото е претенция за обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди от 8 000лв. за това, че в периода
от 24.12.2016г. до 15.02.18г. против него е било незаконосъобразно
образувано досъдебно производство № *******2016г. по описа на Първо РПУ
при ОД на МВР-Бургас, впоследствие прекратено поради несъставомерност
на деянието(с постановление от 06.02.18г., връчено на Д. на 08.02.18г. и
влязло в сила на 15.02.18г.), при това проведено в неразумно дълъг срок,
както и за сумата от 25000лв. за наложена на ищеца по същото ДП МНО
„задържане под стража“ за времето от 25.12.16г. до 10.05.17г., ведно със
законна лихва за забава, БОС приема, че претенцията за неимуществено
обезщетение е единна, с правна квалификация на база заявените твърдения,
изпълваща хипотезата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и е в размер от 33 000лв.Тя
поглъща оплакванията(основанието) за неудобствата, породени от
задържането на ищеца за 138 дни с МНО в рамките на същото производство и
тези за голяма необоснована продължителност на проведеното ДП.
Като съобразява императивната разпоредба на чл.104, ал.4 от ГПК,
сочеща, че на окръжен съд като първа инстанция са родово подсъдни
претенции с цена на иска над 25 000лв., въззивната инстанция заключава, че в
случая делото е разгледано от първоинстанционния РС в нарушение на
горното правило.
Т.к. според разпоредбата на чл.119, ал.1 от ГПК възражение за
родовата неподсъдност на делото може да се прави до приключване на
производството във втората инстанция, като се повдига и служебно от съда,
въззивният състав на БОС съобразява горното нарушение и намира, че следва
да обезсили съдебното решение на БРС в обжалваната част и да изпрати
исковата молба с приложенията за разглеждане на компетентния за това БОС,
явяващ се първа инстанция по повдигнатия правен спор.
В частта, присъждаща обезщетение на Н. Д. в размер от 500 лв., ведно
с лихва за забава, решение №2830/08.12.22г. по гр.д.№1245/22г. по описа на
Бургаски районен съд е влязло в сила като необжалвано и неподлежащо на
служебен контрол за допустимост, съобразно с правилата на чл.269 от ГПК.
При този изход от въззивното обжалване, на страните не се присъждат
съдебно –деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
3
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2830/08.12.22г. по гр.д.№1245/22г. по описа
на Бургаски районен съд в обжалваната част, касаеща отхвърлянето на
заявената от Н. Д. против Прокуратура на Република България претенция за
обезщетение на неимуществени вреди по чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ над 500лв.
до 33 000лв., във връзка с проведено против него наказателно преследване по
ДП********/2016 г. по описа на Първо РУ –гр. Бургас, пор.№*****/2016 г. по
описа на РП Бургас, прекратено с постановление от 06.02.2018 г., по което му
е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода
от 24.12.2016 г. до 10.05.2017 г., ведно с лихва за забава върху главницата.
ИЗПРАЩА делото в посочената част за разглеждане като първа
инстанция на компетентния според правилото за родова подсъдност по
чл.104, т.4 от ГПК- Бургаски окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4