№ 217
гр. Разград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101742 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ТПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. със ЗЗП и ЗПК.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с която е
предявен иск срещу Д. Т. Д. за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 200 лв. главница по договор за паричен заем № 5692230 от
12.04.2021 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство – 25 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1025/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира разноски и за
настоящото производство.
Твърди, че във връзка с разпореждане № 2746/13.09.2024 г., получено на
18.09.2024 г., с което са уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, в
законоустановения срок упражнявали правото си да предявят горния иск.
Заявява, че на 12.04.2021 г. ответникът сключил Договор за паричен заем №
5692230 с „Вива Кредит“ ООД, по силата на който получил сумата от 200,00
лева, срещу което се задължил да върне същата на 11 месечни вноски в размер
на 29.55 лева всяка. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 40.32 % и годишен процент на разходите в размер 49.46 %. От приложените
Общи условия и Договор за паричен заем № 5692230 от 12.04.2021 г. по
безспорен начин се установявал сключения между страните договор,
1
задълженията си по който ответникът не изпълнил в срок и съобразно
условията на договора.
Твърди, че съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е такъв, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен
заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен
заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Представеният по делото договор за кредит не бил сключен в
противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, регламентиращ, че същият следва да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните, поради което счита, че
процесният договор е действителен, като сключен според повелителните
норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за паричен заем, с подписването му,
заемателят заявявал, че е получил от заемодателя заемната сума, а договорът
за заем имал силата на разписка за процесната сума.
В чл. 8, ал. 2 от договора за паричен заем страните уговорили, че
заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава,
а в ал. 3 било уговорено че заемодателят има право да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, в случай че заемателят изпадне в забава
с повече от 90 календарни дни.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за паричен
заем и с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
31.03.2022 г. и на основание чл. 99 от ЗЗД, кредиторът „Вива Кредит“ ООД,
като цедент, прехвърлил вземанията си към длъжника по описания договор на
цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен на
посочения от него адрес.
По силата на цитирания договор за прехвърляне на вземания „АПС Бета
България“ ЕООД встъпило изцяло в правата на първоначалния кредитор, като
станал титуляр на вземанията, произтичащи от договора за паричен заем,
ведно с всичките му привилегии, обезпечения и принадлежности.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента
на длъжника имало за цел последният да бъде уведомен за новия кредитор, на
2
който следвало да изпълни надлежно и да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на уведомлението обаче
нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед
константната съдебна практика нямало пречка цедентът да упълномощи
цесионера да извърши от негово име предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради
което същото следвало да се счита надлежно извършено.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за паричен
заем до изтичането на крайния срок за погасяването му, към настоящия
момент задължението все още не било погасено, поради което следвало да се
приеме за установено, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД
сумите, конкретизирани в т. 9 на предявеното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч. гр. д. №
1025/2024 г., а именно: сумата от 200,00 лв. главница, както и лихва за забава
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, чрез
назначения особен представител, който в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен и
недоказан и моли за отхвърлянето му. Счита, че ответникът не е давал
съгласие и не е сключил договор за паричен заем на 12.04.2021 г. с „Вива
Кредит“ ООД, следователно не е получил сумата 200 лева като заем, същата
реално не му била изплатена (предадена) и съответно не дължал връщането й.
„Вива Кредит“ ООД нямало и не било прехвърлило на ищеца свое вземане
към ответника, съответно ищецът не е придобил процесното вземане, тъй като
нямало сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
31.03.2022 г., поради непредставянето му и такъв договор за цесия от
31.03.2022 г. нямал правно действие спрямо ответника, защото не му бил
съобщен, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди, че отношенията по повод предоставяне на заеми от разстояние
се регулират от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
съгласно чл. 18 от същия, сключването на такъв договор задължително се
предшества от предоставяне на потребителя на преддоговорна информация по
глава трета от същия закон и от получаване на съгласието на потребителя за
сключване на договора, като за доказване на отправените електронни
изявления се прилага Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Ищецът не представял доказателства за валидното възникване на
облигационно правоотношение между ответника като заемополучател и
заемодателя „Вива Кредит” ООД, съгласно чл. 18 от ЗПФУР, включително за
оповестяване на преддоговорната информация и за фактическата обмяна на
3
изявления. Представените от ищеца писмени доказателства не били във
формата, предвидена в чл. 183, респ. чл. 184 от ГПК, с оглед което, счита, че
между ответника и „Вива Кредит“ ООД липсвало валидно правоотношение и
следователно не можело да се прехвърли такова.
Ищецът не бил представил договор, с който „Вива Кредит“ ООД
прехвърля на „АПС Бета България“ ЕООД свое вземане от ответника,
включително не бил представил сочения в исковата молба Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022 г.
Счита, че ответникът не бил валидно уведомен от цедента за
прехвърляне на вземането на нов кредитор, поради което правата на
последния да търси вземанията си от длъжника по процесния договор не му
били противопоставими и цесионерът не можел да претендира изпълнение на
задълженията по процесния договор за паричен заем. Следователно, „АПС
Бета България“ ЕООД не бил активно легитимиран да търси изпълнение по
отношение на спорното право от Д. Д., което правело исковата претенция
неоснователна.
Представеният от ищеца документ, озаглавен „Agreement for sale and
assignment of receivables“ от 23.02.2015 г., не съответствал на изискванията в
чл. 185 от ГПК, тъй като бил представен на чужд език без превод на български
език.
Предвид изложеното, счита че претенцията на ищеца е неоснователна и
недоказана и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен Договор за паричен заем Standard 14 № 5692230-
09.04.2021 от 12.04.2021 г., сключен между ответника Д. Т. Д. и „Вива кредит“
ООД за сумата 200 лв. със задължение за връщането й за срок от 22 седмици с
11 погасителни вноски. В чл. 3, ал. 2 от договора е записано, че с подписването
на този договор заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя
заемната сума по договора, като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Наред с това към исковата молба е
представен разходен касов ордер № 0113 от 12.04.2021 г. (л. 28) за сумата
200,00 лв., който носи подпис на ответника.
В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32
% и годишен процент на разходите – 49,46 %.
Ищецът твърди, че вземанията на „Вива кредит“ ООД от ответника са
му прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
31.03.2022 г., но представеният с исковата молба договор от 23.02.2015 г. е
сключен от ищеца с друго дружество – „Transact Europe“ EAD.
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника за
извършена цесия от 31.03.2022 г., като сочи, че договорът за цесия е сключен с
4
„Вива кредит“ ООД. Няма представени доказателства същото да е връчено на
ответника.
По ч. гр. д. № 1025/2024 г. по описа на Районен съд Разград „АПС Бета
България“ ЕООД е заявил и съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 575 от 10.07.2024 г. срещу Д. Т. Д., като е
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД
сумата 200,00 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
12.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 25,00 лв.
разноски по делото и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото не са представени доказателства за плащане на сумите, за
които е издадена заповедта или на част от тях.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и в това производство ищецът следва да
установи, че вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
съществуват в посочения в заповедта размер, както и че той е титуляр на тези
вземания.
Представените по делото доказателства не дават основание на съда да
приеме, че ищецът в това производство е титуляр на вземането, тъй като
договорът за цесия е сключен не с кредитора по договора за кредит, вземането
по което се претендира със заявлението по чл. 410 от ГПК, а с друго
дружество. След като представения договор за цесия е неотносим към
процесния договор за кредит, съдът няма да коментира и възражението на
ответника за несъответствието му с изискването на чл. 185 от ГПК документ,
представен на чужд език, да се придружава с точен превод на български,
заверен от страната, какъвто превод по делото действително липсва.
Към заявлението по приложеното ч. гр. д. № 1025/2024 г. на РС Разград
е приложен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД. В т. 2.1. от рамковия договор е посочено, че страните се
споразумяват продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и
изискуеми вземания като същите се индивидуализират в Приложение № 1 към
този договор. Приложение № 1 ще се счита за подписано на датата, посочена в
него. От уговореното в т. 4.1. от рамковия договор става ясно, че купувачът
придобива всички права върху продадените и прехвърлени вземания на датата
на прехвърляне. Продажбата и прехвърлянето на вземанията има действие и
влиза в сила от съответната дата на прехвърляне. Датата на подписването на
съответното Приложение № 1, както е уговорено в т. 2.1. се счита за
надлежната дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този
момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия
договор. Нито със заявлението по ч. гр. д. № 1025/2024 г. на РС Разград, нито
5
с исковата молба по настоящото дело е представено Приложение № 1 към
процесния рамков договор, поради което съдът приема, че вземанията на
кредитора „Вива кредит“ ООД към длъжника Д. Т. Д. не са валидно
прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД.
С оглед изложеното, съдът намира така предявения иск за установяване
съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумата 200,00 лв.
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.06.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1025/2024 г. по описа на Районен съд Разград, за
неоснователен.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АПС Бета България ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“
№ 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов и Петр Валента срещу Д. Т.
Д. с ЕГН ********** с адрес в *************************************, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 200 лв.
главница по договор за паричен заем № 5692230 от 12.04.2021 г., сключен с
„Вива Кредит“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда 12.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1025/2024 г. по описа на
Районен съд Разград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се докладва на
съдията докладчик по ч. гр. д. № 1025/2024 г. на Районен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6