ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 15.02.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 327 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано на 02.10.2018 г. по повод протоколно определение от 27.09.2018 г. по адм.д. № 425/2017 г., с което четвърти състав на АдмС Ловеч е отделил на основание чл. 206, ал. 1 от АПК производството по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС Ловеч, образувано по искова молба на Г.Т.С. и Р.Б.С., в следния смисъл /цитат/:
„ОТДЕЛЯ, на основание чл.206 ал.1 от АПК, от
производството по настоящото дело, образувано по искова молба на Г.Т.С., ЕГН: **********
и Р.Б.С., ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: ***, предявения иск
срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Ловеч за присъждане обезщетение за неимуществени вреди по 25 000 лева за всеки един от ищците или
общо 50 000 лева, претърпяни от незаконосъобразни бездействия,
изразяващи се в неспазване и неизвършване на проверка от негова страна по
спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция № Iз - 37 от 12.01.2012 година на МВР,
от момента на назначаването на служителя И. Д. М. до 15.09.2012 година, като в
резултат на занижения контрол, е допуснато убийството на дъщеря им И.С., както
и иска, предявен срещу
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Ловеч за присъждане
обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 50 000 лева, по
25 000 лева за всеки един от ищците, претърпени от незаконосъобразни бездействия,
изразяващи се в неизвършвани адекватни психиатрични проверки на състоянието на
служителя И. М. за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, от
момента на назначаването на същия служител до 15.09.2012 година, довело до
убийството на дъщеря им И.С., и
ПРЕКРАТЯВА производството в отделената част.
ПРЕДМЕТ на административно дело с № 425 година по
описа за 2017 на АдмСЛ остават: 1. предявения с искова молба и уточнен иск от Г.Т.С., ЕГН: ********** и Р.Б.С., ЕГН: **********
и двамата със съдебен адрес: ***, срещу Министерство на вътрешните работи за установяване на незаконосъобразността на Инструкция за условията и реда за носене
на служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи
№ Iз - 37 от 12.01.2012 година, издадена от министъра на вътрешните работи, в
частта по чл.1 чл.2 и чл.6, срещу Министерство на вътрешните работи, съединен с
иск за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди по 25 000
лева за всеки един или в общ размер 50 000 лева за претендирания период;
2. предявения
от Г.Т.С., и Р.Б.С., с горните
данни с
искова молба и уточнен иск срещу Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи гр.Ловеч за установяване на незаконосъобразни бездействия
на ответника ОДМВР гр.Ловеч, които фактически бездействия в периода от момента на
назначаването на служителя И. Д. М. до 15.09.2012 година, се изразяват в
неизвършване на проверки по спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция № Iз - 37
от 12.01.2012 година, а именно, не са извършвани проверки от страна на
ответника ОДМВР гр.Ловеч, и в резултат от тези бездействия е допуснато да бъде
занижен контрол върху служителя И. Д. М. на ОДМВР гр.Ловеч, довело до
убийството на дъщерята на ищците И.С.,
3.
предявения от Г.Т.С., и Р.Б.С., с горните данни, с искова молба и уточнен иск срещу
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Ловеч за установяване на
незаконосъобразни фактически бездействия на ответника ОДМВР гр.Ловеч, в периода от момента
на назначаването на служителя И. Д. М. до 15.09.2012 година, който не е
извършвал адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя И. М. за
годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, съответно довело до
убийството на дъщерята на ищците И.С..
ДА СЕ ДОКЛАДВА преписката в прекратителната част на Председателя на
АдмСЛ за администриране и образуване на отделно производство по иска за
обезщетение.
ДА СЕ ПОДРЕДЯТ в
новообразуваната преписка всички налични по настоящото дело доказателства и
копие от този акт на съда.
Определението в
прекратителната част не подлежи на обжалване като непреграждащо хода на
производството.”
Видно от
служебна справка в деловодната система на съда с определение от 28.09.2018 г. по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС – Ловеч
четвърти състав на АдмС Ловеч е приел следното /цитат/:
„Съдът като съобрази предявения и поддържан в открито с.з. от 27.09.2018 г. иск от Г.Т.С., ЕГН: ********** и Р.Б.С., ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: *** за установяване на незаконосъобразността на Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година, издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по чл.1 чл.2 и чл.6, срещу Министерство на вътрешните работи, съединен с иск за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди по 25 000 лева за всеки един или в общ размер 50 000 лева за претендирания период, счита че е недопустим за разглеждане в настоящото производство.
По правната си
същност Инструкцията за условията и реда за носене на служебно оръжие от
държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от
12.01.2012 година на министъра на вътрешните работи е подзаконов нормативен акт
по смисъла на чл.7 ал.3 от Закона за нормативните актове във вр. с чл.75 и
чл.76 от АПК и родово подсъден е на Върховния административен съд, съгласно сега
действащите разпоредби на чл.132 ал.2 т.1 от АПК.
При
тези съображения съдът счита, че не следва да се извършват съдо-производствени
действия по настоящото дело относно така предявения иск, тъй като не му е
родово подсъдно.
Съобразно
разпоредбата на чл.135 ал.2 от АПК, ако съдът, пред който е образувано делото
намери, че делото не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд.
По
изложените съображения съдът счита, че делото следва да се изпрати по
подсъдност на Върховния административен съд, а образуваното пред
Административен съд Ловеч адм. дело № 425 по описа за 2017 година на съда да се
прекрати в горепосочената част”.
По тези
съображения Административен съд – Ловеч, четвърти
състав на АдмС Ловеч, е прекратил производството
по адм. дело № 425 по описа за 2017 година на Административен съд Ловеч, в
частта по предявения от Г.Т.С., ЕГН: ********** и Р.Б.С., ЕГН: **********, и
двамата със съдебен адрес: *** иск за установяване на незаконосъобразността на
Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните
служители на Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година,
издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по чл.1 чл.2 и чл.6, срещу
Министерство на вътрешните работи, съединен с иск за обезщетение за претърпени
от ищците неимуществени вреди по 25 000 лева за всеки един или в общ
размер 50 000 лева за претендирания период и е изпратил делото по
подсъдност на Върховния административен съд в прекратената част.
При така формулираните
диспозитиви на определение от з.с.з. 27.09.2018
г. по адм.д. № 425/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което четвърти състав на АдмС Ловеч е
отделил на основание чл. 206, ал. 1 от АПК производството по адм.д. № 425/2017
г., е образувано настоящото административно дело по повод преценката на
четвърти състав на Административен съд – Ловеч.
С определение № 737 от 31.10.2018 г. по настоящото адм.д. № 327/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 206, ал. 2 от АПК е СПРЯЛ производството по настоящото дело до влизане в сила на решението по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС – Ловеч и решение на ВАС по повод отделеното производство с определение от 28.09.2018 г. по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС – Ловеч на четвърти състав на АдмС Ловеч, като е изискал от деловодството на ЛАС месечни справки за висящност на адм.д. № 425/2017 г. на АдмС Ловеч и за висящността на производството пред ВАС.
1.С решение № 253 от 23.12.2020 г. по адм.д. № 425/2017 г., четвърти
състав на Административен съд – Ловеч е решил:
„ПРИЗНАВА за установено по отношение на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-гр.Ловеч по иска, предявен от ишците Г.Т.С. и Р.Б.С., двамата с посочен адрес: ***, че по отношение на покойната им дъщеря И.Г. С. е налице бездействие, нарушаващо правото й на живот съгласно чл.2 от ЕКПЧОС, изразяващо се в занижен контрол в периода от 04.06.2001 г. до 15.09.2012 г. върху служителя на ОДМВР гр.Ловеч И. Д. М. и неизвършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на този служител за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, довело до убийството й от същия служител на 15.09.2012 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Г.Т.С. и Р.Б.С. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи за
установяване незаконосъобразност на бездействията на ответника, изразяващи се в
неизвършване на проверки по спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция за
условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на
Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година в
периода от момента на назначаването на служителя И.Д.М. - 04.06.2001 г. до
15.09.2012 година, в резултат от което е допуснато да бъде занижен контрол
върху служителя И. Д. М. на ОДМВР гр.Ловеч, както и такива изразяващи се в
неизвършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя И.
М. за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, довели до убийството
на дъщерята на ищците И.С., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/-гр.Ловеч да заплати на Г.Т.С. и Р.Б.С., двамата с посочен адрес: ***, сумата от 1010 /хиляда и
десет/ лева, представляващи разноски по делото.“
С определение от
з.с.з. на 14.01.2022 г. настоящият състав на Административен съд – Ловеч по
настоящото дело е констатирал, че:
Решение № 253 от 23.12.2020 г. по адм.д. № 425/2017 г. на четвърти състав на Административен съд – Ловеч, е постановено само по отношение на един ответник - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-гр.Ловеч, а видно от съдържанието на исковата молба, от съдържанието на уточняващите молби, както и от определение от з.с.з. на 20.07.2018 г. по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС Ловеч по същото дело са конституирани два ответници:
1. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Ловеч;
2. Министерство
на вътрешните работи, гр. София,ул. „Шести септември“ № 29.
2.С решение № 10033 от 05.10.2021 г., постановено по адм.д. № 2843/2021 г. Върховен административен съд е ОБЕЗСИЛИЛ решение № 253/23.12.2020г., постановено от Административен съд – Ловеч по адм.д.№ 425/17 година, в частта, в която съдът признава за установено по отношение на ОД на МВР-Ловеч, по иска, предявен от ищците Г. С. и Р. С., че по отношение на покойната им дъщеря И. С. е налице бездействие, нарушаващо правото й на живот съгласно чл.2 от ЕКПЧОС, изразяващо се в занижен контрол в периода от 04.06.2001 до 15.09.2012г., върху служителя на ОДМВР гр.Ловеч И. М. и неизвършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на този служител за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, довело до убийството й от същия служител на 15.09.2012 година и в частта, в която ОД на МВР- Ловеч е осъдено да заплати на Г. С. и Р. С. сумата от 1010 лева разноски по делото.
Със същото решение ВАС е върнал делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Ловеч.
3.Образувано
е адм.д. № 366/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч, като с
определение № 699 от 20.10.2021 г. по адм.д. № 366/2021 г. по описа на Административен
съд – Ловеч, на втори състав, е прекратено производството по същото адм.д. № 366/2021
г. по описа на Административен съд – Ловеч, като е присъединено същото към настоящото
адм.д. № 327/2018 г., което е спряно с
влязло в сила определение № 737/31.10.2018 г.
Ето защо с определение
от з.с.з. на 14.01.2022 г. настоящият състав на Административен съд – Ловеч по
настоящото дело е констатирал, че: в
резултат на преценката на други състави на Административен съд – Ловеч по други
дела, се е наложило от една страна образуването на настоящото дело
/посочено е от ВАС, че определение от 27.09.2018 г. по адм.д. № 425/2017 г.,
с което четвърти състав на АдмС - Ловеч е
отделил производството по делото, по повод на което е образувано настоящото
дело, е неправилно/, а от друга страна неговото възобновяване /в
резултат на определение № 699 от 20.10.2021 г. по адм.д. № 366/2021 г. по описа
на Административен съд – Ловеч/.
Ето защо със
същото определение на настоящия състав на съда е посочено, че: Решение № 253 от 23.12.2020 г. по адм.д. №
425/2017 г. на четвърти състав на Административен съд – Ловеч, е постановено само по отношение на един
ответник - Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-гр.Ловеч, а видно от съдържанието на исковата
молба, от съдържанието на уточняващите молби, както и от определение от з.с.з.
на 20.07.2018 г. по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС Ловеч по
същото дело са конституирани два ответници:
1. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Ловеч;
2. Министерство
на вътрешните работи, гр. София,ул. „Шести септември“ № 29.
Поради това със същото определение от з.с.з. на 14.01.2022 г. исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищците да конкретизират ответника, като уточнят дали поддържат иска само срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Ловеч или поддържат иск и срещу втори ответник, като посочат пълно наименование на същия и адрес за призоваване.
Допълнително
с оглед задължителните мотиви на ВАС в
решение № 10033 от 05.10.2021 г., постановено по адм.д. № 2843/2021 г. на Върховен
административен съд, в които е посочено следното /цитат/:
„Настоящият
съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на
Административния съд - Ловеч като НЕДОПУСТИМО изцяло, но предвид частичното му
обжалване, касационният състав следва да се произнесе в границите, в които е
сезиран. За недопустимостта на съдебно решение касационната инстанция следи служебно
съобразно чл.218, ал.2 АПК.
Административният съд се е произнесъл с
решението в обжалваната му част по непредявен иск, който не би бил и допустим.
До тази недопустимост в произнасянето му се е стигнало в резултат на ненужни и
неправилни указания, дадени от първоинстанционния съд по отстраняване на
несъществуващи недостатъци в исковата молба. Исковата молба, с която е сезиран
първоинстанционния съд е редовна и ясна. От съдържанието й се разбира съвсем
точно, какво искат ищците и защо. От съдържанието на исковата молба ясно следва
предявения иск и обема на търсената съдебна защита. С исковата молба е предявен осъдителен иск, с който се иска солидарното
осъждане на посочените в нея ответници – ОД на МВР – Ловеч и МВР, за заплащане
на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди за периода от
15.09.12г. до датата на предявяването на иска, причинени им в резултат на
бездействията ( конкретно посочени в
исковата молба) на ответниците, да предприемат нужното за опазване на живота на
покойната им дъщеря от посегателството върху него, извършено от техния служител
И. М. . Исковата молба съдържа ясна и подробна обстоятелствена част, и ясен
петитум, който й съответства. Вярно е, че петитумът на исковата молба е оформен
в две точки, като в първата се иска – да се признае изрично за установено, че е
налице нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС – нарушение на правото на живот на
покойната дъщеря на ищците – И. С., а във втората се иска – осъждане на
ответниците да заплатят солидарно по 50 000 лева на всеки от ищците,
обезщетение за претърпените от загубата на единственото им дете, вследствие на
горепосоченото нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС, неимуществени вреди – болка, скръб
и страдание.
От посочения начин на формулиране и оформяне на петитума, не следва обаче, че с
исковата молба са предявени два отделни( самостоятелни) иска – един
установителен ( т.1 от петитума) и един осъдителен ( т.2 от петитума). Начинът,
по който е оформен петитума в исковата молба вероятно е повлиян от решенията на
Европейския съд по правата на човека, като тази вероятност следва от
твърдението за нарушушение на чл.2 ЕКПЧ и съдебната практика на ЕСПЧ, на която
ищците се позовават във връзка с това твърдение. Предявен е обаче един
осъдителен иск, за уважаването на който се иска установяване нарушаването на
чл.2 ЕКПЧ от ответниците, чрез твърдените в исковата молба техни бездействия.
Това е така, тъй като с исковата молба се иска съдебна защита на правото им на
обезщетение, за което се твърди, че е възникнало в резултат на причинените им от
ответниците неимуществени вреди, от неизпълнението на задължението им да опазят
живота на единствената им дъщеря от посегателството върху него, извършено от
техен служител. При наличието на правна възможност за предявяване на осъдителен
иск, за уважаването на който следва да се установи твърдяното от ищците
нарушение, допусната от страна на ответниците, ищците нямат интерес от
предявяването на самостоятелен установител иска за това нарушение.
По горните съображения ( редовна ясна и недвусмислена искова молба), настоящият
съдебен състав на касационната инстанция преценява като ненужно и неправилно
определението на административния съд от 11.12.2017г., с което е оставил без
движение исковата молба и е дал указания на ищците за отстраняване на
недостатъци по нея. В това неправилно определение, административният съд и
недопустимо е смесил разпоредбите на чл.204, ал.2 АПК и чл.204, ал.4 АПК, и
неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.204, ал.4 АПК. Разпоредбата на чл.204,
ал.2 АПК е ясна и предвижда съединяване на иска за обезщетяване на вреди,
причинени от незаконосъобразен административен акт с жалбата срещу него. В
конкретния случай, административният съд неправилно е посочил в определението
си, че е налице тази хипотеза, тъй като на първо място, в исковата молба се
претендират вреди не от административен акт на ответниците, а от техни
бездействия, а на второ място, липсва в исковата молба искане за отмяна на
твърдените бездействия.
Разпоредбата на чл.204, ал.4 АПК и по-конкретно нейното приложение е уточнено чрез
съдебната практика на ВАС. Константно и
безпротиворечиво се приема, че в хипотезата на чл.204, ал.4 е предявен
осъдителен иск, за целите на който се установява от съда, но само в мотивите на
съдебното решение, наличието или не на незаконосъобразно действие или
бездействие на ответника/ответниците. Това установяване не намира отражение в
диспозитива на съдебното решение. В този смисъл неправилно,
административният съд е посочил в определението си , че в случая искът за
обезщетение за причинените на ищците вреди е предявен, без да е налице изрично
направено искане за отмяна на бездействията на административния орган като
незаконосъобразни по реда на чл.204, ал.4 АПК.
Невъзможно е едновременното квалифициране на един иск като такъв по чл.204,
ал.2 и ал.4 АПК. Според обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
съдът следва да квалифицира иска по една от двете разпоредби. Неправилно, в
посоченото определение, административният съд преценява като установителен иска
по чл.204, ал.4 АПК. Искът по чл.204,
ал.4 АПК е осъдителен, като незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда и се посочва единствено и само в мотивите
на съдебното решение, както се посочи по - горе.
Последвалата промяна в петитума на иска, направена от пълномощниците на ищците,
с молбата им от 29.12.2017г. ( лист 9 и сл. от делото пред първоинстанционния
съд) е резултат от ненужните и неправилни указания на първоинстанционния съд ,
дадени с неправилното му определение от 11.12.2017 година.
Това неправилно определение и последвалото го ненужното изменение в
петитума на исковата молба, което е в резултата именно на определението на
съда, е довело до доклада на административния съд в първото по делото заседание
за наличието на множество предявени искове – установителни и осъдителни, които
са конкретизирани в същото съдебно заседание от процесуалния представител на
ищците, без обективно в исковата молба да е направено подобно обективно
съединяване на искове.При така очевидната липса на обективно съединени искове и
жалби в исковата молба, съдът неправилно
е отделил част от тях за разглеждането им в отделно производство.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция
приема, че съдът е допуснал множество съществени процесуални нарушения, които
са довели до произнасянето му по непредявен и недопустим установителен иск и до
липсата на произнасяне от страна на съда по предявения осъдителен иск с пр. осн
чл.204, ал.4 АПК вр. с чл.1 ЗОДОВ, по който е следвало да се произнесе, след
приключване на фазата по събиране на доказателства. Вместо да се произнесе по
така предявения иск, съдът се е произнесъл по иск, който не му е бил предявен с
исковата молба, до извода за което съществуване( предявяване) съдът е стигнал в
нарушение на принципа за диспозитивното начало, след неправилни негови указания
до ищците.
Решението в обжалваната му част следва да се обезсили, а делото се върне на
друг съдебен състав на Административния съд – Ловеч за произнасяне по
предявения с исковата молба иск с пр. осн. чл.204, ал.4 АПК.“ /цитат от решение № 10033 от 05.10.2021 г., постановено
по адм.д. № 2843/2021 г. на Върховен административен съд/.
Поради горното със същото определение от з.с.з. на 14.01.2022 г. на ищците е указано да уточнят дали поддържат исковата молба в първоначалния вариант, с оглед сочената в решението на ВАС уточняваща молба – „Последвалата промяна в петитума на иска, направена от пълномощниците на ищците, с молбата им от 29.12.2017г. ( лист 9 и сл. от делото пред първоинстанционния съд) е резултат от ненужните и неправилни указания на първоинстанционния съд , дадени с неправилното му определение от 11.12.2017 година.“
Допълнително и с оглед продължителността на висящността на делото /образувано първоначално като адм.д. № 425/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, преди разделяне на производството по делото с определение от 27.09.2018 г по адм.д. № 425/2017 г. по описа на Административен съд – Ловеч, на четвърти състав на съда/, както и сочените мотиви на ВАС исковата молба е оставена без движение с определение от з.с.з. на 14.01.2022 г., като е указано на ищците в едноседмичен срок от съобщението да отстранят нередовностите на същата, а именно: 1. Да посочат ответника /ответниците съгласно чл. 205 от АПК, като част от съдържанието на ИМ по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, като конкретизират и броя на ответниците; 2. Да посочат дали поддържат исковата молба в първоначалния вариант или в последващите уточнения, като посочат изрично съдържание на искова молба, която поддържат /съдът няма как служебно да определи в кой вариант се поддържа исковата молба с оглед диспозитивното начало/; 3. Да внесат държавна такса от по 10 лв. по сметка на Административен съд – Ловеч /за всеки един от исковете, в случай на предявени повече от един иска/, както и по 10 лв. за всеки ищец, или общо 20 лв., и да представят документ за внасянето на същата по сметка на Административен съд – Ловеч - чл. 128, т. 2 от ГПК, като е указан и номера на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: CECBBGSF, BG36 CECB 9790 31D5 9072 00; 4. Да представят преписи от исковата молба и приложенията, както и от уточняващата молба според броя на ответниците.
Със същото определение на ищците е указано, че при неизпълнение на всяко едно от сочените подробно указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Видно от съобщение на л. 112 и л. 114 от делото, ищцата Р.Б.С. е получила препис от определението на съда за оставяне на ИМ без движение на 24.01.2022 г., като едноседмичният срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК е изтекъл на 31.01.2022 г. – работен ден, ищецът Г.Т.С. е получил препис от определението на съда за оставяне на ИМ без движение на 31.01.2022 г., като едноседмичният срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК е изтекъл на 07.02.2022 г. – работен ден
Указаните подробно нередовности на исковата молба в определението от з.с.з. на 14.01.2022 г. не са отстранени и до момента.
Предявяването на редовна искова молба, изготвена в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, както и чл. 204 и чл. 205 от АПК, очертава предмета на делото и съдебното решение. Липсата на такава е пречка на съда да разгледа иска и да се произнесе със съдебно решение.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а делото прекратено. Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК на Г.Т.С. и Р.Б.С., двамата с посочен адрес: ***, срещу неконкретизиран един или два ответници.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 327/2018 г. на АдмС – Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до ищците пред ВАС.
Да се изпрати препис от същото на ищците.
АДМ. СЪДИЯ: