№ 4311
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА Административно
наказателно дело № 20231110214158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на §5, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на
Закона за противодействие на корупцията, вр. чл.177, ал.3 от Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ред. към 22.12.2022г.),
вр. глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. Ц. (подадена чрез адв. М.) срещу Наказателно
постановление (НП) № НП-85 от 18.09.2023г., издадено от А.Т.С. – за Председател на
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ), с което на основание чл.24, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.27 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.173, ал.1, вр. чл.177, ал.1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(ЗПКОНПИ), на жалбоподателя С. И. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин) лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С. И. Ц.. Той
подава жалба срещу това Наказателно постановление чрез адв. М. като заявява, че НП е
незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че към момента на
издаване на Акта не е било налице твърдяното нарушение, както и че описаната фактология
не отговаряла на обективната действителност. Определя се като безспорно обстоятелството,
че с Решение на СГС (обнародвано в ДВ, бр. 11 от 09.02.2021г.) Ц. е вписан като Заместник
председател по организационните и административните въпроси на политическа партия
/ПП/ „****“, но се посочва, че към момента на влизане в сила на Заповедта на Министъра на
1
правосъдието № ЛС-04-511 от 07.11.2022г. С. И. Ц. не е заемал въпросната длъжност.
Поради това се приема, че за жалбоподателя въобще не е възникнало задължение за
подаване на встъпителна декларация за имущество и интереси. В жалбата се твърди, че с
Решение от 26.09.2021г. на Управителния съвет на „****“, взето неприсъствено, единодушно
е приета оставката на Ц. от позицията Заместник председател на ПП „****“. В тази връзка се
цитира и Удостоверение на Председателя на ПП „****“ Р.Й. с изх. № 3 от 31.03.2023г.
Поради това се приема, че е погрешна и необоснована констатацията на наказващия орган за
нарушение от страна на жалбоподателя на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Според жалбоподателя за него не е съществувало задължение за подаване на декларация за
имущество и интереси. Отрича се и субективната съставомерност. Твърди се, че е
ирелевантно дали обстоятелствата, които подлежат на обнародване, се смятат известни на
третите добросъвестни лица от деня на обнародването. Заявява се, че наказващият орган не е
посочил дали Решението на Управителния съвет на „****“ е било или не е било
обнародвано в Държавен вестник /ДВ/, нито е ангажирал доказателства в тази насока. Освен
това се изтъква в жалбата, че задължението за обнародване на Решението на Управителния
съвет на „****“ не може да се вмени на С. И. Ц.. Обстоятелството, че информацията от
въпросното Решение не е вписана във фирменото дело на партията също не можело да се
вмени във вина на жалбоподателя. В жалбата се заявява, че Ц. е бил длъжен да подаде
оставка от длъжността Заместник председател по установения в Устава на ПП „****“ ред и
за него не съществува възможност да се дерегистрира сам от посочената длъжност, тъй като
той не представлява политическата партия. Според жалбоподателя задължени лица съгласно
чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ са Председателите на политическите партии, получаващи
държавна субсидия, техните Заместници и лицата, които съгласно Устава представляват
политическата партия. Към момента на предоставянето на държавна субсидия на ПП „****“
жалбоподателят се твърди да не е заемал длъжността Заместник председател. Поради това
наказващият орган е следвало да не издава НП, а да прекрати производството с мотивирана
резолюция на основание чл.54, ал.1, т.1, предл.1 от ЗАНН. Алтернативно в жалбата се
развиват съображения за маловажност на случая, тъй като Ц. знаел, че не е задължено лице
по смисъла на КПКОНПИ да подава декларация за имущество и интереси защото не е
заемал длъжността Заместник председател на партията. Освен това се твърди да няма
вредоносен резултат, нито да са настъпили обществено – опасни последици. Ако има
извършено нарушение, то същото е реализирано за първи път и без користни мотиви. В края
на жалбата се посочва, че Ц. бил декларирал имуществото и интересите си през предходната
календарна година. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление, ведно със законните последици. Ако съдът приеме, че е налице
маловажен случай – се иска СРС да отмени НП и да предупреди жалбоподателя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай в 1-годишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание съгласно чл.28 от ЗАНН. Иска
се и присъждане на направените по делото разноски.
2
Пред СРС жалбоподателят С. И. Ц. не се явява лично, но се представлява от адв. Т.. В
съдебно заседание на 16.01.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 25.06.2024г. адвокат Т. пледира за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според защитата не
може да се вмени във вина на жалбоподателя неподаването на декларация при изначална
липса на основание за подаването й, тъй като с Решение на Управителния съвет на ПП
„****“ е единодушно приета подадената от Ц. оставка от позицията Заместник председател
на партията. В НП се твърди като дата на нарушението 22.12.2022г., но към този момент
жалбоподателят вече не е заемал посочената длъжност. Обяснява се, че задължението за
подаване на декларация възниква за лицата, заемащи длъжности в субсидираната партия от
момента на влизане в сила на Заповедта на Министъра на правосъдието. По отношение на
липсата на вписване на посочената информация по фирменото дело на партията, адв. Т.
посочва, че жалбоподателят не носи отговорност за неподаване на информация до съда, тъй
като не притежава правомощия за това. Защитата изтъква, че според писмото на
Председателя Р.Й. причина за това е липсата на избрано ново ръководство на партията. По
отношение на подадената до КПК декларация за имущество и интереси с дата 15.05.2023г.,
след получени от страна на КПК няколко писма и под страх от повторни санкции,
жалбоподателят се твърди да е депозирал декларация, въпреки че липсвало основание за
подаването й. Адвокатът претендира разноски съобразно списък, който представя с препис
за другата страна и допълва, че съображения са развити в писмен вид.
В писмените бележки, представени в съдебно заседание пред СРС на 25.06.2024г. от
адв. Т., но подписани от адв. М., се преповтарят аргументите и исканията от жалбата и от
пледоарията на адв. Т. пред съда.
Въззиваемата страна Председател на КПК (преди : КПКОНПИ) се представлява пред
СРС от юрк. Р.. В съдебно заседание на 16.01.2024г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 25.06.2024г. юрк. Р. моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, необоснована и недоказана. Според процесуалния представител на
въззиваемата страна по делото са събрани доказателства, че лицето е заемало длъжността
Заместник председател на ПП „****“. Както към 2022г., така и към 2023г., С. Ц. е бил вписан
като Заместник председател по организационните и административни въпроси на ПП
„****“. Пред СРС юрк. Р. казва, че обвързващата материална доказателствена сила на
представените удостоверителни документи не е била оборена в хода на производството,
поради което следва да се приеме, че към датата на извършване на нарушението –
22.12.2022г. С. Ц. е бил задължено лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ. По
отношение на ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства юрк. Р. счита, че те не
опровергават установената фактическа обстановка, включително и представеното от Р.Й.
писмо, според което към този момент нямало промяна в ръководството на партията и за
трети добросъвестни лица следва да се счита, че нарушителят С. Ц. е заемал длъжността
Заместник председател на партията. Процесуалният представител на въззиваемата страна се
позовава на чл.17, ал.2 от Правилника за вписванията и на чл.599 от ГПК, че вписаното
3
обстоятелство се смята известно на трети лица от деня на вписването, а това, което подлежи
на обнародване, какъвто е настоящият случай – от деня на обнародването. По отношение на
твърдяните от С. Ц. промени и подадената оставка пред партията, юрк. Р. заявява, че те не са
отразени и не са обнародвани в Държавен вестник, поради което не може да се приеме, че са
се осъществили. По отношение на Акта и Наказателното постановление се посочва, че
съдържат всички законови реквизити. Доколкото лицето не е подало изискуемата
декларация, размерът на санкцията е определен на 1600 лева, което е малко над
минималната глоба за нарушения от този вид. Пред СРС юрк. Р. изрично прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Процесуалният представител на
въззиваемата страна представя и писмени бележки.
В писмените бележки на юрк. Р. се твърди, че жалбата на С. Ц. е неоснователна,
необоснована и недоказана. Според нея събраните по делото доказателства сочат, че С. И.
Ц. в качеството си на Заместник председател на ПП „****“ е задължено лице по чл.6, ал.1,
т.41 от ЗПКОНПИ и не е подал декларация за имущество и интереси по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9,
т.12-14 от ЗПКОНПИ в законоустановения срок по чл.38, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ. В
писмените бележки се твърди, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите правомощия. Претендира се за изчерпателно описание на нарушението и за
защитено право на нарушителя да присъства при съставяне на Акта, респ. да участва в
административно – наказателното производство. Процесуалният представител на
въззиваемата страна се позовава на Удостоверенията от СГС по ф.д. № 7509/1997г., според
които С. Ц. е вписан като Заместник председател по организационните и административните
въпроси на ПП „****“. Според юрк. Р. обвързващата съда материална доказателствена сила
на въпросните официални удостоверителни документи не е била оборена от жалбоподателя,
поради което следва да се приеме, че към датата на извършване на нарушението –
22.12.2022г. С. И. Ц. е бил Заместник председател на политическата партия и като такъв е
заемал публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ (отм.). В писмените бележки се
посочва още, че ангажираните от жалбоподателя доказателства (Протокол от заседание на
Управителния съвет /УС/ на „****“, проведено на 26.09.2021г.; Решение от 26.09.2021г. на
УС на „****“; Удостоверение от Председателя на ПП „****“ с изх. № 3/31.03.2023г.) не
опровергават установената в АУАН и НП фактическа обстановка. В писмените бележки юрк.
Р. посочва, че политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на
вписването й в регистъра на политическите партии в СГС – съгласно чл.18, ал.4 от Закона за
политическите партии /ЗПП/. Част от обстоятелствата, които подлежат на вписване са и
имената на членовете на ръководните и контролните органи на партията, както и лицата,
които според Устава представляват политическата партия съгласно чл.17, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗПП, като решенията се обнародват в ДВ (чл.19 от ЗПП). Имената на членовете на
ръководните и контролните органи на партията, както и лицата, които според Устава
представляват политическата партия, се вписват и обнародват, като вписванията се
извършват при условията и по реда на ГПК. Процесуалният представител на въззиваемата
4
страна счита, че действието на оттеглянето от ръководните органи на политическата партия
се поражда след като бъде обнародвано решението в ДВ, което не е извършено по
отношение на С. Ц.. Според юрк. Р. жалбоподателят, в качеството си на Заместник
председател на ПП „****“, попада в материалния обхват на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ и за
него е било налице задължение за подаване на встъпителна декларация за имущество и
интереси по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в 1-месечен срок, който за
лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ започва да тече от деня, в който влиза в сила
Заповедта на Министъра на правосъдието за предоставяне на първата част от държавната
субсидия съгласно чл.25 и чл.26 от ЗПП. В случая Заповед № ЛС-04-511 от 07.11.2022г. на
Министъра на правосъдието е влязла в сила на 21.11.2022г. и съответно срокът за подаване
на декларация по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за жалбоподателя е бил от
21.11.2022г. до 21.12.2022г. В писмените бележки се заявява, че това задължение не е било
изпълнено нито към датата на съставяне на Акта, нито към момента на издаване на НП.
Според юрк. Р. непознаването, незнанието или неполагането на необходимите грижи не
освобождава нарушителя от отговорност. Посочва се, че извършеното от С. И. Ц.
административно нарушение от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на
нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго
определен срок за извършване на дължимото действие. Същото е довършено с факта на
неизпълнение на предвиденото задължение без законът да поставя изискване за настъпване
на определен противоправен резултат. Законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения – предмет на закрила, без да е необходимо от
това да са настъпили вреди. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва
още, че при преценяване тежестта на нарушението и определяне размера на наказанието е
взето предвид, че изискуемата декларация не е подадена, въпреки че лицето е уведомено, че
дължи подаването й. Твърди се, че не е снижена обществената опасност на извършеното.
Посочва се, че фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са
установени в хода на административно-наказателното производство, поради което на
основание чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ на С. И. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 1600 лева.
Тази санкция е определена от юрк. Р. за справедлива, съответна и допринасяща за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. В случай, че жалбоподателят претендира
присъждане на разноски, юрк. Р. прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Заедно с това иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
справедлив размер по преценка на съда, както и потвърждаване на процесното Наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Според Удостоверения на СГС по ф.д. № 7509/1997г., издадени на 12.02.2020г., на
03.02.2021г., на 28.03.2022г. и на 16.01.2023г. Председател на ПП „****“ е Р.М.Й., а С. И. Ц.
е Заместник председател на ПП „****“ по организационните и административните въпроси.
В ДВ, бр.11 от 09.02.2021г. на основание чл.17, ал.1, т.8 от ЗПП са обнародвани
5
вписаните промени по ф. д. № 7509/1997г. на ПП „****“, вкл. и това, че С. И. Ц. е Заместник
председател на партията по организационните и административните въпроси.
На 26.09.2021г. било проведено неприсъствено заседание на Управителния съвет на
„****“, на което било разгледано подаденото от С. И. Ц. заявление за оставка от позицията
Заместник председател на ПП „****“. Взето било решение да се приеме оставката на Ц..
Това изрично било отбелязано в Решение на Управителния съвет на „****“ от 26.09.2021г.
С Решение, обективирано в Протокол № 1018 от 27.10.2021г. на КПКОНПИ е взето
решение, че задължението на лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ възниква с влизане в
сила на Заповедта на Министъра на правосъдието за предоставяне на първата част от
държавната субсидия съгласно чл.25 и чл.26 от ЗПП.
Със Заповед № ЛС-04-511 от 07.11.2022г на Министъра на правосъдието е наредено
партиите, отговарящи на изискванията на чл.25, ал.1, т.1 от ЗПП и коалициите, отговарящи
на изискванията на чл.25, ал.1, т.2 от ЗПП (съгласно предоставените от ЦИК данни за
произведените на 02.10.2022г. избори за народни представители) писмено да заявят пред
Министерство на правосъдието получаването на държавна субсидия за периода от
02.10.2022г. до 31.12.2022г. като подадат заявление по образец в срок от 07.11.2022г. до
18.11.2022г., подписано от законните представители на партиите или коалициите.
Според справка, публикувана на сайта на Министерство на правосъдието, сред
политическите партии и коалиции, които са получили държавна субсидия за периода
02.10.2022г. – 31.12.2022г. е и ПП „****“ като част от Коалиция „Български възход“.
На 17.03.2023г. свидетелката Д. Л. (инспектор в КПКОНПИ) направила справка в
Дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ и установила, че С. И. Ц. (за който знаела, че
е вписан като Заместник председател на ПП „****“ по ф.д. № 7509/1997г. по описа на СГС,
както и че партията получава държавна субсидия от 21.11.2022г.) не е подал декларация за
имущество и интереси по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в едномесечен
срок от влизане в сила на Заповедта на Министъра на правосъдието № ЛС-04-511 от
07.11.2022г., а именно от 21.11.2022г. до 21.12.2022г. Поради това до С. И. Ц. е била
изпратена покана с изх. № ЦУ01-1670 от 17.03.2023г. да се яви на 21.03.2023г. в 11:00 часа в
Дирекция „Публичен регистър” на КПКОНПИ във връзка със съставяне и връчване на Акт
за установяване на административно нарушение. Поканата била изпратена по пощата и била
получена от Ц. на 22.03.2023г. Междувременно, на 21.03.2023г., бил проведен телефонен
разговор между инспектор Д. Л. от КПКОНПИ и С. Ц., отнасящ се до поканването на
жалбоподателя да се яви за съставяне и връчване на АУАН пред КПКОНПИ на 21.03.2023г. в
11.00 часа. За този телефонен разговор бил съставен Констативен протокол за уведомяване
по телефона с вътр. № ЦУ-01-1670#1 от 21.03.2023г. По време на телефонния разговор Ц.
изразил желание Актът да се състави в негово отсъствие, но да бъде връчен на адвоката му,
който ще се яви в КПКОНПИ.
На 21.03.2023г. в присъствието на В.Н. и В.З., свидетелката Д. Л. (определена да
съставя Актове за установяване на административни нарушения със Заповед № РД-06-210 от
6
21.03.2023г. на А.С. – за Председател на КПКОНПИ) съставила срещу С. И. Ц. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № ПР-73 от 21.03.2023г. за това, че на
22.12.2022г. в град София – КПКОНПИ С. И. Ц. е нарушил чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2
от ЗПКОНПИ. Актът бил връчен на пълномощник на С. И. Ц. (на адв. М.) срещу подпис на
дата 04.04.2023г.
На 15.05.2023г. С. И. Ц. (в качеството си на Заместник председател на ПП „****“)
подал пред КПКОНПИ декларация за придобито имущество, получени доходи, дадени
обезпечения и направени разходи по чл.37 от ЗПКОНПИ за периода 01.01.2022г. –
31.12.2022г.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № НП-85 от 18.09.2023г., с което А.Т.С. – за Председател на КПКОНПИ на
основание чл.24, ал.1, чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.173, ал.1, вр. чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ
е наложил на С. И. Ц. „глоба“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на
чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Наказателното постановление било изпратено по пощата на С. И. Ц. и видно от
известието за доставяне, приложено на лист 49 от делото, е получено на 21.09.2023г., след
което - на 04.10.2023г. С. И. Ц. е подал (чрез адв. М.) жалба срещу това Наказателно
постановление чрез КПКОНПИ до СРС.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните
доказателства : показанията на свидетелката Л., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства – АУАН № ПР-73 от 21.03.2023г.; препис – извлечение от
Протокол от заседание на Управителния съвет на „****“, проведено неприсъствено на
26.09.2021г.; Решение на Управителния съвет на „****“ от 26.09.2021г.; декларация за
имущество и интереси с вх. № Г8308 от 15.05.2023г.; покана с изх. № ЦУ-01-1670 от
17.03.2023г. и известие за доставянето й; Констативен протокол за уведомяване по телефон с
вътр. № ЦУ-01-1670#1 от 21.03.2023г.; извадка от ДВ, бр.11 от 09.02.2021г.; Заповед № ЛС-
04-511 от 07.11.2022г. на Министъра на правосъдието; препис – извлечение от Протокол №
1018 от 27.10.2021г. на КПКОНПИ; пълномощно; Удостоверения на СГС по ф.д. №
7509/1997г., издадени на 12.02.2020г., на 03.02.2021г., на 28.03.2022г. и на 16.01.2023г.;
Заповед № РД-06-210 от 21.03.2023г. на А.С. - за Председател на КПКОНПИ; писмо от
Народното събрание с изх. № 47-250-06-8 от 02.02.2022г. с приложени Решение на
Народното събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на Председателя на
КПКОНПИ и Решение на Народното събрание за избиране на Заместник председател на
КПКОНПИ; известие за доставяне на НП; справка за политическите партии и коалиции,
получили държавна субсидия за периода 02.10.2022г. – 31.12.2022г., както и препис –
извлечение от Протокол от 42-я Конгрес на ПП „****“, проведен на 16.11.2019г.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Л., тъй като разказът й звучи
достоверно и непредубедено. Освен това тези гласни доказателства намират опора и в
7
приложените по делото писмени доказателства - покана с изх. № ЦУ-01-1670 от 17.03.2023г.
и известие за доставянето й, Констативен протокол за уведомяване по телефон с вътр. №
ЦУ-01-1670#1 от 21.03.2023г., справка за политическите партии и коалиции, получили
държавна субсидия за периода 02.10.2022г. – 31.12.2022г., Заповед № ЛС-04-511 от
07.11.2022г. на Министъра на правосъдието, препис – извлечение от Протокол № 1018 от
27.10.2021г. на КПКОНПИ, АУАН, както и препис – извлечение от Протокол от 42-я Конгрес
на ПП „****“, проведен на 16.11.2019г., извадка от ДВ, бр.11 от 09.02.2021г. и
Удостоверенията на СГС по ф.д. № 7509/1997г., издадени на 12.02.2020г., на 03.02.2021г., на
28.03.2022г. и на 16.01.2023г.
Приложените на лист 13-14, лист 15, лист 23, лист 33-34, лист 35, лист 39-42, лист 43,
лист 66-69, лист 89-90, лист 91, лист 92-93, лист 102-103 и лист 104 от делото писмени
доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Поради това съдът кредитира
извадката от ДВ, бр.11 от 09.02.2021г., препис – извлечението от Протокол от 42-я Конгрес
на ПП „****“, проведен на 16.11.2019г., препис – извлечението от Протокол от заседание на
Управителния съвет на „****“, проведено неприсъствено на 26.09.2021г., Решението на
Управителния съвет на „****“ от 26.09.2021г. и Удостоверенията на СГС по ф.д. №
7509/1997г., издадени на 12.02.2020г., на 03.02.2021г., на 28.03.2022г. и на 16.01.2023г. От
последните се установява, че от февруари 2020г. до януари 2023г. С. И. Ц. е бил вписан по
фирменото дело на ПП „****“ като Заместник председател на партията по
организационните и административните въпроси. От Протокола от 42-я Конгрес на ПП
„****“, проведен на 16.11.2019г., както и от извадката от ДВ, бр.11 от 09.02.2021г. се
установява, че Ц. е бил избран за Заместник председател на ПП „****“ още през 2019г., като
това обстоятелство е било обнародвано в ДВ през февруари 2021 година. От цитираните по-
горе препис – извлечение от Протокол от заседание на Управителния съвет на „****“ и
Решение на Управителния съвет на „****“ се доказва, че на 26.09.2021г. на неприсъствено
заседание на Управителния съвет на партията е била гласувана и приета оставката на С. И.
Ц. от позицията Заместник председател на ПП „****“. Същевременно, обаче, от съвместното
тълкуване на тези документи, както и на Удостоверенията на СГС по ф.д. № 7509/1997г.,
издадени след 26.09.2021г. (а именно на 28.03.2022г. и на 16.01.2023г.) следва, че въпросната
оставката на Ц. не е била вписана по фирменото дело на ПП „****“.
Правилно в писмените бележки на юрк. Р. се сочи, че една политическа партия
придобива качеството на юридическо лице от деня на нейното вписване в регистъра на
политическите партии в СГС. В този смисъл е и разпоредбата на чл.18, ал.4 от ЗПП. Според
чл.17, ал.1, т.4 и т.5 от ЗПП в регистъра на СГС се вписват имената на членовете на
ръководните и контролните органи на политическата партия, както и имената на лицата,
които според Устава представляват политическата партия. Съгласно чл.19 от ЗПП
решенията на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародват в ДВ. По
силата на чл.19а от ЗПП политическите партии са длъжни да представят в СГС извлечение
от протокол, с който се удостоверява проведено заседание на техния върховен орган,
определен с Устава на партията - независимо дали са налице обстоятелствата, подлежащи на
8
вписване - в срок до един месец от провеждане на заседанието. По аргумент на обратното,
щом пред СГС не е представен Протокол от заседание на Управителния съвет на „****“ от
26.09.2021г. и Решение на Управителния съвет на „****“ от 26.09.2021г., респ. в регистъра
на политическите партии в СГС по фирменото дело на ПП „****“ не е било вписано, че е
приета оставката на Ц. от поста Заместник председател на ПП „****“, нито се доказа да е
имало обнародване в ДВ на тази промяна, то за третите лица и за правния мир като цяло не
може да се счита, че от 26.09.2021г. жалбоподателят не е имал качеството на Заместник
председател на партията. Тази теза, застъпена в жалбата и по време на съдебните прения от
страна на адвокатите на Ц., е необоснована и оборена от приложените по делото и цитирани
по-горе Удостоверения на СГС по ф.д. № 7509/1997г., както и от нормата на чл.599 от ГПК.
От Удостоверенията на СГС се установява, че към 12.02.2020г., към 03.02.2021г., към
28.03.2022г. и към 16.01.2023г. С. И. Ц. от бил вписан (по реда на чл.17, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗПП) в регистъра на политическите партии, който се води в СГС, като Заместник
председател на ПП „****“. От тук следва, че към декември 2022г. жалбоподателят е имал
качеството на Заместник председател на политическа партия – доколкото гласуваната му на
26.09.2021г. оставка не е била вписана в регистъра, воден в СГС. Поради това въпросната
оставка е останала „на хартия“ само в книжата на партията, без да бъде вписана и
обнародвана по предвидения в закона ред и да се приеме за реално настъпила. Важното в
случая е не на коя дата е гласувана оставката на Ц. от поста Заместник председател на ПП
„****“, а дали и кога тази промяна в обстоятелствата, които подлежат на вписване в
регистъра на политическите партии е заявена за вписване и най-вече е обнародвана в ДВ.
Към месец декември 2022г. не се доказа нито да е имало вписване на въпросната промяна,
нито същата да е била обнародвана в ДВ. Поради това следва, че правилно административно
– наказващият орган е приел, че С. И. Ц. е заемал към месец декември 2022г. длъжността
Заместник председател на ПП „****“ по организационните и административните въпроси.
Напълно основателни и законосъобразни са възраженията на процесуалния представител на
въззиваемата страна, че действието на оттеглянето от ръководните органи на политическата
партия се поражда след като бъде обнародвано решението в ДВ, а в случая това не е било
извършено към процесната дата. Причината за това да не се впише в регистъра на СГС
промяната в имената на ръководните и контролните органи на партията, както и на лицата,
които според Устава представляват партията, както и причините да не се обнародват в ДВ
тези промени се ирелевантни. Вътрешната организация на партията или липсата на такава
не освобождават от отговорност онзи, който според ЗПП продължава да заема длъжността
Заместник председател на политическата партия. Именно поради това СРС не кредитира
приложеното на лист 99 от делото писмо от Председателя на ПП „****“ до СРС с вх. №
192760 от 12.06.2024г. Друг е въпросът, че както то, така и документите на лист 16, лист 37
и лист 88 от делото (наименувани „Удостоверение“) по същество не представляват писмени
доказателства, а възпроизвеждат такива под формата на свидетелски показанията на
Председателя на ПП „****“ само, че тези показания са дадени не устно и непосредствено
пред съда /както изисква законът/, а в писмен вид, което ги прави процесуално недопустими.
Освен това написаното в Удостоверение с изх. № 18 от 12.04.2024г. и в писмо до СРС с вх.
9
№ 192760 от 12.06.2024г. съдържа и лична позиция на Председателя на политическата
партия, а субективното мнение и оценка никога не се е възприемало от доктрината като
доказателствен източник. Думите на Председателя на ПП „****“, отразени в писмото с вх.
№ 192760 от 12.06.2024г., както и в Удостоверенията с изх. № 3 от 31.03.2023г. и с изх. № 18
от 12.04.2024г., не следва да се подлагат на анализ от съда, тъй като нямат характеристиките
на гласно доказателство – от една страна защото не са дадени устно и непосредствено пред
съда и от втора страна защото съдържат лична оценка и оправдание за дадени
обстоятелства. Същевременно те не са и писмено доказателство, тъй като с тях не се
удостоверява определена информация, а се възпроизвежда такава от първични
доказателствени източници в писмен вид, които съдът анализира по-горе, както и се прави
анализ, с който съдът не е обвързан и който не е съобразен с разпоредбите на ЗЗП. Тук е
моментът да се цитира и чл.599 от ГПК, според който вписаното обстоятелство се смята
известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на
обнародване - от датата на обнародването, като невписаните обстоятелства се смятат за
несъществуващи за третите добросъвестни лица. Поради това съдът приема, че докато не е
вписано в регистъра на политическите партии в СГС и по-конкретно по ф.д. № 7509/1997г.
приетата на 26.09.2021г. оставка на Ц. от поста Заместник председател на ПП „****“ – за
третите добросъвестни лица, вкл. и за КПК следва да се приеме за несъществуваща тази
оставка до тогава до когато същата не била вписана, респ. обнародвана, което към декември
2022г. не е била факт.
Приложените по делото справка за политическите партии и коалиции, получили
държавна субсидия за периода 02.10.2022г. – 31.12.2022г., Заповед № ЛС-04-511 от
07.11.2022г. на Министъра на правосъдието и препис – извлечение от Протокол № 1018 от
27.10.2021г. на КПКОНПИ са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява и приема, че ПП „****“,
като част от Коалиция „Български възход“, е получила държавна субсидия за периода
02.10.2022г. – 31.12.2022г., а също и че с Решение от 27.10.2021г. КПКОНПИ е приела, че
задължението на лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ възниква с влизане в сила на
Заповедта на Министъра на правосъдието с № ЛС-04-511 от 07.11.2022г., т.е. от 21.11.2022г.
От направения по-горе анализ на писмените и гласни доказателства следва, че към
ноември – декември 2022г. ПП „****“ е получила държавна субсидия, а жалбоподателят Ц. е
бил вписан като Заместник председател на тази политическа партия. Това означава, че той се
явява лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ
(редакцията към 22.12.2022г.), съответно по чл.6, ал.1, т.41 от действащия сега Закон за
противодействие на корупцията /ЗПК/.
Приложената на лист 17-19 и лист 60-65 от делото Декларация за имущество и
интереси с вх. № Г8308 от 15.05.2023г. има достоверна дата и се характеризира като
обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това съдът я кредитира и приема, че
жалбоподателят е подавал ежегодна декларации пред КПКОНПИ за календарната 2022г. на
дата 15.05.2023г. именно в качеството си на Заместник председател на ПП „****“, което
10
индиректно също доказва, че Ц. е имал това качество към 2022г.
Съдът кредитира поканата с изх. № ЦУ-01-1670 от 17.03.2023г. и известието за
доставянето й, Констативния протокол за уведомяване по телефон с вътр. № ЦУ-01-1670#1
от 21.03.2023г., както и пълномощното на лист 38 от делото, тъй като това са обективни и
достоверни писмени доказателства, които се потвърждават и от показанията на свидетелката
Л.. Съдебният състав приема, че до С. И. Ц. е била изпратена покана да се яви на
21.03.2023г. в КПКОНПИ за съставяне и връчване на Акт, но тъй като поканата не е била
получена до тази дата от Ц. (а по-късно : на 22.03.2023г.), на 21.03.2023г. св. Л. е уведомила
Ц. по телефона за съставянето на АУАН и пред нея жалбоподателят е заявил, че няма да
присъства и че желае Актът да се връчи на негов адвокат, който ще посети сградата на
КПКОНПИ. Поради това СРС приема, че за съставянето на АУАН на 21.03.2023г. С. И. Ц. е
бил поканен по телефона, поради което в случая приложение намира чл.40, ал.2 от ЗАНН и
връчването на АУАН на адв. М. на 04.04.2023г. не е съществено процесуално нарушение, а
отговаря на волята на Ц., както и на нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Приложеното на лист 49 от делото известие за доставяне на НП е обективно и с
достоверна дата. Поради това съдът го кредитира и приема, че процесното НП е било
изпратено по пощата и връчено на Ц. на 21.09.2023г. Поради това подадената на 04.10.2023г.
жалба от С. И. Ц. (чрез адв. М.)срещу процесното НП се явява депозирана в рамките на 14-
дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Заповед № РД-06-210 от 21.03.2023г. на А.С. - за Председател на КПКОНПИ, писмо
от Народното събрание с изх. № 47-250-06-8 от 02.02.2022г., Решение на Народното
събрание за предсрочно прекратяване на правоотношението на Председателя на КПКОНПИ
и Решение на Народното събрание за избиране на Заместник председател на КПКОНПИ са
официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Решенията на
Народното събрание (приложени на лист 46 и лист 47 от делото) и по аргумент от чл.14,
ал.3, вр. ал.1, т.5 от ЗПКОНПИ (в сила към датата на издаване на процесното НП –
18.09.2023г.) следва, че Наказателно постановление № НП-85 от 18.09.2023г. е издадено на
основание чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ от А.Т.С. – за Председател на КПКОНПИ. От Заповед
№ РД-06-210 от 21.03.2023г. на А.С. - за Председател на КПКОНПИ става ясно, че св. Д. Л. е
била оправомощена да съставя Актове за установяване на административни нарушения,
поради което и на основание чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ съдът приема, че конкретният АУАН
е издаден на 21.03.2023г. от оправомощено лице.
Съдебният състав кредитира и АУАН № ПР-73 от 21.03.2023г., тъй като
констатациите от него намират опора в кредитираните по-горе писмени и гласни
доказателства.
Възраженията срещу АУАН, приложени на лист 28-32 от делото, нямат характера на
писмени доказателство, тъй като съдържат становище на жалбоподателя по съществото на
спора. Поради това съдът ги остави извън доказателствената маса и не ги подложи на
анализ.
11
При така приетата фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок, изхожда
от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване пред
СРС по реда на ЗАНН. Поради това СРС счита, че жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът приема, че при ангажиране на
административно - наказателната отговорност на С. И. Ц. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, основание за отмяна на Наказателното постановление на формално
основание.
В случая нарушението се твърди да е извършено на 22.12.2022г.; деецът е установен в
хода на проверката - на 17.03.2023г.; АУАН е съставен на 21.03.2023г., а Наказателното
постановление е издадено на 18.09.2023г. Това означава, че са спазени сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно чл.177, ал.1, вр. чл.14, ал.3, вр. ал.1, т.5 от ЗПКОНПИ (в сила към датата на
издаване на процесното НП – 18.09.2023г.) и направения по-горе анализ на Решенията на
Народното събрание, приложени на лист 46 и лист 47 от делото, съдът приема, че
Наказателното постановление е издадено от компетентно лице. Въз основа на Заповед № РД-
06-210 от 21.03.2023г. на А.С. - за Председател на КПКОНПИ и нормата на чл.177, ал.1 от
ЗПКОНПИ (в сила към датата на съставяне на АУАН – 21.03.2023г.) съдът приема, че
конкретният Акт е съставен от оправомощено лице.
Съдебният състав счита, че в случая са спазени всички законово установени
реквизити на АУАН и НП. Не е допуснато нарушение на чл.42 или чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Изпълнени са изискванията на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
В АУАН и НП изрично е посочено кога и къде е извършено нарушението. Налице е
съответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в Акта и в
Наказателното постановление. Нарушението е ясно и разбираемо описано, поради което не е
ограничено правото на нарушителя да разбере повдигнатото срещу него административно –
наказателно обвинение и да организира адекватно защитата си.
Водим от изложеното по-горе съдът прие, че в хода на административно -
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на същото или до отмяна на НП на формално основание.
Поради това спорът следва да бъде решен по същество.
От направения по-горе анализ на събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят С. И. Ц. е бил към ноември – декември
2022г. Заместник председател на ПП „****“. От справката за политическите партии и
коалиции, получили държавна субсидия за периода 02.10.2022г. – 31.12.2022г., се установява,
12
че ПП „****“ е получила държавна субсидия за цитирания период. Това означава, че
жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.41 от
ЗПКОНПИ (редакцията към 22.12.2022г.), съответно по чл.6, ал.1, т.41 от действащия сега
ЗПК.
Според чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (в сила към декември 2022г.)
в едномесечен срок от заемането на висшата публична длъжност лицето следва да подаде
декларация за имущество и интереси. Това означава, че лицата по чл.6, ал.1, т.41 от
ЗПКОНПИ са задължени да подават първоначална декларация за имущество и интереси в
едномесечен срок от заемане на длъжността. От Протокол № 1018 от 27.10.2021г. на
КПКОНПИ следва, че задължението на лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ възниква с
влизане в сила на Заповедта на Министъра на правосъдието за предоставяне на първата част
от държавната субсидия съобразно чл.25 и чл.26 от ЗПП, т.е. от 21.11.2022г. касателно
Председателите и Заместник председателите на политическите партии, получили държавна
субсидия въз основа на Заповед № ЛС-04-511 от 07.11.2022г. на Министъра на правосъдието.
В случая по делото е доказано, че ПП „****“ е получила държавна субсидия за
периода 02.10.2022г. – 31.12.2022г. и за нейния Заместник председател е възникнало
задължение в едномесечен срок от 21.11.2022г., т.е до 21.12.2022г., да подаде декларация по
чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. От направения по-горе анализ на писмените
и гласни доказателства, както и на разпоредбите от ЗПП, съдът прие, че жалбоподателят Ц.
има качеството на лице по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ и съответно за него е възникнало
задължение в периода след 21.11.2022г. до 21.12.2022г. да подаде декларация за имущество и
интереси по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. От показанията на св. Л. и от
АУАН се установява, че не само до 21.12.2022г., но и до датата на проверката - 17.03.2023г.
жалбоподателят не е подал такава декларация. Поради това следва да се приеме, че от
обективна стара е реализиран съставът на административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Подадената на 15.05.2023г. ежегодна декларация на С. И. Ц. касае негово задължение
по чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Поради това с нея не може да се докаже
изпълнение на задължението по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, още повече,
че срокът за подаване на ежегодна и на първоначална /встъпителна/ декларация за
имущество и интереси е различен и започва да тече от различен момент.
Към днешна дата са отменени чл.35-38 от ЗПКОНПИ, но норми със същото
съдържание фигурират в ЗПК (обн. ДВ бр.84 от 06.10.2023г., в сила от 06.10.2023г.), като
чл.38, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ (отм., но действащ към датата на процесното деяние –
22.11.2022г.) съответства на чл.52, ал.1, т.1 от ЗПК, а чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.)
съответства на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Поради това СРС приема, че дори и да е настъпила
междувременно промяна в законодателството, то тя не води до промяна в правната природа
на деянието и то продължава /и към момента/ да съставлява административно нарушение,
макар и под нова номерация и с друго име на нормативния акт.
От субективна страна съдът приема, че жалбоподателят е реализирал нарушението по
13
чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ виновно – при непредпазлива форма на
вина. Ц. е съзнавал, че е бил Заместник председател на ПП „****“, бил е длъжен и е могъл
да провери дали оставката му е вписана по фирменото дело на партията и дали промяната е
обнародвана в ДВ, т.е. той е можел да предвиди, че щом продължава да фигурира по
фирменото дело като Заместник председател на партията, то за него възниква и
задължението за подаване на декларация по чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Списъкът с политическите партии, получили държавна субсидия за периода от 02.10.2022г.
до 31.12.2022г. е бил публикуван на сайта на Министерство на правосъдието и Ц. е бил
длъжен и могъл да се осведоми за него, респ. да узнае, че партията, на която се води
Заместник председател е получила държавна субсидия и съответно за него е възникнало
задължение да подаде в 1-месечен срок встъпителна декларация за имущество и интереси.
Поради това и с оглед нормата на чл.7 от ЗАНН съдът приема, че в случая е безспорно
доказано, че С. И. Ц. по непредпазливост не е изпълнил задължението си по чл.38, ал.1, т.1,
вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Тук е моментът да се посочи, че принцип в правото е, че
незнанието на закона (и в частност на ЗПКОНПИ и ЗПП) не извинява никого. Това, че на
26.09.2021г. е била гласувана оставката на С. И. Ц. от длъжността Заместник председател на
ПП „****“ не означава, че автоматично с гласуването той е загубил това си качество и
незнанието на закона (чл.17-19а от ЗЗП и чл.599 от ГПК) в случая е без значение за
съставомерността на деянието.
Неоснователно е искането Ц. да бъде освободен от административно – наказателна
отговорност, тъй като не зависело от него дали да се подаде или не информация в СГС за
гласуваната му оставка, тъй като дори и това да е така, той е бил длъжен да се увери, че
въпросната оставка е вписана и обнародвана, а административните нарушение се считат за
извършени виновно и при непредпазлива форма на вина.
Нарушението по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ е формално. За
осъществяването му следва да се докаже, че жалбоподателят е лице, заемащо висша
публична длъжност (в случая, че е лице по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ), че партията, на
която той е Заместник председател получава държавна субсидия, че е изтекъл нормативно
предвиденият срок за подаване на встъпителна декларация (в случая декларация по чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ – в едномесечен срок от заемането на длъжността –
в случая от влизането в сила на Заповедта на Министъра на правосъдието за предоставяне
на държавна субсидия) и че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си да подаде пред
КПКОНПИ първоначална декларация за имущество и интереси. За довършването на
деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици. Без значение за състава на
нарушението е дали С. И. Ц. е подал ежегодна декларация пред КПКОНПИ до 15 май 2023г.
касателно календарната 2022г., както и дали и кога след 22.12.2022г. е подал встъпителна
декларация. За да е налице нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ е
от значение дали декларацията в случая е била подадена в 1-месечния срок от 21.12.2022г.
до 21.12.2022г. включително. Без значение е дали и кога след тази дата декларацията на С. И.
Ц. е била подадена. Срокът на допуснатото закъснение може да има значение при
14
индивидуализация на наказанието, но не и за съставомерността на деянието.
Според чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм., в сила към датата на нарушението –
22.12.2022г.), както и според сегадействащата норма на чл.115, ал.1 от ЗПК лице, заемащо
висша публична длъжност (което означава и лице по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ), което не
е подало в срок декларация по ЗПКОНПИ (вкл. и декларацията по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35,
ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ) се наказва с административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до
3000 лева. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството, че С. И. Ц. изобщо не е
подал декларацията по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (дори и със
закъснение), въпреки че е бил уведомен със съставянето на Акта, че дължи подаването й,
следва да се приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство. Наличието на гласувана
оставка и това, че нарушението е първо за С. Ц. се приемат от съда като смекчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите
отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест СРС, НО, 10 състав счита, че на
нарушителя следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер над
законовия минимум и под средния размер, предвиден в чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.),
съответно чл.115, ал.1 от ЗПК, т.е. „глоба“ в размер на 1600 лева.
С оглед естеството на допуснатото нарушение и това, че в конкретния случай С. И.
Ц. не е подал изобщо процесната декларация, както и защото смекчаващите отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, СРС счита, че нарушението не
следва да се квалифицира като маловажно и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Поради това настоящият съдебен състав счита, че
в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът прие, че обжалваното Наказателното
постановление е правилно, законосъобразно и при справедлив размер на наложеното с него
административно наказание, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
Според чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е.
КПКОНПИ - с правоприемник Комисията за противодействие на корупцията /след влизане в
сила на ЗПК/) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както
в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на Комисията за противодействие на
корупцията (като правоприемник на КПКОНПИ) следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на
правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да
се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало четири открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав с участието на
15
процесуален представител на въззиваемата страна. Както в хода на съдебното производство
пред СРС, така и с депозирането на писмени бележки по делото, процесуалният
представител на въззиваемата страна е проявил процесуална активност и усилия да защити
тезата на административно – наказващия орган по конкретния правен спор. Поради това, а и
доколкото казусът се отличава с известна фактическа сложност (предвид гласуваната, но
невписана и необнародвана оставка на Ц.), жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Комисията за противодействие на корупцията юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 150
(сто и петдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-85 от 18.09.2023г., издадено от
А.Т.С. – за Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество (сега - Комисия за противодействие на корупцията), с
което на основание чл.24, ал.1, чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.173, ал.1, вр. чл.177, ал.1 от
ЗПКОНПИ, на С. И. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
ОСЪЖДА С. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес : ****, да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията сумата от 150 (сто и петдесет) лева за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16