Решение по дело №321/2022 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 34
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Дело: 20221460100321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Оряхово, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц€
като разгледа докладваното от И.К.С. Гражданско дело № 20221460100321
по описа за 2022 година
От „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с адрес на управление Франция, гр. Париж,
бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., чрез юр.к. Н. М. против Н. Т. Т., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.5, ап.16, е предявен иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 8
033.78 лв. /осем хиляди тридесет и три лева и седемдесет и осем ст./ от които – 5 788.49 лв.
/пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и девет ст./, главница по
договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-17242091/26.08.2019 г.,
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2020 Г. ДО 20.12.2021 Г. в размер на 1 612.47 лв.
/хиляда шестстотин и дванадесет лева и четиридесет и седем ст./, мораторна лихва за
периода от 20.12.2020 г. до 16.01.2022 г. в размер на 632.82 лв. /шестстотин тридесет и два
лева и осемдесет и две ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022 г. /видно от пощенското клеймо/, до
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
22/25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 32/2022 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения на ответника особен представител -
адв. З. Й.-АК Враца, е постъпил писмен такъв, в който оспорва иска по размер. В отговора
се сочи, че в т.5 от договора е предвидено, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитира
става предсрочно изискуемо в целия му размер. Съгласно т.8 от ТР № 4/2013 г. на ССГТК
на ВКС, за предсрочната изискуемост, кредиторът следва да уведоми длъжника за обявената
предсрочна изискуемост на кредита. Сочи се, че предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В настоящия случай
такава покана не е изпращана, нито пък в ИМ се твърди за такова действие от страна на
кредитора, поради което не може да се твърди за дължимост поради предсрочна
1
изискуемост. Сочи се и че от момента на получаване на поканата за плащане поради
предсрочната изискуемост, следва да се начисляват и задълженията за обезщетения,
начисления на лихви и др.
В отговора се сочи и че предвидената в договора „такса ангажимент“ в размер на 280
лв. е нищожна, поради противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави. Промяната на ГПР по договора едностранно от кредитора е
възможна само, ако са налице условията, предвидени в чл.10 ал.4 от ЗПК, а в процесния
договор е предвиден фиксиран лихвен процент за целия срок и заплащането на такса
ангажимент от страна на кредитополучателя за вече поето договорно задължение от
кредитора, противоречи на добрите нрави.
Сочи се, че процесния договор се характеризира като договор за потребителски кредит
и за него важат изискванията на ЗПК относно неговата действителност. Процесният договор
е сключен в нарушение на императивните разпоредби на ЗПК.
Сочи се също, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не са приложени ОУ
за потребителските кредити съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.2 от ЗПК. Според чл.5 ал.4
от ЗПК, ОУ се предоставят на потребителя на хартиен или друг траен носител и са
неразделна част от договора. Това си задължение банката кредитор не е изпълнила, а според
чл.22 от ЗПК, в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание особения представител на ответника оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
В с.з. за ищеца не се явява представител. От пълномощника на същите юр.к. Красимир
Запрянов е постъпила молба, в която се подържа предявеният иск.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 32/2022 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 22/25.01.2022 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 8 033.78 лева представляваща -
главница по договор за потребителски паричен кредит с №PLUS – 17242091 от 26.08.2019г.,
сключен между БНП „Париба Пърсънъл Файненс “ ЕАД и длъжника в размер на 5788.49
лева / пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/,
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2020г. до 20.12.2021г. в размер на 1612.47 лева
/хиляда шестстотин и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки /, мораторна лихва за
периода от 20.12.2020г. до 16.01.2022г. в размер на 632.82 лева / шестстотин тридесет и два
лева и осемдесет и две стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022г. / видно от пощенското клеймо / до
изплащане на задължението, както и сумата от 160.68 лева / сто и шестдесет лева и
шестдесет и осем стотинки / държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 22/25.01.2022 г. по ч.гр.д. №
32/2022 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК и не се е явил в двуседмичен
срок, за да му бъде връчена издадената заповед, а от приложената по делото справка от НАП
е видно, че същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
2
17242091 е видно, че на името на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 8 000 лв.,
за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключване на договора, до 20.09.2021 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски,
размер на вноската и размера на оставащата главница.
Между страните по делото на 25.е сключено споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по договора за потребителски кредит въз основа подадено от ответника
заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни обективни
затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13
март 2020 г. с Решение на Народното събрание на РБ, във връзка с обявената от Световната
здравна организация пандемия, причинена от COVID 19.
Договорен е падеж на всяка вноска и крайният срок за издължаване на отпуснатия
кредит, който е 20.12.2021 г. Не е спорно по делото, а това се установява и от ангажираното
от ищцовата страна писмено доказателство – Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-17242091, че на 26.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от една
страна и ответника Н. Т. Т. от друга, е сключен валиден договор за потребителски паричен
заем. Съгласно вписванията, съдържащи се в Търговския регистър, който е публичен по
смисъла на чл.11 от ЗТР „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е търговец. По силата на
визирания по-горе договор е предоставило на ответника в качеството на кредитополучател
сумата от 8 000 лв. Ответникът е поел задължението да възстанови отпуснатия и заем като
това е следвало да стане на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
532.27 лв., по погасителен план, залегнал в текста на самия договор и съдържащ размера на
всяка погасителна вноска и падеж на плащане/ на съответното число от месеца/, като общия
размер на всички плащания и цена на продукта кредит, възлиза на сумата от 12 108.96 лв.
Падежът на първата погасителна вноска е на 20.10.2019 г., а последната е на 20.09.2021 г.,
като след сключване на споразумение между страните договорът е отсрочен с три месеца и
последната погасителна вноска е на 20.12.2021г. Договора е сключен при общи условия,
неразделна част от него, като ответникът, подписвайки договора/ факт, по който и не се
спори/ е подписал и общите условия. Безспорно е по делото, че кредиторът е предоставил
на кредитополучателя сума от 8 000 лева, което е удостоверено изрично от
кредитополучателя с подписването на договора. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 40.42%,
като е посочена и общата стойност на плащанията.
По делото не е спорно, че дата на първата пропусната вноска е била 20.11.2020 г.,
както и че договорът е изтекъл на 20.12.2021 г.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с
чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу
ответника, въз основа на сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-17242091, сключен на 26.08.2019 г. Безспорно се установи, че е
налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за заем.
Безспорно се установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, е изпълнило договорните си ангажименти към ответника по
делото, като дадената в заем сума е предадена на заемателя по уговорения в договора начин,
3
чрез предоставяне на сумата по банковата сметка на продавача и е получил стоката описана
в договора. При това положение заемодателят се явява изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил поетите задължения по облигационното правоотношение.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото,
е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост,
респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора
за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова
доказване от ответника не беше проведено в производството. Съгласно Общите условия към
договора за паричен кредит, при забава на една или повече месечни вноски от страна на
кредитополучателя същият дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при забава на две
или повече месечни вноски от страна на кредитополучателя вземането става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени с договора надбавки и
обезщетение за забава.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено
съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 8 033.78 лв. /осем
хиляди тридесет и три лева и седемдесет и осем ст./ от които – 5 788.49 лв. /пет хиляди
седемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и девет ст./, главница по договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS-17242091/26.08.2019 г., възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2020 Г. ДО 20.12.2021 Г. в размер на 1 612.47 лв. /хиляда шестстотин и
дванадесет лева и четиридесет и седем ст./, мораторна лихва за периода от 20.12.2020 г. до
16.01.2022 г. в размер на 632.82 лв. /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и две ст./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 21.01.2022 г. /видно от пощенското клеймо/, до изплащане на задължението.
При този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков ред
следва да се възложат на ответника. Те възлизат общо в размер на 1 203.04 лв./хиляда двеста
и три лева и четири ст./, от които 210.68 лв. от които държавна такса в размер на 160.68 лв.
и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното и 992.36 лв. пред настоящата
инстанция, от които 160.67 лв. /сто двадесет и пет лева и нула ст./ – държавна такса, 100,00
лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение и 731.69 лв. /триста лева и нула ст./ за особен
представител.
Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. Т. , с ЕГН ********** от гр.
Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.5, ап.16, че същата дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А с адрес на управление Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Д., чрез юр.к. Н. М.,сумата от 8 033.78 лв. /осем хиляди тридесет и три
лева и седемдесет и осем ст./ от които – 5 788.49 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и
осем лева и четиридесет и девет ст./, главница по договор за потребителски паричен кредит
с № PLUS-17242091/26.08.2019 г., възнаградителна лихва за периода от 20.11.2020 Г. ДО
20.12.2021 Г. в размер на 1 612.47 лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева и четиридесет и
седем ст./, мораторна лихва за периода от 20.12.2020 г. до 16.01.2022 г. в размер на 632.82
лв. /шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и две ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2022 г. /видно от
4
пощенското клеймо/, до изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 22/25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 32/2022 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б,
ет.5, ап.16, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с адрес на управление
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., чрез юр.к. Н.
М.,направените деловодни разноски по настоящото производство в размер общо на 1 203.04
лв./хиляда двеста и три лева и четири ст./, от които 210.68 лв. от които държавна такса в
размер на 160.68 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното и 992.36 лв.
пред настоящата инстанция, от които 160.67 лв. /сто двадесет и пет лева и нула ст./ –
държавна такса, 100,00 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение и 731.69 лв. /триста
лева и нула ст./ за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5