Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Перник, 18.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ПЕТРОВ
2. АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Златка
Стоянова и прокурора Анита Джамалова, като разгледа докладваното от
председателя ВНОХД № 25 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и е по
реда на гл. ХХІ от НПК.
С
присъда №3 от 13.01.2020 г., постановена по НОХД №01944/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд, подсъдимият С.С.Ц. е признат за виновeн в това, че на ***
г. в ***, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи – кутия, предназначена за дарения и съдържаща пари
общо в размер на 200,00 лева, от владението на И. О., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай и е
извършено в условия на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК /след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – по НОХД
№1238/2018 г. по описа на Районен съд – Перник/-престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.63 от НК, поради което на основание чл.195,
ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.63,
ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58, ал.1 от НК, го е осъдил, като му е
определил наказание 24 /двадесет и четири/ месеца лишаване от свобода, което е
намалил с една трета и в крайна сметка му е наложил наказание 18 /осемнадесет/
месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът е
определил първоначален „общ режим“ на изтърпяване на наказанието.
Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство по делото – 1 бр. СД, поставен в бял плик, приложен
на лист 67 от досъдебното производство да бъде оставено по делото. С присъдата,
на основание чл. 189, ал.1 от НПК съдът е осъдил подсъдимия С.Ц. чрез своя
родител и законен представител Ю.А.Ц. да заплати по сметка на ОДМВР-П. сумата в размер на 424,55 лв., представляваща
направени разноски в хода на досъдебното
производство за експертизи.
По делото е постъпила въззивна жалба от адвокат И.М.,
служебен защитник на С.Ц., с която е направено искане наложеното на подсъдимия
наказание да бъде намалено, тъй като в този размер същото е явно несправедливо
и наказанието спрямо него се явява несъразмерно тежко. Изложени са съображения,
че по отношение на подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
като направеното от него чистосърдечно самопризнание още от самото начало на
наказателното производство и цялостното му процесуално поведение. Изразено е
становище, че подсъдимият съзнава вината си и съжалява за стореното. Изложени
са съображения, че престъпната си дейност подсъдимият е започнал в последните
години, попадайки в неподходяща компания, като деянието по нестоящото дело е
осъществено в един сравнително кратък период след другите престъпления. Сочи
се, че наложените спрямо С.Ц. санкции са по времето, през което той вече е
изтърпявал наложената спрямо него мярка „задържане под стража“ по настоящото
дело, поради което не може да се направи извод, че те не са довели до
поправянето, превъзпитаването и възпирането му от подобни прояви. Твърди се, че
изолирането на този млад човек за толкова дълго време от обществото ще доведе
до по-трудното му интегриране в бъдеще, както и че престъпното му поведение към
момента не му е станало стереотип на живот. Сочи се, че първоинстанционният съд
неправилно е изчислил частта от наказанието, с която е намалил първоначално
определеното такова, като е следвало да намали наказанието не с шест, а с осем
месеца, като в крайна сметка е трябвало да определи наказание от 16 месеца
лишаване от свобода, а не както е сторил съдът в действителност – от 18 месеца.
Искането към съда е да бъде намален размерът на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
По постъпилата
жалба не е изразено становище от страна на държавното обвинение.
В разпоредително заседание по реда
на чл. 327 от НПК, проведено на 28.11.2018 г., въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия,
свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
Пред въззивния
съд представителят на Окръжна прокуратура гр. Перник оспорва въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, доколкото
почива на събрания по делото доказателствен материал. Намира, че не са налице
основания за намаляване на определеното наказание. Пледира за потвърждаване на
наложената присъда.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се явява
лично. Явява се и защитникът му, който поддържа въззивната жалба. Счита, че
наложеното наказание е прекомерно тежко и няма да постигне целите по чл. 36 от НК. Иска първоинстанционната присъда да бъде изменена като наложеното наказание
бъде намалено.
Подсъдимият поддържа
пледоарията на звоя защитник. В последната си дума изразява съжалението си за
извършеното.
Пернишкият
окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 339, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейното изменение, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
самопризнанието на подсъдимия. Същата е приета от районния съд по реда на чл.373, ал.31 във вр. с чл.372,
ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, т.е. съобразно изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, която е била изцяло призната от подсъдимия,
а самопризнанието на подсъдимия е намерило подкрепа в събраните в досъдебното
производство доказателства.
Подсъдимият
С.С.Ц. е роден на *** в ***, с постоянен и настоящ
адрес ***. Понастоящем
се намира в *** във връзка с взета по
отношение на него мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“. Същият е българин, с българско
гражданство, със
средно образование, с ЕГН:**********, неженен, осъждан. Видно от
приложената към материалите по делото
справка за съдимост на С.Ц., същият е осъждан за
извършени престъпления против собствеността като непълнолетен. Съгласно постигнато
споразумение №393/14.06.2019 година по описа на РС-Перник - за осъществен състав на
престъпление по чл.194,
ал.1, вр. с чл.63, ал.1 от НК, извършено за времето от
05.02.2018 година - 06.02.2018 година в *** му е определено наказание „Пробация“ с
пробационни мерки :“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на
двете пробационни мерки 6 /шест/
месеца.
На
*** година около 16,30
часа подсъдимият С.Ц. се
намирал в ***. На същото място имало
павилион, който
работел денонощно. На
работа същия ден като продавач-консултант била свидетелката И. С. О.. В магазина била
организирана дарителска акция за събиране на парични средства за лечение на
болна жена. Имало
поставена непосредствено до отвора на гишето запечатана картонена кутия, в която всеки, който
имал желание,
поставял парични средства, обслужващи
каузата. В
посочения ден и час в магазина пристигнал подсъдимият С.Ц., който веднага възприел
кутията за дарения и взел решение да я открадне. В изпълнение на същото
пожелал да закупи един брой сандвич. Свидетелката
И. О.
взела сандвича от мястото, където
се намирал и се обърнала с гръб към гишето, за да го постави за
затопляне в микровълнова фурна. В
същия момент подсъдимият Ц. взел
кутията с дарения и избягал в посока съседен жилищен блок. Там С. Ц. отворил кутията и взел
намиращата се в нея парична сума от 200 лева, след което изхвърлил кутията. Свидетелката И. О. незабавно подала
сигнал за случилото се на телефона
за спешни повиквания „112“. Били
извършени бързи оперативно-издирвателни мероприятия. От свидетелката И. О. бил предаден на
полицейските органи видеозапис от изградената система за ведеонаблюдение. Била установена
самоличността на извършителя, като това
бил подсъдимият С.С.Ц., който
бил разпознат от И. О. в хода на проведено по
досъдебното производство процесуално-следствено действие разпознаване. След установяването му
пред разследващите органи,
С. Ц. признал, че е извършител на
деянието. Посочил пред тях и местоположението на изхвърлената от него картонена
кутия, която
била иззета с протокол и приложена към материалите по досъдебното производство.
Така възприетата фактическа обстановка се подкрепя от всички доказателства
по делото – гласни и писмени. В заключение и въззивният съд намира, че същите
са непротиворечиви, взаимно се допълват и изясняват фактическата обстановка
така, както е описана в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В тази връзка
районният съд е приел, че инкриминираното в обвинителния акт деяние
осъществява, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.28, във вр.
с чл.63 от НК.
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е насрочил и разгледал делото по реда на
Глава XXVII от НПК. Районен съд - Перник с нарочно определение съгласно
разпоредбата на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. При разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие решаващата инстанция е изпълнила стриктно
законовата процедура и не е допуснала процесуални нарушения.
Приетата от
районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, кореспондира изцяло
с обстоятелствената част на обвинителния акт, както и със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Фактическите
изводи на първия съд не се оспорват от въззивниците, поради което и проверяващата
инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от
фактическа страна, като изцяло
споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви.
След анализ на всички събрани по делото доказателства, районният съд правилно
и законосъобразно е приел, че направените от
подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства - показанията на
разпитаните по делото свидетели И.
С. О., С. Р. С., Р. Б. С. и Р. В. М., заключението на вещото
лице по видеотехническата експертиза, заключението на вещото
лице по съдебно-психиатричната експертиза, както и приобщените по делото писмени доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
всички доказателства установяват по безспорен начин фактите
относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянието и напълно подкрепят
направените от подсъдимия самопризнания. В тях липсват
противоречия или нелогичност, поради което решаващият съд правилно ги е намерил
за достоверни и убедителни, подкрепящи изцяло изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт съставомерни обстоятелства.
Въз основа
на безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил правилни правни изводи като е приел, че подсъдимият Ц. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на инкриминираното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, във вр. с чл.63 от НК.
Авторството
на престъплението е безспорно
установено от самопризнанията на
подсъдимия, кореспондиращите му свидетелски показания и писмени доказателства и
заключението на оценителната експертиза.
Налице е осъществено довършено престъпление кражба, тъй като подсъдимият, отнемайки вещите /пари на стойност 200 лева/, е прекъснал
владението на свидетелката И. О. върху тях и е
осъществил своя фактическа власт върху отнетото, като почти незабавно след това се е разпоредил с отнетите вещи.
По отношение на подсъдимия С. е налице и
квалифициращият признак "повторност" по смисъла на чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 28, ал. 1 НК, тъй като видно от приложената по делото справка за
съдимост, същият е осъждан с влязло в сила споразумение по НОХД №1238/2018 г. по описа на Районен
съд гр. Перник за друго такова
престъпление – по чл.194, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което му е било наложено наказание пробация,
изразяваща се в следните пробационни мерки – задължителна регистрациа по настоящ
адрес за срок от 6 месеца, с продължителност 2 пъти седмично, както и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Извършената от подсъдимия кражба не представлява маловажен случай,
тъй като макар и стойността на отнетото имущество да не е голяма – 200,00 лева, деянието е извършено след като С.
Ц. е бил осъждан за кражба и към момента на извършване на деянието не е
реабилитиран. Освен това, при осъществяване на деянието си подсъдимият е използвал
съобразителност, като е заблудил свидетелката И. О., че иска да си купи нещо от
лавката и я е отдалечил по този начин от кутията с дарения, предмет на интереса
му. Именно затова не би могло да се приеме, че обществената опасност на
деянието и на дееца в случая не е по-ниска от обикновените случаи на
престъпление от съответния вид, както е приел в мотивите си и
първоинстанционният съд.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи /пари/, без да има това право, разбирал е престъпния характер на извършеното, но въпреки това го е извършил, воден от
користната цел противозаконно да присвои чуждите вещи и впоследствие да се
разпореди с тях.
За
престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 от НК законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от една до десет години. По отношение на Ц., който е
непълнолетен, следва да намери приложение чл.63, ал.1, т.3 от НК, съответно
наказанието се редуцира на лишаване от свобода за срок до три години.
Подсъдимят С. Ц.
е осъждан за престъпления по чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и
чл.216, ал.1 от НК, извършени на *** г. и на *** г. и *** г. За престъплението
по чл.198 от НК, на подсъдимия Ц. е наложено наказание пробация, изразяваща се
в следните пробационни мерки, а именно – задължителна
регистрациа по настоящ адрес за срок от 12 месеца, с продължителност 2 пъти
седмично, както и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца. За престъпленията
по чл.216 от НК и по чл.194, ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК на Ц. е
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца, с продължителност 2 пъти седмично, както и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С
протоколно определение, постановено по ЧНД №00982/2019 г. по описа на
РС-Перник, на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1 от НК, е определено
едно общо най-тежко наказание на подсъдимя С.Ц. по двете дела, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца с
продължителност 2 пъти седмично, както и задължителни срещи с пробационен
служител за срок от 12 месеца.
Следва да се вземат предвид и
особеностите, установени при проведеното изследване в личностната структура на С.
Ц.: емоционална незрялост, липса на резонанс и отчитане на негативните
последици от собственото поведение, които съставът на съда намира за специфични
характерови особености, улесняващи извършването на деянието. От друга страна са
отегчаващите отговорността обстоятелства – наличието на предходни осъждания за
тежки умишлени престъпления, налице са лоши характеристични данни. Не са оказали достатъчно влияние върху Ц. нито протеклите
наказателни процеси, нито наложените наказания. Срещу него са внесени в съда и
други обнинителни актове за извършени престъпления от общ характер, което
съставлява отрицателна характерискита за подсъдимия. Същевременно, смекчаващите
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, поради
което наказанието не би могло да се определи в условията на чл.55 от НК. Действително,
в случая липсва установен минимум на наказанието, съобразявайки редукцията на
чл.63, ал.1, т.3 от НК и доколкото подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода, то следва да се обсъди и възможността за евентуално
отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В настоящия
случай, съдът намира, че с оглед изброените отегчаващи отговорнстта
обстоятелства, а именно – лошите характеричстични данни, наличието на други
осъждания за тежки умишлени престъпления извън осъждането за престъплението
кражба, както и обстоятелствата, при които е извършено деянието /подсъдимият е
съзнавал, че кутията за дарения е предназначена за нуждаещ се болен човек и
въпреки това, използвайки ситуацията и използвайки съобразителността си, отдалечил
свидетелката И. О. от кутията с дарения, е грабнал същата и е избягал/, намира,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият следва да изтърпи
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
Все пак, съдът намира, че доколкото са налице и
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – същият е изразил критично
отношение към извършеното, съдействал е на разследването, съвсем младата му
възраст, определеното му наказание следва да бъде намалено, като същото следва да се определи към средния размер на предвиденото в закона – една
година и шест месеца лишаване от свобода, което да се намали съгласно
разпоредбата н чл.58а от НК с една трета и подсъдимият Ц. в крайна сметка да
изтърпи наказание от една година лишаване от свобода.
Правилно, в
съответствие с нормата на чл.57, ал.1 ,т.3 от ЗИНЗС, е определен режимът, при
който следва да изтърпи наказанието подсъдимият Ц., а именно – общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Следва да се
отбележи, че при изчислението на срока по чл.58а, ал.1 от НК,
първоинстанционният съд е допуснал грешка, както правилно е посочено и във
въззивната жалба, тъй като след като е определил на подсъдимия наказание от 24
месеца лишаване от свобода, съдът е следвало да намали с една трета наказанието
и в крайна сметка да наложи наказание от 16 месеца лишаване от свобода, докато
той, въпреки, че е отбелязъл в присъдата си, че намалява наказанието с една
трета, всъщност му е наложил наказание от 18 месеца лишаване от свобода.
Поради изложеното, обжалваната
присъда следва да бъде изменена като на подсъдимия С.Ц. се определи наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца (вместо за срок от 24 месеца,
както е определил районният съд), като на основание чл.58, ал.1 от НК така
определеното наказание следва да се намали с една трета и в крайна сметка на
подсъдимия да се наложи наказание една година лишаване от свобода (вместо
наказанието от 18 месеца лишщаване от свобода, което е наложил районният съд). В останалата част присъдата е правилна и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд
не установи при проверка на присъдата наличие на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати в досъдебното производство и по време
на съдебната фаза. Изяснени са обстоятелствата по чл.102
от НПК относно престъплението и участието на подсъдимия в него, характера и
размера на вредите, причинени с деянието и обстоятелствата, които имат значение
за отговорността на подсъдимия.
Първостепенният съд, в съответствие със законовата разпоредба на чл. 189,
ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия чрез неговата майка и законен представител да
заплати направените по делото разноски в полза на републиканския бюджет и по
сметка на ОД на МВР – П., като присъдата в тази нейна част следва да се
потвърди, както и в частта относно вещественото доказателство по делото.
Водим
от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 334, т. 3 и
т.6от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
Изменя присъда №8/13.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 01944/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта относно наложеното на подсъдимия С.С.Ц.
наказание като определя на същия вместо наказание от двадесет и четири месеца
лишаване от свобода една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.58, ал.1 от НК намалява с една трета и налага на подсъдимия С.Ц.
вместо наказание от 18 месеца лишаване от свобода една година лишаване от свобода.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.