Решение по дело №6910/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3554
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110206910
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3554
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110206910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. Н., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №СОА 21-РД11-653/10.03.2021 г. на зам.-кмета на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което му
е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП за
нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат за недоказаност на нарушението, тъй като
жалбоподателят е паркирал личния си автомобил непосредствено след
пресечна улица на квартала, като на кръстовището е нямало знак В 27.
Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 ЗАНН – наличие на
маловажен случай. Редовно призован, жалбоподателят се явява в с.з. и
поддържа жалбата, като моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Пенева, която излага доводи за неоснователност на жалбата.
Предлага на съда да потвърди изцяло НП и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
1
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 29.01.2021 г. свидетелят С. В. М., заемащ длъжността
„инспектор контрол по паркирането при ЦГМ – София“, съставил на
жалбоподателя АУАН серия А №000270/29.01.2021 г., за това, че на
29.01.2021 г. около 15:05 часа в гр. София на ул. „Флора“№ 83, с посока към
ул. „Луи Айер“ като водач на собствения л.а. „Пежо 3008“ с peг. №ХХХХ
паркира неправилно в зоната на действие на пътен знак В 27 и табела Т 17,
като пречи на останалите участници в движението.
Свидетелят М. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.6 т.1 ЗДвП, връчил надлежно на жалбоподателя акта и изготвил снимков
материал. Колегата му – свидетелят М. Г. С. разпоредил принудително
преместване на автомобила на наказателен паркинг.
При връчване на АУАН, жалбоподателят изложил възражения, че:
Автомобилът е паркиран на улица без наличие на знак забранено паркиране.
По никакъв начин не е застрашавал или пречил на движението. След
пресечка, на която е бил паркирал, няма знак за забранено паркиране.“
Жалбоподателят се възползвал от възможността, предоставена му с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН, като подал и писмени възражения с доводи,
идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка,
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314 ал.1 НПК, вр.чл. 84 ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, въз основа на
приложената по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и
2
АНО.
Издадени са в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал. 3 ЗАНН и при спазване на
процесуалния ред за това. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН
и НП на жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, приобщени посредством
показанията на свидетелите-очевидци С. В. М. и М. Г. С., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства – докладна записка,
снимков материал, заповеди за компетентност.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите С.
В. М. и М. Г. С. следва да бъдат кредитирани в цялост, поради това, че същите
са логични, последователни и без наличие на противоречия между тях, както
и поради това, че същите са подкрепени и от други косвени доказателства,
събрани по делото, именно за проверка достоверността на същите.
Спорният по делото въпрос е: бил ли паркиран процесният автомобил в
обхвата на действие на пътен знак В 27 и табела Т 17 с оглед възражението на
жалбоподателя, че: „след пресечка, на която паркирал, няма знак за
забранено паркиране.“.
Съгласно чл.47 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, пътният знак В27 означава "Забранени са престоят
и паркирането". Според разпоредбата на чл.50 този знак важи до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2.
Видно от снимковия материал, /л.38 от делото/, в участъка обхващащ
ул. „Флора” пред №38, безспорно са налични пътен знак В 27 и табела Т 17.
Същите обаче важат за зоната на действие до следващото кръстовище, а
видно и от направената снимка от контролните органи, /л.39 от делото/,
автомобилът на жалбоподателя е паркиран след ясно видим път, по който се
движат автомобили от и към вътрешността на сградата, образуващ
своеобразно Т-образно кръстовище. Т.е, автомобилът е паркиран извън зоната
на действие на пътен знак В27 и табела Т 17. Всъщност прави впечатление, че
и самите контролни органи не са „успели” да заснемат едновременно
автомобила на жалбоподателя и забранителния пътен знак, което съвсем
естествено се дължи на обстоятелството, че автомобилът се е намирал на
3
следващото кръстовище, далеч от съответния пътен знак и табела.
Добър аргумент в полза на жалбоподателя е и обстоятелството, че при
запитване до Столична община Дирекция „Управление и анализ на трафика“
за наличие на пътен знак В27 и табела Т17 към дата 29.01.2022 г. в района на
ул.“Флора“ №83, същите уведомяват съда, че „не разполагат с проект на
организация на движението по ул.Флора в района на 83, като ще предприемат
мерки за актуализация“. /арг. писмо вх.№141894/07.07.2022 г., л.56 от делото/.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е
нарушил разпоредбата на чл. 6 т.1 ЗДвП, вменяваща задължение на
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Същият абсолютно е съобразил поведението си с
намиращите се на място пътни знаци - пътен знак В27 и табела Т 17, поради
което НП се явява незаконосъобразно – недоказано и същото следва да бъде
отменено изцяло.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СОА 21-РД11-653/10.03.2021 г. на
зам.-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на Р. Н. Н., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 20 лв. на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Н.Н., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление №СОА 21-РД11-653/10.03.2021 г. на зам.-кмета на Столична
община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което му е
наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП за
нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат за недоказаност на нарушението, тъй като
жалбоподателят е паркирал личния си автомобил непосредствено след
пресечна улица на квартала, като на кръстовището е нямало знак В 27.
Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 ЗАНН – наличие на
маловажен случай. Редовно призован, жалбоподателят се явява в с.з. и
поддържа жалбата, като моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Пенева, която излага доводи за неоснователност на жалбата.
Предлага на съда да потвърди изцяло НП и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 29.01.2021 г. свидетелят Ст.В.М. заемащ длъжността
„инспектор контрол по паркирането при ЦГМ – София“, съставил на
жалбоподателя АУАН серия А №000270/29.01.2021 г., за това, че на
29.01.2021 г. около 15:05 часа в гр. София на ул. „Флора“№ 83, с посока към
ул. „Луи Айер“ като водач на собствения л.а. „Пежо 3008“ с peг. №ХХХХ
паркира неправилно в зоната на действие на пътен знак В 27 и табела Т 17,
като пречи на останалите участници в движението.
Свидетелят М. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.6 т.1 ЗДвП, връчил надлежно на жалбоподателя акта и изготвил снимков
материал. Колегата му – свидетелят М.Г.С. разпоредил принудително
преместване на автомобила на наказателен паркинг.
При връчване на АУАН, жалбоподателят изложил възражения, че:
Автомобилът е паркиран на улица без наличие на знак забранено паркиране.
По никакъв начин не е застрашавал или пречил на движението. След
пресечка, на която е бил паркирал, няма знак за забранено паркиране.“
Жалбоподателят се възползвал от възможността, предоставена му с
1
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН, като подал и писмени възражения с доводи,
идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка,
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314 ал.1 НПК, вр.чл. 84 ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, въз основа на
приложената по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и
АНО.
Издадени са в сроковете по чл. 34 ал.1 и ал. 3 ЗАНН и при спазване на
процесуалния ред за това. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН
и НП на жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, приобщени посредством
показанията на свидетелите-очевидци Ст.В. М. и М.Г.С., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства – докладна записка,
снимков материал, заповеди за компетентност.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите
Ст.В. М. и М.Г.С. следва да бъдат кредитирани в цялост, поради това, че
същите са логични, последователни и без наличие на противоречия между
тях, както и поради това, че същите са подкрепени и от други косвени
доказателства, събрани по делото, именно за проверка достоверността на
същите.
Спорният по делото въпрос е: бил ли паркиран процесният автомобил в
обхвата на действие на пътен знак В 27 и табела Т 17 с оглед възражението на
жалбоподателя, че: „след пресечка, на която паркирал, няма знак за
забранено паркиране.“.
Съгласно чл.47 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, пътният знак В27 означава "Забранени са престоят
и паркирането". Според разпоредбата на чл.50 този знак важи до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2.
Видно от снимковия материал, /л.38 от делото/, в участъка обхващащ
ул. „Флора” пред №38, безспорно са налични пътен знак В 27 и табела Т 17.
Същите обаче важат за зоната на действие до следващото кръстовище, а
2
видно и от направената снимка от контролните органи, /л.39 от делото/,
автомобилът на жалбоподателя е паркиран след ясно видим път, по който се
движат автомобили от и към вътрешността на сградата, образуващ
своеобразно Т-образно кръстовище. Т.е, автомобилът е паркиран извън зоната
на действие на пътен знак В27 и табела Т 17. Всъщност прави впечатление, че
и самите контролни органи не са „успели” да заснемат едновременно
автомобила на жалбоподателя и забранителния пътен знак, което съвсем
естествено се дължи на обстоятелството, че автомобилът се е намирал на
следващото кръстовище, далеч от съответния пътен знак и табела.
Добър аргумент в полза на жалбоподателя е и обстоятелството, че при
запитване до Столична община Дирекция „Управление и анализ на трафика“
за наличие на пътен знак В27 и табела Т17 към дата 29.01.2022 г. в района на
ул.“Флора“ №83, същите уведомяват съда, че „не разполагат с проект на
организация на движението по ул.Флора в района на 83, като ще предприемат
мерки за актуализация“. /арг. писмо вх.№141894/07.07.2022 г., л.56 от делото/.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е
нарушил разпоредбата на чл. 6 т.1 ЗДвП, вменяваща задължение на
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Същият абсолютно е съобразил поведението си с
намиращите се на място пътни знаци - пътен знак В27 и табела Т 17, поради
което НП се явява незаконосъобразно – недоказано и същото следва да бъде
отменено изцяло.
3