Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2269 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.143, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 вр. и вр. с чл.99 от ЗЗД .
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в
резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за него възникнал правен
интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията срещу ответника.
Обстоятелството, въз основа на което e издадена заповедта за изпълнение е договор за кредит №***/21.03.2016 г. между
„Ф. Б.“ ЕООД като кредитор и Ш.А.Т. като
кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението
било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема
били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Ф. Б.“ ЕООД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключеният договор, кредитополучателят декларирал, че приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР, както и Общите условия. Със
сключването на договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че го е
получил, запознат е и се съгласил предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Тарифа на „Ф. Б.“ ЕООД в случаите, в които била
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от него. По силата на договора за кредит №***/21.03.2016 г., на
кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на *** лв., който следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на ***лв., за срок от 90 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следвало да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „Ф. Б.“ ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант
- „Ф. Б.“ ЕООД, последният одобрен от Кредитора и фигурирал под №237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне
на услуги на територията на Р.България, съгласно взаимното признаване на
единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. На 21.03.2016 г. г. между Ш.А.Т. /Кредитополучател/ и „Ф. Б.“ ЕООД
/Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с №***, по силата на който Гарантът се задължавал в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството-Кредитор имало
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да поиска удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно
чл.5 от Общи условия, които се прилагали към Договор за гаранция №***, сключен между Ш.А.Т. и „Ф.
Б.“ ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция е ***лв.
Ш.А.Т. не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в
уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно
задълженото дружество-гарант „Ф. Б.“ ЕООД. Вследствие на това, „Ф. Б.“ ЕООД,
погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф. Б.“ ЕООД, с което е встъпил в
правата на Кредитор и от този момент за него възниквал правен интерес за
предявяване на претенции срещу Кредитополучателя. Датата на последна вноска по
кредита била на 19.06.2016 г. и
вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение
разпоредбата на чл.10, т.1 - т.8 от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала
такса, в зависимост от просрочието, която в случая била в размер на *** лв. и представлявала административна такса за събиране на
вземането. На 01.12.2017г. бил сключен Договор за покупко-продажба н.отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между
„А.з.к.на п.з.“ ООД, ЕИК:*** като цесионер и „Ф. Б.“ ЕООД в качеството н.
цедент с регистрационен №С56251, по силата н.който вземането било прехвърлено в
полза на „А.з.к.на п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. По договора за кредит, ответникът
не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на ***лв., от
които главница- *** лв., договорна
лихва-***лв. за периода от датата на първа вноска 20.04.2016 г. до 19.06.2016 г.
датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането- ***.00 лв., такса за гаранция- ***лв., мораторна лихва върху
непогасената главница- ***лв., за
периода от датата на настъпване на забавата 20.06.2016 г. до
17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване н.заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „А.з.к.на п.з.“ ООД има следните вземания срещу Ш.А.Т.
по Договор за кредит №***/21.03.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от
21.03.2016 г.: *** лв. главница, ***лв. договорна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 19.06.2016 г., ***.00 лв. административна
такса за събиране на вземането, ***лв.
такса за гаранция, ***лв.
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 20.06.2016 г. до 17.05.2018 г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски в общ размер на ***лв., от
които: ***лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на
дело и ***лв. по чл. 25 от НЗПП.
В отговор на исковата молба подаден в срока по
чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва предявеният иск като неоснователен. Счита, че приложените доказателства не установяват валидно сключен Договор
за кредит от 21.03.2016 г. между „Ф. Б.“ ЕООД като кредитор и Ш.А.Т. като кредитополучател. Съгласно приложените Общи условия към Информация за
заявка за кредит №*** от 21.03.2016 г. всеки потенциален
потребител, който желаел да сключи договор за паричен заем с Дружеството,
следвало да попълни електронна форма за регистрация - заявка (молба) за
отпускане на заем, намираща се на сайта на дружеството. Заявителят декларирал своето
запознаване и съгласие с общите условия и съгласие да сключи договор при
индивидуални условия в съответствие с тях. Съгласно т.4.3 от приложените ОУ след получаването на одобрението за отпускане
на заема, заемателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на
договора за заем по един от следните начини: -чрез изпращане на СМС,
задължително съдържащ думите „FЕR РRIEМАМ“. Изразеното по този начин приемане
се отнасяло, както за конкретните условия на заема, така и за общите условия;
-чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството. Изразеното
по този начин приемане се отнасяло, както за конкретните условия на заема, така
и за общите условия. Съгласието на заемателя за сключване на договора трябвало да бъде
изпратено до Дружеството в срок от 48 часа от получаването на уведомлението от Дружеството
за одобрено отпускане на заема, съгласно т. 4.4 от ОУ. След изпращане на
съгласието за сключване на договора от заемателя, договорът за заем се считал
за сключен и обвързвал страните /видно от т. б.б от ОУ/. Отговорът,
съдържащ съгласието на заемателя за сключване на договора за заем, потвърждавал
неговото желание за незабавното превеждане на заема по избрания от заемателя
начин. По делото липсвали доказателства, с които да се установи по безспорен
начин, че ответникът Ш.А.Т. извършил всички посочените фактически действия за
сключване на договор с „Ф. Б.“ ЕООД - да изрази своето съгласие за сключване на
Договор за заем и това съгласие да е изпратено в посочения срок в ОУ към
договора. Позовава се на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, чл.18 ал.2 от ЗПФУР,
съгласно който за доказване на електронните изявления се прилагал ЗЕДЕП, а
съгласно чл.18 ал. 3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна
поща, се записвали със съгласието на другата страна и имали доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В ОУ на договора
било предвидено, че кредитополучателят следвало да изрази своето съгласие за
сключване на договор за заем чрез СМС с конкретно съдържание или чрез попълване
на код за потвърждение. Кодът за потвърждение имал силата на обикновен
електронен подпис на заемателя, по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП. Страните,
на основание чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, заявявали изричното си съгласие да
признават кода за потвърждение на заемателя за негов саморъчен подпис във
взаимоотношенията му с дружеството. От този момент се считало, че между тях е
възникнала валидна облигационна връзка, но доказателства за потвърждаване и че
именно ответникът е потвърдил договора, както и последващите му действия не
били ангажирани. Счита, че ищецът не е доказал наличието на валидно сключен
договор за заем между „Ф. Б.“ ЕООД и Ш.А.Т.. Сочи, че по делото липсват доказателства, които да установят кога, дали и
по какъв начин е изплатена заемната сума.. Ако се приемело, че е сключен
договор за кредит и че Ш.А.Т. е получил заемната сума, неясно било дали, кога и по
какъв начин гаранта „Ф. Б.“ ЕООД е погасил задължението на ответника по
договора му с „Ф. Б.“ ЕООД. Липсвало и
изявление на „Ф. Б.“ ЕООД, че е получило плащане от гаранта. Разпоредбата на
чл.143, ал.1 от ЗЗД сочела, че поръчителят, който е изпълнил задължението,
можел да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил,
след като го е уведомил за предявения срещу него иск. По делото било
недоказано, че гаранта „Ф. Б.“ ЕООД е извършил плащане към „Ф. Б.“ ЕООД, с
което да е погасено задължението на Ш.А.Т. поради което гарантът не можел да реализира правото си на регресн.отговорност
към длъжника. Не било доказано и, че ответникът се е регистрирал в сайта н.Дружеството,
че той е изпратил заявка и е потвърдил, чрез парола за достъп, изпратения му
договор за заем. Моли
съда да отхвърли изцяло предявените от „А.з.к.н. п.з.“ ЕООД искове срещу
ответника Ш.А.Т. като неоснователни и недоказани.
По
делото е конституирано трето лице помагач „А.з.с.на в.“ ЕАД на страната на
ищеца, което оспорва възраженията на ответната страна и изразява
становище за основателност на предявените от ищеца искове. Моли съда да
постанови решение с което да уважи същите. Претендира разноски в
производството.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1343/2018 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №722/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Ш.А.Т. с ЕГН-********** ***, за сумите: *** лв. главница, ***лв. договорна лихва от 20.04.2016 г. до 19.06.2016 г., ***
лв. такси, ***лв. гаранция по кредитната
сделка, ***лв. мораторна лихва от 20.06.201
г. до 17.05.2018 г. и
законната лихва от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и *** лв.
разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и*** лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът
предявява иска за установяване съществуването на вземанията си.
От приложената разпечатка / л.6/ е видно,
че на 21.03.2016 г. ответникът, с посочени лични данни, е завил от IP адрес
87.126.227.198, заем в размер на *** лв., за срок от 90 дни, при
лихва от ***лв., с гаранция по кредита: ***лв., с начин за
получаване EasyPay. В разпечатката е посочва, че заема е потвърден на
21.03.2016 г. с SMS към клиента, с дата на превода към клиента 21.03.2016 г.,
датата на трансфер към „Ф. Б.“ на 16.12.2016 г.
От представената Разписка №*** от
21.03.2016 г., 14:10:37 на EasyPay е видно, че сума от *** лв. по кредит *** е
наредена от „Ф. Б.“ ЕООД, и
получена от ответника Ш.Т., което е удостоверено с положен в разписката
подпис срещу клиент.
Представени са Общи условия към договори
за гаранция /Поръчителство/.
От заверени копия на договор
за придобиване /покупко-продажба/ на вземания от 01.12.2017 г., приложение към
него и потвърждение за сключена цесия н.основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е видно,
че „Ф. Б.“ ЕООД е прехвърлил на ищеца „А.з.к.на п.з.“ ООД вземанията си към
трети лица-длъжници по договори за кредит. Съгласно договора за
цесия цедента се е задължил да предостави
на цесионера пълномощно, по силата на което от името н.цедента цесионера да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от заверено
копие на пълномощно /л.21/ „Ф. Б.“ е упълномощил ищеца да уведоми от негово име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
договор за придобиване /цесия/, сключен на 01.12.2017 г. като цедент и „А.з.к.на
п.з.“ ООД като цесионер, включени в
приложение Г, което е неразделна част от договора за придобиване /цесия/. Към
исковата молба е приложено уведомление до Ш.А.Т. за извършеното
прехвърляне н.вземането, с искане да бъде връчено н.ответника, ведно с препис
от исковата молба и доказателствата.
Представени са заверени копия на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „А.з.к.на п.з.“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, потвърждение за сключена цесия н. основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и препис-извлечение от Приложение №1/03.05.2019 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането н.„А.з.к.на п.з.“ ООД към ответника Ш.А.Т. по договор за кредит №*** от 21.03.2016 г. с първоначален кредитор „Фератум Банк“ АД с общо задължение към датата н. продажбата 03.05.2019 г. - ***лв. в т.ч. остатък от главница *** лв.; договорн.лихва-***лв.; лихва за просрочие-***лв. и такси/неустойки ***лв. е прехвърлено н.„А.з.с.н.в.“ ЕАД. Представено е пълномощно /л.79/, по силата, на което „А.з.к.н. п.з.“ ЕООД като цедент е упълномощило „А.з.с.на в.“ ЕАД като цесионер да уведоми от името н. „А.з.к.на п.з.“ ЕООД всички длъжници по всички вземания н.дружеството, които са цедирани/прехвърлени/ съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г., сключен между „А.з.к.на п.з.“ ЕООД в качеството н.цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството на цесионер. Представени са 2 бр. уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от „А.з.к.на п.з.“ ЕООД чрез „А.з.с.на в.“ ЕАД до Ш.А.Т..
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено. Съгласно заключението лихвата за забава по договора за потребителски кредит №*** за периода 20.06.2016 г. до 17.05.2018 г. е в размер на ***лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в едномесечния срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по
ч.гр.д.№1343/2018 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за
придобиване /продажба на вземания от 01.12.2017
г., ведно с приложение Г към него, сключен с „Фератум Банк“ ЕООД.
След завеждане на настоящото производство процесното
вземане е прехвърлено на „А. за с.на в.“ ЕАД. Съгласно правилото на чл.226,
ал.1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху
другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят
може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. В настоящия
случай вторият по ред цесионер е конституиран като трето лице- помагач.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен
от цедента и предишен кредитор Фератум Банк“ ЕООД от негово име писмено да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по всички договори за
кредити. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. По делото няма наведени твърдения, а и представени доказателства
приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, да е връчено
на длъжника преди образуване на ч.гр.д.№1328/2018 г. на РС-К. поради което
волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е достигнало до него. Ответникът не е намерен нито в хода на
заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на постоянния и
настоящ адрес по справка в НБДН, не е установена и месторабота на ответника,
където да му бъдат връчени съдебните книжа, поради което за да бъдат защитени правата му в
настоящото производство е назначен особен представител на Процесуалното
представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма
/чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда,
при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице / в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от
стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията, поради което тя няма действие спрямо него- чл.99, ал.4 от ЗЗД. / в т.см. Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г.
на ОС-Стара Загора, Решение №74/27.07.2017 г. по в.т.д. №154/2017 г. АС-Бургас,
Определение №567/18.09.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о./. Гореизложените съображения се отнасят и за
прехвърлянето на вземането от ищеца на третото лице-помагач в рамките на
висящото съдебно производство, като цесията не е породила действие поради
липсата на уведомяване на длъжника-ответник. Освен това следва да се посочи, че
по делото липсват доказателства за сключен договор, по силата на
който „Фератум Банк“ ЕООД да се е задължило да поръчителства и изпълни
задължение на ответника Ш.Т. по договор за кредит с „Ф. Б.“ ЕООД, в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя Т., от което да възникнат регресни права
за поръчителя. При липса на доказателства в тази насока и след като не е
доказано гарантът да е встъпил в правата на кредитора по кредитното
правоотношение, то с договора за цесия, сключен с ищеца, „Ф. Б.“ не е могъл да
му ги прехвърли. Предвид изложеното
съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което
предявените искове за установяване н.вземанията с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 във
вр. с чл.99 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за разноски в заповедното
производство и настоящото исково производство се явява неоснователна.
Неоснователно се явява и искането
на третото лице-помагач з.присъждане на разноски предвид разпоредбата на чл.78,
ал.10 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.за к.на п.з.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление *** срещу Ш.А.Т. с ЕГН-**********
***, искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр.
с чл.143, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане по
договор за кредит №*** от 21.03.2016 г.
, сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и Ш.А.Т., във връзка с договор за гаранция, за
сумите: *** лв. главница, ***лв. договорн.лихва от 20.04.2016 г. до 19.06.2016
г., *** лв. такси, ***лв. гаранция по кредитната сделка, ***лв. мораторна лихва
от 20.06.201 г. до 17.05.2018 г. и законната лихва върху от 25.05.2018 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед №722/29.05.2018 г. з.изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1343/2018 г. по описа
на PC –К. като неоснователни.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач – „А.за с.на в.“ ЕАД, ***,
със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л***.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1343/2018 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: