Решение по дело №49/2018 на Районен съд - Троян

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                             № 171

 

            гр. Троян, 18.06.2018 година

 

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд     първи състав

на осемнадесети май                  две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 49 по описа на съда за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.150 във вр. чл.143, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 от СК, и насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и чл.150 във вр. чл.143, ал.2 от СК, предявени от Ц. М. Г. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетната М.Н.Т., родена на ***г., чрез адв.Н.Р. ***, срещу Н.М.Т. ***.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като с решение № 55/15.03.2013г., постановено по гр. дело № 807 / 2012г. по описа на РС гр.Троян бил прекратен гражданският брак, сключен между страните, като родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Н.Т., ЕГН **********, били предоставени на нея. Бащата бил осъден да плаща на дъщеря си издръжка в размер на 100 лв. месечно.

  Ищцата сочи, че с оглед увеличаване на минималната заплата в страната, се увеличава и размера на минималната издръжка. Затова счита, че следва издръжката, която бащата плаща на дъщеря си, да бъде увеличена от 100 лв. на 130лв. на месец, какъвто е определеният минимален размер за страната.

Ищцата излага, че през последните две години се е установила в Германия, където работи и живее, а за детето се грижели нейните родители. Твърди, че вече има възможност да вземе при себе си  детето, където да се грижи за него и да го отглежда. Сочи, че има квартира, която отговаря на немските стандарти за отглеждане на дете и има добра работа с добро заплащане. Ищцата твърди, че дъщеря й М. желае да отиде до Германия и да прецени дали есента да започне училище в Германия или да остане в гр.Троян.

  В молбата се твърди, че детето и бащата не поддържат контакт, изгубили са емоционалната връзка помежду си. Затова счита, че няма да бъде нарушен интереса на ответника, ако съда разреши на ищцата, като майка и законен представител, да придружава детето в чужбина и да пътува с него, както и детето да живее при нея в Германия.  Сочи, че не е налице съгласие на бащата да й даде пълномощно за снабдяване на детето с международен паспорт, както и съгласие детето да пътува в чужбина само  придружавано от нея, като негова майка и законен представител.

    Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да  бъде изменен размерът на издръжката, определена с Решение № 55 / 15.03.2013г., постановено по гр. дело № 807 / 2012г. по описа на РС гр.Троян, с което е определена месечна издръжка в размер на 100лв. , която Н.М.Т.,  ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на дъщеря си М.Н.Т. с ЕГН **********, чрез Ц.М.Г., като майка и законен представител, като тя бъде увеличена на 130лв. поради увеличаване минималният размер на издръжката в Р България, считано от 17.01.2018г., както и с решението бъде заместено, на основание чл. 127а от СК , във вр. с чл. 76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на Н.М.Т., ЕГН ********** за издаването на паспорт  по реда на ЗБЛД на малолетното му дете М.Н.Т.  с ЕГН  **********, както  и за пътуванията  на детето М.Н.Т., ЕГН  ********** извън територията на Р България до всички държави- членки на Европейския съюз и извън него, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, до навършване  на 18 годишна възраст на детето или за период от 5 години. 

             Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал.4 от СК.Претендира направените разноски.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът е представил писмен отговор, като не е взел становище по предявените искове. Същият е предявил насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, касаещ искане за изменение на мерките относно личните му контакти с детето, както и относно увеличаване размера на издръжката.

В насрещната ИМ се излага, че след влизане в сила на решение  № 55 от 15.03.2013 година, постановено по гражданско дело № 807 по описа за 2012 година, започнали проблемите относно упражняване на определения със съдебното решение режим на лични контакти с дъщеря му. Ищецът по НИ твърди, че в качеството си на родител не можел да се вижда с нея в определените му дни, а само тогава, когато ответницата се съгласявала.  

През м. октомври 2015 г. ответницата заминала на работа в Германия, като делегирала права на майка си Д.И.;Г. чрез безсрочно нотариално заверено пълномощно от 13.10.2015г., по силата на което бабата следвало да се грижи за отглеждането, възпитанието и обучението на детето и  да я представлява без ограничения пред всички държавни и Общински административни органи, Община Троян, здравните служби и учреждения и учебните структури , които тя посещава. Твърди се, че от този момент нататък срещите на баща и дъщеря станали по-редки, поради причината, че родителите на ответницата отказвали да  дават на ищеца да се среща с дъщеря си в определените с горецитираното решение дни. С времето емоционалната връзка между баща и дъщеря охладняла и ищецът започнал да среща трудности в общуването. От друга страна, детето не контактувало и с неговите родители и загубило връзка със семейството по бащина линия. Сочи се, че отчуждението от близките, включително и от бащата като родител, не е в интерес на детето и вреди на развитието и възпитанието му.

В молбата се излага, че възможността за изгубване на родителския авторитет представлява изменение на обстоятелствата, при които са определени първоначалните мерки на лични отношения, тъй като начина по които се изпълняват същите до настоящия момент се отразява негативно на състоянието на детето и поставят под въпрос ефективността на спазване на така определения вече от съда режим.

Посочено е, че ответница не изпълнява решение № 55 от 15.03.2013 година, постановено по гражданско дело № 807 по описа за 2012 година и в частта му относно определеното местоживеене на детето, като същото не е на посочения в решението адрес гр.*******.

Твърди се, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, при които е бил определен предходния режим на лични отношения на бащата с детето.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде определен режим на лични контакти с малолетното дете М.Н.Т., ЕГН ********** по отношение на бащата Н.М.Т., ЕГН**********, както следва: бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от посочения му адрес на местоживеене в петък в 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) и го връща на майката в неделя на посочения му адрес на местоживеене в 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) и всяка сряда вечер 18.30 и я връща в четвъртък 18.30, като режима на виждане е с преспиване при бащата;3 (три) седмици през лятото в периода от 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 1 август до 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 20 август, като рожденния ден на детето - 1 март - ще се прекарва с двамата родители и 1 една седмица през зимата в периода от 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 1 февруари до 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 8 февруари, когато майката не е в платен годишен отпуск, по време на Коледните празници през нечетните години и Новогодишните празници през четните години, както и първия ден от Великден.В останалото време личните контакти да са със свободен режим при съгласие на двамата родители.

По отношение на издръжката, която той е осъден да заплаща на детето, е посочил, че размерът й следва да бъде увеличен и да стане 120.00лв. месечно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, а се представлява от пълномощника си адв. Н.Р. ***, която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Оспорва насрещният иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Представена е писмена защита, в която адв. Р. развива подробни доводи в подкрепа на искането си.

Ответникът Н.М.Т. се явява лично в съдебно заседание и с адв. И.С. от САК, който оспорва предявения иск по чл.127а от СК само в частта относно заместващото съгласие на бащата детето да пътува в чужбина, а не оспорва същия в частта за издаване на паспорт на детето. Ответникът не оспорва и иска по чл.150 във вр. чл.143, ал.2 от СК в претендирания размер от 130.00лв. месечно.

Предвид становището на ответника, съдът обяви за безспорни между страните обстоятелствата във връзка с размера на месечната издръжка,  която следва да бъде увеличена от 100лв. на 130лв. месечно, която Н.Т. следва да заплаща на малолетната си дъщеря М., както и относно съгласието му за издаване на паспорт на детето.

Не се спори между страните, че малолетната М.Н.Т. е дете на страните, родено по време на брака им, а и последното се установява от представените по делото писмени доказателства. Бракът на страните е прекратен с Решение № 55 от 15.03.2013г., постановено по гр.д.№ 807/2012г. по описа на Троянски районен съд. С посоченото решение и на база утвърденото между двамата споразумение, родителските права върху малолетната М.Н.Т., родена на ***г., са предоставени за упражняване на майката  Ц.М.Г. и е определен режим на лични отношения на детето с бащата-всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 17.00 часа, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с редовния платен годишен отпуск на майката. Определена е и месечна издръжка в размер на 100.00 лева, която бащата да заплаща на детето.

Няма спор и по обстоятелството, че от прекратяване на брака между родителите до настоящия момент грижи по отглеждането и възпитанието на детето осъществява майката – първоначално лично, а от около три години - чрез нейните родители, тъй като тя се е установила да работи и живее в Германия.

По делото е представен и приет социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Троян, от който се установява, че в настоящия момент всички потребности на детето, свързани с подслон, дрехи, храна, лични вещи, здравеопазване и образование са задоволени.Посочено е, че емоционалните потребности на М. са задоволени, но тя споделя, че майка й много й липсва и тя желае да отиде при нея в Германия да учи и живее. Детето обича и двамата си родители, но за срещите с бащата заявява, че желае те да бъдат само между двамата, а не в присъствие на неговата съжителка. Бащата редовно изплаща определената му издръжка, но през 2018г. се е срещал с детето само на рождения му ден, когато е посетил мястото, където се е провеждало тържеството и е занесъл подаръци.

При изслушване на социалния работник, изготвил социалния доклад, същият заяви, че при работа по случая е предложено на бащата, бабата и детето ползването на социална услуга –консултация с психолог, която не е ползвана. Същата е препоръчана с цел преодоляване на различията между баща и дъщеря и недопускане отдалечаване един от друг, но бащата категорично отказал.

Изслушана в съдебно заседание на основание чл.15, ал.1 и ал.4 от Закона за закрила на детето, единадесетгодишната М. заявява, че желае да отиде до Германия, където е нейната майка и там да започне училище. Заявява, че обича баща си, но не се разбира с новата жена, с която той живее и затова не иска да ходи в неговата къща в с.Дебнево. Сочи, че през лятото на миналата  година  двамата се раздалечили,  тъй като тя отказала   да   отиде на   море с новата му жена. Изразява желание да се срещат само двамата с баща си. Детето посочва, че и баба му по бащина линия преустановила контактите си с нея, като преди около година й се обаждала постоянно по телефона. М. заявява, че много иска да може да излиза извън границите на страната и споделя, че  поради нежеланието на баща й да й разреши да пътува в чужбина, е пропуснала лятна почивка в Гърция преди две години с леля си и нейното семейство, което много я е натъжило.

            Изслушан по реда на чл.59, ал.6 СК, ответникът и ищец по НИ Н.Т.  заявява, че  е съгласен да даде декларация детето да посети майка си в Германия, но не е съгласен М. да остане да живее там.

          Ищцата е ангажирала писмени доказателства – два трудови договора с немски работодатели. Единият е сключен с начало на дейността 01.07.2016г., длъжност:камериерка, със заплащане 9.80 евро на час. Вторият трудов договор е сключен на 01.09.2017г. за временно нает работник-чистачка с брутно почасово възнаграждение 10 евро. В договора е посочено, че първите три месеца представляват изпитателен срок. Представени са и документи, удостоверяващи наета квартира от ищцата в Дюселдорф от 01.11.2017г. – удостоверение за пререгистрация и декларация на квартиродателя за предоставяне в службата за адресна регистрация.

По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й, изложени в исковата молба, са разпитани свидетелите В.Н.В., А.М.В./ сестра на ищцата/ и Д.И.;Г. / майка на ищцата/. От показанията на свидетелите се установява, че през последната година срещите между детето М. и неговия баща били преустановени, тъй като той престанал да я взима в дните, определени със съдебното решение.След като детето отказало да отиде през миналото лято на море с жената, с която бащата съжителствал, М. не посещавала дома на баща си в с.Дебнево, обл.Ловешка. Бащата не търсел контакти с детето, за Коледа й изпратил подарък по такси. Д. Г. категорично отрича тя или съпругът й да са отказвали да дадат детето в определените съботни дни, съгласно режима на лични контакти с бащата. Сочи, че дори майката на ответника преди посещавала дома им веднъж месечно, като от известно време преустановила тези посещения, престанала да търси и внучка си по телефон.

По отношение майката на М. свидетелите сочат, че същата се е установила да работи и живее в Германия, за да може да издържа детето си. Към момента разполага с жилище под наем, което съответства на изискванията за отглеждане на дете в Германия. Ищцата работи и реализира доходи, с които може да се грижи за детето.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни и съответстващи, както помежду си, така и с обясненията на детето и с изготвения социален доклад, като на основание чл.172 ГПК ги преценява с оглед всички други доказателства по делото, като отчита тяхната възможна заинтересованост  в полза на ищцата.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

По иска с правно основание чл.150 във вр. чл.143, ал.2 от СК

Претенцията на ищцата е увеличаване размера на присъдената издръжка от 100лв. на 130 лв. съгласно минимално установения размер в чл.142, ал.2 от СК, където е регламетнтирано, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от МРЗ за страната.Съгласно ПМС№ 316/20.12.2017г.,размерът на МРЗ, считано от 01.01.2018г., е 510лв., с оглед на което минималният размер на издръжката е 127.50 лв.  Ответникът не оспорва размера на  предявения иск 130 лева.

           Основателността на иска по чл.150 от СК се предпоставя от наличието на съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали имат имущество, от което могат да се издържат. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142, ал. 1 от СК- в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословното му състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.

         В настоящия процес е въведен само един довод за изменение размера на присъдената издръжка – настъпило нормативно увеличение на минималната работна заплата, за което законодателят не е предвид необходимост от доказване нуждите на детето и възможностите на родителя.

           Предвид изложеното, предявеният иск следва да се уважи като основателен и доказан в претендирания размер от 130.00лв. месечно, считано от17.01.2018г.

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

             

 

 

 

Настоящият състав приема за установено, че в интерес на детето М.Н.Т. е да може да пътува до Германия. В Германия майката се е устроила, като е наела жилище и осъществява трудова дейност, регистрирана в съответствие с местното законодателство, като организацията на живота й дава възможност да полага грижи за дъщеря си и да не прекъсва изградената силна емоционална връзка помежду им. Бащата през последната година почти не общува с детето, не го търси по телефон, не го взима в съботните дни, определени в режима за лични отношения. Напускането на страната и пребиваването на детето в Германия ще гарантира отглеждането му в семейната среда на майката, под непосредствените грижи на родителя, към когото детето е силно емоционално привързано. Съдът намира, че възрастта на детето и неговото интелектуално развитие не съставлява пречка то да пътува и пребивава в Германия – страна член на ЕС, чието социално, икономическо и политическо положение не поставя детето в риск, а създадените от майката материални условия и съществуваща с детето близост могат да способстват за правилното му емоционално и интелектуално развитие. Същевременно бащата, макар и дезинтересиран от живота на детето, ще разполага с възможност да осъществява контакти с детето при ежегодното му завръщане в страната през летните месеци.  С оглед на което следва да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата  малолетното му дете М.Н.Т. да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания до Република Германия, придружавано от своята майка  и да пребивава в Германия за срок до 5 години. Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.127а, ал.4 СК.Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал.4 от СК, съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Основанието по чл. 127а, ал. 4 СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от основанията по чл. 242, л. 2, т. 1-3 ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл. 127а, ал. 2 от СК се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина в рамките на определения от съда срок. В случая искането за допускане на предварително изпълнение на решението е обосновано с желанието детето да посети Германия, за да прецени съвместно с майка си дали да започне там училище или да продължи образованието си в гр.Троян, а след 7-клас- в Езикова гимназия гр.Ловеч.

По насрещния иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК

За да се изменят постановени по-рано мерки и да се определят нови  на основание чл.59, ал.9 от НК, следва да е налице  промяна в обстоятелствата, след влизане в сила на решението, които нови обстоятелства са от съществено значение и водят до извода, че следва да бъдат променени мерките, или както е в конкретния случай-определената мярка, а именно-режима на лични отношения на бащата с детето.

Ищецът по НИ претендира изменение режима на лични контакти с дъщеря му от този, определен със съдебното решение по развода, като искането е за разширяване на периодите, в които бащата да има лични контакти с детето си.

По делото не се събраха доказателства, обосноваващи извода за промяна в обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от промяна на режима на лични отношения между ищеца по НИ и детето М.. Установи се, че бащата не взима детето и в определените му със съдебното решение дни, не търси и други контакти с него. Опровергаха се твърденията му, че ищцата и нейните родители препятстват срещите му с детето. Не се събраха доказателства той да е бил възпрепятстван по някакъв начин да се среща с детето и да го взима със себе си и в други дни, извън установения режим на лични контакти. Същият категорично е отказал предложената от служителите на Отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално подпомагане“- Троян консултация с психолог, предвид различията между родител-дете. Установи се при изслушването на детето М., че тя желае да се среща с баща си, когато „той стане по-добър“, тъй като не харесва характерът му. С оглед на което съдът приема, че с нежеланието на бащата да положи усилия и да участва в процес по подобряване отношенията с детето, консултирайки се с психолог, същият заявява некатегорична позиция и за разширяване на режима на лични контакти с дъщеря си.

  Предвид което настоящият състав намира, че насрещният иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

             С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 525.00лв., от които 25.00лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение, 

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                                  Р     Е     Ш     И    :

 

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 във вр. чл.143, ал.2 от СК размерът на издръжката, определена с решение № 55 от 15.03.2013г., постановено по гр.д. № 807 по описа на Троянски районен съд за 2012г., като ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН **********,да заплаща на малолетното си дете М.Н.Т., ЕГН **********, родена на ***г.,месечна издръжка в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, чрез нейната майка Ц.М.Г., ЕГН ********** и законен представител,  считано от 17.01.2018г.

ДАВА  разрешение, като бъде заместено на основание чл. 127а от СК , във вр. с чл. 76, т.9 ЗБЛД, СЪГЛАСИЕТО на Н.М.Т., ЕГН ********** за издаването на паспорт  по реда на ЗБЛД на малолетното му дете М.Н.Т.  с ЕГН  **********, както  и за пътуванията  на детето М.Н.Т., ЕГН  ********** извън територията на Р България до Р Германия за период от 5 години,като отхвърля искането за разрешение за срок до навършване на пълнолетие на детето и за пътуване до  всички държави- членки на Европейския съюз и извън него, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

На основание чл.127, ал.4 от СК  ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на иска по чл.127а, ал.2 от СК.

ОТХВЪРЛЯ насрещният иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК да бъде изменен определения с решение№ 55 от 15.03.2013г., постановено по гр.д. № 807 по описа на Троянски районен съд за 2012г.,режим на лични контакти с малолетното дете М.Н.Т., ЕГН ********** по отношение на бащата Н.М.Т., ЕГН**********, както следва: бащата да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от посочения му адрес на местоживеене в петък в 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) и го връща на майката в неделя на посочения му адрес на местоживеене в 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) и всяка сряда вечер 18.30 и я връща в четвъртък 18.30, като режима на виждане е с преспиване при бащата;3 (три) седмици през лятото в периода от 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 1 август до 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 20 август, като рожденния ден на детето - 1 март - ще се прекарва с двамата родители и 1 една седмица през зимата в периода от 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 1 февруари до 18.30 (осемнадесет часа и тридесет минути) на 8 февруари, когато майката не е в платен годишен отпуск, по време на Коледните празници през нечетните години и Новогодишните празници през четните години, както и първия ден от Великден, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  Н.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Троянски районен съд, държавна такса в размер на 43.20 / четиридесет и три лв. и двадесет стотинки/ лева върху тригодишните платежи по увеличения размер на издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ц.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 525.00  /петстотин двадесет и и пет/ лева, представляващи разноски в настоящето производство.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: