№ 2942
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Мото-Пфое
Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление от
гр.София, район Люлин, бул. „Сливница“ № 444, представлявано от
управителя А.Ф., против определение №10652 от 04.10.2022г., постановено от
Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№15064/2021 г. по описа на съда.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане молбата на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, за
допълване на издадената по делото на 13.10.2021г. заповед № 8517 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като недопустима, поради
депозирането й след изтичане на указания в чл.250, ал.1, изр. 2 ГПК срок.
Частният жалбоподател намира обжалваното определение за
неправилно. Иска неговата отмяна и допълване на заповедта за изпълнение.
Приема се, че срокът за допълване на заповедта за изпълнение не е бил
изтекъл към датата на депозиране на молбата с правно основание чл.250 ГПК,
доколкото препис от разпореждането за издаване на процесната заповед за
изпълнение не е бил връчен на заявителя. За издаденото разпореждане е
разбрал едва с получаването на изпълнителния лист, от която дата за
жалбоподателя тече едномесечният срок по чл.250 ГПК, който не е бил
изтекъл към 24.08.2022г.-датата на подаване на молбата за допълване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор
по частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на изложените в частната
жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
1
На 13.10.2021 г. заповедният съд е издал по ч.гр.д.№15064/2021г. в
полза „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* , Заповед №8715 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника „МВЕЦ
Доспат 3“ ЕООД, ЕИК: *********, за непогасени парични задължения по
договор за оперативен лизинг от 21.06.2016г.
С разпореждане №3000 от 07.02.2022 г. заповедният съд е констатирал,
че заповедта е влязла в законна сила поради неподадено от длъжника
възражение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на
заявителя, получен от него на 21.07.2022г.
На 22.08.2022 г. заявителят е депозирал по пощата молба до заповедния
съд, с която е заявено искане да бъде допълнена издадената заповед за
изпълнение , при условията на евентуалност да бъде допуснато поправянето
на явна фактическа грешка в същата, с довода, че съдът е пропуснал да се
произнесе по цялото искане.
С обжалваното определение №10652 от 04.10.2022 г. заповедният съд е
приел, че с молбата е заявено искане за допълване на издадената заповед за
изпълнение, но доколкото е установил, че същата е депозирана след
изтичането на указания в чл.250, ал.1, изр. 2 ГПК срок, я е оставил без
разглеждане, като процесуално недопустима.
При така установеното от фактическа страна, ПдОС от правна страна
приема следното:
Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за
заявено искане за допълване на издадената заповед за изпълнение, а не за
поправка на очевидна фактическа грешка в същата, като този извод на
заповедният съд не е оспорен с депозираната частна жалба.
В т.7 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че заповедният съд
е длъжен да се произнесе по молба за поправка, допълване или тълкуване на
постановен от него акт. По силата на чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК молбата за
допълване на решението /заповедта за изпълнение/ може да се подаде в
едномесечен срок от връчването му или от влизането му в сила. Разпоредбата
на чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК урежда само една възможност за искане за
допълване на решението, а съществуването на двата срока е обусловено от
вида на решението. В случаите когато решението влиза в сила от момента на
постановяването си, поради което не подлежи на връчване, допълването му
може да се иска в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК. В случаите
когато решението подлежи на обжалване и затова се връчва на страните,
срокът за допълване започва да тече от момента на връчването, съгласно чл.
250, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК. В случая заповедта за изпълнение не подлежи
на връчване на заявителя, както правилно е отчел и заповедният съд.
Съгласно разпоредбата на чл.416 ГПК същата влиза в сила когато
възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срок или е оттеглено, или след
2
влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. В случая
по делото е установено, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК на 14.12.2021 г. В срока по чл.414 ГПК
длъжникът не е подал възражение, с оглед на което заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 15.01.2022 г. При тези данни срокът за допълване на
заповедта за изпълнение е изтекъл на 15.02.2022 г., а упражненото едва на
22.08.2022г. право на заявителя да иска допълване на заповедта е
просрочено, което обосновава извод, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, а жалбата на длъжника като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10652 от 04.10.2022 г., постановено
от Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№15064/2021 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3