№ 633
гр. Разград, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101942 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, гр. София, чрез адв. П. Петкова
от АК Варна, срещу Община Разград, представлявана от кмета Добрин Добрев, а в условия
на евентуалност – срещу Агенция Пътна инфраструктура, чрез ОПУ – Разград, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите: 851,31 лв., представляващи изплатено
застрахователно обезщетение за възстановяване на щети, нанесени на лек автомобил
„Мерцедес Бенц ЦЛС 350“ с рег. № В 0202 СА, по силата на застрахователна полица №
440119031029526/27.05.2019 г. „Каско +“, 15,00 лв. ликвидационни разноски по преписка по
щета № 44010312001254, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане и сумата 99,99 лв.,
представляваща мораторна лихва, претендирана върху главницата общо от 866,31 лв.,
считано от 28.12.2023 г., на която дата ответната община изпратила до застрахователя писмо
за отказ от заплащане на претендираните суми до датата на депозиране на исковата молба в
съда. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.05.2019 г. между ищеца и „ЛСМ-2000“ ЕООД е
сключен договор за доброволна застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“ по отношение
на притежавания от юридическото лице лек автомобил „Мерцедес Бенц ЦЛС 350“ с рег. № В
0202 СА, за което подписали комбинирана застрахователна полица № 440119031029526 от
27.05.2019 г., удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение, за срок
от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 30.05.2019 г. до 23:59 ч. на
29.05.2020 г.
На 20.02.2020 г. застрахованият лек автомобил, управляван от С. И. И. претърпял
ПТП на пътя гр. Разград – с. Самуил, след разклона за с. Мортагоново, поради попадането на
автомобила в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно. На
21.02.2020 г. С. И., като представител на дружеството собственик на застрахования
автомобил, подал уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под №
44010312001254. На същата дата на автомобила бил извършен първоначален оглед и
съставено опис-заключение по заведената щета, като били констатирани увреждания по
следните детайли на автомобила: предна броня – за боядисване и джанта лята предна дясна
алуминий – за подмяна. В документа било посочено, че предстои да се извърши
допълнителен оглед на предна дясна гума, което било сторено на 29.10.2020 г. В съставеното
от същата дата опис-заключение по щетата било посочено, че уврежданията на предна дясна
1
гума марка Pireli sotozero 255/40/18 dot 2618 5,7 мм, налагали подмяната й с нова.
Съгласно застрахователния договор, процесният автомобил бил въведен за ремонт в
доверен сервиз на застрахователя – „Карколор“ ЕООД гр. Варна. За извършените ремонтно-
възстановителни дейности на предна броня, ищцовото дружество изплатило на 01.12.2020 г.
по сметката на автосервиз „Карколор“ ЕООД възнаграждение в размер на 230,23 лв., за
което била издадена фактура. За уврежданията, нанесени на предна дясна джанта, от
застрахователя било определено и изплатено на 27.10.2020 г. на застрахования собственик
по посочената от него банкова сметка, обезщетение в размер на 444 лв. За уврежданията,
нанесени на предна дясна гума било определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 177,08 лв., преведено по банков път в полза на „ЛСМ-2000“ ЕООД на 23.12.2020 г.
Сочат, че пътният участък, на който настъпил инцидента, представлява публична
общинска собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, Община Разград, като стопанин на
пътя, била длъжна да го поддържа изправен, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по начин, който да осигурява условия за
бързо, безопасно и сигурно придвижване, както и за опазване на околната среда от
наднормен шум и замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините, като чл. 167, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него, като
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Счита, че за настъпилия пътен инцидент е
отговорна Община Разград, която в качеството си на собственик на пътя, е длъжна да го
управлява, стопанисва и поддържа в изправност, което в конкретния случай не било
изпълнено и се намирало в пряка причинно-следствена връзка с щетите, нанесени на
застрахованото превозно средство.
Претендираните суми включвали изплатеното от застрахователя възнаграждение за
извършените ремонтно-възстановителни дейности по застрахования автомобил и
обезщетение за увредените детайли, до степен на подмяната им с нови, в общ размер на
851,31 лв., 15,00 лв., ликвидационни разноски по щета № 44010312001254, както и
мораторна лихва в размер на 99,99 лв., претендирана върху главницата от общо 866,31 лв.,
считано от 28.12.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда. След изплащане
на горните суми за обезщетяване на застрахования собственик по застраховката „Каско+“,
на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, застрахователното дружество встъпило в правата на
застрахования собственик срещу причинителя на вредата и придобило право на регресна
претенция срещу Община Разград. С оглед постъпилия отговор на ресгресна покана от
АПИ, чрез ОПУ – Разград считат, че процесното застрахователно събитие е настъпило в
„гранична“ зона на път, от една страна стопанисван от Община Разград и такъв, стопанисван
в участъка на път III-2005 от АПИ, поради което в условия на евентуалност предявяват
регресната си претенция към АПИ, чрез ОПУ – Разград.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по делото са депозирал отговор на исковата
молба.
Ответникът Община Разград счита иска за недопустим, като предявен от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, но срещу ненадлежен ответник, който не притежава
пасивна процесуална легитимация да отговаря по него, за което излага фактически и правни
съображения и моли производството по делото да бъде прекратено. Навежда, че по смисъла
на чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските пътища и
промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, след съгласуване с кметовете на общините. В
този смисъл, в ДВ. бр. 3 от 2019 г., в сила от 08.01.2019 г. било обнародвано Решение № 959
на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по
чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища. В раздел IV „Пътища трети клас“, под номер 2005 бил посочен (О.п. Разград - о.п.
Шумен) - п.к. Желязковец - Самуил - Хърсово - Богданци - Ножарово - Владимировци -
Здравец - Подайва. Следователно, претърпяното ПТП било настъпило на територията на
Община Самуил, но на път от Републиканската пътна мрежа (III-2005, след пътно
2
кръстовище с. Мортагоново – с. Самуил). Чл. 30, ал. 1 от ЗП вменявал като ангажимент на
Агенция пътна инфраструктура да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, поради което счита, че ищецът следва да
предяви претенцията си към Агенция пътна инфраструктура, на която било възложено по
закон да поддържа пътищата, част от републиканската пътна мрежа.
Евентуално счита предявения иск за неоснователен, за което излага подробни мотиви
и прави искане за неговото отхвърляне с присъждане на разноските по делото. Оспорва
процесното ПТП да е настъпило по причина на необезопасена дупка на пътното платно, по
описания в исковата молба начин. Не ставало ясно по безспорен и категоричен начин
точното място на настъпване на ПТП-то и дали в действителност е имало нарушена цялост
на пътното платно. За процесното ПТП не бил съставен протокол от надлежен орган в кръга
на неговите правомощия, органите на МВР не са посетили мястото на ПТП, нямало
свидетел на пътния инцидент и липсвал снимков материал за състоянието на пътната
настилка, които да подкрепят изложеното от ищеца. Изложеното се базирало само върху
субективните твърдения на заинтересованото от изплащане на застрахователно обезщетение
лице, което поставяло под съмнение наличието на „необезопасена дупка“ на пътното платно
и причинно-следствената връзка за вредоносния резултат. Повредите на процесното МПС
били причинени в резултат на ПТП с един участник и лекият автомобил не бил в състояние
да се придвижи на собствен ход, поради което ПТП следвало да се посети от органите на
МВР – „Пътна полиция“ и да се състави протокол. Липсата на такъв пораждал съмнение за
мястото, наличието и начина на настъпване на пътния инцидент. Оспорва изцяло
твърдението на ищеца за наличие на нарушена цялост на пътната повърхност, както и
твърдения механизъм и мястото на настъпване на ПТП. Оспорва представеното
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 20.02.2020 г. по отношение на
отразените в него факти и обстоятелства, относно реализирането на твърдяното събитие,
свързани с времето, мястото и начина на настъпването, поради това, че като частен
свидетелстващ документ не следва да се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, относно съдържащите се в него данни за обстоятелствата на
реализиране на ПТП. Не се установявало по безспорен начин, че автомобилът е бил
участник в ПТП по време, място и начин, както било отразено в уведомлението, както и
състоянието на процесния автомобил преди преминаването през препятствието. Поради
това, не били безспорно установени механизмът и мястото на ПТП, както и твърдяната
необезопасена дупка, а от там и наличието на причинна връзка между увреждането и
твърдяната неравност на пътното платно.
Излагат се съображения относно задължението за водача да се движи със скорост,
която му позволява спиране, при наличие на опасност за движението, както и позволяваща
му да наблюдава непрекъснато пътното платно. В тази връзка навежда, че водачът е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с
пътната обстановка, имайки предвид недобрата видимост при преминаване през дупка на
пътното платно, пълна с вода, а така също и часа на настъпване на ПТП – 23:00 ч. Липсвали
доказателства и за скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП, както и дали
тази скорост била съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с
интензивността на движението и видимостта.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление
Разград счита искът е допустим, но неоснователен и недоказан както по основание, така и
по размер. Не оспорва, че ищецът е сключил застрахователен договор с увреденото лице,
както и че ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
претендирания размер. Не оспорва и твърдението на ищеца, че главен републикански път
III-2005 се стопанисва от „Агенция пътна инфраструктура“.
Оспорва изложените обстоятелства относно мястото и начина на настъпване на ПТП.
В случая нормативната уредба не изисквала задължително съставяне на протокол за ПТП, но
ако такъв бил съставен, същият би имал качеството на официален свидетелстващ документ
за вписаните в него обстоятелства. Без съставянето му, фактите на случване на ПТП,
мястото където е станало, както и причинно-следствената връзка между увреждането и
щетите, се явявали недоказани.
Оспорва твърденията, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не била изпълнила
3
задължението си да поддържа пътя в изправност и да сигнализира за неизправности на пътя,
ако има такива. Към датата на ПТП – 20.02.2020 г. процесният участък от републикански път
III-2005 бил в много добро експлоатационно състояние, след ремонт и по него нямало
дупки. Участъкът, който бил ремонтиран, включвал километрите от преди разклона за с.
Мортагоново км 0+162 до км 8+888 – начало на с. Самуил. Ремонтът на посочения пътен
участък бил извършен през месец юли 2019 г. и включвал изкърпване на дупки и
деформации на настилката. Ремонтът бил извършен чрез възлагане на Месечно задание по
договор № РД-38-16 от 01.12.2014 г., по който страни били АПИ и като изпълнител –
„Консорциум ТРП Разград 2014“. Количествата извършени работи, включващи и машинно
полагане на плътна и неплътна асфалтова смес на пътния участък били приети с протокол,
подробна ведомост за м. юли, като същите били разплатени. След ремонта пътят бил в
много добро състояние, без дупки, повреди и неравности.
Възразяват относно механизма на настъпване на ПТП и спазване на задълженията по
чл. 20 от Закона за движение по пътищата от страна на водача. Правят евентуално
възражение за наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат. Твърдят, че липсват доказателства как е определена изплатената на застрахования
сума от 177,08 лв. за уврежданията, нанесени на предна дясна гума, като навеждат, че
вторият опис от 29.10.2020 г. бил издаден в нарушение на Общите правила и не следвало да
има правно действие, поради което молят да бъде обявен за нищожен документ.
Съобразявайки становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от комбинираната застрахователна полица № 440119031029526 от 27.05.2019
г., между „ЛСМ – 2000“ ЕООД гр. Варна, като собственик на лек автомобил Мерцедес Бенц,
модел CLS 350, с рег. № В 0202 СА и ищцовото дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
е сключен договор за застраховка „Каско +“ с клауза „Пълно каско“ за автомобила, със срок
на действие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г.
На 21.02.2020 г. пред ищцовото дружество е депозирано уведомление за щета №
44010312001254 от С. И. И., в качеството на служител при собственика на застрахования
автомобил, за настъпила щета по горната полица, заедно с допълнителни обяснения, в които
сочи, че на 20.02.2020 г. при движение по пътя Разград – Самуил, след отбивката за с.
Мортагоново, около 23:00 ч., поради недобра видимост преминал през дупка на пътното
платно, която била пълна с вода, при което гумата се спукала, а джантата се деформирала.
Веднага след събитието водачът се обадил на тел. 112, откъдето го уведомили, че няма да
посетят събитието и няма да му издадат служебна бележка. Обадил се и на националния
телефон на ДЗИ и завел щета. Водачът сочи, че сам монтирал две предни летни гуми, които
взел от гр. Варна и се придвижил до гр. Цар Калоян, след което сменил и другите две гуми,
за да не се увреди системата 4х4 и транспортирал МПС до гр. Варна
Въз основа на постъпилото уведомление, в застрахователното дружество е заведена
щета с № 44010312001254, по която е извършен опис-заключение на 21.02.2020 г. и на
29.10.2020 г. на установените щети по същия – предна броня, джанта лята предна дясна и
гума предна дясна. С ликвидационен акт е определено застрахователно обезщетение в
размер на 230,23 лв., което е изплатено на доверения сервиз с платежно нареждане от
01.12.2020 г. и е издадена фактура № 7077/25.11.2020 г., а на собственика на увредения
автомобил „ЛСМ – 2000“ ЕООД с ликвидационен акт е определено и заплатено обезщетение
в размер на 444 лв. с платежно нареждане от 27.10.2020 г., изплатено е и обезщетение в
размер на 177,08 лв. с платежно нареждане от 23.12.2020 г.
На 14.11.2023 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изпратило регресна покана до
Община Разград, с която претендирало възстановяване на платената сума в общ размер от
851,31 лв., както и 15 лв. ликвидационни разходи. С писмо от 28.12.2023 г. ответната община
отказала да удовлетвори претенцията на ищцовото дружество.
Разпитан като свидетел по делегация, С. И. И. установява, че на 20.02.2020 г. след
като посетил родителите си в с. Кривица, обл. Разград, тръгнал към гр. Разград, за да гледа
мача Лудогорец - Интер и по посока от с. Самуил към гр. Разград след отбивката за с.
Мортагоново, която оставала в дясно, след около 100-200 метра забелязал паркиран
автомобил, на аварийни. Зачудил се защо е спрял и в същия момент усетил удар в дясната
4
част на колата, имало голяма дупка. Отбил в дясно, очевидно и другата кола била спукала
гума преди него. Пътят бил в окаяно състояние, с множество неравности. Видял, че
джантата му е изкривена, но гумата все още не била изпуснала и решил да продължи до
Разград, където вече датчиците светнали. Инцидентът се случил на 100 метра след отбивката
за с. Мортагоново. Дупката била пълна с вода, тъй като валяло и поради дъждовното време и
тъмнината (било около 19:00 часа) видимостта била лоша, поради което твърди, че скоростта
му е била под 90 км/ч. Твърди, че нямало пътни знаци. Щетите били спукана гума и
изкривена джанта. Предявил иск към застрахователя си, който му изплатил обезщетение по
банков път.
Като свидетел е разпитан и Т. Г. Д. – старши експерт в Областно пътно управление
Разград от края на 2019 г., чиито задължения включвали наблюдаване състоянието на
определени участъци от пътищата. За целта ежедневно правел обход на тези участъци и
наблюдавал за проблеми по пътищата, знаците, настилките. При констатиране на такива, се
докладвали на прекия ръководител за отстраняването им. Твърди, че през зимата нямало как
да се работи, затова ремонти се правели през пролетта по всички участъци. На база
обследването на определен участък се давала определена квадратура за кърпеж на асфалт, за
косене, за храсти. За тези дейности се правел график какво да се прави по пътя, което е най-
належащо. Не може да посочи точно кога е правен ремонта на процесния участък, но
твърди, че когато постъпил на работа, на този участък нямало дупки. Самият участък бил
правен по специфична технология – набита фракция. Кърпежите ставали по два начина: с
отнемане на горния слой и полагане на асфалт и другия вариант – впръскване под налягане
с машина и запълване на дупките с фракция и емулсия. Винаги правели обследване на пътя
и ако нещо аварийно се случело, се отстранявал проблема. Ремонти се правели ежегодно на
всеки един участък, но ако някъде в настилката имало пукнатина, при честите дъждове,
замръзването и размразяването водело до по-големи дупки, получавала се ерозия. Най-
големия проблем за пътищата били зимните условия – за да се избегне заледяване, те се
обработвали със соли, което водело до появата на дупки, но понякога се използвали и
химически вещества, които били по-агресивни.
С приетото по делото заключение на автотехническата експертиза вещото лице
потвърждава механизма на ПТП, описано в исковата молба, в уведомлението за щета и в
показанията на св. И., че на 20.02.2020 г., около 19:00 ч. по път III-2005, по посока от с.
Самуил, обл. Разград към кръстовището с път I-2 (гр. Русе – гр. Шумен), се е движил л.а.
„Мерцедес“ ЦЛС350 с рег. № В 0202 СА, управляван от С. И. И.. На около 100 м след
кръстовището с пътното отклонение за с. Моргатоново, процесният автомобил преминал
през несигнализирана неравност (дупка) по пътната настилка, при което са му нанесени
материални щети – увредени предна дясна джанта, предна дясна гума и предна броня.
Описаните имуществените щети по автомобила, според вещото лице, могат да бъдат
получени при ПТП с механизъм, представляващ преминаване през несигнализирана
неравност (дупка) по пътната настилка. Стойността на щетите, нанесени на л.а. „Мерцедес“
ЦЛС350 с рег. № В 0202 СА, към 20.02.2020 г., възлиза на 823,20 лв. с включен ДДС, а
претендираните ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., сторени от застрахователя за
определяне размера на дължимото обезщетение, съответства на обичайните такива за този
род дейност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49
от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно облигационно
правоотношение с пострадалото (застраховано) лице относно увреденото имущество, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение
на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на пострадалия
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
5
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника относно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди. В тежест на ответника при доказване
на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми,
както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения. По
възражението за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
В случая от представените по делото доказателства се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил
„Мерцедес“ ЦЛС 350 с рег. № В 0202 СА обективирано в полица № 440119031029526 за
застраховка „Каско+“ както и че същата е валидна за периода от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г.
и е сключена между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „ЛСМ-2000“ ЕООД.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. И. се
установява твърдение за реализиране на пътнотранспортно произшествие на участък от
третокласен републикански път III-2005, по посока от с. Самуил, обл. Разград към
кръстовището с път I-2 (гр. Русе – гр. Шумен), на около 100 м след кръстовището с пътното
отклонение за с. Моргатоново, стопанисван от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на
движението по пътищата (отм.), действала към момента на процесното ПТП, „стопанин на
пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя. От разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се налага извод, че администрацията, която управлява
пътя, включително и на мястото където се твърди, че е настъпило ПТП, е Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е надлежен ответник по делото.
Горното води до извод за основателност на възражението, въведено от ответника
Община Разград, за недопустимост на предявения иск по отношение на него. Предвид
липсата на пасивна процесуална легитимация на Община Разград да отговаря за вреди,
причинени от ПТП, настъпило на републикански път, същата се явява ненадлежен ответник,
по отношение на когото производството следва да бъде прекратено.
Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като видно от § 1, т. 14
от ДР на ЗП, поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, за организиране на
движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка
върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след
възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен безспорен извод, че на посочения в исковата молба участък от пътя е
настъпило ПТП и че причина за настъпването му е необезопасено препятствие на пътя –
дупка. Ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи по категоричен начин, както
мястото на настъпването на ПТП, така и причините за това. Не е възможно единствено въз
основа на представеното уведомление за щета и събраните свидетелски показания, които са
взаимно противоречиви, да бъде направен извод за мястото на ПТП и неговия механизъм,
което е от съществено значение за ангажиране отговорността на ответника и е в тежест на
ищеца. Няма данни пострадалият да е уведомил полицията за наличието на необезопасено
препятствие на пътя, което е предпоставка за настъпване на ПТП, независимо дали е имал
такова задължение по закон, както е посочил в допълнителните пояснения. Ето защо, при
липса на категорични доказателства относно мястото на инцидента, не следва да се приеме
за доказано, че ПТП е настъпило именно на посочения в исковата молба пътен участък,
което изключва отговорността на ответника.
Дори и да се приеме, че инцидентът е станал на посоченото от ищеца място, то не са
налице безспорни доказателства, че същият е настъпил поради наличие на необезопасено
6
препятствие на пътя – дупка, т. е. не е доказан механизма на твърдяното ПТП. Самото вещо
лице при изготвяне на заключението си относно механизма на ПТП сочи, че изводи за
мястото на ПТП прави въз основа на исковата молба, уведомлението за щета и най-вече
показанията на свидетеля С. И.. Следователно, единствените доказателства за механизма са
показанията на този свидетел, водач на увредения автомобил. Съдът не може обаче да
кредитира неговите показания с доверие, доколкото същите противоречат на посочени също
от него обстоятелства пред застрахователното дружество в депозираното уведомление за
щета, в което е посочил, че след инцидента гумата се спукала, затова взел две летни гуми от
Варна, без да уточнява как се е случило това, монтирал ги на автомобила и се придвижил до
гр. Цар Калоян, а в свидетелските си показания твърди, че след инцидента видял, че
джантата е изкривена, но гумата не била изпуснала, затова продължил до гр. Разград, където
му светнали датчиците. Според съда, свидетелят е заинтересован да не изложи относими
обстоятелства, както пред застрахователя при завеждане на щетата, така и пред съда, които
могат да доведат до отказ от изплащане на обезщетение, от което той пряко е заинтересован,
като представляващ дружеството-собственик на увредения автомобил.
Следва да се отбележи още, че представените към исковата молба снимки не
установяват по никакъв начин къде и от кого са направени. Ако бъдат съобразени
показанията на свидетеля, застрахователят не е имал възможност да извърши оглед нито на
мястото, нито на състоянието на автомобила във вида, в който е бил след инцидента. Щетата
е заведена на 21.02.2020 г., един ден след инцидента и след като водачът сам е сменил
спуканата гума, като е поставил две летни, според описаното от него. Не е ясно и на
представените снимки, изобразяващи увредени гуми, дали същите са на точно този
автомобил или не.
Заключението на автотехническата експертиза също не способства за изясняване на
спора от фактическа страна, поради липсата на обективни данни, въз основа на които вещото
лице да отговори на въпросите относно механизма на процесното ПТП. Заключението на
вещото лице единствено потвърждава определени причинно-следствени връзки, които
изводи обаче могат да се направят само при категорично установени данни за място, скорост
на автомобила, параметри на неравностите (дупките), доказателства за което по делото не са
ангажирани. Както беше посочено по-горе, вещото лице при изготвяне на заключението
относно механизма на ПТП сочи, че изводи за мястото на ПТП прави въз основа на исковата
молба, уведомлението за щета и най-вече показанията на свидетеля И.. Поради това, макар и
да отговаря компетентно и изчерпателно на поставените въпроси, въз основа на
заключението съдът не би могъл да обоснове своето решение.
Съобразявайки липсата на категорични доказателства за мястото и механизма на
произшествието от една страна и от друга – показанията на свидетеля Д. за състоянието и
поддръжката на въпросния пътен участък, които сами по себе си не изключват възможността
за наличие на неравности и дупки, следва да се приеме, че ищецът не е доказал всички
елементи от фактическия състав на чл. 410 от КЗ и конкретно – време, място и механизъм на
ПТП, поради което предявеният от него регресен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 170 лв., съгласно представения списък.
Ответникът Община Разград също има право на разноски при прекратяване на делото
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в редакцията преди измененията в ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.,
следва да се възложи в тежест на ищеца, в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЗИ „Общо застраховане“, ЕИК ********* със седалище
7
и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ с ЕИК *********, чрез Областно пътно управление Разград, ул. „Княз
Дондуков“ № 3 регресен иск за заплащане на сумата 866,31 лева (осемстотин тридесет и
шест лева и 31 стотинки), включваща стойността на заплатено обезщетение в размер на
851,31 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи по щета № 44010312001254 във връзка с ПТП от
20.02.2020 г. с лек автомобил „Мерцедес Бенц ЦЛС 350“ с рег. № В 0202 СА, както и
акцесорния иск за сумата 99,99 лева (деветдесет и девет лева и 99 стотинки) мораторна
лихва, претендирана върху главницата, считано от 28.12.2023 г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1942/2024 г. по описа на РС Разград по
отношение на ответника Община Разград с ЕИК *********, представлявана от кмета
Добрин Добрев, поради недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“, ЕИК ********* да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с ЕИК *********, чрез Областно пътно управление Разград, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 170 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“, ЕИК *********, да заплати на Община
Разград с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата в размер на 100 лева
(сто лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част, имаща характер на определение – в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8