Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря С. И. и присъствието на прокурора
С.Т. като разгледа докладваното от мл. съдия В. ВНОХД № 44 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 8 от 16.01.2019 г.,
постановена по НОХД № 654/2019 г. по описа на Районен съд – И., пети съдебен
състав, подсъдимият Р.Б.Д. е признат за виновен в това, че на 20.10.2019 г.,
около 02:45 часа в град И., на кръстовището на ул. „Г. Г.“ и ул. „З.“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № .,
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,45 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № 0173, поради което на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, при
първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т.
2, б. б от ЗИНЗС, както и наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С присъдата и на основание чл.
343г, ал. 1, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е
лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е
бил задържан по същото дело, считано от 20.10.2019 г. до влизане на присъдата в
сила.
С присъдата и на основание чл. 70,
ал. 7 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно и неизтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода, в размер на три години единадесет месеца и
петнадесет дни, определено с присъда по НОХД № 84/2007 г. по описа на Военен
съд – С., влязла в сила на 06.11.2008 г.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба от Р.Б.Д., подадена чрез защитника му адв. М.Т., с
която присъдата на първоинстанционния съд се обжалва. В жалбата се твърди, че
обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен без да са изложени
конкретни доводи.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд представителят на държавното обвинение оспорва въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия Д. –
адв. Т., поддържа въззивната жалба. Допълнително излага, че размерът на
наложеното наказание е завишен и следва да се съобрази и обстоятелството, че
подсъдимия ще изтърпява и отложено наказание.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото
свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и
състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът
законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени достатъчно
подробно. Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Р.Б.Д. е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН: **********.
Подсъдимият притежава СУМПС № *********/19.04.2006
г., издадено от ОД на МВР – Я. за категории В, АМ.
За времето от 19:00 часа на
19.10.2019 г. до 07:00 часа на 20.10.2019 г. свидетелите В. С. Ц., Д. Г. Б., А.
С. П.- полицейски служители при ОД на МВР – гр. С., РУ – И., изпълнявали
служебните си задължения в състав на автопатрул. Около 2:45 часа на 20.10.2019
г. полицейските служители били със служебния си автомобил на установъчен пункт
в района на кръстовището на ул. „Г. Г.“ и ул. „З.“ в гр. И., когато спрели за
проверка движещ се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № .. В хода
на проверката било установено, че автомобилът се управлява от подсъдимия Р.Д.
като самоличността му била установена от представените документи за самоличност.
Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние, бил неконцентриран и бил видимо
повлиян от алкохол и затова полицейските служители му направили проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № 0173, което отчело
положителен резултат – 2,45 промила. За това нарушение на подсъдимия бил съставен
АУАН серия АА, бл. № 283648/20.10.2019 г., както и талон за медицинско
изследване сериен номер 0048110. В талона подсъдимият отбелязал, че не приема
показанията на техническото средство. Той бил отведен до ФСМП – И. за вземане
на кръвна проба, но подсъдимият отказал да даде такава.
С присъда № 28 от 28.05.2007 г.
по НОХД № 28/2007 г. на Военен съд – С., в сила от 13.06.2007 г. на подсъдимия
му е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания
за три престъпления /по чл. 325, ал. 1 от НК, по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 12, пр. 4, вр.
чл. 130, ал. 2, пр. 1 от НК/, извършени на 30.12.2006 г., а именно десет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. С
присъда № 84 от 28.01.2008 г. по НОХД № 84/2007 г. на Военен съд – С., в сила
от 06.11.2008 г. подсъдимият е осъден на наказание петнадесет години лишаване
от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. последно, вр. чл. 115,
ал. 1 от НК, извършено на 22.04.2007 г. Подсъдимият е бил предсрочно условно
освободен с определение № 845/23.12.2015 г. по ЧНД № 435/2015 на Окръжен съд – С.
З.с остатък от 3 години, 11 месеца и 15 дни.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване и експертизи, а именно: гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д. Г. Б. /л. 32 от първоинст.
дело/, А. С. П./л. 32-33 от първоинст. дело/, С. П. П./л. 24-25 от първоинст.
дело/, В. С. Ц. /л. 58-59 от първоинст. дело/, включително приобщените по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; писмени
доказателства - АУАН серия АА, бл. № 283648/20.10.2019 г. /л. 4 от ДП/,
талон за изследване №0048110 /л. 5 от ДП/, справка за нарушител/водач /л. 8 от
ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби /л. 6 от
ДП/, данни от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № 0173,
протокол за проверка на техническа годност на техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“, с фабр. № 0173 и справки за съдимост;
Всички събрани по делото
доказателства са еднопосочни и взаимно се подкрепят.
Възприетата фактическа
обстановка се установява в пълнота от показанията на полицейските служители Д. Б.,
А. П.и В. Ц.. Показанията им са логични, непротиворечиви, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани от настоящият
съдебен състав в цялост. Свидетелите са очевидци на деянието. Те са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото, поради което няма основание показанията
им да останат извън фактическите констатации на съда. Свидетелите подробно
излагат показания относно обстоятелствата за времето и мястото на деянието,
както и информация за самоличността на извършителя. Свидетелите са възприели
пряко и непосредствено подсъдимия и от показанията им се установява
обстоятелството, че на инкриминираните дата и място именно подсъдимият е
управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ., както и че свидетелите
са му извършили проверка. Изложеното от свидетелите намира подкрепа и в
представения по делото АУАН серия АА, бл. № 283648/20.10.2019 г., който е
подписан от подсъдимия без възражения. От показанията на свидетелите става ясно
и обстоятелството, че подсъдимият е управлявал посочения лек автомобил след
като е бил употребил алкохол, концентрацията на който в кръвта е била 2,45
промила, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. №
0173. В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят от представените
по делото дневник за извършени алкохолни проби и данни от техническото
средство.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като
намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактически
констатации за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените
справки за съдимост. От протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби и фиша от центъра за спешна медицинска помощ се установява, че
подсъдимият е отказал да даде кръвна проба за изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е обвинен с внесения
обвинителен акт – управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Това престъпление засяга обществените
отношения, които са свързани с нормалното и безопасно извършване на
транспортната дейност, която представлява правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност и изисква специална, удостоверена по съответния
ред правоспособност за извършването ѝ, както и водачите на превозни
средства да не са под влияние на алкохол или наркотични вещества.
От обективна страна деянието,
чрез което се осъществява престъплението се изразява в управление на моторно
превозно средство, което представлява боравене с уредите за управление на
автомобила и привеждането му в движение в обективната действителност. В
настоящия случай от показанията на свидетелите Д. Б., А. П.и В. Ц. се
установява, че на посочените в обвинителния акт дата и място – 20.10.2019 г.,
около 02:45 часа, в И., на кръстовището на ул. „Г. Г.“ с ул. „З.“, подсъдимият Д.
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“ с рег. № ..
Самоличността на подсъдимия е
била установено от полицейските служители, които са проверили документите му за
самоличност.
На следващо място, от обективна
страна се установи наличието и на следващия обективен признак, а именно
деянието да е извършено с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и
това да е установено по съответния ред. Този ред е регламентиран в Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно предвиденият
в тази наредба ред е надлежният по смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 1
от НК и по него следва да е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. В случая на подсъдимия е извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № 0173, което отчело
положителен резултат – 2,45 промила. На подсъдимия е издаден талон за
изследване № 0048110, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
наредбата. Подсъдимият се е явил за вземане на кръвна проба, но е отказал да
даде такава, което се установява от отбелязванията в протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби. Поради това на основание чл. 6, ал. 9
от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява не от медицинско
изследване, а въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Ето защо съдебният състав намери, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е установена по надлежния нормативен ред, както изисква разпоредбата
на чл. 343б, ал. 1 от НК.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил престъплението при условията
на пряк умисъл. Подсъдимото лице е съзнавало общественоопасния характер на
извършеното, предвиждало е настъпването на общественоопасните последици и с
действията си пряко ги е целяло. Деецът е съзнавал обективните елементи от
състава на престъплението – управлявал е автомобила, въпреки законовата забрана
това да става под въздействието на алкохол /вж. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП/,
осъзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, и въпреки законовата
забрана го е извършил, т.е. искал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е реализирал.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на подсъдимия
правилно е ангажирана за това престъпление.
Относно наказанието:
Настоящият съдебен състав намира, че наказанието на
подсъдимия е било правилно определено от първоинстанционният съд и същото се
явява справедливо.
За
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е предвидено кумулативното налагане на
две наказания - лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от двеста
до хиляда лева. Освен това в чл. 343г от НК е предвидено и лишаване от право по
чл. 37, ал. 1, точка 7 и възможност за лишаване от право по т. 6.
При
индивидуалицацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както
обективните и субективни особености на конкретно извършеното, така и
обществената опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието.
Освен това съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
В настоящият случай, първоинстанционният съд правилно е
взел предвид като отегчаващи обстоятелства съдебното минало на подсъдимия,
предходните му наказвания за нарушения на ЗДвП и високата концентрация на
алкохол в кръвта. Правилно съставът на първата инстанция е преценил, че спрямо
подсъдимия вече е било въздействано принудително в дълъг период от време и той
е дал индиции за своето поправяне, а настоящото деяние е по-скоро резултат на
необмислена постъпка. Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една
година е справедливо и доближаващо се до установения в закона минимум. Правилно
първоинстанционният съд е определил и това наказание да бъде изтърпяно
ефективно.
На подсъдимия правилно е наложено и кумулативно
предвиденото в чл. 343б, ал. 2 от НК наказание глоба. Нейният размер правилно е
определен от първоинстанционния съд в размер на 300 лева, което е съобразено с
имотното състояние на подсъдимия и обстоятелството, че същият ще изтърпява
ефективно наказание лишаване от свобода.
Правило съставът на първата инстанция на основание чл.
343г, ал. 1, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК е наложил и наказание лишаване от право
на управление на МПС за срок от две години.
Правилно съдът е постановил на
основание чл. 70, ал. 7 от НК подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част
от наказанието по НОХД № 84/2007 г. по описа на Военен съд – С., определено с
присъда № 84 от 28.01.2008 г., в сила от 06.11.2008 г. и в размер на три
години, единадесет месеца и петнадесет дни, тъй като настоящето престъпление е
извършено именно в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване. Правилно
и съдът е определил двете наказания за бъдат изтърпени при първоначален общ
режим.
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 8 от 16.01.2019 г., постановена по НОХД № 654/2019 г. по описа на Районен съд
– И., пети съдебен състав.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.