Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени..........01.09.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на четвърти август през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Ирена
Илиева и като разгледа докладваното от съдията
ГрД № ...........863.............. по описа за
.........2019............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
ИСК ПО чл.415вр.чл.422 от ГПК
Постъпила е искова молба от „АCB” ЕАД гр. *** чрез юрисконсулт Е.Р. по предявени обективно съединени
искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу
П.С.П. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд
№ ***/2019г на *РС.
В исковата молба се твърди,че на 02.05.2018г е сключен договор за паричен заем
№*** между „И. А. М.“АД
и ответиника за сумата от 800лв. лв главница. В договора е уговорена обща
стойност на плащане по кредита в размер
на 889.11лв. като кредитът трябвало да се върне на 29.11.2018г на 27 равни
седмични вноски от по 32.93лв. с падеж на първата погасителна вноска 31.05.2018г
и на последната-29.11.2018г. На длъжника
е начислена такса за събиране на вземането от 45лв. Съгласно чл.4 ал.1 от
договора заемателят се е задължил в срок от 3дни от подписване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора: поръчители 2
физически лица, отговарящи на определени в договора условия или банкова
гаранция. Предвид обстоятелството, че
заемателят не е предоставил нито
едно от договорените обезпечения, му е начислена неустойка от 511.92лв., за
която страните са постигнали споразумение за разсрочено плащане на 27 равни
вноски от по 18.96лв., платми на съответните падежни дати на погасителните
вноски по заема или общата погасителна вноска
е в общ размер 51.89лв. Начислена е и лихва за забава от 66.29лв. от 08.06.2018г
до подаване заявлението за издаване
заповед по чл.410 от ГПК в съда.Твърди се,че длъжникът е заплатил частично дължимите суми като е заплатил 78лв., от
която са погасени 36.07лв. неустойка за неизпълнение и 9лв. такса разходи,6.16лв.
договорна лихва и 26.77лв. главница. Срокът на договора е изтекъл на 29.11.2018г
и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.02.2019г е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 16.11.2010г, сключен между „И. А. М.“ АД и „АСВ“ ООД
като „АСВ“ АД, понастоящем „АСВ“ ЕАД е правоприемник на „АСВ“ ООД.
Заемодателят е упълномощил „АСВ“АД като цесионер от свое име и за своя сметка
да уведоми длъжниците за цесията и по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД ищецът е изпратил уведомително писмо от 05.02.2019г
до ответника чрез Български пощи с известие за доставяне, неполучено от
длъжника. Изпратено е повторно уведомление от 13.11.2019г чрез куриерска фирма „***“, като отново пратката не
е получена от ответника. Към исковата молба е изпратено уведомление за връчване
на ответника. Въз основа на заявление от
30.07.2019г от „АСВ“ЕАД гр.*** е образувано Чгрд.№ ***/2019г. по описа на *РС и
е издадена заповед №***/01.08.2019г.. Заповедта е връчена на длъжника по
чл.47 от ГПК и с разпореждане от 18.10.2019г е указано на заявителя възможността да
предяви установителен иск за вземането
си. Заявителят е подал в срок исковата си молба по обективно съединени
установителни искове за посочените в заповедта суми. Ищецът моли съда да уважи претенциите в
исковата молба.Претендира се за направени разноски за настоящото производство и в заповедното производство.
Писмен отговор на ответника е
постъпил от назначания особен представител. Твърди,че ответникът не е надлежно
за цесията. Оспорва размера на вземането като твърди, че има сметната лихва
няколко пъти като договорна лихва и като
неустойка за неизпълнение и като обезщетение за забава. Твръди, че уговорката в
чл.4 ал.2 от договора е нищожна и представлява неравноправна клауза. Липсва
погасителен план към договора, което прави договора нищожен. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Въз основа
на заявление от АСВ ЕАД гр.*** е образувано ЧГрД№ ***/2019г по описа на *РС и е издадена заповед по чл410 от ГПК против
длъжника №***/01.08.2019г за следните суми: 773.23лв. главница по
договор за заем № ***/21.05.2018г, сключен между „И. А. М.“ АД и длъжника, 82.95лв. договорна лихва от 07.06.2018г-29.11.2018г, 36лв.
такса разходи, 475.85лв. неустойка за неизпъление на договорно задължение от 07.06.2018г-29.11.2018г, 66.29лв.
обезщетение за забава от 08.06.2018г до 30.07.2019г, както и законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението -30.07.2019г до окончателното изплащане
и 78.69лв. направени разноски, от които ДТ от 28.69лв. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че са предявени обективно
съединени искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК,вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими и компетентен да ио разгледа е РС Павликени,
тъй като постоянният и настоящия адрес на ответника е в гр. Павликени,т.е в съдебния район на РС
Павликени.
По делото е представен договор за
паричен заем №***/21.05.2018г, съгласно който „И. А. М.“АД гр.*** като заемател и ответника като заемател
се сключва договор за паричен заем от 800лв. главница. В самия договор е посочен размера на седмичната погасителна
вноска от 32.93лв., срока на заема-27седмични вноски и датите на плащане на
погасителните вноски, както и общата сума
за връщане в размер на 889.11лв.. В договора е инкорпориран погасителния
план. В чл. 3 от договора се посочва, че
с подписването на договора, страните се съгласяват да се рефинансира
текущия заем на заемателя като се погасява цялото задължение по договор за паричен заем №*** в размер на 261.52лв. и изплащане
на заемателя на остатъка от сумата по договора като договорът има сила на
разписка. Договорът е подписан от станите като заемателят е запознат с Тарифа
за таксите на „И. А. М.“АД,
актуална към датата на подписване на договора. Към делото е приложена
процесната Тарифа, подписана двустранно
от страните по договора.
По делото са представени
потвърждения на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД
от „И. А. М.“ АД
с което потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от
дружеството на „АСВ“ООД въз основа на договор
за цесия от 16.11.2010г и Приложение №1/16.11.2010г , впоследствие за
„АСВ“ЕАД. Приложено е извлечение от
приложение №1/16.11.2010г. към договора, в което е посочен номера на договора
за кредит , предмет на настоящото производство с длъжника. в размер на 800лв.
главница, общо дължима сума от 1401.03лв.,, остатък от дължима сума 1399.16лв.
и 31.13лв. лихва за просрочие към дата 01.02.2019г. Представено е пълномощно от
„И. А. М.“ АД
за „АСВ“ АД с което потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани
от дружеството на „АСВ“ООД да уведоми от
нейно име всички задължени лица по
всички вземания по цедираните веземания
по договори за кредит.
Към исковата молба е приложено уведомително
писмо от „И. А. М.“ АД
чрез „АСВ“ЕАД за извършената цесия до ответника
на основание на чл.99 ал.2 от ЗЗД, с което се уведомява длъжника за извършената
цесия и че към 05.02.2019г. задължението
на последния е 1399.16лв., включително и лихвата за просрочие и второ
уведомително писмо, че към 13.11.2019г задължението на длъжника възлиза на 1574.90лв. ,включително
лихва за просрочие. Приложени са известия
за доставяне от *** и ***, с отбелязване „непотърсени“
. В исковата молба ищецът прави
изявление , че ответникът е заплатил сумата от 78лв. по заема.
По делото е допуснато СИЕ и
вещото лице дава заключение,че остатъка
от задължението по процесния договор е 773.23лв. главница, 8295лв. непогасена
лихва , както и неустойка от 475.85лв. или заедно с начислени разходите за събиране на вземането от 36лв.
общо дължима сума 1368.03лв.. Вследствие на
забавено плащане на ответника е начислена лихва за забава за периода
01.02.2019г до 01.07.2019г в размер на 66.29лв.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на
чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договора следва да се търси действителната обща
воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка да се схваща в смисъла,
който , който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичайните
практики и добросъвестността. В случая в
договора изрично е посочено, че договорът се сключва от „И. А. М.“АД като заемодател и
ответника като заемател, посочени са клаузите на договора. Налице е погасяване
на предишен заем и изплащане на остатъка
до общия размер от 800лв. на
заемодателя. Заемателят се е задължил да
изплати дължимата сума по договора на 27
седмични погасителни вноски в определения размер по посочения в договора погасителен план. Ответникът
е започнал да погасява заема като е
заплатил малка част от сумата по заема, а
впоследствие е спрял да погасява заема. Срокът на договора е изтекъл на 29.11.2018г
Съдът наира, че е налице е валидно
правоотношение между „И. А. М.“АД
и ответника по процесния договор. Договорът е подписан от страните по договора:
ответника и представител на „И. А. М.“АД. Налице е валидно сключен договор, както и получаване на заемната сума,
намалена с платената при подписване на договора. Кредитът в
посочения в договора размер, с който е платен предишен заем и остатъка е усвоен
от заемателя при подписване на договора, частично е погасен. След сключване на
договора е извършена цесия между „И. А. М.“АД и „АСВ“ ООД /
впоследствие „АСВ“АД, а понастоящем „АСВ“ ЕАД. В приложението към исковата
молба е приложено уведомлението за нея, изхождащо от цедента. Съгласно чл.99
ал.3 и 4 от ЗЗД е задължение на цедента да уведоми длъжника за цесията за да
може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира.Ответникът
чрез особения му представител е получил
препис от исковата молба с доказателствата, приложенията на 12.05.2020г, което е обстоятелство, с
което съдът следва да се съобрази на
основание чл.235 ал.3 от ГПК и съдът приема, че ответникът се счита надлежно
уведомен за извършената цесия.
Съдът намира, че предявените
искове по отношение на сумите 773.23лв.
неплатена главница по договора за заем и договорна лихва в размер на 82.95лв за периода 07.06.2018г -29.11.2018г се явяват основателни и доказани. С оглед доказаното неплащане от страна на длъжника за
сключения заем, основателна се явява и претенцията на ищеца относно претендираното обезщетение за забава в размер на 66.29лв. от 08.06.2018г до 30.07.2019г.
С оглед основателността на вземането за главницата, основателен се явява
и иска за акцесолното задължение за
заплащане от ответника на законната лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението в съда- 30.07.2019г
до окончателното изплащане.
Претенцията в размер на 36лв. такса разходи се явява недоказана и следва същата да бъде
отхвърлена. Липсват каквито и да било
доказателства за извършени такива разходи по заема. В договора в чл.4 ал.1 е
уговорено, че ответникът се е задължил в до 3 дневен срок от сключването на
договора да представи на заемодателя
едно от обезпеченията, изчерпателно посочени в договора, като ответникът
се е съгласил че при неизпъленние на
това задължение, дължи неустойка, в
размер на 511.92лв., заплащана от заемателя разсрочено заедно с всяка
погасителна вноска като към размера на вноските
се добавя сумата от 18.96лв. Съдът намира, че за заемодателя няма
валидно сключено вземане за неустойка, тъй като клаузата, която я урежда е
нищожна. В този смисъл има възражение от процесуалния представител на
ответницата, но и без него съдът следи служебно за нищожността, когато е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства, когато е в противоречие с дорите нрави и когато е
налице неравноправна клауза. В този смисъл е ТР №1/15.06.2010г на ОСТК на ВКС
по тд №1/2009г на ОСТК. Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват. Освен произтичащите пряко от
закона обезпечителна и обезщетителна функция, по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция, но във всички случаи уговорката между
страните не следва да нарушава указаните
в чл.9 от ЗЗД граници на свобода на договаряне. В случая страните по
договора са уговорили заплащането на посочената по-горе неустойка.
Настоящият състав счита, че така
уговорена тази неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговореното в договора
неустоечно съглашение е предвидено да санкционира неизпълнението на задължение
на заемателя да представи в тридневен срок надлежно обезпечение. Това
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко
същинското задължение на заемателя за връщане на дадената в заем сума.
Задължението на длъжника по чл.4 ал.1 от
договора е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и
относно срока на изпълнението му,че да го възпрепятства да го изпълни. Самото
непредставяне на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора и
следователно типичните функции на неустойката
в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Освен това уговорената в договора неустойка е твърде голяма в сравнение на отпусната сума
по договора и доколкото към датата на сключване на договора заемодателят
доброволно се е съгласил да предостави земната сума без да е учредено надлежно
обезпечение, този размер на неустойка от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността е в разрез с присъщите й по закон функции. Посоченият размер
на неустойката не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение,
нито с възможните вреди от неспазване на срока за учредяване на обезпечението.
Тази неустойка има подчертано санкционен
характер и присъждането й в такъв размер би довело до несправедлив правен
резултат заемодателят да получи обратно в пълен размер на цялата отпусната сума, под формата на
неустойка-несъвместим с добрите нрави резултат. Така уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя по заема. Така посочената
сума за неустойка се явява недължимо начислена въз основа на невалидно неустоечно съглашение. По аргумент
на чл.26 ал.4 от ЗЗД в тази част договорът за заем не е породил правно действие, за заемателя не е
възникнало задължение да заплаща неустойка като нищожността на тази клауза не
влече нищожност на целия договор и същият следва да се прилага без
нея.Следователно тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
На основание чл.78 от ГПК вр с т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.В заповедното
производство със заповедта за изпъление
по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът да заплати 75лв. направени в него
разноски, от които 25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, а по
настоящото производство също се претендират 175лв. заплатена ДТ , 305.42лв.
платено възнаграждение за особен представител на ответницата, 280лв. платено
възнаграждение за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК. Липсват доказателства за платена такса за връчване на съдебни книжа чрез ЧСИ.
Съдът намира, че с оглед частичното
уважаване на обективно съединените
искове, следва да да бъде оседен
ответника да заплати направени разноски
по заповедното производство съразмерно на уважената част от тях, а именно:
50.61лв. направени разноски по заповедното производство по ЧГрД№ 544/2019г на ПРС съразмерно
уважената част от исковете.
По настоящото исково производство
ищецът е заплатил ДТ от 211.31лв ДТ, 280лв. възнаграждение за вещо лице,
330.40лв. възнаграждение за особен представител на отсъстващия ответник. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца съгласно чл.78 ал.8 от ГПК
вр.чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 Наредба за заплащането на правна помощ, приета с
ПМС №4/2006г. в размер на 100лв.или общо
направените от ищеца разноски по настоящото производство са 921.71лв. Следва съобразно изхода на
делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски съразмерно уважената част от исковете или 589.89лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ал.1 от ГПК по
отношение на „АCB“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., с процесуален представител юрисконсулт Е.Р., че П.С.П. с ЕГН ********** *** дължи на „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б. сумите 773.23лв. / седемстотин седемдесет и три лева и двадесет и
три стотинки/ неплатена главница по договор за заем № ***/21.05.2018г,
сключен между „И. А. М.“ АД
и длъжника, цедиран с договор за цесия
от 16.11.2010 и Приложение 1 от 01.02.2019г, 82.95лв / осемдесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки/ договорна лихва за периода 07.06.2018г -29.11.2018г. и 66.29лв /шестдесет
и шест лева и двадесет и девет стотинки/ обезщетение за забава от 08.06.2018г
до 30.07.2019г, както и законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението -30.07.2019г до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.,
с процесуален представител юрисконсулт Е.Р. против П.С.П. с ЕГН ********** *** за
сумите 36лв. такса разходи и 475.85лв. неустойка за неизпъление на договорно
задължение от 07.06.2018г-29.11.2018г
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.С.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б. сумата от 50.61лв. /петдесет лева и шестдесет и една стотинки/ направени
разноски в заповедното производство по ЧГрД №***/2019г.
по описа на РС *** съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.С.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б. сумата от 589.89лв./
петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ направени
разноски в настоящото исково производство съразмерно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ