Р Е Ш Е Н
И Е
София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 16906/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от Н.М.М.,
ЕГН ********** и Ю.К.М., ЕГН **********,***, чрез адв. В.О. - САК, съдебен адрес:***, против З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите, съответно: за
първата ищца - 26 000 лв. – частичен иск от 50 000 лв. и за втората
ищца – 70 000 лв. – частичен иск от 100 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 26.03.2014 г.
до окончателното изплащане и сторените разноски по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 26.03.2014 г., около 16.10 ч., в София, К.В.Б.,
управлявал л. а. марка „Сеат", модел „Ибиза", Рег.№ *******по бул.
"Ал.Стамболийски" с посока на движение от бул. "Константин
Величков" към ул."Одрин". По същото време Р.Л.Г.управлявал л. а.
марка „Субару", модел „Легаци", Рег.№ *******по ул. "Димитър
Петков" с посока на движение от ул. "Пиротска" към ул. "Три
уши". Кръстовището на ул. "Димитър Петков" и бул.
"Александър Стамболийски" било регулирано с дву- и трисекционни
светофарни уредби. На подаден зелен за него сигнал на светофарната уредба
водачът Г.навлязъл в горепосоченото кръстовище. В същото време водачът Б.също
навлязъл в кръстовището при светещи за него едновременно жълт и червен сигнал
на светофарната уредба. Така, нарушавайки правилата за движение по пътищата,
водачът Б.станал причина за настъпване на ПТП, при което като пешеходки пострадали
двете ищци.
Ищцата Н.М.М. получила
вследствие на ПТП травматична миалгия на шията, а ищцата Ю.К.М. - мозъчно сътресение; амнезия; лезия на колатералната
медиална връзка на дясната колянна става.
По случая е образувано НАХД № 12387/2015 г. по описа на
СРС, НО, 114 състав, като с влязло в сила на 19.07.2017 г. решение по същото
дело, К.В.Б. е признат за виновен за настъпилото ПТП.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № 22113002380840, валидна от 06.10.2013 г. до 05.10.2014 г.
Ищците моли да
бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно
описани в исковата молба.
Ангажират устни
доказателства и искания за допускане на експертиза.
В хода по същество поддържат предявения иск.
Претендират разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер.
Оспорва предявените искове за неимуществени вреди по
размер.
Оспорва твърдението, че в резултат на процесното ПТП за
ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди.
Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва по размер предявения акцесорен иск за присъждане
на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се претендира.
Твърди, че на 06.07.2017 г. ищцата Ю.К.М. е предявила претенция пред ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, поради това оспорва
твърдението за дължимост на законна лихва от датата на увреждането - 26.03.2014
г.
В хода по същество
моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от двете ищци неимуществени
вреди в посочения размер – съответно за първата ищца - 26 000 лв. – частичен
иск от 50 000 лв. и за втората ищца – 70 000 лв. – частичен иск от
100 000 лв., ведно със законните последици - лихва, считано от увреждането, и сторените разноски.
По делото не се спори, че на 26.03.2014 г. около 16,10
ч., при управление на л. а. марка „Сеат", модел „Ибиза", Рег.№ *******по
бул. Ал.Стамболийски, водачът К.В.Б., по посока бул. "Константин
Величков" към ул."Одрин“, на кръстовището с ул. Димитър Петков,
поради непропускане на автомобил с предимство и движение на челвен светофар, е
причинил ПТП и е ударил преминаващия през кръстовището л.а. марка „Субару",
модел „Легаци", Рег.№ *******по ул. "Димитър Петков", движещ се
по посока на движение от ул. "Пиротска" към ул. "Три уши".
Описаният механизъм на станалото ПТП е доказан с
представените от ищцовата страна и неоспорени от ответника, Констативен
протокол № К-306 от 26.03.2014 г. и решение от 25.05.2016 г. по НАХД № 12387/2015 г.
по описа на СРС, НО, 114 състав, влязло в сила на 19.07.2017 г., с което водачът
К.В.Б. е признат за виновен катастрофата, освободен е от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание.
В хода на делото между
страните бе прието за безспорно обстоятелството, че към
момента на ПТП – 26.03.2016 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. по з.п. № 22113002380840,
валидна от 06.10.2013 г. до 05.10.2014 г. по отношение на л. а. марка „Сеат", модел „Ибиза", Рег.№ СА
8782 РА, чиито водач е причинил катастрофата.
Вследствие катастрофата са пострадали двете ищци, като са им
причинени множество телесни увреждания.
Спорът между страните се свежда до наличието на
всички описани в исковата молба
телесни повреди у пострадалите
ищци и причинно – следствената връзка между
ПТП и тях, размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за
прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот, както и до
наличието на извършено частично плащане.
По искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения е
изслушано и прието заключение
на съдебно –
медицинската експертиза, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
От нея се установява, че, вследствие катастрофата ищцата Н.М.М. е получила Травматична миалгия на шията, която
реализира медикобиологичния критерий за болка.
Уврежданията, които ищцата Ю.К.М. е
получила ка кселдините: Мозъчно сътресение, което поради
липсата на загуба на съзнание (в амбулаторния журнал на спешен неврохирургичен
кабинет при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” е отразено – ясен спомен!) реализира
медико-биологичния критерий разстройство
на здравето неопасно за живота. При уточняване на продължаващите болки и
оток в областта на дясното коляно е хоспитализирана в Клиника по детска
травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където е установено разкъсване на вътрешната колатерална връзка
на дясното коляно, което реализира медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за срок повече от 30 дни. Наложило се е оперативно лечение
по повод увредата на вътрешната колатерална връзка на дясното коляно и такова е
извършено на 24.04.14г., наложена е имобилизация, която е носена 4 седмици.
И шийната миалгия, както и
лекостепенното мозъчно сътресение не изискват насочено лечение освен покой и
при нужда обезболяващи.
Шийната миалгия отзвучава за
период от около 2 седмици.
Мозъчното сътресение изисква
около месец спазване на режим за по-голям покой, ненатоварване, избягване
гледане на телевизия, кино, четене и др.
Възстановяването на вътрешната
колатерална връзка след оперативното лечение продължава около 2 месеца.
Н.М. е търпяла болки в областта
на врата за период от около 2 седмици.
Ю. М. е търпяла болки и страдания за период от
около 3 месеца.
По – нататъкв в заключението
си експертът заявява, че няма
налична медицинска документация, която да отразява невъзстановяване на ищците
от получените при процесното ПТП увреди. По отношение ищцата Н.М.М.,
прогнозата е благоприятна – пълно възстановяване.
По отношение описаното мозъчно
сътресение при Ю.М., възстановяването е пълно. А, що се касае до травмата в областта
на дясното коляно -
перспективата е сравнително благоприятна – пълно възстановяване на движенията в
областта на дясното коляно, но,
с оглед проведеното оперативно лечение е възможно за в бъдеще развитието на
една артроза на ставата. Ищцата Ю.М. не се е явила на преглед, поради което вещото
лице не може да даде отговор какво е сегашното й състояние и дали тя продължава
да търпи болки и страдания във връзка с получените от ПТП увреждания.
Според вещото лице получените
травматични увреждания се дължат на удари със или върху твърди тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени при процесното ПТП от 26.03.2014 г. и, съобразно механизма
на процесното ПТП, могат да бъдат получени като пешеходци.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от двете ищци съдът допусна до разпит свидетелката Анче К. Маринова – дъщеря на
първата и сестра на втората ищца.
В показанията си
тя заяви,
че е била заедно с майка си и сестра си на кръстовището на бул. Димитър Петков
и бул. Александър Стамболийски в момента на катастрофата, където трите са
пресичали като пешеходки. След инцидента са били откарани в Пирогов. Били са в
неподвижно състояние, не са можели да говорят. Направили са им изследвания, но
не са ги оставили в болницата и същия ден са се прибрали вкъщи. За тях са се
грижили свидетелката, баща й и близки – баби, лели. Били са трудно подвижни,
били са трудно подвижни, изпитвали са силни болки. Майка й не е можела изобщо
да се движи – била е зле с крака и гърба и е получавала постоянна помощ от
съпруга си. И до ден днешен те не се чувстват добре – сестра й, като се развали
времето, още куца. Около месец и двете са лежали. Болките в крака на сестра й,
обаче, не е минавали, той ставал все по – син и лилав. Направили са й снимка и
се е установило, че е необходима операция – това е станало през месец април
2014 г. Била е в болница, след това около три месеца е била с патерици. Болките
отшумяли едва след 5 – 6 месеца при Н.М., а Ю.М. се е възстановявала 3 месеца и
след това може би една година се е чувствала зле. Майка й, ищцата Н.М., е
страдала много, че не може да помогне на детето си, тъй като е изпитвала силни
болки и не е можела да мърда.
В
показанията си свидетелката Маринова заяви също, че при изписването след
катастрофата от Пирогов са им казали, че трябва да отидат на следващия ден за
изследвания на Ю. Маринова, но те не са отишли, тъй като нямали възможност да
заплатят сумата 250 лв.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 26.03.2014
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищците.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, пострадалите ищци са получили описаните по –
горе травматични увреди и са претърпели описаните от експертизата болки и
страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на
водача на лекия автомобил не бе опровергана.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В хода на съдебното производство се доказа, че при ищците
е налице възстановяване на получените травмени увреди, като при втората ищца –
понесла и по – тежки травми, възстановяването все още не е пълно.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, и тежестта
на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, прогнозата за възстановяване на пострадалия,
причинените болки и
страдания, възрастта на пострадалото
лице.
В настоящия случай, съобразявайки тези критерии, съдът
намира, че адекватна обезвреда при двете
ищци би била, съответно: - при първата ищца - сумата 26 000 лв., така,
както искът е предявен и той следва да бъде уважен изцяло, а при втората ищца –
сумата 50 000 лв., за която претенцията следва да се уважи, а в останалата
част за разликата до 70 000 лв. - да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение,
съдът приема, че и при двете ищци същата
се дължи върху присъдената главница считано от датата на деликта – 26.03.2014
г. до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно уважената част от иска на адвоката – повереник на
ищците В.О. - САК, съдебен адрес:***, следва да бъдат присъдени разноски в размер 2 810 лв.
на основание чл. 38 ЗА.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски –
ю.к. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер 1 130 лв.,
съгласно представения по делото списък с разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.М.М., ЕГН **********
и Ю.К.М., ЕГН **********,***, чрез
адв. В.О. - САК, съдебен адрес:***, на основание
чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумите, съответно: на Н.М.М. - 26 000 лв. и на Ю.К.М. – 50 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва мърху сумите,
считано от деня на увреждането –
26.03.2014 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за Ю.К.М. в частта за разликата до 70
000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД да заплати на адв. В.О. ***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 за в
размер 2 810 лв.
ОСЪЖДА Н.М.М.,
ЕГН ********** и Ю.К.М., да заплатат на З.
„Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК разноски, съобразно уважената част от иска в размер 1 130 лв.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД да заплати по сметка на
Сохийски градски съд д.т., съобразно уважената част от иска в размер 3 040
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: