Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 925
гр.Бургас, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 843 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.П.И., ЕГН **********,***,
срещу
Наказателно постановление № */16.04.2015г.,
издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, поради процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и се представлява от адв. К.,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Също така се позовава на
изтекла давност, както и на това, че в НП не е ясно посочено мястото на
извършване на нарушението.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“ -
надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП,
същото е връчено на жалбоподателя на 30.01.2019г., а жалбата е изпратена по
пощата на 06.02.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На жалбоподателя бил съставен
АУАН № */07.01.2015 г. за това, че на 07.01.2015 г. около 22:00 часа в гр.
Бургас управлявал л.а. „*“, с peг. № *, собственост
на *, ЕГН **********, и извършил маневра завиване наляво, като нарушил пътен
знак Г1 и пътна маркировка М1. При проверката водачът не бил представил СУМПС,
като същото му било отнето на основание чл. 171, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН-а
на 16.04.2015 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 150 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Независимо от това съдът намира, че
е изтекла и давността за преследване. Съгласно Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането
на който, титулярът на едно право губи предоставената
от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като
държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни
вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то
на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива
на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11
от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Давностният срок се
изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 07.01.2015 г.,
и зависи от предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираните
в НП нарушения, както към момента на довършването им, така и към настоящия
момент, законодателят предвижда налагане на административно наказание
"глоба". Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл.
80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност ако е
изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия нормативен
акт, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос
с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните
органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от
съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя
абсолютна погасителна се следи само когато се установи, че не е изтекла
давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК (т. нар. обикновена
давност).
Макар това да не е изрично
посочено в горецитираното тълкувателно постановление,
в административнонаказателното производство следва да
се прилагат и правилата на обикновената давност. В този смисъл е и Решение №
1664 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1573 / 2018
г. на XIII състав на Административен съд – Бургас.
В конкретния случай, съставът
счита, че е изтекла обикновената давност за преследване, тъй като преди връчването
на НП на 30.01.2019 г. няма никакви доказателства да са предприемани действия
по спиране или прекъсване на давността и същата е изтекла още на 08.01.2018 г.
Същевременно, към настоящия момент вече е изтекла и абсолютната давност за
преследване, която изтича на 08.07.2019 г.
Изтичането на погасителната давност за преследване
по НК в административнонаказателния
процес по принцип означава, че не следва
да бъде издавано
наказателно постановление,
а ако такова е издадено, същото следва да бъде
отменено при съдебния контрол.
Независимо от горното, в случая
са налице и други формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. В конкретния случай са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е
достатъчно основание за отмяна на процесното НП. За
да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното
постановление, като писмено обективирани
волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4
чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания,
от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат.
В конкретния случай, съдът
намира, че не е ясно посочено мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП
е записано първо, че автомобилът е бил управляван по ул. „Одрин“, а в
последствие е записано, че се извършва маневра по ул. „Ванче
Михайлов“. Същевременно в съдебно заседание свидетелката заявява, че ул.
„Одрин“ и ул. „Ванче Михайлов“ нямат пресечна точка,
както и че водачът всъщност се е движил по ул. „Струга“ преди да направи ляв
завой. На първо място, едва в съдебно заседание се въвеждат нови факти относно
мястото на извършване на нарушението, което е поставило в невъзможност
жалбоподателя да организира защитата си. На следващо място, съдът също не може
да направи преценка дали е допуснато нарушение (в случая дали има пътна
маркировка), тъй като биват сочени две различни улици, които не се пресичат,
респ. не става ясно за коя от тях следва да се установява наличието на
съответната маркировка. Изложеното е достатъчно да се приеме, че е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като нарушението е било описано противоречиво
от фактическа страна.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */16.04.2015г., издадено
от Началник група Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, с което на И.П.И., ЕГН **********,*** за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева
и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на
основание чл. 177, ал. 1, т.
2, предл. второ от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.