№ 3592
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505179 по описа за 2024 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. Д. Д. срещу Решение № 3916/05.03.2024 г. по
гр. дело № 28347/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 84-ти състав. Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно,
несправедливо, противоречащо на моралните ценности в обществото и е основано на
непълно и превратно изследване и тълкуване на доказателствата по делото. Желае се отмЯ.
в цялост на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение, с което да бъдат
уважени исковите претенции на въззивника срещу нейния баща Д. П. Д. по чл.144 СК за
заплащане на издръжка на пълнолетен редовно учащ във висше учебно заведение в размер
на 500 лева месечно, считано от 25.05.2023 г. и по чл.149 вр.чл.144 СК за заплащане на
издръжка на пълнолетен редово учащ в средно учебно заведение и във висше учебно
заведение за периода от 25.05.2022 г. до 25.05.2023 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Д. П. Д., чрез назначения му от съда
особен представител, е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и желае
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
1
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 3916/05.03.2024 г. по гр. дело № 28347/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, ГО, 84-ти състав са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените
от Я. Д. Д. срещу Д. П. Д. иск с правно основание чл.144 СК за присъждане на издръжка за
пълнолетен редовно учащ във висше учебно заведение в размер на 500 лева месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.05.2023 г., до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката (завършване на висше
образование, но не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст), както и
искове с правно основание чл.149 вр. чл.144 СК за присъждане на издръжка за минало време
за пълнолетен учащ в средно учебно заведение и издръжка за минало време на пълнолетен
учащ във висше учебно заведение, за периода от 25.05.2022 г. до 25.05.2023 г. в размер на
500 лева месечно. Със съдебното решение е оставено без уважение искането на ищеца за
присъждане на разноски.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е направил
правилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно невъзможността на
въззиваемия да заплаща на пълнолетната си, учаща редовно дъщеря месечна издръжка,
поради което въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
В допълнение към изводите на първоинстанционния съд и във връзка с наведените
във въззивната жалба доводи следва да се посочи, че въззивникът е предявила два иска по
чл.149 вр.чл.144 СК за присъждане на издръжка в размер на 500 лева за пълнолетен учащ
редовно в средно учебно заведение и пълнолетен учащ редовно във висше учебно заведение
като в периода 15.06.2022 г. (денят следващ този на протокол, съдържащ решение на
училищна зрелостна комисия за придобиване на средно образование, съгласно отразеното в
представената пред първоинстанционния съд диплома за средно образование) – 30.09.2022 г.
не се доказва в производството Я. Д. Д. да е учила редовно в средно или висше учебно
заведение, поради което за този времеви интервал липсва основание за присъждане на
издръжка по реда на чл.149 вр.чл.144 СК. В периода от 25.05.2022 г. – 14.06.2022 г. и
01.02.2022 г. - 25.05.2023 г., както и по отношение на претенцията за присъждане на
издръжка на пълнолетен учащ редовно във висше учебно заведение след 25.05.2023г.
правилно първоинстанционният съд е посочил, че се установява нуждата от издръжка на
въззивнка, но не се доказва Д. П. Д. да е в състояние да дава такава без особени
затруднения.
Задължението на родителя да изплаща издръжка по чл.144 СК на негово навършило
пълнолетие редовно учащо дете не е безусловно, а е обусловено от наличието на определен
от закона фактически състав, включващ ограничението родителят да разполага с възможност
да дава издръжка без особени затруднения. Последното предполага по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
2
родителя. Същият трябва да притежават средства над тези за собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. Това се налага от обстоятелството, че търсещият издръжка е вече
пълнолетен и родителят само подпомага учащия се. При извършване на тази преценка от
значение са обективните данни за приходите и разходите на родителя, от когото се търси
издръжка, като е ирелевантна теоретичната възможност за осигуряване на допълнителни
доходи с оглед обстоятелството, че родителят е в трудоспособна възраст и няма други
алиментни задължения (Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о. на
ВКС, Решение № 305/07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на IV г. о., Решение №
195/01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на III г. о. на ВКС, Определение № 195 от
20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6841/2014 г., III г. о. и др.). Преценката, която съдът дължи
е винаги конкретна и зависи от установеното имуществото, доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Тези предпоставки са съобразени от първоинстанционния съд при постановяване на
атакувания акт.
По делото не са ангажирани доказателства за притежаваното от въззиваемия
имущество, за неговото семейно положение, здравословно състояние и начин на живот.
Обстоятелството, че Д. П. Д. пребивава извън пределите на Република България не налага
извод за висок стандарт на живот, поддържан от същия.
Въз основа на доказателствената съвкупност по делото се установява единствен
доход на въззиваемия от наем на 8 301 кв.м. земеделска земя в размер на 50 лева на декар
годишно или 34,59 лева на месец, който доход е недостатъчен да покрие собствената му
издръжка.
Действително, въззиваемият е управител и едноличен собственик на капитала на "Д.-
И." ЕООД, ЕИК ****, "Т." ЕООД, ЕИК ****, и е управител и съдружник в "Пм Г." ООД,
ЕИК *****. Същевременно по делото не се установява Д. П. Д. да реализира доходи от
участието си в посочените дружества, а върху дружествените му дялове в тях са наложени
запори още през 2022 г. за вземания в полза на въззивника в размер на 21 966,87 лева, които
запори не са вдигнати и понастоящем. Последното препятства възможността за
разпореждане с дела му в дружествата с цел осигуряване на парични средства. Отсъстват
твърдения и доказателства за разпределени дивиденти. Обстоятелството, че въззиваемият е
съдружник и управител в посочените по-горе дружества е индиция за възможност за
реализиране на доходи от търговска дейност и по договори за управление, но само по себе
си не може да обоснове конкретни изводи на съда в тази насока. Липсата на подадени
годишни данъчни декларации не налага единствено възможен извод за недобросъвестно
поведение на Д. П. Д., насочено към укриване на доход с цел избягване на алиментни
задължения и не може да бъде санкционирано в рамките на настоящото производство.
Доказва се в производството, че е налице затрудненото материално положение на
въззивника, но не съществува възможност за съда да пренебрегне законовите норми,
изискващи в този случай да бъде съобразено и материалното положение на родителя, от
3
когото се търси издръжка, а това положение следва да бъде установено с процесуалните
усилия на самия въззивник. Ищецът в първоинстанционното производство не е провела
пълно и главно доказване на твърденията си, че заплащането на издръжка от баща й няма да
представлява особено затруднение за него.
Първоинстанционното решение е правилно, а доводите във въззивната жалба са
неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал недоказана възможността на
въззиваемия да заплаща претендираната издръжка. Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3916/05.03.2024 г. по гр. дело № 28347/2023 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 84-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4