Р Е Ш Е Н И Е
Номер
332 16.10.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На двадесет и седми септември две хиляди
и осемнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
търговско дело номер 545 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков” № 37, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 58 е предявил иск за установяване на вземанията си по Заповед № 1598 от
28.11.2016 г. по ч. гр. дело № 7348/2016 г. на Бургаския районен съд против
ответниците П.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 – адв. Петя Шивачева, З.Р.М., ЕГН **********, с
адрес: *** – адв. Тодор Ненчев и С.К.М. - М., ЕГН **********, с адрес: *** –
адв. Марин Маринов, за следните суми, дължими солидарно по сключен на 27.08.2009г. договор за банков кредит, по който
кредитополучател е лицето Т.И.С., ЕГН **********,
а ответниците – поръчители, съгласно договори за поръчителство от 27.08.2009
г.:
- главница в
размер на 11500 евро, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2016 г.
(сезирането на заповедния съд) до окончателно изплащане;
- договорна
лихва в размер на 8310,72 евро, дължима за периода от 25.09.2009г. до
25.08.2016 г.;
- санкционна лихва в размер на 9415,98 евро, дължима
за периода от 25.09.2009 г. до 23.11.2016 г.
Заповедта е насочена и срещу кредитополучателя Т.С., който не е
страна в настоящия процес. Тя е била връчена на ответниците на 19.10.2017 г.
чрез съдебен изпълнител, ведно с покани за доброволно изпълнение. На 23.10.2017
г., 30.10.2017 г. и 01.11.2017 г. (в законния двуседмичен срок от връчването)
те са депозирали писмени възражения по реда на чл. 414 от ГПК. С разпореждания
на БРС от 24.10.2017г., 31.10.2017г. и 02.11.2017 г., първото от които връчено
на 27.10.2017 г., на ищеца са били дадени указания за предявяване на иск по чл.
422 от ГПК. Исковата молба е подадена в законния едномесечен срок – на
27.11.2017 г.
В исковата молба са изложени следните релевантни
обстоятелства:
По силата на договор от 27.08.2009 г. ищецът „Първа
инвестиционна банка” АД предоставил на лицето Т.С. за срок до 25.08.2016 г. кредит в размер на 11500 евро
– за рефинансиране на други задължения към същата банка. Лихвените условия и
таксите по кредита били подробно описани в договора. С договори от 27.08.2009
г. ответниците се задължили спрямо банката като поръчители. Кредитът бил усвоен
изцяло на 28.08.2009 г. Погасителни плащания не били извършвани. Затова банката
се била снабдила със заповед по чл.417 от ГПК за описаните по-горе вземания по
кредита.
Всички ответници оспорват иска. Общите им възражения
са, че от една страна те не са подписали договорите за поръчителство, а от
друга - че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността им е пропуснат.
Ответницата З.М. е заявила също, че в договора
липсвала надлежната й индивидуализация - имената й били изписани погрешно.
Ответницата П.А. е изразила и несъгласие с прилаганата
от банката методика за определяне на лихвените условия. Тя не била надлежно
запозната с договора за кредит и общите условия към него.
Ответницата С.М. се е позовала и на изтекла
погасителна давност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С приложения към исковата молба договор от 27.08.2009
г. било постигнато съгласие ищецът „Първа инвестиционна банка” АД да предостави
на лицето Т.С. за срок до
25.08.2016 г. кредит в размер на 11500 евро – за рефинансиране на други
задължения към същата банка. Възнаградителната
(договорната) лихва била поставена в зависимост от т. нар. Базов лихвен процент
на банката (променлива величина, която към момента на сключването на договора
възлизала на 8,76 пункта) и фиксирана надбавка от 7,74 пункта.
В договора и общите условия към него са били
определени дължимите към банката такси и комисиони. Изрично е бил упоменат
годишен процент на разходите от 18,95. Съставен е бил погасителен план (л.
12-13 от делото на БРС). В разпоредбата т.10 от раздел ІІ е било предвидено върху просрочените суми да се начислява
санкционна неустойка (лихва) в размер на законната лихва.
В три договора от 27.08.2009 г., приложени по заповедното производство (л. 14-19) е
посочено, че ответниците П.А., З.М. и С.М. се
задължават към банката като поръчители на главния длъжник –
кредитополучателя Т.С..
От изслушаната съдебноикономическа експертиза става
ясно, че кредитът е бил усвоен на 28.08.2009 г. Вещото лице е коментирало две
несъществени увеличения на първоначалната възнаградителна лихва от 16,5 %
поради нарастване на променливата й компонента: на 01.10.2009 г. – с 0,15 % и
на 01.05.2010 г. – с 0,1 %. В приложение № 3 към заключението са описани
подробно ежемесечно изискуемите вземания за главница, възнаградителни и
наказателни лихви. Заключението не е оспорено и следва да бъде кредитирано.
От изслушаната съдебнографическа експертиза става
ясно, че ответницата З.М. не е подписала представения договор за поръчителство
(л. 13 от настоящото дело; л. 18 от ч. гр. дело № 7348/2016 г. на БРС).
Доказателства, оборващи изводите на експерта, не са ангажирани. Затова съдът
намира, че отговорността на тази ответница не може да бъде ангажирана. Исковете
срещу нея следва да бъдат отхвърлени изцяло. Съдът възприема изводите на вещото
лице, че останалите договори за поръчителство са надлежно подписани.
Отговорността на ответниците П.А. и С.М. като
поръчители е поставена в зависимост от спазването на срока по чл. 147, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца.
Според т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
срокът е преклузивен - прекратява поръчителството и за него съдът следи
служебно.
Налице е актуална практика по чл. 290 от ГПК - Решение
№ 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г., IV г. о., ТК, че при
уговорени няколко падежа на задължението (както е при договора за кредит) всеки
един от тях е от значение за спазването на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. С
цитираното решение е отречена стара практика (contra legem), че
меродавен бил само последният падеж.
В случая частите от главницата, включени в съответните
анюитети наред с възнаградителни лихви, са ставали изискуеми ежемесечно. Не е имало пречка банката да защити всяко от
тези вземания по съдебен ред в шестмесечен срок от всеки падеж, с оглед запазване
на отговорността на поръчителите. Следователно по силата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителството е преклудирано за тези части от главницата и лихвите, чиято
редовна изискуемост е настъпила шест месеца преди сезирането на заповедния съд.
Заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е
подадено на 24.11.2016 г. Ето защо съдът приема, че отговорността на
поръчителите е ограничена само до главницата и лихвите, които са станали
редовно изискуеми от 24.05.2016 г. нататък. Това са последните шест редовни
анюитетни вноски с ежемесечни падежи, считано от 25.05.2016 г., посочени в
Приложение № 3 към заключението на вещото лице по съдебноикономическата
експертиза, включващи: главница в размер на 1125,44 евро и възнаградителна
лихва от 48,70 евро. Размерът на наказателната лихва върху главницата от 1125,44
евро е 100,39 евро.
Именно тези вземания на банката спрямо ответниците П.А.
и С.М. в качеството им на поръчители следва да бъдат признати от съда. В
останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Всички страни претендират съдебноделоводни разноски. Представените
списъци по чл. 80 от ГПК не са своевременно оспорени.
Ищецът е направил следните разноски: по заповедното
производство – 2530,69 лева; в исковия процес – 1843 лева (с включено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева).
Разноските на ответниците П.А., З.М. и С.М. в
настоящия процес са съответно: 1150 лева, 3700 лева и 650 лева.
С оглед постановения резултат съдът присъжда следните
разноски:
-
в полза на ищеца,
платими от ответниците А. и М.: по заповедното производство - 110,36 лева; по
исковия процес – 80,37 лева;
-
в полза на
ответниците А., М. и М., съответно: 1099,85 лева; 3700 лева и 621,65 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено, че по Заповед № 1598 от
28.11.2016 г. по ч. гр. дело № 7348/2016 г. на Бургаския районен съд ищецът
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 58 има против
ответниците П.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 – адв. Петя Шивачева и С.К.М.
- М., ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Марин Маринов, вземания за следните
суми, дължими солидарно по сключен на 27.08.2009г. договор за банков кредит, по който кредитополучател
е лицето Т.И.С., ЕГН **********, а ответниците – поръчители, съгласно договори
за поръчителство от 27.08.2009 г.:
- главница в
размер на 1125,44 евро (хиляда сто
двадесет и пет евро и четиридесет и четири евроцента), ведно със законната
лихва, считано от 24.11.2016 г. (сезирането на заповедния съд) до окончателно
изплащане;
- договорна
лихва в размер на 48,70 евро (четиридесет и осем евро и седемдесет евроцента),
дължима за периода от 25.05.2016г. до 25.08.2016 г.;
- санкционна лихва в размер на 100,39 евро (сто евро и
тридесет и девет евроцента), дължима за периода от 25.05.2016 г. до 23.11.2016
г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Първа инвестиционна банка” АД против
ответниците П.И.А. и С.К.М. за установяване на вземания по Заповед № 1598 от
28.11.2016 г. по ч. гр. дело № 7348/2016 г. на Бургаския районен съд В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ: относно главницата – над признатия размер от 1125,44 евро до
претендираната горница от 11500 евро; относно договорната лихва – над признатия
размер от 48,70 евро до претендираната горница от 8310,72 евро; относно
санкционната лихва – над признатия размер от 100,39 евро до претендираната горница от 9415,98 евро.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Първа инвестиционна банка” АД против
ответницата З.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Тодор Ненчев за
установяване на вземания по Заповед № 1598 от 28.11.2016 г. по ч. гр. дело №
7348/2016 г. на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА П.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б,
ет. 1 – адв. Петя Шивачева и С.К.М. - М., ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Марин
Маринов да заплатят на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 58 следните съдебноделоводни
разноски: 110,36 лева (сто и десет лева и тридесет и шест стотинки) – за
производството по ч. гр. дело № 7348/2016 г. на РС – Бургас; 80,37 лева (осемдесет
лева и тридесет и седем стотинки) – по настоящия исков процес.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков” № 37, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 58 да заплати на П.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет. 1 – адв. Петя Шивачева съдебноделоводни
разноски в размер на 1099,85 лева (хиляда и деветдесет и девет лева и осемдесет
и пет стотинки).
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков” № 37, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 58 да заплати на З.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** – адв.
Тодор Ненчев съдебноделоводни разноски в размер на 3700 (три хиляди и
седемстотин) лева.
ОСЪЖДА „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков” № 37, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“
№ 58 да заплати на С.К.М. - М., ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Марин
Маринов съдебноделоводни разноски в размер на 621,65 лева (шестстотин двадесет
и един лева и шестдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: