Решение по дело №32860/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1527
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20231110132860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1527
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110132860 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск, предявен Л М.ова Д.а, действаща
чрез своята майка и законен представител В. Х. В. против М. К. Д. с искане на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с Решение №
2457/23.03.2022 г. по гр.д. № 66544/2021 г. на СРС месечна издръжка в размер
на 163 лв., която ответникът е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря,
да бъде изменена на 500 лв. месечно до 10-то число на месеца, за който е
дължима, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
04.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че след влизане в сила на решението са
възникнали обстоятелства, които предполагат увеличаване размера на
присъдената издръжка – заболявания, които предполага специфично лечение
и хранителен режим, увеличени нужди от храна, облекло и образователни
потребности.
С отговора на исковата молба се оспорва основателността на иска за
разликата над 195 лв. Твърди се, че ответникът реализира скромни доходи и
сумата от 500 лв. е непосилна за него, тъй като представлява 65% от месечния
му доход.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
1
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.
Уважаването на иска по чл. 150 СК е предпоставено от доказване от
ищеца на настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на размера на
присъдената със съдебен акт издръжка (нововъзникнали обстоятелства, въз
основа на които нуждите му са нарастнали).
Относими към предявения иск обстоятелства са тези за изменението на
факторите, от които зависи размерът на издръжката - нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да е
настъпило след определянето на предходния размер на издръжката /в случая -
23.02.2022 г./, защото в противен случай те са били съобразени при
определянето й в предходен момент.
По делото са събрани в достатъчен обем писмени доказателства, при
анализа на които съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин,
че след определяне на издръжката от 163 лева са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на ищеца, но не в степента, която се
претендира с исковата молба. След постановяване на Решение №
2457/23.03.2022 г. по гр.д. № 66544/2021 г. на СРС, влязло в сила на
23.03.2022 г., до приключване на устните състезания по настоящото дело е
изминал период от приблизително една година и осем месеца. Той не може да
се определи като значителен. Въпреки това в този период нуждите са
нараснали. След влизане в сила на решението с Експертно решение № 90674
от 16.12.2022 г. на ТЕЛК към Четвърта МБАЛ „Света София“ ЕАД е призната
80% неработоспособност на ищцата Л Д.а поради наличие на
инсулинозависим захарен диабет, без усложнения. Във връзка с това
заболяване се доказва чрез приложените фактури (л. 53-58) ежемесечна
необходимост от закупуване на медицински изделия на стойност между
247,98 лв. и 315 лв. Доказва се също, че ищцата посещава допълнителни
занимания в детската градина (приложни изкуства, латино танци, йога,
английски език) на стойност, която варира според броя на посещенията през
съответния месец между 38,50 лв. и 75,46 лв., видно от приходните квитанции
(л. 59-л. 62). Посещава балет на стойност 100 лв. месечно (л. 64- л.66).
Обстоятелството, че тя посещава посочените занимания в детската градина и
2
балет се доказва не само от приложените квитанции, но и от показанията на
свидетеля Аристотелов, преценени с оглед евентуалната му заинтересованост.
Доколкото са логични, непротиворечиви, необорени от други доказателства и
хармонират с останалите доказателства (бележки за плащане, фактурите и
медицинските документи) следва да се кредититрат в цялост. От тях се
установява още, че макар да има сетове за диабета и медикаменти, които се
покриват от държавното обществено осигуряване, понякога бройката им не
достига и се налага допълнително закупуване. Не е необходимо нарочно
доказване, тъй като може да се приеме за общоизвестно, че захарният диабет
предполага специфичен режим на нисковъглехидратно хранене, който е на
по-висока стойност спрямо общото хранене.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че трайно са се
увеличили и потребностите на ищеца, които могат да бъдат оценени на общо
700 лв. месечно.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
При преглед на осигурителния доход на двамата родители, видно от
приетите справки от НАП и материалите по делото, може да се направи
извод, че са трудово ангажирани, всеки от тях полага висококвалифициран
труд, като конкретните размери на осигурителния доход се установяват от
справките, изготвени от НАП. Доколкото детето живее със своята майка,
настоящият състав намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
3
непосредствените ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор обуславя
задължение за ответника да осигурява по-голяма част от необходимата
парична издръжка на детето. Спорно е дали възможностите му го позволяват.
Възраженията на ответника за ниския размер на доходите му не могат да
бъдат споделени. Той е в трудоспособна възраст, не се установява наличие на
здравословни проблеми или други алиментни задължения. Полага
висококвалифициран труд, живее и работи на територията на гр. София,
където трудовият пазар предоставя множество възможности за реализация на
доходи в размер неколкократно по-висок от минималната работна заплата.
Видно от интернет страницата на НСИ
(https://www.nsi.bg/bg/content/3930/статистически-райони-област) средната
работна заплата в града е около 2600 лв. От приложеното от ответника
извлечение от интернет банкиране (л. 114) се установява, че същият прави
погашения по банков кредит в размер на над 1000 лв. месечно, т.е.
надхвърлящ осигурителния му доход. При изготвяне на социалния доклад е
направил извънпроцесуално признание на неизгоден факт (л. 113), че
реализира месечен доход, който му позволява да покрива своите и тези на
детето месечни разходи. Разходите му без съмнение включват погашенията
по кредита и посрещане на нуждите на дъщеря му. Ето защо може да се
направи сигурен извод, че възможностите на ответника позволяват да
заплаща издръжка над минималния размер. При това положение съдът
намира иска за основателен за сумата от 450 лв. и неоснователен за разликата
до пълния претендиран размер от 500 лв.
Не се споделят доводите, че ответникът реализира месечен доход в
размер равен на минималната работна заплата за страната. Всички изброени
по-горе доказателствени източници водят до различен извод. Не могат да се
кредитират твърденията на свид. П. в дадените показания, че майката и
сестрата на ответника заплащат задълженията на кредита, репсективно
изложеното в обясненията, че той ги внася, но парите са осигурени от
посочените две лица. Подобни твърдения противоречат на множеството
обсъдени по-горе доказателства, а и са житейски нелогични. Известно е, че на
основание чл. 16 от ЗПК и чл. 13, ал. 1 от Закон за кредитите за недвижими
имоти на потребители кредитодателят извършва оценка на
кредитоспособността на потребителя. Оценката е изключително задълбочена
4
и включва преценка на множество фактори. Невъзможно е, ако ответникът
реализира месечен доход в размер на под 700 лв. месечно, както се твърди в
посочените доказателствени източници, да премине успешно такава оценка и
да му бъде отпуснат кредит в такъв значителен размер. В тази връзка, за това,
че ответникът реализира по-високи доходи от официално декларираните,
може да се направи извод още и от приложената и неоспорена
кореспонденция по електронна поща между страните (л. 63), от която е видно,
че той получава плащания в брой.
Във връзка с кореспонденцията на страните съставът на съда намира, че
за пълнота е нужно да се посочи още нещо. Тя трябва да се третира като
неподписани частни електронни документи и да се преценява заедно с всички
доказателствени източници. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги Електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L
257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
910/2014". Чл. 3, т. 35 от Регламента предвижда, че „електронен документ“
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Кореспонденцията по електронна поща отговаря на дефиницията,
заложена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и на основание чл. 3, ал.
1 ЗЕДЕУУ, ето защо следва да се третира като електронен документ.
Кореспонденцията е неподписана. Това обаче не представлява пречка за
преценката й заедно с останалите доказателства по делото, тъй като Регламент
(ЕС) № 910/2014 или ЗЕДЕУУ не поставя изискване електронният документ
да е подписан. Следва още да се припомни, че е налице трайна практиката на
ВКС във връзка с т. нар. „неподписани документи“ (Решение № 26 от
09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и цитираното в
него - решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на
ВКС, IV г.о.). Съгласно нея документи са не само подписаните и
официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните
свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни
доказателствени средства (допустими според процесуалния закон, щом няма
5
забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по
такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Такова
доказателствено средство следва да се преценява по вътрешно убеждение и с
оглед на всички обстоятелства по делото, за проверката му може да се
допускат доказателства, а пълното доказване може да бъде извършено не само
с преки, но и с косвени доказателства. Ето защо настоящият състав приема, че
липсва пречка извадки от кореспонденция между страните да се представят
по делото. В случая тя е проверена чрез използваните в процеса
доказателствени средства, изключително добре хармонира с тях, поради това
може да се установи, че това действително е водената между страните
коресподенция.
Поради изложеното съдът намира иска за основателен до посочения
размер от 450 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 500 лв. искът е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца 450 лв., представляващи сторените в производството
разноски съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника 80 лв., представляващи сторените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважената част от иска по чл.
143, ал.2 СК в размер на 648 лв.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 2457/23.03.2022 г. по гр.д. № 66544/2021 г. на СРС месечна
издръжка, която М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Св. Крал“
№ 25, вх. Б е осъден да заплаща на дъщеря си Л М.ОВА Д.А, ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител В. Х. В., ЕГН
**********, с адрес: с. Нови Хан, кв. „Побит камък“, ул. „Гео Милев“ № 19,
общ. Елин Пелин като УВЕЛИЧАВА размера от 163 лв. на 450 лв., която
издръжка да бъде заплатена до 10-то число на месеца, за който се дължи,
считано от 04.10.2022 г., до настъпване на нови обстоятелства, които
обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 500 лв.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л М.ОВА
Д.А, ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. Х. В.,
ЕГН ********** сумата от 450 лв. разноски в производството съразмерно с
уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л М.ОВА Д.А, ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител В. Х. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д.,
ЕГН ********** сумата от 80 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Софийския
районен съд сумата 648 лв. разноски в производството на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7