Мотиви по ВНАХД №5590/17
г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав.
С решение
от 10.02.2016 г. по НАХД №23433/14 г. по описа на СРС, НО, 16 с-в подсъдимият И.Ж.Б.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК, като
на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. На подсъдимия са
възложени и направените по делото разноски.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия И.Б., както и допълнение към жалбата, в които
твърди, че решението е незаконосъобразно, доколкото твърди, че деянието не е
осъществено от субективна страна. Сочи, че първостепенният съд изобщо не е
обсъдил събраните по делото доказателства, които жалбоподателят анализира
подробно в допълнителната си жалба и на база на това твърди, че ако съдът бе
обсъдил същите би стигнал до други правни изводи.
Иска
от въззивния съд да отмени решението на СРС и да постанови ново, с която да го
оправдае по повдигнатото му обвинение.
В
жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание обвиняемият И.Б. поддържа жалбата и допълнението към нея по съображения
подробно, изложени в тях. Акцентира на събраните пред първата съдебна инстанция
писмени доказателства и най- вече преписката приложена от 01 РУ- СДВР, като
сочи, че в нея изрично и саморъчно е написал подробности във връзка със
случилото се в Гърция. Сочи, че първата инстанция не е коментирал тези писмени
доказателства, като твърди, че ако беше го сторил щеше да стигне до различен
извод, тъй като няма никаква логика да опише случая пред властите и да
информира за същия подробно, а след това да излъже е подадената декларация.
Твърди, че подобно нещо е ирационално.
Прокурорът при СГП
оспорва жалбата и счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, като счита, че съдът е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Намира и наложеното наказание за справедливо, тъй като е в
минимален размер. Моли въззивния съд да потвърди решението на СРС.
В последната
си дума обвиняемият Б. иска от въззивния
съда да постанови решение, с което да го признае за невиновен и да го оправдае,
поради несъставомерност на деянието от субективна страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
За да постанови решението си първостепенният съд е провел
процедура по реда на гл.28 от НПК и се е позовал на събраните на ДП
доказателства и доказателствени средства, като отделно от това и в хода на
съдебното следствие е приобщил към доказателствения материал по делото нови
писмени и гласни доказателства- обясненията на обв.Ж.; показанията на св.И.П.,
на св.К.Д., както и материалите по преписка рег. №16548/2013 г. по описа на 01
РУ- СДВР.
Въз основа на така събраните по делото гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е установил като цяло правилно фактическата
обстановка по делото, която се споделя и от въззивния съд. Първостепенният съд
обаче е направил грешни от чисто житейска и правна гледна точка правни изводи,
доколкото е пропуснал да съзре логическата взаимовръзка между определени
установени по делото обстоятелства. Пропуснал в също така да коментира
определени факти, които се установяват на база на тези доказателства и които
според въззивния съд са относими към конкретния случай, респ. са ключови за
изясняване на основния спорен момент по делото, а именно- дали деянието на обв.Б.
се явява съставомерно от субективна страна. В каквато връзка именно е и жалбата
на обвиняемия. Това е станало причината за постановяване и на неправилен
съдебен акт от страна на първостепенния съд, който на база правилно установена
фактическа обстановка е направил неправилни правни изводи.
Видно е всъщност, че в мотивите към решението липсва
какъвто и да е било анализ на събраните по делото доказателства, поради което и
няма как да бъде установено кои от тях съдът е възприел и кредитирал и в кои
техни части или изцяло, респ. кои не. Това може само да се предполага на база
на фактическите констатации направени от първостепенния съд. Липсата на анализ
на доказателствата в мотивите на съда е формално нарушение, което може да се
приравни на липса на мотиви като цяло. Доколкото обаче в случая според
въззивния съд основният проблем по делото не е анализът на доказателствата, а
правните изводи на съда, то и въззивният съд прие, че не следва да отменя решението
на първата инстанция и да го връща за ново разглеждане на друг състав на СРС, а
следва да реши делото по същество.
В тази връзка и независимо, че въззивният съд възприе
установената от първата инстанция фактическа обстановка, прие, че при същите
факти следва да оправдае обвиняемия Б., като счете за необходимо единствено да
допълни фактическата обстановка установена от първостепенния съд при това на
база събраните пред първата инстанция доказателства в следния смисъл:
Обвиняемият И.Ж.Б. е роден на *** г. в гр. *****,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, работи, с висше образование,
ЕГН: **********.
В края на септември 2012 г. обвиняемият И.Б. пътувал в
Гърция с лек автомобил и шофирал. Във връзка с нарушение на максимално
допустимата скорост, обвиняемият бил спрян от полицейски служители, които му
написали фиш, с който му била наложена санкция глоба. Полицейските служители
задържали свидетелството за управление на МПС на обвиняемия и му казали да
отиде да заплати глобата, след което да се върне, за да си вземе документите.
Обвиняемият отишъл да търси място, където да заплати глобата, но не намерил.
Върнал се на мястото, където бил спрян с идеята да внесе глобата в първия
работен ден, тъй като било събота, но полицейският патрул вече не бил на същото
място.
Заплатил глобата още в Гърция в първия работен ден, за
което му бил издаден и документ.
При завръщането си в България бил спрян за проверка от
патрул на КАТ за рутинна проверка, които установили, че обв.Б. управлява МПС
без СУМПС. Въпреки обясненията му, че има документ за платена глоба и че му е
взето СУМПС от гръцките власти без да му издадат документ за това, на същия бил
съставен АУАН за управление на МПС без СУМПС.
Ето защо обв.Б. отишъл в ОПП- СДВР, за да установи
какво следва да направи във връзка с документите си. Казали му, че на негово
име и по неговото ЕГН няма получена информация за това да му е било отнемано
СУМПС. Казали му още, че срокът за изпращане на документите от Гърция е
двумесечен, до когато трябва да изчака.
С оглед ангажираността на обвиняемия, той помолил своя
колега- св.Данева, която живеела в близост- в кв.Дървеница да провери дали е
получено от Гърция СУМПС на обв.Б.. Ходила на 2 пъти- в края на месец декември
2012 г. и в началото на 2013 г., като всеки път й отговаряли, че все още нищо
не е получено. На въпрос на свидетелката какво следва да предприеме обвиняемия
при положение, че двумесечният срок за получаване на СУМПС отдавна е изтекъл, а
то все още не е получено не й бил даден конкретен отговор. Тя звъняла и в българското
посолство в Атина, от където й отговорили, че документите на българските
граждани пристигат при тях от полицейските служби в Гърция в зависимост от
района, като една част се изпращат в Посолството в Атина, а друга в
Консулството в Солун, като след като бъдат събрани достатъчно за една пратка ги
изпращат в България. Заявили й, че няма как да бъдат изгубени документите при
тях, както и че следва да изчакат освен стандартните 2 месеца, още 3-4, тъй
като може да има забавяне, но ако не бъдат получени до 4-5 месеца, значи са
изгубени някъде. Тя обяснила всичко това на обв.Б., който се притеснил какво се
случва с документите му, тъй като било вече март месец 2013 г. и били изминали
6 месеца от момента, в който му били взели СУМПС. Притеснил се, че могат да
използват данните му от СУМПС в негова вреда, поради което прекратил и
кредитната карта, която ползвал в Гърция, за да пресече възможността за
злоупотреби с данните, съдържащи се в СУМПС.
Същевременно в КАТ му обяснили, че ако до 2 месеца не
получи документите си трябва да подаде сигнал в полицията за изгубено или
откраднато СУМПС. В тази връзка през април 2013 г.- на 24.04.2013 г. обв.Б.
подал заявление до 01 РУ- СДВР, в което собственоръчно записал, че на
29.09.2012 г. в Гърция на магистрала Солун- Атина е изгубил своето СУМПС №
*********, като поискал да му бъде издадена служебна бележка за изгубено СУМПС.
В сведението, което написал по повод на така подаденото заявление, обв.Б.
подробно описал случая, включително това, че е правил многократни опити да
научи какво е станало със СУМПС, което му е било взето, но всички са останали
неуспешни. Изрично посочил, че счита, че доколкото не е виждал СУМПС от
29.09.2012 г., то смята, че същото е било загубено или унищожено междувременно.
Посочил, че не разполага фактически със СУМПС, което не му е отнето по
надлежния ред от компетентните български власти и е валидно, поради което
и с оглед начина, по който му е било
взето, моли да му бъде издадена служебна бележка за изгубено СУМПС, за да
предотврати злоупотреби с личните му данни от този документ, както и с оглед
възможността да му бъде издадено ново СУМПС. Към заявлението и сведението
приложил препис от фиш за глоба и касова бележка за платената глоба.
Във връзка с така подаденото от обв.Б. заявление и
сведението приложено към него била извършена проверка в резултат на която и
след като счели, че не са налице данни за извършено от Б. престъпление,
полицейските органи му издали
удостоверение, в което отбелязали, че същият е заявил, че на 29.09.2012
г. на автомагистрала Атина – Солун е изгубил СУМПС, като по случая е образувана
и въпросната преписка.
Въпреки, че бил изминал срок много по- голям от 2
месечния такъв, включително и от този, който му казали, че следва да изчака
през август 2013 г.- т.е. близо 1 година след като му било взето СУМПС в Гърция
на 08.08.2013 г. обв.Б. отишъл в сградата
на ОПП- СДВР на адрес гр. София, ул. „*****, където обяснил, че от почти 1
година чака да получи СУМПС от Гърция, където му е било взето и че иска да му
бъде издадено ново такова. За тази цел следвало да попълни заявление-
декларация, в която да посочи причината за липсата на предишния документ.
Декларацията съдържала следните опции, измежду които заявителят могъл да
избира, а именно: документът е „откраднат (изгубен, унищожен)“. За да му бъде
издадено ново СУМПС обвиняемият следвало да подчертае една от тези опции. Към
този момент обв.Б. бил убеден за себе си, че СУМПС е откраднато или загубено с оглед
на дългия период от време, който бил изминал и предвид факта, че до този момент
от никъде не могъл да получи информация какво се е случило с документа. Същевременно
имал нужда от ново СУМПС. Ето защо обвиняемият И.Б. подал пред свидетеля И.В.П.,
системен оператор в отдел „Пътна полиция" - СДВР изготвено и подписано от
него заявление - декларация, което се изисквало, съгл. разпоредбата на чл. 160
от Закона за движение по пътищата. В заявлението Б. удостоверил, че свидетелство
му за управление на моторно превозно средство № *********/08.06.2011 г.,
издадено на негово име, е откраднато, с цел да получи ново СуМПС. На гърба на
това заявление обвиняемият посочил и номер на преписка, която била образувана в
01 РУ-СДВР по повод подадено от обвиняемия заявление, че на 29.09.2012 г. около
15:00 ч., на автомагистрала Солун - Атина е изгубил СУМПС.
Изрично в заявлението- декларация, обв.Б. отразил собственоръчно на гърба на
заявлението следното :“ откраднаха ми СУМПС №********* и контролен талон, за
което уведомих първо РУ полиция- Столична Дирекция на МВР- за което ми е
издадено удостоверение рег. №16548/13 г.“ и се подписал.
В резултат на подаденото заявление - декларация на
обвиняемия Б. било издадено ново СУМПС, като за предходното било извършено
отбелязване в системата на ОПП - СДВР, че е със статут „невалидно".
На 17.12.2013 г. чрез Посолството на Република
България в гр. Атина в Главна дирекция „Национална полиция" било получено
СУМПС № *********/08.06.2011 г. на И.Ж.Б.. То било отнето от гръцките власти за
нарушение на Закона за движение по пътищата в тяхната страна като на Б. била
наложена санкция глоба в размер на 350 евро, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 60 дни.
От заключението на приетата графическа експертиза се установява, че
обвиняемият Б. е положил подпис в графа „декларатор" в заявление -
декларация от И.Б. и ръкописните текстове в документа са изписани от обвиняемия.
Горната фактическа обстановка не се различава от тази
възприета и от първостепенния съд, но последният е пренебрегнал определени
факти и обстоятелства, които се установяват по безспорен и категоричен начин на
база доказателствения материал събран пред първата инстанция и в този смисъл са
могли да бъдат установени и от въззивния съд. Става въпрос най- вече за
поведението на обвиняемия насочено към търсене на информация какво се случва
със СУМПС, респ. търсенето на съдействие и разяснение от компетентните органи в
България относно времето, което е обичайно за изпращане на документи, иззети в
съседна държава за нарушение, респ. относно това, че е бил притеснен какво се е
случило с неговото СУМПС след като е изминал един много по- дълъг период от
време от обичайния такъв, в рамките на който е следвало да бъде изпратено от
гръцките власти СУМПС. Факти свързани с това, че именно и на база това
притеснение и на база неизпращане от гръцките власти на иззетото му СУМПС почти
близо 1 година, обв.Б. е предприел действия да уведоми българските власти за
случилото се и да поиска да му бъде издадено удостоверение, за да не управлява
автомобила си без надлежен документ. Именно и тогава той е изразил и своите
подозрения и предположения, че е възможно СУМПС да е изгубено или откраднато,
тъй като изпращането му от гръцките власти се е забавило много повече от
предвидения срок. Не случайно изрично е написал това и в заявлението, което е
подал, респ. в сведенията, които е приложил към това заявление по повод на
искането му да му бъде издадено удостоверение за липсващо СУМПС. Видно е на
база на тези материали, че след извършена проверка и след преценка на заявеното
от него във връзка с искането за издаване на това удостоверение е било
преценено от съответните компетентни органи, че не са налице данни за извършено
от Б. престъпление от общ характер и му е издадено удостоверение за изгубено
СУМПС, независимо, че в самото заявление той е посочил, че същото му е било
взето от гръцките полицаи и до този момент не му е върнато.
Тези писмени доказателства събрани пред първата инстанция
не се опровергават от други събрани по делото гласни или писмени такива, като
те самите подкрепят и дадените от обвиняемия обяснения пред първостепенния съд
за хронологията на събитията и за причините, поради които обвиняемият е подал
декларация за изгубено/откраднато СУМПС.
Тези именно писмени доказателства, които няма основание
да не бъдат кредитирани от съда, подкрепят твърденията на обвиняемия, че поради
дългият срок, през който СУМПС не е било изпратено от гръцките власти, той е
бил с убеждението, че нещо се е случило- СУМПС е изгубено, откраднато или нещо
друго се е случило, което препятства връщането му в България. Подозрения, които
изрично е записал и в подаденото
заявление до 01 РУ- СДВР. Подозрения, които са породени и от това, че по
твърдения на служители в КАТ- СДВР и в посолството на България в Атина срокът
за изпращане на документите макар и обикновено да се бави е не повече от 4 до 5
месеца. Обяснения, които се подкрепят и от показанията на св.Данева, която
обвиняемият е помолил да му съдейства, тъй като живеела в близост до КАТ- СДВР.
И обясненията на обвиняемия и показанията на св.Д.по тези
въпроси не само не се опровергават от другите събрани по делото, доказателства,
а даже напротив- подкрепят се и поради това и независимо, че обвиняемият е най-
заинтересован от делото, а св.Д.е негова позната, то няма основание да се
счита, че заявеното от тях е недостоверно и не следва да бъде кредитирано. Още
повече, че СУМПС е било получено в България чак месец декември 2013 г. – близо
1 година и 3 месеца след като е било иззето от гръцките власти, а обвиняемият е
подал инкриминираната декларация през месец август 2013 г.- т.е. малко преди да
изтече 1 година от изземването на СУМПС и то след като е правил многократни
усилия да разбере какво се случва. Всичко това сочи, че целта на подаване на
тази декларация не е била да укрие факта на изземване на СУМПС от гръцките
власти, а да се сдобие с ново такова
след като е считал, че няма да получи обратно предходното поради загубването
или унищожаването му. Не са в противоречие
с обясненията на обвиняемия дори и показанията на св.И.П., която твърди
че на лицата подаващи декларация никой не указва какво да зачеркнат (респ.
подчертаят) в подаваната от тях декларация с искане за издаване на ново СУМПС,
като те сами си преценяват какво да подчертаят (зачеркнат). Видно е обаче, че
като опция в тези декларации съществуват само следните алтернативи: „откраднати
(изгубени, унищожени)“. Очевидно е, че в конкретния случай обвиняемият не е бил
наясно дали СУМПС е откраднато, загубено или унищожено, а това което той твърди
е, че когато е подавал декларацията му е било указано, че трябва да избере една
от тези алтернативи, без да има възможност да посочи друг вариант. В този
смисъл твърденията му, че служителят от КАТ му е казал, че трябва д избере и да
зачеркне (подчертае) една от тези възможности не е невярно и не се опровергава
от показанията на св.Петрова. Именно обаче и доколкото обвиняемият е бил
напълно наясно, че в случая той не знае какво се е случило в конкретния случай
и доколкото конкретният случай е различен, той е избрал очевидно една от тези
опции, които е предполагал за най-вероятна, като изрично обаче е отбелязал в
декларацията и преписката, по която му е било издадено удостоверението, с оглед
да онагледи в най- пълна степен своя случай и да изложи в пълнота всички
обстоятелства във връзка с липсващото СУМПС, респ. във връзка с искането му за
издаване на ново такова. Това отново по категоричен и несъмнен начин сочи на
достоверност на обясненията на обвиняемия за това какво е било субективното му отношение
и възприятие към момента на подаване на декларацията. Няма никаква логика както
казва той самия да укрива определен факт и да сочи невярна информация при
подаването на декларацията, след като веднъж вече е изнесъл всички факти във
връзка със случая пред органите на полицията и след като изрично след това в
декларацията е препратил към преписката, в която подробно е обяснил случая,
включително е изразил и подозрения какво може да се е случило с въпросното
СУМПС.
В този смисъл всички събрани по делото пред първата
инстанция доказателства кореспондират помежду си и са еднопосочни, като изцяло
подкрепят дадените от обвиняемия обяснения.
Ако беше анализирал правилно така събраните гласни и
писмени доказателства /между впрочем в мотивите на съда липсва какъвто и да е
било анализ на доказателствата, камо ли правилен такъв и житейски логичен и
издържан/, то първостепенният съд щеше да стигне до не само житейски логичния,
но и правно издържан извод, че в случая деянието на обв.Б. се явява
несъставомерно от субективна страна. Същият по никакъв начин не е целял да
съобщи невярно определени обстоятелства, респ. излъже досежно причините, поради
които не разполага със старото си СУМПС. Към момента на подаване на
инкриминираната декларация, обв.Б. е бил с убеждението, че най- вероятно нещо
се е случило с иззетото му в Гърция СУМПС, след като почти 1 година след
изземването му, същото не е било върнато
обратно в България по надлежния ред, а срокът за това е бил 2 месеца. Дали
СУМПС е изгубено, откраднато или унищожено той не е имало как да знае, тъй като
не е могъл да получи от никъде информация във връзка с това СУМПС. Обв.Б. обаче
логично и житейски оправдано е имал съмнения, че нещо такова може и да се е
случило, след като близо 1 година не е могъл да научи нищо повече, не е могъл
да получи допълнителна информация и след като от всякъде и всички служители са
го уверявали, че срокът за изпращане на документите е 2 месеца, но понякога се
бавят до 4- 5 месеца, а в конкретния случай към момента на инкриминираното
деяние е изминал срок от близо 1 година. Тези негови съмнения не са били в този
смисъл безпочвени и неоснователни, още повече и като се има предвид ситуацията
при която му е било отнето СУМПС- от полицейските служители в Гърция, които не
са били на мястото, където той е спрян за проверка след като е отишъл да плати
наложената му глоба. Възможно е разбира се, обв.Б. да не е разбрал правилно още
на място какво точно му е било казано от гръццките полицейски власти при спирането му и поради това и изобщо да не е
следвало да се връща след като плати наложената глоба и в този смисъл факта, че
полицейските служители не са го изчакали може и да не е било нещо нередно,
респ. да е било нещо напълно обичайно и съобразно с предвидените в Гърция
правила. От значение е в случая какви са били субективните възприятия на обв.Б.
във връзка със случая и убеждението му, че СУМПС му е взето не по предвидения
ред, което в още по- голяма степен е засилило и подозренията му, че след
изземването на СУМПС е възможно то да е било загубено или унищожено. Точно това
е посочил обв.Б. и в сведението, което е дал по повод на подаденото от него
заявление с искане да му бъде издадено удостоверение от 01 РУ- СДВР
установяващо причините, поради които той не разполага фактически със СУМПС,
макар същото да е валидно. Ето защо и попълвайки инкриминираната декларация той
не е действал с убеждението и със съзнанието, че прикрива или затаява истина, а
е бил уверен, че действително нещо е станало със СУМПС. Същевременно обаче и за
да получи ново такова той не е имал друга възможност, освен да попълни тази
декларация, която от своя страна не предвижда други опции освен посочените и
поради тази причина, той е следвало да отбележи една от тях, макар и да е
знаел, че към момента на отнемането му СУМПС не е нито откраднато, нито
изгубено, нито унищожено, макар и да не е знаел и да не е бил сигурен какво се е случило след това и
дали към момента на подаване на декларацията не е настъпило ново обстоятелство,
което да е довело фактически до една от тези хипотези. Ако целта на обв.Б. беше
да декларира неверни обстоятелства за да получи ново СУМПС, респ. да скрие
истината от компетентните български
власти, то той би направил това още веднага след връщането си в България, като
няма никаква житейска логика той да изчака близо 1 година, да прави опити да
получи информация във връзка със СУМПС и едва след това да подава тази
декларация. Житейски логично е, ако целта на обв.Б. е била да се сдобие с ново
СУМПС посочвайки /декларирайки/ неверни факти или обстоятелства във връзка с
липсата на същото, да стори това веднага, а не близо 1 година по- късно.
Същевременно според въззивния съд в случая деянието не
може да се приеме, че е съставомерно и от обективна страна, доколкото, макар и
да е подчертал опцията ‚откраднато“ в инкриминираната декларация, обв.Б.
изрично е посочил и преписката, образувана в 01 РУ- СДВР, включително нейния
регистрационен номер, където и за да му бъде издадено удостоверение за липсващо
СУМПС той подробно е описал случая и своите съмнения и подозрения какво може да
се е случило. Очевидно е, че доколкото самата декларация не съдържа други опции
и предвид това, че обв.Б. е бил напълно наясно с факта, че нито една от тези
опции не покрива изцяло и в пълнота неговия казус, за да няма съмнения относно
твърденията му и относно причината за подаване на тази декларация, той е
отбелязал на гърба на декларацията въпросната преписка в 01 РУ- СДВР. Всеки
който е желаел е могъл да направи проверка и справка по тези преписка и да
проследи случилото се, респ. поведението на обв.Б. и причините, поради които
той е подал заявлението, респ. по- късно и инкриминираната декларация. В този
смисъл обв.Б. нито е целял, нито фактически е укрил определени факти и
обстоятелства от компетентните български власти попълвайки инкриминираната
декларация.
Всичко това сочи според въззивния съд на извода, че
деянието на обв.Б. се явява несъставомерно както от субективна така и в някаква
степен от обективна страна. Ето защо и като е признал обв.Б. за виновен по така
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК,
първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид това и
постановеното от него осъдително решение, включително и в частта досежно
разноските се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова бе изцяло
отменено от въззивния съд, а обв.Б. бе признат за невиновен и на основание
чл.304 от НПК оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.313, ал.1
от НК. Логично при този изход на делото разноските е да останат за сметка на
държавата.
Така мотивиран и на основание чл.334,
т.2 вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК, СГС, Наказателно отделение, 15 въззивен
състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.