Гр. Бургас, 01. 08. 2019г.
В И М ЕТО НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи август през 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛИН ИВАНОВ
МАРИНА МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Захариев в. н. ч. д. № 753 по описа на Съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243 ал. 7 и сл. НПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от адвокат П.Н. *** в качеството му на повереник на пострадалия от деянието И.Н.К. ***, ЕГН ********** срещу определение № 140 от 24. 06. 2019г. по ч. н. д. № 391/ 18г. на Районен съд- Карнобат. Определението е постановено в закрито заседание на 24. 06. 2019г. и, видно от приложената към делото разписка, е надлежно връчено на адв. П. Рачков на 27. 06. 2019г. с изрично указание, че подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщението. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 2 НПК, срокът, който се изчислява в дни / какъвто е настоящия случай/ започва да тече на следващия ден / в случая 28. 06. 2019г. / и изтича в края на последния ден, ако той е присъствен. В случая срокът за обжалване изтича на 04. 07. 2019г. и въпреки че жалбата е входирана в районния съд на 08. 07. 2019г., тя е била в пощата в Сливен на 04. 07. 2019г. /вж. печат върху плик/, т. е. съгласно разпоредбата на чл. 184 НПК е подадена в срок. Въпреки че първоначално тя е била частична и неясна, съдът е приел, че тя е редовна като е указал на подателя по телефона да отстрани допуснатите недостатъци.
Същевременно с това жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице и съдържа необходимите атрибути, поради което като цяло тя е ДОПУСТИМА.
По същество:
С атакуваното определение първоинстанционният съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17. 05. 2019г. на Районен прокурор- Карнобат по ДП № 282 ЗМ 529/ 2015г. по описа на РУ- Карнобат, образувано против неизвестен извършител по чл. 194 ал. 1 НК за това, че на 14. 11. 2015г. в гр. Карнобат от ограден животновъден обект, намиращ се в източното землище на гр. Карнобат до хижа на Институт по земеделие гр. Карнобат, отнел чужди движими вещи-100 бр. пчелни кошери от владението на собственика И.К. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и че по същото време и на същото място от лек автомобил ********* отнел чужди движими вещи- 5 бр. малко регистрационни талона на леки коли, собственост на И.К. и на членовете на семейството му, 1 бр. карта на пенсионер от ВП и ВКР и документи на представляваната от него фирма. Съдът е приел, че атакуваното постановление на прокурора / вж. л. л. 91- 96, т. 2 ДП/ е обосновано и законосъобразно.
В жалбата против това определение на Съда, повереникът на пострадалия К. сочи, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано като се прави молба то да бъде отменено и делото върнато на Районна прокуратура- Карнобат с конкретни указания, съответно и за повдигане на обвинение срещу уличените лица по чл. 195 НК, чл. 131 ал. 1, т. 12, предл. Първо НК и по чл. 216 НК. Изчерпателно в жалбата са посочени съображения за това: че атакуваното определение се позовава на няколко избирателно посочени факти и обстоятелства, възпроизвеждащи съжденията на прокурор, който е пристрастен; че досъдебното производство е проведено в неразумен срок; че не били извършени незабавни действия по събиране на доказателства; че разследването като цяло е било опорочено като се е позовало на свидетелски показания без съответното им съпоставяне с другите доказателства по делото; че част от полицейските служители, ангажирани по случая са били некомпетентни; че не са събрани, а събраните доказателства не са обсъдени, въпреки изричното искане от страна на пострадалия; че не е уважено искането за назначаване на комплексна съдебномедицинска експертиза; че не е била обсъдена хипотеза за престъпна дейност в съучастие и пр. Жалбоподателят твърди, че вместо да се съобрази с това груба нарушаване правото на защита на пострадалия обаче, районният съд е санирал процесуалните нарушения на държавното обвинение и също е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
За да постанови атакуваното определение, районният съд е обсъдил наличните и необходими йадлежно събрани доказателства по досъдебното производство, включително и преюдициалните факти и обстоятелства, предхождащи конкретното инкриминирано деяние. Обсъдил е правното естество на мястото, където са се намирали вещи на пострадалия, а оттам и надлежните действия на компетентни органи / включително Община Карнобат, ТП ДГС Карнобат, Областен Управител, Районен съд- Карнобат, Окръжен съд- Бургас, определение на Четвърто г. о. на ВКС/; надлежното предупреждение да освободи имота- публична държавна собственост, който неправомерно владее и неизпълнението на това; документираните в надлежен протокол действия на легитимно назначена Комисия и по- конкретно опис на налично имущество, непосредственото възприятие на свидетели за действителното състояние на вещите и транспортирането им в склад като К. бил поканен да си прибере имуществото по описа оттам. По- нататък районният съд е обсъдил и конкретно възникналия инцидент- пострадалият предварително бил знаел, че в хижата се извършват самоуправни действия от 10 циганина и лице на име Г. Т. / срещу което бил подал жалби/ и се обадил на тел. 112 на дежурния в полицията, пристигането на място на пострадалия с причиняване на ПТП, агресивността му спрямо свидетелите, многократните му обаждания на тел. ЕЕН 112 с повикване на място на екип на полицията и бърза помощ; твърденията му пред последните, че му е нанесен побой; несъобразяване му с полицейско разпореждане; отказът му да му бъде извършена проверка за алкохол; опитите на втори медицински екип да бъде прегледан и повторния му отказ, като въпреки това медицинското лице прегледало тила му и не констатирало следи от наранявания; предложението да бъде прегледан от неврохирург и пр. като е възприел изчерпателните изводи на прокурора- проведените за по- малко от час 11 телефонни обаждания само с ЕЕН 112 и тяхното съдържание, довело да намесата дори на дежурния в ОД МВР- Бургас; резултатите от лечението на К. *** , включително и след рентгенологично и ехографско изследване; свидетелските възприятия и документираните медицинските данни за здравословното състояние на пострадалия в последвалите във времето медицински удостоверения; противоречията в показанията на пострадалия като свидетел относно субективното му възприятие за нанесените физически болки и страдания. В тази връзка съдът подробно е обсъдил, че дори и на пострадалия да е била нанесена телесна повреда от свидетелите, тя е от такова естество, че се касае за престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия в съда, а за извършено такава деяние по хулигански подбуди съвсем пък липсват доказателства- в тази връзка съдът е обсъдил свидетелските показания както поотделно, така и в тяхната съвкупност и съпоставени едно с друго.
Първоинстанционният съд е взел отношение и по твърдените от пострадалия кражби на друг инвентар с много висока парична равностойност; кражба на животни и екзотични птици, вещи от автомобила като е приел, че доказателства за тези твърдения липсват, пък и част от тях са дори житейски неправдоподобни. Съобразил е и съставения протокол за оглед на автомобила. Обсъдил е и субективната страна на деянието кражба и е наблегнал на факултативната страна извън вината- липсата на доказателства за намерение за противозаконно своене при условие, че за това е бил съставен надлежен протокол в присъствие на адвокат и последваща покана към пострадалия да си прибере вещите- нещо, което той не е сторил.
Изрично съдът е приел, че възражението за унищожаване и повреждане на чужда вещ не е доказано по никакъв начин / вж. по- горе посоченото относно действията на Комисията, а и противоречивите и непълни показания на посочените от самия пострадал свидетели/.
В крайна сметка настоящата инстанция намира, че правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е възприел изложените в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство съображения за наличие на основанията по чл. 243 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК.
Предвид вид на всичко посочено и след запознаване с цялостния ход на протичане на досъдебното производство, настоящата инстанция намира твърденията за пристрастност на прокурора и формално отношение на съда към конкретния казус са неоснователни. Пострадалият е бил запознат с правата си, възползвал се е от тях и съответно държавното обвинение се е произнасяло по направените искания. Това естествено е довело до удължаване на процесуално следствените действия във времето, но в никакъв случай срокът на разследването не е неразумен, още повече, че в тази връзка пострадалият е можел да се позове на адекватни процесуални възможности- нещо, което той не е сторил.
Ето защо като цяло атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение IM9 140 от 24. 06. 2019г. по ч. н. д. № 391/ 2019г. на Районен съд- Карнобат, с което е потвърдено Постановление от 17. 05. 2019г. на Районен прокурор- Карнобат по ДП № 282 ЗМ 529/ 2015г, по описа на РУ Карнобат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: