Номер 32306.11.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеXI състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
Секретар:Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101192 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно основание чл.
124, ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК.
Ищецът М. Ж. К. от гр.Търговище, действащ чрез адв. К.Б. – АК Русе – съдебен
адресат, твърди в исковата молба, че във връзка със съществуващо негово задължение в
размер на 5000лв. главница по Договор за кредит от 07.07.2008г., сключен между ищеца и
БАНКА ДСК ЕАД, за което е издаден изпълнителен лист от 09.03.2011г. по ч.гр.д.№
415/2011г. по описа на РСТ и същото е цедирано на ответника, а в последствие е образувано
и ИД № 20118730400075 по описа на ЧСИ С.Г., рег.№ 873 в КЧСИ, а след прекратяване на
дейността му, същото е прехвърлено на ЧСИ Г.С. с район на действие ОС Разград, където е
продължено под № 20169120400786, ответникът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Хенрик Ибсен”, № 15,
ет.7, представлявано от Л.Д. -изп. директор, чрез свои служители, упражнявал върху него
натиск с цел да бъде мотивиран да подпише споразумение с кредитора-цесионер, като
служителите го заплашвали, че ще образуват ново ИД ако не плати, но ищецът приема, че
вземането е погасено по давност, факт, настъпил след приключване на съдебното
производство, в което е издадено изпълнителното основание, поради което приема, че за
него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск
за недължимост на сумата, предявен като частичен за сумата от 1 250лв., част от общата
сума от 5000лв. главница; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния му
представител, в която се иска разглеждане на делото в отсъствието на представител на
ищеца и се иска постановяване на решение при признание на иска против ответника;
претендират се разноски.
1
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез
юрисконсулт Т.К., на осн. чл. 237,л.1 от ГПК е заявено признание на иска изцяло по
основание и размер, като е въведено възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК, в условията на
евентуалност се оспорва наличието на предпоставките по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв., въвежда и
възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК.В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител, в която се
потвърждава изявлението за признание на иска изцяло, но се иска възлагане на разноските в
тежест на ищеца, като се счита, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и е признал иска, излагат се подробни съображения; поддържат се и въведените в
условията на евентуалност възражения за липса на предпоставките по чл. 38, ал.1,т.2 от
ЗАдв. и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК.
Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното признание на иска от
ответната страна и искането на процесуалния представител на ищеца в тази насока, с
протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.10.2020 г., постановено по
делото, съдът е прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237, ал.1 от ГПК, като е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно- ответникът
признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да постанови решение съобразно признанието
на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което
страните могат да се разпореждат.
С оглед изложеното, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск,
предявен като частичен, за оспорване на вземане за сумата от 1 250лв., част от общата сума
от 5000лв. главница, претендирана от ответника като непогасено задължение по Договор за
кредит от 07.07.2008г., сключен между ищеца и БАНКА ДСК ЕАД, за което е издаден
изпълнителен лист от 09.03.2011г. по ч.гр.д.№ 415/2011г. по описа на РСТ и е цедирано на
ответника, а в последствие е образувано и ИД № 20118730400075 по описа на ЧСИ С.Г., рег.
№ 873 в КЧСИ, а след прекратяване на дейността му, същото е прехвърлено на ЧСИ Г.С. с
район на действие ОС Разград, където е продължено под № 20169120400786, съдът приема
за основателен и следва да бъде уважен, като не е нужно да излага мотиви за това, на осн.
чл. 237, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК.
По разноските: и двете страни са претендирали разноски, като в тази връзка е и
основният спор помежду им, като ищецът претендира присъждане на разноските по делото,
а ответникът настоява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска. Като съобрази становищата на страните, съдът приема следното:
2
Действително, още с писмения отговор ответникът е признал иска, поддържа признанието
си и в молбата си в хода на производството, но съдът приема, че не е налице втората от
изискуемите се предпоставки по чл. 78,ал.2 от ГПК, тъй като съдът приема, че с поведението
си ответникът е станал причина за завеждане на делото, доколкото разполага с
изпълнителен титул за вземането си по силата на настъпилото правоприемство между
цедент и цесионер.Само в случай, че ответникът не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска, той не дължи разноски при признание на иска(в този см. Определение № 474 от
7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., Определение № 242 от 31.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 510/2018 г., IV г. о. и др.).Поради изложеното, доводите на ответната страна за
недължимост на разноски е неоснователно, при което съдът следва да се произнесе по
въведените в условията на евентуалност възражения на ответника за неприложимост на чл.
38,ал.1,т.2 от ЗАдв., респ. за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.В тази връзка, съдът приема следното: Ответникът поддържа, че
уговореното между ищеца и адв.Билева-РАК адвокатско възнаграждение е такова по см. на
чл. 38,ал.1,т.2 от ЗАдв., а именно-за защита на материално затруднено лице, но видно от
съдържанието на въпросното пълномощно(приложено по гр.д.№ 4416/2020г. по описа на
СРС),защитата по делото е уговорена в хипотезата на чл. 38,ал.1,т.3 от ЗАдв., а именно –
налице от кръга на близките на адвоката, поради което доводите на представителя на
ответника са изцяло неоснователни. Поради изложеното, съдът приема, че са налице
предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение на адв.Белева, като съдът
приема, че минималното такова с оглед цената на иска от 1250лв., съобразно приложимата
при сключването на договора за правна защита от 28.01.2020г. редакция на НМРАВ (ред.
ДВ, бр. 7 от 22 Януари 2019г.), е в размер на 317,50лв.,на осн. чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ и в
този размер следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв.Красимира Белева,
което ответникът следва да й заплати, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.Посоченото
възнаграждение, като определено от съда в минимален размер не може да бъде прекомерно,
при което и възражението на ответника за прекомерността му следва да се остави без
уважение, като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК.Ответникът следва да заплати на
ищеца разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 74лв., на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, че М. Ж. К. с ЕГН
********** от гр.Търговище, кв.Запад, бл. 36,вх.Г,ап.79, не дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Хенрик Ибсен”, № 15, ет.7, представлявано от Л.Д. -изп. директор, сумата от 1250лв.,
3
предявена като частичен иск от общо 5000лв. главница, претендирана от ответника като
непогасено задължение по Договор за кредит от 07.07.2008г., сключен между ищеца и
БАНКА ДСК ЕАД, за което е издаден изпълнителен лист от 09.03.2011г. по ч.гр.д.№
415/2011г. по описа на РСТ и което е цедирано на ответника, а в последствие е образувано и
ИД № 20118730400075 по описа на ЧСИ С.Г., рег.№ 873 в КЧСИ, а след прекратяване на
дейността му, същото е прехвърлено на ЧСИ Г.С. с район на действие ОС Разград, където е
продължено под № 20169120400786, на осн. чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.”Хенрик Ибсен”, № 15, ет.7, представлявано от Л.Д. -изп.
директор, да заплати на М. Ж. К. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.Запад, бл. 36 ,вх.Г,
ап.79, разноските по делото в размер на 74лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.”Хенрик Ибсен”, № 15, ет.7, представлявано от Л.Д. -изп.
директор, да заплати на адв.Красимира Игнатова Белева с ЕГН ********** от АК Русе,
адвокатско възнаграждение в размер на 317,50лв., на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като
Оставя без уважение възраженията на ответника за липса на предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Белева по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и за
прекомерност на същото по см. на чл. 78,ал.5 от ГПК, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4