Р Е
Ш Е Н
И Е №……
гр. Плевен
, 07.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
при
участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 368/2020г. по описа на ПлРС,трети нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от Н.А.Р. ***, ЕГН *********, против Наказателно
постановление № ***. на ***, упълномощен със заповед № 8121з-746/01.06.2017г.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 50 лева
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/
за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят Р. моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в
жалбата си. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като поддържа
жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като
такава се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с номер ***,
с който се констатира, че на датата на издаването му около 10,00 часа в ***-кръгова
връзка ***, жалбоподателят управлявал лек автомобил ***когато бил спрян за
проверка от св. Д.А. ***, който в хода на последната констатирал, че
жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан. Така описаното нарушение
актосъставителя А. квалифицирал като такова по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Р. подписал акта без възражения, като такива не подал в срока по чл.44 от ЗАНН пред административно наказващия орган, който въз
основа на така съставения АУАН издал атакуваното наказателно
постановление.
В
качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта ***С.М. ,
който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констатации.
В допълнение свидетелят сочи, че при проверката жалбоподателят не е твърдял, че
е болен или че е имал някакви увреждания, заради които да не носи колан и че е
видял че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства
по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН.
Актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на материално правните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона.
При
издаването на акта и следващото го наказателно постановление съдът не установи
да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени
по своя характер. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, подписан е от
жалбоподателя, актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е връчен екземпляр
от съставения АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен срок да
направи допълнителни обяснения или възражения.
Според
съда от събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява
категорично на първо място, че на отразената в АУАН и наказателното постановление
дата, жалбоподателят е управлявал
автомобила, описан в акта, в достатъчно конкретизираните време и място –10,00
часа в ***-кръгова връзка ***.
Категорично
се установява от доказателствата по делото, като не се отрича и от
жалбоподателя, че същия като водач на процесното МПС – лек автомобил е бил без
обезопасителен колан,както твърди жалбоподателят бил го само прехвърлил през
рамото без да го е закопчал . Поради това правилно това поведение е било квалифицирано
като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, която вменява задължение
на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените обстоятелства
се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който заявява, че поддържа
описаното в съставения АУАН. В допълнение съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
За
неоснователен се приема от съда доводът на жалбоподателя за това че е бил с
колан,които само е прехвърлил и не е закопчал .Не са представени от
жалбоподателя и никакви други писмени документи, че водачът е бил в обективна
невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че
поставянето на колана би застрашило здравето му. Правилно, предвид
основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя, наказващият орган е
наложил за констатираното нарушение административно наказание глоба в размер на
50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП, който размер е
фиксиран в законодателните разпоредби и не подлежи на ревизиране от съда.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушения.
По
отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които
от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият
момент, в чл. 6, ал. 1, т.10 от същата, за неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан /чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП/ се
предвижда отнемане на 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 при налагане на
наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят
на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона т.е. екс леге и същото има контролно - отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер - същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189,
ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от
наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед
на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на Н.А.Р., поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ***. на ***,
упълномощен със заповед № 8121з-746/01.06.2017г., с което на жалбоподателя Н.А.Р.,
ЕГН********** *** е наложено административно наказание глоба от 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: