Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./07.07.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА
ДОНЧЕВА разгледа докладваното
от съдията гр.д.
№ 14444/2020
г.
Производството по делото е образувано по
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание
чл. 124 ГПК, предявени от „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу М.М.М., ЕГН **********, адрес: ***
с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че „Х.С.“
ООД, ЕИК ********* е собственик:
1/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
21587.9.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на
АГКК, находящ се в местност „Г.М.", с. Д., общ. А., обл.
Варна, с площ 35 002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 35 004
декара, 4 (четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно
ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Д.,
ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М.";
2/ и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
21587.9.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на
АГКК, находящ се в местност „Г.М.", с. Д., общ. А., обл.
Варна, с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36 005
декара, 4 (четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно
ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000017 в землището на село Д.,
ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М.".
Предявен
е и инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, предявен от страна
на „Х.С.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** и Л.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** с искане да
се приеме за установено в отношенията между страните, че сключения договор от 13.01.2015
г. за покупко – продажба, обективиран
в нотариален акт на нотариус В.П., с район на действие Районен съд – град Варна
и рег. № 205 от НК за следните недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
21587.9.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на
АГКК, находящ се в местност „Г.М.", с. Д., общ. А., обл.
Варна, с площ 35 002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на
ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 35 004
декара, 4 (четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно
ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Д.,
ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М."
и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 21587.9.117 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в местност „Г.М.",
с. Д., общ. А., обл. Варна, с площ 36 003 кв.м., с
трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален
акт представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, 4 (четвърта) категория на
земята при неполивни условия; начин на трайно ползване: Пасище, мера,
представляващ имот с № 000017 в землището на село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М.", е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
Ищецът
основава исковата си претенция, предявена срещу М.М.М.,
на следните фактически твърдения:
На 13.11.2007 г. е сключил с „П.С П.“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 79, том 3, рег. № 7843, дело №
405 от 2007. Твърди, че по силата на горепосочения договор е закупил процесните
недвижими имоти като е заплатил сумата от 426 000 евро. Посочва, че владението
върху процесните недвижими имоти е предадено в деня на подписване на договора –
13.11.2007 г. Заявява, че посредством използването на неистински документ на
01.07.2014 г. като управител на ищеца е вписан К. Д.. На 10.09.2014 г.
упълномощено от Д. лице – А. А.е подписал договор за покупко
– продажба на процесните недвижими имоти като ги продава на М.Д. за сумата от
5000 лева. На 08.10.2014 г. М.Д. ги продава на Г.Н. за сумата от 3600 лева, а
той от своя страна ги продава на ответницата на 13.01.2015 г. за сумата от
3465,40 лева. С влязло в сила решение по гр. д. № 19119/2019 г. по описа на
Районен съд – град Варна е прогласена нищожността на договор за продажба от
10.09.2014 г. поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД. Твърди, че с прогласяване нищожността на договор за продажба от
10.09.2014 г. са отпаднали правата на купувача М.Д., а от там и на неговите
правоприемници по последващите сделки. Поради изложеното твърди, че е
собственик на процесните имоти. Моли за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника М.М.М., с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства, й стават
известни с получаването на съдебните книжа. Заявява, че е призната за
собственик на процесните имоти с влязлото в сила решение по гражданско дело №
7575/2019 г. по описа на Районен съд – град Варна, потвърдено с решение по в. гр.
д. № 3645/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Варна. Посочва, че е придобила
имотите на годно основание. В условията на евентуалност прави възражение да
придобиване на процесните имоти въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Твърди, че от датата на закупуването им
13.01.2015 г. до момента ги владее непрекъснато и необезпокоявано. Към датата
на придобиване на имотите не е знаела, а и не е могла да предполага, че една от
предходните сделки е нищожна. Освен това ищецът е предявил иск едва през 2019
г. като тя не е била страна по него и не е била уведомявана по какъвто и да е
начин. Закупила е имотите в предписаната от закона форма като нотариалният акт
е вписан в Служба по вписванията. Към датата на закупуване на имотите
нотариусът извършил справка и установил, че не съществуват вписани възбрани,
искови молби или каквито и да е тежести. Поради изложеното твърди, че към
14.01.2020 г. е придобила имотите въз основа на изтекла в нейна ползва придобивна давност. Заявява, че предявеният от страна на
ищецът иск през 2019 г. не прекъсва започналата давност, тъй като тя не е била
страна в производството, образувано по искова молба на ищеца. Посочва, че и
настоящата искова молба не е прекъснала давността, тъй като към датата на
предявяването й в съда, давността вече е била изтекла. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си претенция по
предявения инцидентен установителен иск, предявен срещу М.М.М.,
Г.Н.Н. и Л.Н.В., на следните фактически твърдения:
На 13.11.2007 г. е сключил с „П.С П.“ ЕООД,
ЕИК ********* договор за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 79, том 3, рег. № 7843, дело №
405 от 2007. Твърди, че по силата на горепосочения договор е закупил процесните
недвижими имоти като е заплатил сумата от 426 000 евро. Посочва, че владението
върху процесните недвижими имоти е предадено в деня на подписване на договора –
13.11.2007 г. Заявява, че посредством използването на неистински документ на
01.07.2014 г. като управител на ищеца е вписан К. Д.. На 10.09.2014 г.
упълномощено от Д. лице – А. А.е подписал договор за покупко
– продажба на процесните недвижими имоти като ги продава на М.Д. за сумата от
5000 лева. На 08.10.2014 г. М.Д. ги продава на Г.Н. за сумата от 3600 лева, той
в последствие е продал имотите на М.М. Д.на
13.01.2015 г.. С влязло в сила решение по гр.д. № 19110/2019 г. по описа на
Районен съд – град Варна е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на процесните недвижими имоти от
10.09.2014 г., поради накърняване на добрите нрави. Заявява, че и договорът от
13.01.2015 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като липсва
еквивалентност на престациите, с оглед обстоятелството, че продажната цена на
двата недвижими имота е стотици пъти под пазарната цена, което обосновава извод
за липса на престация. Установява се, че отчуждаването на имотите е
предшествано от недобросъвестните действия на нововписания
управител, след което трети лица са придобивали имота с единствената цел
имотите да бъдат препродадени в кратки срокове, а те да се облагодетелстват.
Моли за уважаване на исковата претенция.
В срока
по чл. 131 ГПК ответниците М.М.М.,
Г.Н.Н., Л.Н.В. посочват, че исковата претенция е допустима,
но неоснователна. Заявяват, че в нотариалния акт от 13.01.2015 г. като продажна
цена е записана сумата от 3465.40 лева, представляваща данъчната оценка на
недвижимите имоти, но в действителност уговорената продажна цена е в размер на
44 000 лева, която сума е действително заплатената. С оглед предназначението и
състоянието на имотите при покупката им – необработваеми, обрасли с бурени и
храсти и превърнали се в отделни части в нерегламентирано сметище уговорената
цена е съответстваща на вида, състоянието и местоположението им. Заявяват, че
цената при първоначалното придобиване на имотите от страна на ищеца е нереално
висока и не отговаря на действителната
пазарна цена и вероятно е симулативна такава. Заявяват, че не са представени
доказателства за заплащане на цената от 426 000 евро. Освен това оспорват като
задатък да е платена сумата от 49 700 евро както и остатъка от 376 300 евро.
Съмнения за спекулативността на цената е и
обстоятелството, че „П.С П.“ ЕООД придобива собствеността върху имотите за
сумата от 57 000 лева, а 40 дни по-късно ги продава на ищеца за сумата от 426
000 евро. Неясно е как за 40 дни цената е нарастнала
15 пъти при положение, че няма извършени подобрения в имотите и
предназначението им е същото. Молят за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените в производството разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът установява следното от фактическа
страна:
Като писмено доказателство по делото е прието
решение от 12.08.2020 г., постановено по гр. д. № 19110/2019 г., от което се
установява, че се отхвърля предявения от „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ
ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.09.2014 г., обективиран в нотариален акт № 182, том 1, рег. № 8721, дело №
154/2014 г. на нотариус Л.Г.с рег. № 116 в Нотариалната камара, по силата на който „Х.С.“ ООД, ЕИК *********
е продал на М.Д.,
ЕГН ********** следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ
35 002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище,
а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 35 004 декара, 4
(четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно ползване:
Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Д., ЕКАТТЕ
21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М."; и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин
на ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36
005 декара, 4 (четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на
трайно ползване: Пасище, мера, представляващ имот с № 000017 в землището на
село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в
местност „Г.М.", поради липса на съгласие; но се ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.09.2014 г., обективиран в нотариален акт № 182, том 1, рег. № 8721, дело №
154/2014 г. на нотариус Л.Г.с рег. № 116 в Нотариалната камара, по силата на който продавачът „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, е продал на купувача М.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, следните недвижими имоти, а
именно: Пасище,
мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А.,
обл. Варна, в местност „Г.М."; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване:
пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, 4
(четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно ползване:
Пасище, мера, представляващ имот с № 000017 в землището на село Д., ЕКАТТЕ
21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М.", , поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, по иска на „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу М.Д., ЕГН **********, адрес: ***.
Видно от приложения нотариален акт № 137, том 3, рег. № 9102, дело № 588 от
3.10.2007 г. „П.С П.“ ЕООД, в качеството му на купувач закупува от Н.Т.М.следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. Д.,
община А., област Варна, в местност „Г.М.“, представляващ имот № 000010, начин
на трайно ползване – пасище, мера, с площ 71 дка, четвърта категория при
граници: 000009 – дървопроизводствена пл на МЗГ Държавно лесничество,
имот 009051 – нива на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № 000011 – полски път на
Община А. и имот № 000015 – пасище, мера, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ за сумата от
57 000 лева като данъчната оценка на имота е 2928,20 лева.
От нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 79, том 3, рег. № 7843, дело № 405 от 13.11.2007
г. е видно, че „П.С П.“ ЕООД, ЕИК ********* продава на „Х.С.“ ООД, ЕИК
********* следните недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
35 002 кв.м., находящ се в землището на с. Д., община А., област Варна, в
местността „Г.М.“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване:
пасище мера, представляващ имот № 000016, 4 (четвърта) категория на земята при граници
на имота – поземлен имот № 000017 пасище мера на „П.П.“
ЕООД, поземлен имот № 000011 – полски път на Община А., поземлен имот № 000015
– пасище мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и поземлен имот № 000009 – дървоизв. пл на МЗГ Държавно
лесничейство и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ
поземлен имот с площ 36 004 декара, находящ се в
землището на с. Д., община А., област Варна, в местността „Г.М.“, с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище мера, представляващ имот
№ 000017, 4 (четвърта) категория на земята при граници на имота – поземлен имот
№ 000016 пасище мера на „П.П.“ ЕООД, поземлен имот №
000009 – дървоизв. пл на
МЗГ Държавно лесничейство, поземлен имот № 009051 – нива на земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и имот № 000011 – полски път на Община А., които имоти са образувани от
поземлен имот № 000010 на плана за земеразделяне на землището на с. Д., община Асаково, област Варна, в местността „Г.М.“ за сумата от
426 000 евро, с данъчна оценка 2929.10 лева.
От нотариален акт за покупка – продажба на
недвижим имот № 182, том 1, рег. № 8721, дело № 154 от 10.09.2014 г. е видно,
че „Х.С.“ ООД, *********, представлявано от К. Д. чрез пълномощника А. А.продават
на М.Д., ЕГН ********** - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 35 002 кв.м., находящ се в землището на с. Д., община А., област Варна, в
местността „Г.М.“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване:
пасище мера, представляващ имот № 000016, 4 (четвърта) категория на земята при граници
на имота – поземлен имот № 000017 пасище мера на „П.П.“
ЕООД, поземлен имот № 000011 – полски път на Община А., поземлен имот № 000015
– пасище мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и поземлен имот № 000009 – дървоизв. пл на МЗГ Държавно
лесничейство и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ
поземлен имот с площ 36 004 декара, находящ се в
землището на с. Д., община А., област Варна, в местността „Г.М.“, с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище мера, представляващ имот
№ 000017, 4 (четвърта) категория на земята при граници на имота – поземлен имот
№ 000016 пасище мера на „П.П.“ ЕООД, поземлен имот №
000009 – дървоизв. пл на
МЗГ Държавно лесничейство, поземлен имот № 009051 – нива на земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и имот № 000011 – полски път на Община А. за сумата от 5000 лева като
общата данъчна оценка на поземлените имоти е 3456,40 лева.
От нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 197, том 1, рег. № 9556, дело № 168 от 08.10.2014
г. е видно, че М.Д., ЕГН ********** и И.Д., ЕГН ********** продават на Г.Н.Н., ЕГН ********* следните недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с площ 35 002 кв.м., находящ се в землището на с. Д.,
община А., област Варна, в местността „Г.М.“, с трайно предназначение:
земеделска и начин на ползване: пасище мера, представляващ имот № 000016, 4
(четвърта) категория на земята при граници на имота – поземлен имот № 000017
пасище мера на „П.П.“ ЕООД, поземлен имот № 000011 –
полски път на Община А., поземлен имот № 000015 – пасище мера на земи по чл. 19
ЗСПЗЗ и поземлен имот № 000009 – дървоизв. пл на МЗГ Държавно лесничейство и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 36
003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а
по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36 004 декара, находящ се в землището на с. Д., община А., област Варна, в
местността „Г.М.“, с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване:
пасище мера, представляващ имот № 000017, 4 (четвърта) категория на земята при граници
на имота – поземлен имот № 000016 пасище мера на „П.П.“
ЕООД, поземлен имот № 000009 – дървоизв. пл на МЗГ Държавно лесничейство, поземлен имот № 009051 –
нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 000011 – полски път на Община А. за
сумата от 3600 лева като данъчната оценка на имотите е 3465.50 лева.
Като писмено доказателство е приет нотариален
акт да продажба на недвижим имот от 13.01.2015 г., от който се установява, че Л.Н.В.,
ЕГН ********** и Г.Н.Н., ЕГН ********** продават на М.М. Д.следните недвижими имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 35 002
кв.м., находящ се в землището на с. Д., община А.,
област Варна, в местността „Г.М.“, с трайно предназначение: земеделска и начин
на ползване: пасище мера, представляващ имот № 000016, 4 (четвърта) категория
на земята при граници на имота – поземлен имот № 000017 пасище мера на „П.П.“ ЕООД, поземлен имот № 000011 – полски път на Община А.,
поземлен имот № 000015 – пасище мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и поземлен имот №
000009 – дървоизв. пл на
МЗГ Държавно лесничейство и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 36 003 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт
представляващ поземлен имот с площ 36 004 декара, находящ
се в землището на с. Д., община А., област Варна, в местността „Г.М.“, с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище мера, представляващ имот
№ 000017, 4 (четвърта) категория на земята при граници на имота – поземлен имот
№ 000016 пасище мера на „П.П.“ ЕООД, поземлен имот №
000009 – дървоизв. пл на
МЗГ Държавно лесничейство, поземлен имот № 009051 – нива на земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ и имот № 000011 – полски път на Община А. за сумата от 3465.40 лева,
колкото е и данъчната оценка на имотите.
С решение № 544/15.03.2021 г. по в.гр.д. №
3645/2020 г. по описа на Окръжен съд – град Варна е потвърдено решение №
261117/10.11.2020 г. по гр.д. № 7575/2019 г. по описа на Районен съд – град
Варна, с което е прието за установено, на основание чл. 23, ал. 1 СК, в отношенията
между М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, че следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с
идентификатор 21587.9.116 по КККР на с. Д., общ. А., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в местност Г.М., с площ от 35002
кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000016, съседи: 21587.9.109,
21587.9.117, 21587.9.115, 21587.9.111; 2/ поземлен имот с идентификатор
21587.9.117 по КККР на с. Д., общ. А., обл. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се местност Г.М., с площ от 36003 кв.
метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000017, съседи: 21587.9.116,
21587.9.111, 21587.9.52, 21587.9.51, 21587.9.109; 3/ поземлен имот с
идентификатор 69763.501.161 по КККР на с. С., общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К.
и М.“ № 2, с площ от 576 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план 161, квартал 14, парцел XIX, съседи: 69763.501.465,
69763.501.160, 69763.501.162, 69763.501.463 ведно със сграда с идентификатор
69763.501.161.1 по КККР на с. С., общ. Белослав, обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 93 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор
69763.501.161.2 по КККР на с. С., общ. Белослав, обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 24 кв.м.,
брой етажи: един предназначение: хангар, депо, гараж са лична собственост на М.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***.
От събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелката Йовка Ненкова С. се установява, че познава отдавна М.М. като знае, че през 2015 г., си е закупила места над А.,
над Панорамата. През пролетта на 2015 г. ходили да ги видят като знае, че това
са две места едно до друго, но заедно са около 60-70 дка. Местата се намират
като се тръгне по пътя за Д. като се излезе от А., пътя за А. Панорама, минава
се едно предприятие и след него има един разклон на 500 метра, вляво се
намират. Когато видяла местата били камъни или борова гора. След това е ходила
няколко пъти и е пълно с боклуци от коли, брони. По този повод М. е пускала
жалби в кметството на А., но след като я уведомили, че ако пусне пак жалба, ще
трябва да ги изчисти, но понеже е много скъпо, не ги е изчистила. От пролетта
на 2015 г. няколко пъти са ходили като са ходили към Д.. Не е виждала други
хора в имота и заявява, че знае, че М. ходи в имотите от време на време като
последно пред година е ходила като имотите са били пълни с боклуци. Когато
заедно са ходили, са виждали имотите и са тръгвали. Твърди, че веднъж годишно,
може би през две са ходили заедно в имотите.
От показанията на свидетеля Росен В. С. се
установява, че познава М. и знае, че има земи около Варна, по пътя за А.
панорама, по пътя за Д. като се мине баира, горе на разклона, се завива веднага
на ляво на 500 метра е имота като знае, че са два имота общо около 70 дка като
в момента са сметище. Първият път е ходил през 2015 г., лятото или пролетта и
от тогава е ходил 7-8 пъти, че и повече. Последно преди малко повече от три
месеца. Като ходили било пълно с боклуци, брони от коли. Не е възможно да се
обработват. Наскоро научил, че има проблем за тези имоти. Заявява, че М. е
ходил да види имотите и сама.
От
гореизложеното фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът намира от правна страна следното по предявения инцидентен установителен иск:
Приетият за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск от страна на ищеца „Х.С.“ ООД срещу
посочените от него лица - М.М.М., ЕГН **********,
адрес: ***, Г.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Л.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** предявен своевременно, при спазване на
предвидените за това процесуални срокове, а именно както сочи закона в първото
по делото заседание. Същият се явява допустим, доколкото съществува правен
интерес на страната на „Х.С.“ ООД за прогласяване нищожността на сделка. В
случая „Х.С.“ ООД не е страна по сделката, но решението по делото ще се отрази
в неговата правна сфера /доколкото при прогласяване същият за нищожен ответницата
М. няма да може да противопоставя възражение за придобиване на имотите по
давност въз основа на осъществено от нея добросъвестно владение/, поради което
заявеният инцидентен установителен иск се явява
допустим и следва да се разгледа по същество. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 706/09.03.2011г. по
гр.д.№ 1394/2009г. на IV-то ГО и Решение № 87/29.04.2013г. по гр.д.№ 436/2012г.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме
за противоречие с добрите нрави до колкото те са опредени като граница на
свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето
пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка
действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. В
този смисъл решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на Върховен
касационен съд.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии
за оценка на сделките. Следва да са налице критерии относно преценката кога е
налице нарушаване на добрите нрави, тъй като в противен случай преценката на
съда би заменила волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на
свободата на договарянето /чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Законодателят допуска, че цената на
недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време
понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС в своята последователна
практика, постановена по искове по реда на чл. 26, ал.1, предл.
3 ЗЗД е възприел, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост
по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. Само наличието на нееквивалентност
на насрещните престации според представата на съда не
е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния
интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите
може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната
е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост
по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях
е незначителна и практически нулева. В този смисъл решение № 24/09.02. 2016 г.
по гр. д. № 2419 по описа за 2015 г. на трето г.о. на ВКС, което настоящия
състав изцяло споделя.
Нормата на чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да
направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Следователно
облигационното правоотношение предпоставя
самостоятелност от една страна и от друга се рамкира от "добрите
нрави" и от императивните правила, които при продажбата определят, че
държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена
цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателя допуска, че цената на
един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната
оценка. В същото време понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Отклонението от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по
данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на "добрите
нрави " и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар
да се отклонява от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави
самата сделка нищожна. В този смисъл решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК.
С оглед гореизложените мотиви, следва
изводът, че извършената покупко – продажба, обективирана в нотариален акт да продажба на недвижим имот
от 13.01.2015 г., при която Л.Н.В., ЕГН ********** и Г.Н.Н.,
ЕГН ********** продават на М.М. Д.продават процесните недвижими имоти за сумата от 3465.40 лева,
колкото е и данъчната оценка на имотите не налага извод за нарушение на
„добрите нрави“, която да води до нееквивалентност на престациите.
Не е налице такава неравностойност, която практически да е сведена до липса на престация, а отклонението от пазарната стойност и
заплащането на цена за имотите по тяхната данъчна оценка не съставлява
нарушение на добрите нрави. Наличието на отклонение в продажната цена, при която
„Х.С.“ ООД са закупили имотите и тази, при която М.М.
е закупила същите не води до такава недопустимост, която да прави самата сделка
нищожна и да налага извод за липса на престация. След
като законодателя допуска, че цената на един недвижим имот по волята на
страните може да бъде по-нискът от данъчната оценка,
закупуването на процесните недвижими имоти по тяхната
данъчна оценка не води до извод за нищожност на сделката поради нарушаване на
добрите нрави, поради което предявеният инцидентен установителен
иск следва да се отхвърли.
По
отношение предявеният главен иск и направеното възражение за придобиване на
имотите на основание изтекла придобивна давност,
съдът намира от правна страна следното:
С влязло в сила решение от 12.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 19110/2019 г., е видно, че се ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2014 г., обективиран в нотариален акт № 182, том 1, рег. № 8721,
дело № 154/2014 г. на нотариус Л.Г.с рег. № 116 в Нотариалната камара, по
силата на който продавачът „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, е продал на купувача М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, следните
недвижими имоти, а именно: Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в
землището на село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл.
Варна, в местност „Г.М."; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ 36 003 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт
представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, 4 (четвърта) категория на
земята при неполивни условия; начин на трайно ползване: Пасище, мера, представляващ
имот с № 000017 в землището на село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М.", , поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, по иска на „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу М.Д., ЕГН **********, адрес: ***.
С оглед прогласяване нищожността да договора
за покупко – продажба от 10.09.2014 г., обективиран в нотариален акт № 182, том 1, рег. № 8721,
дело № 154/2014 г. на нотариус Л.Г.с рег. № 116 в Нотариалната камара, следва
изводът, че М.Д. не е придобил собствеността по отношение на процесните имоти, с оглед на което същият не е прехвърлил и
правото на собственост в патримониума на Л.Н.В., ЕГН **********
и Г.Н.Н., ЕГН **********, а те в последствие не са го
прехвърлили на М.М. Д.. В настоящия случай договорите
между М.Д. и Г.Н.Н., ЕГН **********, както и между Л.Н.В.,
ЕГН **********, Г.Н.Н., ЕГН ********** и М.М. Д., не са прогласен за нищожни като предявеният
инцидентен установителен иск по отношение на
последната сделка между Л.Н.В., ЕГН **********, Г.Н.Н.,
ЕГН ********** и М.М. Д.е отхвърлен, с оглед
гореизложените мотиви.
Направено е от страна на М.М. Д.възражение за придобиване на имотите по давност. Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на
чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако владението е
недобросъвестно, а ако е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение
на 5 години. В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието владение.
Това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. Законът акцентира върху две обстоятелства –
наличието на фактическа власт и факта, че вещта се държи като своя.
Презумцията относно субективният
елемент на владението, т.е. на намерението за своене на вещта /animus/
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да
се установят по реда на пълно и главно доказване. За да е основание за
придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на
владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е
установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се
поддържа с насилие. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 376/12 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС; решение № решение № 262/ 01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС и
решение № 88/27.07. 2016 год. по гр. д. № 661/2016 година на 2-ро г.о. на ВКС.
Съгласно чл.70
от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което
е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на
възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното. Добросъвестност
се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността
на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание,
поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и
относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача не
води до опровергаване презумцията по чл.70 ЗС, а за
целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин. Правното
основание съставлява юридически акт с вещноправни
последици – прехвърлителни сделки, административни
актове с вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или
ограничено вещно право /т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974
г/. Когато праводателят по сделка с право на
собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сделката. Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и включеното в
нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като добросъвестно
владение. В този смисъл решение № 86 от 30.10.2020 гр.д. 3076/2019 на Второ
гр.о. на ВКС.
С ППВС №
6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/74 г. на П. т.9 е прието, че правни основания по
смисъла на чл.70,ал.1 ЗС са прехвърлителните сделки,
административните актове с вещноправни последици и
съдебните решения по конститутивни искове относно
право на собственост или ограничено вещно право. Съгласно разпоредбите на
чл.70,ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. Владението е добросъвестно, когато е основано на валидна прехвърлителна сделка, без владелецът да знае, че праводателят му не е собственик. Владението е добросъвестно
и при хипотеза, когато е основано на прехвърлителна
сделка, при която е опорочена предвидената в закона форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.
Владението на
купувача по договор за продажба на чужда вещ е добросъвестно, защото е получено
на правно основание - действителна сделка. В този смисъл решение 649/1993г. по
гр.д.№ 477/1992г. на ВС, I г.о. и решение № 1124/2002г. на ВКС, IV г.о. и решение
№ 336 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 322/2009 г. на ВКС, решение № 185/29.01.2016
година, гражданска колегия, първо отделение, гражданско дело N 2382/2015 год. Съгласно
приетото с т.10 ППВС 6 /1974 г. владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е
нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят
не е знаел за порока. Следователно, договорът за покупко-продажба може да бъде
правно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС, годно да
направи купувача собственик по кратката придобивна
давност, когато е валиден или когато е нищожен поради опорочена форма за
валидност и приобретателят не е знаел за порока. В
този смисъл решение № 200/ 09.12. 2016 година, първо гражданско отделение по гр.дело
№ 1546 /2016 г. на ВКС.
От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства и съобразно произнасянето по
предявения инцидентен установителен иск се
установява, че извършените сделки, обективирани в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 197, том 1, рег. №
9556, дело № 168 от 08.10.2014 г. и нотариален акт да продажба на недвижим имот
от 13.01.2015 г. са действителни такива, доколкото продажбата на чужда вещ не
води до недействителност на реализираните покупко –
продажби. Следователно осъщественото от страна на М.М.
владение е добросъвестно такова, тъй като е установено на правно основание, което е годно да направи
владелеца собственик, без той да знае, че праводателят
му не е собственик, какъвто е настоящият случай. По делото липсват
доказателства, от които да е видно, че същата е знаела, че закупува имотите от
несобственик, още повече че в нотариалния акт от 2015 г. е видно, че нотариусът
е извършил проверка и е констатирал правото на собственост на продавачите.
Фактът, че с постановеното решение от 12.08.2020 г. е прогласена нищожността на
договора, с който Д. придобива право на собственост върху процесните
имоти е ирелевантен, тъй като към датата на
закупуване на имотите М. не е разполагала с обективната възможност да знае, че
купува имотите от несобственик. Съдът не следва да подлага на доказателствен анализ изявленията на М.Д. при водене на
предходното производство от страна на „Х.С.“ ООД, доколкото не са събрани
непосредствено пред настоящия състав при водене на настоящото производство.
Няма спор, че основното доказателство за
установяване на придобивната давност са гласните
доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. От съвкупния
анализ на същите, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимодопълващи се както и на приетите писмени
доказателства, е видно, че закупените от М.М. имоти,
върху които същата е установила владение въз основа на годно придобивно основание от 13.01.2015 г. са два съседни имота,
които обща са около 70 декара. Двамата свидетели, описват точно
местоположението на същите, което е допълнително основание за кредитирането на
изложените от тях факти пред съда. От същите е видно, че имотите са закупени
през 2015 г. като от тогава до датата на съдебно заседание са посещавали
имотите периодично заедно с М. като последното посещение е било преди година за
свидетелката С. и преди повече от три месеца за свидетеля С.. От техните
показания се установява, че към настоящия момент поземлените имоти са пълни с
боклуци като при посещението на имотите никой не е предявявал претенции по
отношение на същите и същите не стават за обработка предвид факта, че са пълни
с боклуци. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че от януари 2015 г. М.М. е установила
владение по отношение на тези имоти като периодично ги посещава заедно със
свидетеля С. и свидетелката С., както и сама, като никой не е предявявал
претенции спрямо нея до датата на предявяване на настоящата искова претенция. Установява
се, че същите са негодни за употреба предвид факта, че са пълни с боклуци като
са подавани жалби от страна на М. за тяхното премяхване.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че с изтичането на пет години от
януари 2015 г. до януари 2020 г. същата е придобила имотите на основание
осъществено от нея давностно владение. Исковата
претенция е предявена едва на 10.11.2020 г. като ищецът е имал възможност още при
предходното водене на делото да защити в пълна степен правата си като предяви
исковите си претенции по отношение на всички приобретатели
след М.Д. и да атакува процесните сделки преди на
изтече законово предвидената пет годишна давност. Предходно воденото от страна
на „Х.С.“ ООД производство срещу М.Д. не е прекъснал течението на придобивната давност по отношение на М.М..
С оглед гореизложените мотиви и предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на разноските:
Всяка от страните по предявените искове е
отправила искане за присъждане на сторените в производството разноски, но с
оглед изхода на спора, такива се следват само на ответниците
по предявения инцидентен установителен иск и
ответницата по предявения главен иск. М.М. претендира
сумата от 3600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
подаване на отговор и процесуално представителство по гр.д. № 14444/2020 г. по
описа на Районен съд – град Варна. Г.Н. и Л.В. претендират сумата от 2000 лева,
представляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство,
изразяващо се в депозиране на отговор и процесуално представителство по гр.д. №
14444/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна. Направено е възражение за
прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения. При съблюдаване разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва изводът, че по предявените
главни обективно кумулативно съединени искови претенции и инцидентен установителен иск дължимото възнаграждение от страна на М.М. възлиза на 1405,08 лева, а дължимото от Г.Н. и Л.В. по
предявените насрещни искови претенции възлиза на 702,54 лева за всеки или общо
1405,08 лева. С оглед гореизложените мотиви и като се съобрази факта, че са
предприети редица процесуални действия от страна на процесуалния представител
на М.М., съдът намира, че не следва да намалява възнаграждение
по предвидения в Наредбата минимум, а до размера от 1600 лева. До минималния
размер следва да се намали и дължимото възнаграждение в полза на Г.Н. и Л.В..
На основание изложените мотиви в тежест на ищеца следва да се възложат разноски
в размер на 1600 лева, дължими в полза на М.М., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в размер на 1405,08 лева, дължими в полза на Г.Н.
и Л.В., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения инцидентен установителен иск, с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД от страна на „Х.С.“
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.М.М., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** и Л.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** с искане да
се приеме за установено в отношенията между страните, че сключения договор от
13.01.2015 г., договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт на нотариус В.П., с район на
действие Районен съд – град Варна и рег. № 205 от НК за следните недвижими
имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 21587.9.116 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се
в местност „Г.М.", с. Д., общ. А., обл. Варна, с
площ 35 002 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване:
пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 35 004 декара, 4
(четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно ползване:
Пасище, мера, представляващ имот с № 000016 в землището на село Д., ЕКАТТЕ
21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М." и
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 21587.9.117 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се
в местност „Г.М.", с. Д., общ. А., обл. Варна, с
площ 36 003 кв.м., с трайно предназначение: земеделска и начин на ползване:
пасище, а по нотариален акт представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, 4
(четвърта) категория на земята при неполивни условия; начин на трайно ползване:
Пасище, мера, представляващ имот с № 000017 в землището на село Д., ЕКАТТЕ
21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М.", е
нищожен поради накърняване на добрите нрави
ОТХВЪРЛЯ предявените искови
претенции, с правно основание чл. 124 ГПК от „Х.С.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу М.М.М., ЕГН **********,
адрес: *** с искане да се признае за установено в отношенията между „Х.С.“ ООД,
ЕИК ********* и М.М.М., ЕГН **********, че „Х.С.“ ООД,
ЕИК ********* е собственик: 1/ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 21587.9.116 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в местност „Г.М.", с. Д., общ. А., обл. Варна, с площ 35 002 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт представляващ
поземлен имот с площ 35 004 декара, 4 (четвърта) категория на земята при
неполивни условия; начин на трайно ползване: Пасище, мера, представляващ имот с
№ 000016 в землището на село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл.
Варна, в местност „Г.М."; 2/ и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
21587.9.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-570/26.10.2017г. на Изп. Директор на
АГКК, находящ се в местност „Г.М.", с. Д., общ. А.,
обл. Варна, с площ 36 003 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска и начин на ползване: пасище, а по нотариален акт
представляващ поземлен имот с площ 36 005 декара, 4 (четвърта) категория на
земята при неполивни условия; начин на трайно ползване: Пасище, мера,
представляващ имот с № 000017 в землището на село Д., ЕКАТТЕ 21587, общ. А., обл. Варна, в местност „Г.М."
ОСЪЖДА „Х.С.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1600 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА „Х.С.“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Н.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Л.Н.В., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1405,08 лева, представляваща сторени в производството разноски,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок то връчването му на страните пред
Окръжен съд – град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: