ОПРЕДЕЛЕНИЕ№234
Гр.Варна, …04.05. 2020г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и първи април през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 179 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на М.Ш., поданик на
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия срещу определение от
съдебно заседание на 21.01.2020г. по търг.дело № 688/19г. по описа на Варненски
ОС, търговско отделение, с което производството по делото е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до възобновяване на производството по несъстоятелност по
търг.дело № 848/16г. по описа на ОС – Варна, търговско отделение.
В частната
жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно. Твърди
че не е налице положителна процесуална предпоставка за спиране на
производството. Оспорва извода на съда, че спирането на производството по
несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ООД е предпоставка за спиране на
настоящето производство, тъй като производството по несъстоятелност е
преюдициално производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Твърди че
производството по търг.дело № 688/19г., образувано по предявен отрицателен
установителен иск по чл.693 ал.3 т.1 от ТЗ има преюдициален характер спрямо
производството по несъстоятелност. Сочи че съобразно тълкувателно решение № 1
от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, връзката между делата,
която има предвид чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е обективната зависимост между две
спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е
конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касаеща допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази
зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно
препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото
нормата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК императивно задължава съда да преустанови
процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по
същество. Твърди че доколкото производството по несъстоятелност е само спряно,
а не прекратено, той има правен интерес от провеждането на настоящия процес.
Твърди че за него е налице правен интерес да бъде отхвърлено със сила на
присъдено нещо направеното оспорване от друг кредитор спрямо вземането му,
което препятства реализацията на правата му на кредитор в производството.
Моли съда
да отмени обжалваното определение.
В срока
по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Вършец Милк“
ЕООД със седалище гр.София и от несъстоятелния търговец „Мангле Инвестмънт“ ООД
в несъстоятелност със седалище гр.Варна. Постъпил е отговор от участващия в
производството синдик, в която изразява становище за неоснователност на
подадената жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна в
срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 688/19г. по
описа на ВОС е образувано по предявен от „Вършец Милк“ ЕООД по реда на чл.694
ал.3 т.1 от ТЗ иск, с който да се приеме за установено, че вземане на частния
жалбоподател М.Ш., включено в списъка на приетите от синдика вземания на
кредитори на „Мангле Инвестмънт“ ООД в несъстоятелност, не съществува.
В хода на производството на търг.дело №
688/19г. производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ЕООД е спряно
на основание чл.632 ал.1 във връзка с ал.5 от ТЗ. С обжалваното определение
окръжният съд е спрял производството по иска по чл.694 от ТЗ до възобновяване
на производството по несъстоятелност на „Мангле Инвестмънт“ ЕООД в
несъстоятелност.
Въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно чл.229 ал.1 т.4 от ГПК основанието
за спиране е налице, когато съществува висящо пред съд гражданско производство
и между образуваните по реда на ГПК две дела съществува връзка на обусловеност,
т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване
или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението,
предмет на обусловеното дело. Връзката, която има предвид чл.229
ал.1 т.4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в
съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща,
безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по
обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по
двете дела.
Производството по несъстоятелност по реда на
част ІV от ТЗ по никакъв начин не се явява преюдициално за правилното разрешаване
на спора по предявения по настоящето дело специален установителен иск по чл.694
от ТЗ за установяване на несъществуването на вземането на кредитор, тъй като по никакъв начин не обуславя изхода
от материално правния спор за съществуването на конкретни облигационни права на
трето лице спрямо длъжника. Съществуващото производство по несъстоятелност е
само предпоставка за предявяване и поддържане на специалния установителния иск
по чл.694 от ТЗ. Поради което и до постановяване на решение на съда по несъстоятелността
по реда на чл.632 ал.4 от ТЗ за прекратяване на производството по
несъстоятелност на длъжника, производството по иска по чл.694 ал.3 от ТЗ е
допустимо.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от съдебно заседание от
21.01.2020г. на Варненски ОС по търг.дело № 688/19г. за спиране на
производството по делото.
ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: