О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2019 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ч.адм.дело №
3493 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 от ЗУТ и чл.166 ал.4 във вр. счл.166 ал.2 от АПК,
приложим на основание чл.219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Л.Х.Л. *** и на Й.П.Й. *** с искане за
спиране изпълнението на Заповед № Г-338/21.10.2019г. на зам.Кмета на Община
Варна.
Във връзка с преценката за
допустимостта на искането съдът съобрази от фактическа страна следното:
В жалбите за спиране, по повод на които
е образувано настоящото частно административно дело не се твърди жалбоподателите
да са обжалвали Заповед № Г-338/21.10.2019г., нито са представени доказателства
за оспорването й.
От извършената служебна справка в
деловодната система на Административен съд-Варна се установява, че към датата
на подаване на жалбите, както и до настоящият момент в съда не е постъпила
жалба срещу Заповед № Г-338/21.10.2019г. от Л.Х.Л. и Й.П.Й. и няма образувано
административно дело по оспорването й.
Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон /какъвто е ЗУТ/, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при
условията на ал.2. Съгласно ал.2 на чл.166 от АПК при всяко положение на делото
до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. По аргумент от цитираните приложими разпоредби на
АПК, за да е допустимо искането за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на даден административен акт, трябва да е налице
образувано производство по обжалване не законосъобразността на самия
административен акт. В случая безспорно се установява, че в Административен
съд-Варна няма образувано дело по оспорване на Заповед № Г-338/21.10.2019г.
Изцяло на преценката на засегнатите от
заповедта лица е дали ще подадат жалба срещу нея. Упражняването на това право и
образуването по оспорването на дело пред съда в чл.166 ал.2 от АПК обаче е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за
спиране изпълнението на Заповедта. Искането за спиране по чл. 166 ал.4 вр. ал.2
от АПК е допустимо за разглеждане по същество, ако е предявено едновременно с
обжалване на самия административен акт или след това, но не и преди подаване на
жалба и образуване на дело в съответния съд, както е направено в случая. Поради
липсата на образувано съдебно дело по обжалване на Заповедта, направеното
искане за спиране на предварителното й изпълнение по силата на закона се явява
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по повод
на него частно административно дело – прекратено.
Наред с горното следва да се има предвид и това, че оспорената
заповед е издадена на основание и при условията на чл.129 ал.2 от ЗУТ, като
според чл.215, ал.1 от ЗУТ се оспорва по реда на АПК пред административния съд
по местонахождение на имота. В чл.217 ал.1 от ЗУТ са предвидени изключенията от
общото правило на чл.166 ал.1 от АПК, т.е. жалбите и протестите пред съда да не
спират изпълнението на изчерпателно изброените индивидуални административни
актове, а именно: заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи по
чл.224, ал. 1 и 5, и по чл. 224а, ал. 1 и 5; заповеди за забрана на достъпа и
ползването на строежи; за въвеждане на строежите в експлоатация; заповеди по
чл. 194, ал. 1 за осигуряване на свободен достъп в недвижимите имоти; заповеди
по чл. 195 и 196; заповеди по чл. 209, ал. 2; заповеди по чл. 57а, ал. 3;
заповеди за прекратяване на производството по чл. 216, ал. 5. Така оспорената
заповед, с която е одобрен ПУП - ПРЗ не е сред изключенията, при които
оспорването не спира изпълнението, а същата не съдържа и изрично разпореждане
на административния орган за допускане на предварително изпълнение.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на Л.Х.Л. *** и на Й.П.Й. *** с искане за спиране
изпълнението на Заповед № Г-338/21.10.2019г. на зам.Кмета на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.адм. дело № 3493/2019г. по
описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.
Административен
съдия: