Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244
Гр. Перник, 22.12.2023
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 479 по описа за 2023
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 64, ал. 7 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Д.И.С., с ЕГН
**********,***, чрез адвокат С.И. *** против Разпореждане на полицейски орган
от 31.10.2023 година, издадено от ***при Районно управление Р.** към ОДМВР
П.**, с което е разпоредено на жалбоподателя, в срок до 07.11.2023 година да
възстанови достъпа с МПС на В. Н. С. в личния му имот в гр. Р.**, ул. „***.
В
жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Същото е
немотивирано и е издадено в пълно нарушение на административно производствените
правила. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
В
проведено на 11.12.2023 година жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат С.И. ***, която поддържа жалбата и пледира същата да
се уважи. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за
което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В
проведено на 11.12.2023 година ответникът по жалбата – Т.С.С.**, младши експерт
при РУ Р.** към ОДМВР П. редовно призован, не се явява, представлява се от
главен юрисконсулт З.В., която оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда
да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от договор за доброволна делба от 08.07.2022 година Л.С.Н., С. И.С., Д.И.С. и
В. Н. С. се установява, че са носители на правото на собственост върху конкретно
посочени недвижими имоти в поземлен имот с идентификатор **, с административен
адрес гр. Р.**, ул. „***. Въз основа на договора за доброволна делба В. Н. С. е
придобил собствеността върху сграда с идентификатор **.2, с предназначение:
жилищна еднофамилна, сграда с идентификатор **.3,с предназначение: хангар,
гараж и сграда с идентификатор **.5, с предназначение: селскостопанска сграда,
съответно Л.С.Н.а, С. И.С., Д.И.С. са придобили собствеността върху сграда с
идентификатор **.1, с предназначение: жилищна еднофамилна и сграда с
идентификатор **.4, с предназначение: селскостопанска сграда. Недвижимите имоти
са нанесени в кадастралната карта на гр. Р.**, видно от скица на поземления имот.
На 26.06.2023 година В. Н. С. е подал
жалба до Районна прокуратура П.**, ТО Р.** с изнесени твърдения за самоуправни
действия от страна на Д.И.С. С.Д.И. изразяващи се във възпрепятстване достъпа
му чрез МПС до недвижимите имоти, находящи се в съсобствения им имот, находящ
се в гр. Р.**, ул. „***.
По реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на
началника на РУ Р.** към ОДМВР П. е възложена проверка по изнесеното в жалбата,
видно от постановление с изх. № 2606 от 03.08.2023 година. Указано е да се
извършат конкретни действия, в това число да се съставят предупредителни
протоколи по реда на чл. 65 от ЗМВР. В докладна записка от 07.09.2023 година,
изготвена от работещия по случая полицейски орган са обективирани извършените
до момента действия. В нея е отразено, че двете лица са предупредени по реда на
чл. 65 от ЗМВР.
На 28.09.2023 година В. С. отново е
сезирал Районна прокуратура П.**, ТО Р.** като твърди, че достъпа до имота му е
възпрепятстван, тъй като има паркирани коли и мотори и не може да си ползва
имота.
С Постановление за образуване на досъдебно
производство от 12.10.2023 година, прокурор при Районна прокуратура Перник, ТО
Р.** е образувано досъдебно производство, за това, че за периода от месец юли до месец септември 2023
година в гр. Р.**, самоволно не по установения от закона ред осъществил едно
оспорвано от другиго /В. С./ свое или чуждо действително или предполагаемо
право –паркирал леки автомобили и мотори и прекъснал достъпа до имота му,
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Разпоредено е извършване на конкретни
действия по разследването.
На 31.10.2023 година полицейски орган при
РУ Р.** към ОДМВР Перник е издал разпореждане до Д.И.С., с което му разпорежда
да възстанови достъпа с МПС на В. С. ***, в срок до 07.11.2023 година, което
разпореждане е предмет на съдебен контрол.
Разпореждането е връчено на 31.10.2023 година
и същият го е оспорил в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената административна преписка, както и от представени в хода на
съдебното производство от двете страни доказателства.
В хода на съдебното производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя се събраха гласни доказателства. От
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел С. И.С. – брат на
жалбоподателя се установи, че Д.И.С. живее в къщата, която е поставена в техен
дял. Официалния вход на живущите в имота е през малка порта, а от другата
страна има гаражна врата/портал, през които влизат автомобили. Свидетелят има
гараж, който е разположен на уличната регулационна линия, а С. и баща му Д.С.
имат гараж, който е малко по навътре в имота. За да се стигне с автомобил до
гаража на В. се минава през бетоновата площадка изградена пред гаража на Д.С.,
продължава се покрай къщата и се завива зад нея. Сочи, че живущите в къщата
имат пет автомобила, като четири от тях се паркират вътре в имота, а единия
стои отвън. Уточнява, че брат му Д.С. паркира отвън колата си, пред гаражите,
като е оставил ключовете на колата на таблото и ако пречи на някого от живущите
по всяко време може да се премести. Така дадените
показания относно начина на придвижване на МПС-та вътре в имота за паркиране и
пред недвижимия имот се приемат за достоверни. Подхождайки със засилена
критичност към показанията, отчитайки факта, че същият е в близки роднински
отношения с жалбоподателя, настоящия съдебен състав намира, че показанията му
напълно кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – договор
за доброволна делба, скица на недвижим имот, поради което и същите се
кредитират с доверие в тази им част. В останалата им част показанията са
ирелевантни за предмета на делото.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу разпореждане от 31.10.2023
година е депозирана пред Административен съд – Перник на 07.11.2023година,
поради което е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимна страна,
при наличие на правен интерес от обжалване и в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Според чл.
6, ал. 1, т. 2 и т.
3, във връзка с чл. 14
и чл.
15 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват дейност по разследване на престъпления и охранителна дейност.
Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България. Охраната се
осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно –
постова дейност. Дейността по разследване на престъпления се осъществява от
разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно –
процесуалния кодекс.
Според чл. 56
от ЗМВР органи на областните дирекции на МВР и техните структури и звена са
държавните служители – полицейски органи. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Доколкото разпореждането изхожда мл.
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ Р.** към ОДМВР П. се
следва, че същият е компетентен
полицейски орган по смисъла на чл. 57
от ЗМВР, който може да издава разпореждания по чл. 64 от ЗМВР.
Разпореждането е издадено в писмена форма,
но това не е достатъчно за да се приеме, че същото е законосъобразно. Това е
така, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.
64, ал. 5 от ЗМВР. В процесното разпореждане и съпровождащите го документи
от административната преписка не се съдържат описани фактически основания за
неговото издаване, както и ясна разпоредителна част, с която се определят
правата или задълженията на страните и начинът за изпълнението му.
Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, съгласно чл.
64, ал. 1 от ЗМВР. Разпореждането представлява индивидуален административен
акт и като такъв същият следва да има необходимото съдържание. Изрично в
разпоредбата на чл.
64, ал. 5 от ЗМВР са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко
писмено разпореждане. Излагане на фактическите основания или мотивите за
издаването му, са част от задължителните реквизити, видно чл. 64, ал. 5, т. 3
от ЗМВР. Наред
с тях изхождайки от т. 4 и т. 5 на ал. 5 е и изискването за наличие на
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията и начинът за
изпълнение.
В случая в оспореното разпореждане е
вписано цифрово означение на нормата на чл. 64
от ЗМВР и че се издава в изпълнение на функции по охрана на обществения
ред. Следователно същото не съдържа
каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му, а само, който най – общо
определя правомощията на полицейския орган да издават разпореждания, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
От разпореждането не става ясно при
изпълнение на какви конкретни функции на полицейския орган по охрана на
обществения ред е издадено и какви фактически обстоятелства са породили
необходимостта от неговото издаване. Такива мотиви не се съдържат и в друг
документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито пък разпореждането
препраща към други документи, установяващи извършени от жалбоподателя действия,
които да налагат издаването на разпореждане за преустановяване на противоправни
действия. Липсата на фактически основания за издаване на акта не може да бъде
запълвана пред съда чрез доказателства, съдържащи се в образуваната по случая
прокурорска преписка, прераснала в досъдебно производство, тъй като не е налице
предмет на доказване. В тази насока се приема, че Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС не може да се приложи в
случая, защото мотивите към административния акт могат да бъдат изложени
отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в
административната преписка, което в случая не е налице. Оспореното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията за форма
по чл.
64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, като същото не е мотивирано. Органът е бил
длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването
на акта си, съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, и несъобразявайки се с това е постановил акт, който
подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.
Напълно неясна е и самата разпоредителна
част, а именно: „да възстанови достъпа с МПС на В. С. в личния му имот в гр. Р.**, ул. „***“. От тази лаконична
формулировка обективно не може да се установи как и посредством какво е
ограничен достъпа до имот на тъжителя, респ. кой и в какво качество е
ограничил/прекратил достъпа и респ. какви действия следва да предприеме
жалбоподателя за да възстанови достъпа и въобще липсва конкретна връзка с
изпълнението на функциите на полицейския орган по охрана на обществения ред и
„възстановяване на достъп“ в имот частна собственост.
В разпоредителната част на акта липсва
начин на изпълнение на дадените указания. Указанията трябва да са конкретни,
точни, ясни и по еднозначен начин да указват конкретното лице, на което са
дадени, какви точно действия следва да предприеме или да се въздържи, като се
посочи и начина на изпълнението им. Това е съществен пропуск, тъй като
неизпълнението на разпореждане на полицейски орган, издадено по реда на ЗМВР
води до ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.
257, ал. 1 от ЗМВР.
От жалбата на В. С. и от постановлението
за образуване на досъдебно производство би могло да се приеме, че са породени
междуличностни конфликти между роднините по повод ползването на общия им
поземлен имот, изразяващо се в паркиране на леки автомобили и мотори, като не
става ясно къде са паркирани същите МПС-та: дали вътре в имота или пред същия,
респ. кой е собственик/ползвател на същите. Не става ясно каква е връзката на
жалбоподателя Д.И.С. с така паркираните леки автомобили и мотори. Както беше
посочено, полицейският орган издава разпореждане по чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, когато е необходимо за изпълнение на възложените му
функции. В оспореното разпореждане е вписано, че се касае за функции по охрана
на обществения ред. В такъв случай не става ясно какви точно действия на
жалбоподателя са породили необходимостта от постановяване на акт по чл.
64, ал. 1 от ЗМВР с описаното съдържание, с цел охраната на обществения
ред. От оспореното разпореждане
не става ясно какви са действията на Д.И.С. станали
причина за издаване на разпореждането и какви действия следва да извърши, за да
го изпълни. Налице е пълна липса на мотиви.
Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от
7.06.2007 година на ВАС по тълкувателно дело № 4/2007 година, в този закон
(ЗМВР(отм.); под „обществен ред“ законодателят разбира установените в държавата
обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които определят
поведението на хората в процеса на обществения живот. Начинът на опазването му
става със средства и при упражняване на правомощия, изчерпателно посочени със
ЗМВР.
Следователно нарушение на обществения ред
е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и
спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на
личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение
възможността да се упражняват съответните права. В случая охраната на
обществения ред е обезпечена в най – пълна степен с образуването на прокурорска
преписка и извършването на прокурорски проверки, прераснали в образуване на
досъдебно производство в рамките на което ще бъде установен извършителя на
деянието по чл. 323, ал. 1 от НК и обществената опасност на деянието.
Въз основа на изложеното се приема, че
оспореният акт е немотивиран. Липсват изложени фактически основания, както и
ясна и недвусмислена разпоредителна част.
Тези законови реквизити не само цел, а посредством тях се гарантира, че
както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при
осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност ще могат да установят кои са конкретните факти,
въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни
предоставените му властнически правомощия и по какъв конкретен начин ги е
упражнил в рамките на своите правомощия.
С оглед изложеното и вземайки предвид
съдебната практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 2877 от 26.02.2019 година,
постановено по адм. дело № 5058/2018 година, Решение
№ 6916 от 02.06.2017 година, постановено по адм. дело № 3331/2016 година и
Решение № 12739 от 27.11.2015 година, постановено по адм. дело № 132/2015
година, се приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да
се отмени.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателя има
право на съдебни разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
претенцията за присъждане на съдебни разноски следва да бъде уважена в размер на 510.00 лева, от които 10 лева
внесена държавна такса и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 39340 от 30.10.2023 година. Разноските
се възлагат в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на
административния акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Разпореждане на полицейски орган
от 31.10.2023 година, издадено от ***при Районно управление Р.** към ОДМВР
П.**, с което е разпоредено на Д.И.С.,
с ЕГН **********,*** в срок до 07.11.2023 година да възстанови достъпа с МПС на
В. Н. С. ***,ул. „***, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи П. да заплати на Д.И.С.,
с ЕГН **********,*** съдебни разноски по делото в размер на 510 /петстотин и
десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му
на страните.
Съдия:/П/