Решение по дело №1092/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 97
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 22 януари 2021 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20192110101092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          17.06.2020 г.                           гр. Айтос

          В ИМЕТО НА НАРОДА

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  осемнадесети май                                две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                             Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1092 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Д. Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.С., със съдебен адрес *** – партер, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника З.Н. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и Б.Р. в качеството на представляващи дружеството.

Предявеният иск е отрицателен установителен, с правно основание чл. 439 ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде призната недължимост на суми по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1236/2011 г. на РС-Айтос. Ищецът основава иска си на новонастъпили факти след производството, по което е издадено изпълнителното основание – несъобщена цесия на длъжника в хода на образуваното изп.д. № 20128030400356 по описа на ЧСИ *** и изтекла давност.

В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв от ответното дружество, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Представя с отговора съобщение за извършена цесия за връчване на длъжника в хода на образуваното исково производство. Развива подробни аргументи за това, че претендираната от ищеца давност не е изтекла.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

            Въз основа на подадено от „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.дело № 1236/2011 г. на  РС-Айтос. По това дело съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение № 868 от 15.11.2011 г. е влязла в сила и е издал изпълнителен лист от 08.12.2011 г. срещу ищцата за сумата от 1838, 60 лева главница, 458, 82 лева възнаградителна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 15.07.2010 г., 401, 23 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва от 15.11.2011 г., както и държавна такса в размер на 53, 97 лева и юр. възнаграждение в размер на 100 лева.

           Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20128030400356 по описа на ЧСИ *** с рег. № 803 и район на действие БОС, с взискател: БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и длъжник – ищцата.

Приложена е ПДИ № 2527 от 20.02.2012 г., като няма данни да е получена от ищцата. На разписката е отбелязано „лицето е в чужбина“

           На 22.06.2012 г. е наложен запор върху сметката на ищцата в Банка ДСК ЕАД, като отговорът на банката е на л.36 от изп. дело с изх. № 120102 от 22.06.2012 г. На л.42 от изпълнителното дело е приложено допълнително съобщение от банката, с което уведомява ЧСИ, че сметката на ищцата е закрита от нея в качеството на неин титуляр.            

На 06.08.2012 г. има издадено запорно съобщение до Юробанк и ЕФ Джи България АД относно сметката на ищцата.

На 21.12.2013 г. от Централна кооперативна банка е извършено плащане по сметката на ЧСИ в размер на 27, 51 лева на основание изпълнителното дело, образувано срещу ищцата – л.49 от изпълнителното дело.

На 18.12.2015 г по делото е постъпила молба от ответното дружество - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която уведомява ЧСИ, че на 15.05.2015 г. е сключил договор за цесия с кредитора, по силата на който му е цедирано вземането към длъжника по изпълнителното дело.

На 31.05.2016 г. е постъпила молба от ответното дружество за проучване на имущественото състояние на длъжника. Последвала е втора молба от ответника, на която няма отбелязана дата, с искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Към молбата има приложена сметка за платена такса от 12 лева с дата от 17.09.2016 г. и документи, проучващи ищцата от 20.09.2016 г.

Изпратени са запорни съобщения до Уникредит Булбанк АД и Райфайзенбанк Бългаия ЕАД, и двете с изх. дата от 22.06.2017 г., до Юробанк България ЕАД с изх. дата от 10.07.2019 г. Не са постъпили плащания, като от върнатите от банките съобщения е видно, че по запорираните сметки не е имало наличности и свободни авоари.

            Останалите документи, приложени по изисканото изпълнително дело на ЧСИ, са свързани с проучване на имущественото състояние на длъжника.

           Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

           Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ал.1, вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 439 ал.2 от ГПК, този иск може да бъде основан  само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

          Тъй като ищцата се позовава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – настъпила в хода на изпълнителното производство цесия, за която не е била уведомена надлежно и при условията на евентуалност - изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, то предявените искови претенции по чл.439 ал.1 от ГПК се явяват процесуално допустими.

            Разгледани по същество, исковите претенции са неоснователни, като съображенията са следните:         

            Не е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство, съответно е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След влизане в сила на издадената заповед срещу длъжника е издаден изпълнителен лист за сумите, посочени в исковата молба. Следователно, предмет на изпълнение е влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК.

           Ответникът се легитимира  като кредитор на процесното вземане в качеството си на частен правоприемник на взискателя по силата на сключен договор за цесия, като спорно между страните е, че ищцата е била уведомена. Действително няма доказателства ищцата да е била уведомена за извършената цесия, но в хода на съдебното производство с отговора по исковата молба ответникът е представил уведомление за извършената цесия, което е връчено на ищцата заедно с отговора и приложенията. Приложено е също така пълномощно на л.35 от делото, от което е видно, че ответникът е упълномощен да извърши уведомяването на длъжниците по сключения с първоначалния кредитор договор за цесия. Константна е съдебната практика, че с получаването на уведомлението за извършената цесия от длъжника, то последният се счита уведомен надлежно за нея. Касае се до факт – уведомяването на длъжника в настоящото производство, настъпил след предявяване на иска, който е значение за спорното право, съответно по силата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да го вземе предвид. Ето защо предявената искова претенция е неоснователна на първото заявено фактическо основание - настъпила в хода на изпълнителното производство цесия, за която ищцата не е била уведомена надлежно.

           Релевирано е с исковата молба второ фактическо основание при условията на евентуалност - че задължението на длъжника към взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона  давност,  тъй като срещу него не са предприемани никакви действия по принудителното изпълнение  по образуваното изпълнително дело на ЧСИ ***.

С тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по ТД № 2/13 г., т. 10 на ВКС е прието че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За това е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане на осн. чл. 426, ал. 3 и във вр. с чл. 29 от ГПК. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В разглеждания случай, видно от приложеното изпълнително дело са извършени следните действия във връзка с давността относно вземането:

По подаденото заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.дело № 1236/2011 г. на  РС-Айтос. Издадената заповед за изпълнение № 868 от 15.11.2011 г. е влязла в сила и при констатирането на това обстоятелство съдът е издал изпълнителен лист от 08.12.2011 г., от който момент при липса на други данни съдът приема, че започва погасителната давност за вземането за главници – 5 години и лихви – 3 години.

Видно от изпълнителното дело, на 22.06.2012 г. е наложен запор върху сметката на ищцата в Банка ДСК ЕАД. Действие, с което също е прекъсната погасителната давност е извършеното плащане от сметката на ищцата по сметката на ЧСИ на 21.12.2013 г. от Централна кооперативна банка.

Преди изтичане на двугодишния срок, считано от извършеното плащане на 21.12.2013 г.л.49 от изпълнителното дело, е подадена молбата от 18.12.2015 г. на ответника за конституиране по делото като правоприемник на първоначалния взискател. Настоящият съдебен състав приема, че давността следва да се счита прекъсната, доколкото с тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл.18 от ЗЧСИ. Отделно от това, съгласно мотивите на т. 10 от посоченото тълкувателно решение присъединяването на кредитор прекъсва давността. Поради това с конституирането на ответното дружество като взискател по делото давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност за главницата и тригодишна за лихвите. Няма изрично постановление на ЧСИ за конституиране, но доколкото същият е удовлетворил последващите молби на ответника за имуществено проучване на длъжника и предприемане на изпълнителни действия спрямо него /насрочване на опис на движими вещи, макар да е останал неосъществен поради неоткриване на длъжника/, то следва да се приеме, че фактически конституирането е настъпило с подаването на молбата по чл.429 от ГПК. Длъжникът не е бил уведомен за цесията, но това не е от значение в случая. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор цесията поражда действие между страните по него и вземането преминава от цедента към цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му, но не е основание за отказ от ЧСИ за конституиране на правоприемника цесионер като взискател в изпълнителното производство. Поради което действията на ЧСИ по удовлетворяване на исканията на новия взискател след молбата за неговото конституиране по чл.429 от ГПК са били напълно законосъобразни.  

В периода след 18.12.2015 г. видно от изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия – насрочен е опис на движими вещи на 21.12.2016 г. по молба на новия кредитор, който е останал неосъществен поради неоткриване на ищцата на адреса, на 22.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение относно налагане на запор по сметките на ищцата в Уникредит Булбанк АД и Райфайзенбанк България ЕАД, като видно от върнатите съобщения съответно с изх. № 0890-49-045285 от 26.06.2017 г. на Уникредит Булбанк АД и с изх. № 67934 от 27.06.2017 г. тези изпълнителни действия са реализирани - сметките на ищцата са запорирани, макар да не са извършени плащания по сметката на ЧСИ поради липса на наличности и свободни авоари. По сметката в Уникредит Булбанк АД има наложен запор по друго изпълнително дело. Наложените запори също прекъсват давността, поради което следва да се приеме, че с реализиране на последния запор – 27.06.2017 г. е започнала да тече нова, която изтича на 27.06.2022 г. за главницата и 27.06.2020 г. за лихвите.

Следващите изпълни действия по налагане на запора са извършени едва след 10.07.2019 г., когато е изпратено запорно съобщение до Юробанк България АД, Уникредит Булбанк АД и Райфайзенбанк България ЕАД. Следователно поради неизвършване на изпълнителни действия в периода от две години от 28.06.2017 г. до 28.06.2019 г. е настъпило перемиране на изпълнителното дело при ЧСИ *** по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Във връзка с настъпилото перемиране на изпълнителното дело предприетите от ЧСИ след тази дата изпълнителни действия са невалидни. Няма изричен акт на ЧСИ, но това не е от значение - прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а това е наложеният запор от 27.06.2017 г., съответно изтича както се посочи по-горе на 27.06.2022 г. за главницата и 27.06.2020 г. за лихвите. Следва да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция не следва автоматично погасяването на вземането по давност. При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай, че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане.

         В резултат на изложеното неоснователна и недоказана е исковата претенция и на второто заявено при условията на евентуалост фактическо основание – изтекла давност, тъй като се установи, че давността за погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист не е изтекла понастоящем. Освен ако давността за лихвите не бъде прекъсната по надлежния начин, то видно е, че същата ще изтече на 27.06.2020 г. т.е. в срока за обжалване на настоящото решение, но не може да се констатира от първоинстанционния съд, доколкото се явява нов факт, настъпил след устните състезания пред първата инстанция и дори постановяване на настоящото решение.

            С оглед резултата в тежест на ищцовата страна следва да се възложи заплащането на юр. възнаграждение, което с оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание и невисокия материален интерес, съдът определя в размер общо на 200 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ – по 100 лева за всяка по заявените при условията на евентуалност искови претенции с правно основание чл. 439 ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК.

            Така мотивиран, Айтоският районен съд

 

                                                РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д. Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.С., със съдебен адрес *** – партер, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника З.Н. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и Б.Р. в качеството на представляващи дружеството, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде призната недължимост на сумите по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1236/2011 г. на РС-Айтос, както следва: 1838, 60 лева главница, 458, 82 лева възнаградителна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 15.07.2010 г., 401, 23 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва от 15.11.2011 г., както и държавна такса в размер на 53, 97 лева и юр. възнаграждение в размер на 100 лева, на основание несъобщена на длъжника цесия, извършена с договор за цесия, сключен на 15.05.2015 г. между ответното дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д. Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.С., със съдебен адрес *** – партер, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника З.Н. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и Б.Р. в качеството на представляващи дружеството, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ал. 2 вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде призната недължимост на сумите по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1236/2011 г. на РС-Айтос, както следва: 1838, 60 лева главница, 458, 82 лева възнаградителна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 15.07.2010 г., 401, 23 лева мораторна лихва за периода от 15.10.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законната лихва от 15.11.2011 г., както и държавна такса в размер на 53, 97 лева и юр. възнаграждение в размер на 100 лева, на основание изтекла давност за вземанията по издадения изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С.Д. Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – партер, чрез адв. А.С., да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника З.Н. Д. – прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и Б.Р. в качеството на представляващи дружеството, съдебно деловодни разноски за юр. възнаграждение в размер на 200 лева.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

.

                                                                                      Районен съдия: