№ 2459
гр. Варна , 16.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110106068 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 и чл. 389 от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. ХР. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Долни Чифлик,
ул. „Бръшлян“ № 12 срещу Потребителска кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Долни чифлик, Фуражен цех и Нотариус Александър
Александров Александров, с район на действие ВРС, с рег. № 316, иск да се признае за
установено в отношенията между страните, че е налице престъпно обстоятелство от
значение за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, а именно -
престъпление по чл. 311, ал.1 от НК извършено на 29.03.2004 г. от нотариус Александър
Александров, който удостоверил нотариално невярното обстоятелство, че договор за аренда
№ 121, том IV, peг. № 3196/2004 г., вписан в СВ на 26.05.2004 г., том VII, № 126, вх. peг. №
10160 е подписан пред него от Христо Г. Сидеров, като арендодател, като наказателното
преследване не може да бъде възбудено поради изтичане на абсолютната давност, както и
евентуален иск срещу Потребителска кооперация „Сотир Костов“с правно основание чл. 26,
ал.2, предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за аренда поради липса
на съгласие на Христо Г. Сидеров за сключването му.
В исковата и уточняващите молби, чрез адв. С.З., ищецът твърди, че с решение по
в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС е отменено частично решение по гр.д. № 11066/2019 г. на ВРС
и ищецът, заедно с майка си, е бил осъден да заплати на ответника сумата от по 2126,33 лв.,
представляваща припадащата се на всеки от тях част от обща сума в размер на 6379,00 лв., с
която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в
парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик,
находящ се в местност „Али Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № 60 от 29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на
трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата
1
подаване на исковата молба - 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът поддържа, че след влизане в сила на посоченото решение, се снабдил със заверен
препис от договор за аренда № 121, том IV, per. № 3196/2004 г. на нотариус Александър
Александров, вписан в СВ на 26.05.2004 г., том VII, № 126, вх. per. № 10160, по който
страни били баща му Христо Г. Сидеров, починал на 20.07.2007 г. и ПК „Сотир Костов“.
Излага, че съдебните състави са приели за действителен визираният договор за аренда.
Поддържа, че от завереният препис установил, че подписът в договора не е на баща му. В
тази връзка сочи, че нотариалното удостоверяване на подписа извършено от нотариус
Александър Александров с район на действие ВРС и peг. № 316 на НК е нищожно тъй като
баща му не е бил в кантората на нотариуса и не е подписвал пред него документа. Излага, че
нотариусът е съставил неистински официален документ с цел да бъде използван, като е
удостоверил в кръга на службата си, че на 29.03.2004 г. Христо Г. Сидеров е подписал пред
него договорът за аренда. Сочи се, че извършеното от нотариуса съставлява предстъпление
по чл. 311 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, но
наказателното преследване е поради изтекла абсолютна давност, тъй като не е възбудено в
продължение на петнадесет години - чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 от НК. Обосновава
правният си интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал.5 от ГПК с възможността при
уважаването му ищецът да поиска по реда на чл. 303, ал.1, т.2, пр. първо от ГПК отмяна на
влязлото в сила решение по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, с което е бил осъден, като
основано на неистински документ. Правният интерес от предявяване на евентуалния иск
обосновава с възможността при уважаването му всяка от страните да върне на другата това,
което е получила по нищожният договор. Моли за допускане на обезпечение на предявените
искове чрез спиране на изпълнението по ИД № 202171770400085 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова, образувано въз основа на издадения изпълнителният лист по гр.д. № 11066/2019
г. на ВРС, по което е насрочен опис на имота предмет на процесният договор за аренда.
Обосновава обезпечителната си нужда от обстоятелството, че продължаването на
принудителното изпълнение би затруднило или направило невъзможно реализирането на
правата му.
Съдът след запознаване с материалите по делото, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът в исковата и уточняващите молби е изложил твърдения и петитум за главен
иск за установяване на престъпно обстоятелство – съставяне на неистински официален
документ от Нотариус Александър Александров Александров, с район на действие ВРС, с
рег. № 316, като е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че въз основа на
положително за него решение по делото може да поиска отмяна на влязлото в сила решение
по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, на основание чл. 303, ал.1, т. 2, пр. първо от ГПК.
Посоченото от ищеца отменително основание обаче визира установена по надлежния
съдебен ред неистинност на документ, т.е. постановено в полза на страната решение по иск
с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК, а не установено престъпно обстоятелство по
2
смисъла на чл. 124, ал.5 от ГПК, твърдения за каквото недвусмислено се релевират от ищеца
с исковата и уточняващите молби.
Същевременно по твърдения на самия ищец, а и на съда е служебно известно, че
решението по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, с което той и майка му са осъдени да заплатят
на ответника равностойността на направения от последния като арендатор подобрения в
арендувания от тях имот е постановено по искoве с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона
за арендата в земеделието. Кумулативно-необходим елемент от фактическия състав на този
специален иск е наличието на действително облигационно правоотношение между страните
по договор за аренда на земеделски имот, в случая договора за аренда № 121, том IV, per. №
3196/2004 г.
В тази връзка ищецът сочи, а и това се установява от справка в информационната
система на съда, че предявеният срещу него иск е уважен с влязлото в сила с решение на
ВОС.
Респективно съдебеният акт на въззивната инстанция със сила на пресъдено нещо
обвързва ищеца, че сключеният от праводателя му договор за аренда валидно е обвързвал
страните по него. Поради това формираната на основание чл. 299, ал.1 от ГПК СПН на
решението изключва възможността ищеца, като правоприемник на арендодателя, в
последващ момент да повдига отново спор за действителността, вкл. истинността на
документа с нарочен иск по чл. 124, ал.4 от ГПК, след като по този въпрос влезлите в сила
решения са формирали СПН (т.1 от Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. №
5/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Респективно считано от влизане в сила на решението по в.гр.д. № 3569/2020 г. на
ВОС пред ищеца вече е била препятствана възможността в последващ момент да предяви
иск по чл. 124, ал.4 от ГПК с предмет процесния договор за аренда, съответно възможността
да се ползва от поддържаното от него отменително основание чл. 303, ал.1, т.2, пр. първо от
ГПК.
На следващо място твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство – съставяне на
неистински официален документ, се сочи да е извършено от нотариус, който не е участвал
като страна, нейн представител, член от състава на съда или връчител по в.гр.д. № 3569/2020
г. на ВОС, а същевременно в чл. 303, ал.1, т.2 предл. четвърто от ГПК е скрепено
изискването установеното по надлежен съдебен ред престъпно действие да е извършено от
лице именно от този лимитативно изборен кръг от лица.
Т.е. дори и при положително за ищеца съдебно решение, с което се установи, че
действително нотариусът е извършил престъпление при съставянето на неистински
офицален документ – нотариалната заверка на подписите в договора за аренда № 121, том
IV, per. № 3196/2004 г., същият не би могъл да се позове на съдебния акт като основание за
отмяна на решението по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, дколкото деецът не е участвал в това
3
съдебно производство в някое от качествата предвидени в чл. 303, ал.1, т.2 предл. четвърто
от ГПК.
В обобщение на горното, наведените от ищеца твърдения в исковата молба и
уточнителните такива не установяват за него да е налице правен интерес от предявяване
както на иск с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК за установяване на неистинността на
договора за аренда, представен по по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС илис правно основание
чл. 124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство – престъпление по чл. 311
от ГПК извършено от Нотариус Александър Александров Александров, с район на действие
ВРС, с рег. № 316.
Ищецът няма интерес и от поддържането на евентуалната претениция за
прогласяване недействителността на договора за аренда № 121, том IV, per. № 3196/2004 г.
насочена срещу ПК „Сотир Костов“ по изложените по-горе аргументи, че решението по
в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС се ползва със СПН по въпроса, че документът обвързва
страните валидно.
След като за ищеца не е налице правен интерес от завеждане и поддържане
висящността на процесните искови претенции, поради липса на тази абсолютна процесуална
предпостаква, производството по делото следва да се прекрати в цялост като недопустимо,
на основание чк. 130 от ГПК.
Предвид недопустимостта на исковете и прекратяване производството по делото
съдът намира, че е препятстван да се произнесе по молбата на ищеца за обезпечение на
исковете чрез спиране на изпълнението по ИД № 202171770400085 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6068/2021 г. на Варненски районен съд,
ХХ състав, като недопустимо на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4