№ 1215
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000503134 по описа за 2024 година
С решение № 432 от 6.07.2024 г. по гр.д. № 160/23 г., ОС Враца,
отхвърля предявените от КОНПИ срещу С. Г. Ц. и Е. К. Г. искове по чл. 153,
ал. 1 вр. с чл. 141 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. от ЗОНПИ за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 122
822, 36 лв.
С решението се осъжда КОНПИ да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца държавна такса в размер
4912, 89 лв.
С определение № 77 от 13.02.2025 г. оставя без уважение молбата на
КОНПИ, инкорпорирана във въззивната жалба, в която е обективирано искане
за изменение на решението, в частта му за разноските, с която Комисията е
осъдена да заплати в полза на бюджета държавна такса от 4912,89 лв.
Срещу решението е постъпила жалба от КОНПИ с подробно изложение
на оплаквания срещу постановения акт. Твърди се, че ответницата С. Ц., в
качеството й на „общински съветник“, не е подала първоначална декларация
по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗОНПИ (отм.), като неизпълнението на това
задължение не се дължи на причина, за която тя не отговаря. Този факт е
1
обосновал законовата възможност срещу лицето да се образува производство
по отнемане на незаконно придобити имущество. Твърди се, че е доказана и
втората предпоставка за иска – незаконен характер на придобити имущества,
като счита, че по делото се установява значително несъответствие между
нетния доход и имуществото, придобито от проверяваното лице и свързаните
с него лица за целия десет годишен проверяван период. Подчертава, че
неправилно съдът не е разгледал делото по същество и не е обсъдил събраните
доказателства. Счита, че неоснователно Комисията е осъдена да заплати
държавна такса от 4912,89 лв. Моли решението да се отмени и искът да се
уважи.
С частна жалба КОНПИ обжалва определението по чл. 248 ГПК, като
твърди, че не дължи държавна такса, тъй като се касае до публични вземания.
В писмен отговор С. Г. Ц. и Е. К. Г. оспорват жалбата. Подчертава се, че
на Ц. не е предоставена възможност да заяви по какви причини не е подала в
срок декларация, като в тази връзка се изтъква, че изисканите от Комисията
обяснения относно това са връчени на трето лице (В. Д.), което не разполага с
правомощие да получава книжа от името на С. Ц.. Сочи се, че част от иска има
за предмет неналични към края на проверявания период парични суми.
Отделно се изтъква, че стойността на имуществото на ответниците в началото
на проверявания период надхвърля стойността на имуществото в края на
същия, т.е. не е налице увеличение с над 150 000 лв., респ. не може да се
говори за значително несъответствие. Подчертават, че следва да се има
предвид, че ответниците са реализирали доходи от селскостопанска дейност и
от търговия с автомобили, които макар и да не са декларирали следва да бъдат
съобразени – основават се на практиката на ВКС, според която доходи са и
реализираните средства в сивата икономика. Считат, че Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина не може да бъде
прилагана спрямо настоящия казус, тъй като ответниците не са били
командировани. Претендират решението да се потвърди и да им се присъдят
разноски.
В съдебно заседание ответницата оспорва и частната жалба, като
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане с
правно основание чл. 153 ЗОНПИ следва да се установят предвидени в закона
предпоставки. На отнемане по реда на този закон подлежи незаконно
придобито имущество – чл. 141, за което няма установен законен източник –
чл. 5, ал. 1. За да възникне в полза на държавата специалното субективно
право на конфискация следва да се установи кумулативното наличие на
няколко материално правни предпоставки: 1) привличане на лице като
обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108 от закона, или в някоя
от хипотезите на ал. 2-6 на същия текст (в конкретния случай – релевантна е
ал. 6); 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е
установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на
§ 1, т. 3 от закона е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава определен размер (150 000 лева в конкретния
случай) за целия проверяван период, 3) наличие на незаконно придобито
имущество, което е такова, за което не е установен законен източник.
В настоящия случай първият спорен въпрос е дали спрямо ответницата
С. Ц. е било налице основание за започване на проверка. Съгласно чл. 108, ал.
6 от ЗОНПИ, в относимата редакция към ДВ, бр. 7 от 2018 г., проверка от
Комисията може да започне при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал.
1, т. 2 или 4 (понастоящем отменени текстове), освен ако неподаването се
дължи на причини, за които лицето не отговаря. В процесния казус няма спор,
че С. Ц., в качеството й на общински съветник е имала задължението да
подаде декларация по т. 2, като е изпълнила същото със закъснение от шест
месеца. За това свое нарушение, тя е била санкционирана в административно
производство с налагане на глоба. В тежест на ищеца е било да докаже, че
ищцата не е подала в срок декларацията си по причини, за които тя отговаря.
Това не е сторено – по делото не се установява от страна на Комисията да е
извършена съответна проверка на обстоятелствата, възпрепятствали Ц. да
депозира декларацията си. Дейността на КОНПИ се е свела до изпращане на
съобщение, което е връчено на лице, чието качество и връцка с ответницата не
е установено. В този смисъл не е доказано, че Ц. е нарушила задължението без
извинителни причини, т.е. Комисията е започнала своите действия по
проверяване на имуществото на лицето без да има обективиране на
3
формалната причина, визирана в конфискационния закон.
На следващо място – самото подаване на декларацията със закъснение
също не е достатъчно основание да се започне производство по проверка и
конфискация. Основаната цел на ЗОНПИ е да възстанови обществената
справедливост, като отнеме в полза на държавата доходи, които са придобити
незаконно, в частност от определена категория висши държавни служители.
Конфискационният закон не цели налагане на особен вид наказание за
административното нарушение, съставляващо пропускане на срок за
деклариране на обстоятелства. Такава цел е неприсъща на идеята на
гражданската конфискация. Именно за това законодателят е предвидил, че
проверка срещу административния нарушител може да започне ако и самото
когато се установи по реда на чл. 43 и сл. от закона (понастоящем отменени)
несъответствие над 20 000 лв. Този елемент от фактическия състав на
конфискацията (установяване на несъответствие над 20 000 лв.) в случая не е
реализиран – не се доказва невярно деклариране на обстоятелства в посочена
от закона рамка на несъответствие. Ето защо започването на производството е
било преждевременно и без основание, поради което то не може да доведе до
краен резултат – отнемане на незаконно придобито имущество.
На друго основание предявеният иск също подлежи на отхвърляне, а
именно:
В производството по гражданска конфискация приложение намират
нормите на ЕКПЧ (чл. 1 на Протокол № 1), свързани със защитата на
собствеността, както и решения на Европейския съд по правата на човека,
съдържащи основни разяснения относно ограничаването на правото на
собственост. (напр. решението по делото Й. и други с/у България, жалби №
265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, Тодоров и други
срещу България, жалба № 50705/11 и пр.). Безпротиворечиво Европейският
съд в своите актове очертава рамката на гражданската конфискация, като
подчертава, че от съществено значение е националните съдилища,
разглеждащи исканията за отнемане, да установят престъпленията или
административните нарушения, от които се твърди, че произхожда
имуществото, чието отнемане се иска, и връзката между тези нарушения и
въпросното имущество. В този смисъл от значение са всички обстоятелства,
които дават обща характеристика на престъпната дейност, от която се твърди,
4
че са реализирани незаконни доходи. В настоящият случай по делото няма
никакви други данни, че ответницата С. Ц. е реализирала друго
противоправно поведение освен административното нарушение,
съставляващо депозиране на декларация за имущественото си състояние извън
предвидения срок. Подобно нарушение не може да генерира приходи от
престъпна дейност, то е безрезултатно по своя характер от гледна точка на
материална облага, каквато може да се получи от други престъпни дейности –
изнудване, измама, подкуп, трафик на наркотици и хора и пр. След като
нарушението на ответницата е от посочената категория, (и при липса на данни
за друга престъпна дейност) отнемането на каквито и да било имущества би
съставлявало нарушение на справедливия баланс между интереса на
обществото и този на проверяваното лице, поради което намесата в правата на
ответната страна би била изцяло непропорционална.
Само на посочените основания, поради липса на елементи от
фактическия състав на гражданската конфискация по ЗОНПИ, искът не може
да бъде уважен. Решението следва да се потвърди.
(по подобен казус - определение № 3570 от 08.07.2025 г. по к. гр. д. №
1936/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Що се касае до възложената в тежест на КОНПИ държавна такса, съдът
намира, че следва да приложи разрешението, дадено в практиката на ВКС -
определение № 4090 от 17.09.2024 г. по гр. д. № 3426/2024 г., Г. К., ІV г. о.,
определение № 5079 от 07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4020/2024 г., Г. К., ІV г. о.,
определение № 50257/07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на IV-то гр. отд. и
др. В същите се приема, че Комисията, тъй като не защитава публична
собственост дължи на общо основание държавна такса, когато искът е
отхвърлен. Сочената от жалбоподателя практика от 2012 г., 2015 г., 2018 г. и
пр., е изоставена поради новите разрешения, възприети от ВКС, с посочените
по-горе актове. Във връзка с тезата, че се касае до публично вземане,
защитимо с исковете на Комисията, и освободено от задължението за внасяне
на такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК, следва да се посочи следното
становище на върховните съдии: „ Комисията е публично държавно
учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ (сега
ЗОНПИ), е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в решение
№ 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка
5
за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК
се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита
се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните
учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-
висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и
публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ (сега
ЗОНПИ) комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не
осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира
публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на
държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е
незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с
влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това
имущество очевидно няма публичноправен характер. … Отнетото имущество
не става публична държавна собственост. Само имуществото, отнето с влязло
в сила решение, става държавна собственост и то едва, след като съдебният
акт се стабилизира, т.е. занапред. Безспорно също така, само по себе си
положителното решение по чл. 157, ал. 1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) не дава
на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна
собственост. На следващо място, дори и материалноправният спор в
производството по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) да попадаше в приложното поле
на чл. 84, т. 1 от ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от
изричната норма в самия специален закон - цитираната по-горе разпоредба на
чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), съгласно която съдът присъжда
държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото.“
Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора на ответниците се дължат разноски в размер на
4 500 лв., определени с оглед възражението за прекомерност и при използване
като ориентир на размерите, посочените в Наредба № 1 от 2004 г. Комисията
дължи държавна такса в размер на 2 456,45 лв. по сметка на САС за
въззивното производство.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432 от 6.07.2024 г. по гр.д. № 160/23 г., ОС
6
Враца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на КОНПИ срещу
определение № 77 от 13.02.2025 г., по гр.д. № 160/23 г., ОС Враца.
ОСЪЖДА КОНПИ да заплати по сметка на САС държавна такса от
2456,45 лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА КОНПИ да заплати на С. Г. Ц. и Е. К. Г. разноски за
въззивното производство в размер от 4500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7