Решение по дело №126/2009 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 590
Дата: 3 ноември 2009 г. (в сила от 22 декември 2010 г.)
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20094400100126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия,    в публичното заседание на  шести октомври      през двехиляди и девета   година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ек.П.

при секретаря Р.В.   като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гражданско дело № 126 по описа на Плевенски окръжен съд за 2009г и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Обективно съединени искове за нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ, установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК  за собственост на недвижим имот и такъв за неговата равностойност по чл. 59 от ЗЗД  при условия на евентуалност на последните два по отношение на иска за нищожност.

                   В исковата си молба , както и в представените по делото по указания на съда уточняващи молби, ищцата твърди, че  е била собственик на УПИ от 8795 кв.м, съставляващ парцел  седемнайсет, кв. 617 по плана на Плевен. В последствие половината от имота е продаден наД.П.ЕООД, представлявано от А.Л.. В последствие купувачът по последната сделка е закупил от  ЕТ****.½ ид. Част от склад и РМЦ в същия, описан по-горе имот. В исковата молба се твърди, че е била извършена делба на склада между ЕТ иД.П.ЕООД, както и на земята между ищцата иД.П.ЕООД. В резултат на тези делби ищцата е получила в дял УПИ седемнайсет, кв. 617, но вече от 4358 кв.м, а ответникът ЕТЛ.– склад № 4 от 374,48 кв.м, заедно с два входа и товаро – разтоварна рампа  като първоначалният склад при делбата е бил разделен на четири части. Твърди се също така в исковата молба, че с постановление на ЧСИ  за задължения на ЕТ след публична продан въпросният склад, получен в дял от ЕТ , е възложен на ответника С-2 ООД – Варна. В исковата молба се твърди, че при издаването на това постановление са допуснати груби нарушения като се твърди, че имотът не е конкретизиран правилно, описан е несъществуващ УПИ, тъй като парцел седемнайсет вече не е в първоначалния си размер, за което е представена скица, според ищцата е нарушена процедурата при публичната продан, тя не е била уведомена, тъй като според нея е следвало ЧСИ да стори това с оглед разпоредбата на чл. 66 от ЗС. В резултат на първоначалната искова молба и няколко уточняващи такива, последната от които пред ПлОС от 5 март 2009г, както и от постъпилите писмени бележки при приключване на делото, с оглед и постановения доклад по делото, следва да се приеме, че е предявен иск за прогласяване на нищожност на постановлението за възлагане и при условия на евентуалност установителен иск за собственост на товаро – разтоварната рампа към склад № 4 и за нейната равностойност частично в размер на 10 000 лв от обща стойност от 100 000 лв. Според ищцата ЕТ не е закупил товаро-разтоварна рампа и тя е собственик на същата като собственик на терена. С определение от о.с.з. на 7.07.2009г е оставено без уважение искане за изменение на предявения първи иск досежно постановяване правото на ищцата да изкупи склада, предмет на постановлението.

                   Ответникът, С-2 ООД – Варна оспорва предявените искове като възразява, че първите два са недопустими, а последният – неоснователен. Възразява се ,че в случая може да се ппедяви иск по чл. 496 ал.3 от ГПК само при определени условия, каквито не са налице, а ищцата не е легитимирана да иска отмяна на постановлението за възлагане по исков ред. Възразява се също така ,че иск по чл. 440 от ГПК би могъл да се проведе само при незавършило изпълнително производство, а случаят не е такъв. Налице са възражение  и по отношение на  пасивно легитимираните страни по делото като се изтъква, че взискателят не е страна в производството. Претендира се  постановяване на решение с оглед възраженията на ответника.

                   Ответникът ЕТ****.предоставя решението на спора на съда.

             

                   Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, Плевенски окръжен съд приема за установено следното:

                   БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от  представените по делото писмени доказателства на л. 7 и сл. От първоначално образуваното дело пред ПлРС, че с нот. Кат № 149 от 18.03.2005г ищцата е закупила недвижим имот, находящ се в Плевен, представляващ УПИ седемнайсет, кв. 617, целият от 8795 кв.м.

                   БЕЗСПОРНО е също така по делото ,че с нот. Акт № 187 от 25.04.2005г ищцата е продала ½ ид. Част от закупения от нея и описан по-горе недвижим имот на  А.П.Л. .

                   БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писменото доказателство на л. 13 от първоначално образуваното дело, че с нот. Акт № 139 от 30  М.2002 г ЕТ****.е закупил склад и РМЦ, представляващи склобяема масивна сграда  от стоманобетонови елементи на един етаж с площ от 648 кв.м, находящи се в индустриална зона, парцел девети, кв. 617.

                   БЕЗСПОРНО е също така по делото, че с нот. Акт № 9 от 28.04.2005г ЕТ****.е продал на “Д.П.” ЕООД, представлявано от А.П.Л. ½ ид. Част от склад и РМЦ, представляващи сглобяема масивна сграда на един етаж от стоманобетонни елементи със застроена площ от 648 кв.м, заедно със съответното право на строеж, който имот се намира в УПИ ,целият от 8795 кв.м, съставляващ имот седемнайсет, кв. 617 с реално ползване на южната част от склада и РМЦ-то.

                    БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от представения договор за доброволна делба с нотариална заверка, че с такава от 9.05.2005г между ЕТ и “Д.П.” ЕООД е ликвидирана съсобствеността и ЕТ е получил в дял  склад № 4 с площ от 374,48 кв.м,заедно с товаро – разтоварна рампа и с два входа към склада, находящи се в УПИ от 8795 кв.м,  съставляващ имот седемнайсет, кв. 617, а по нот. Акт № 139 – парцел девети в същия квартал.

                   БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно и от приложеното изпълнително дело ,че с постановление на ЧСИ Цв.Н. от 3.07.2008г  върху С-2 ООД – Варна  е възложен недвижим имот, представляващ склад № 4 с площ от 374,48 кв.м, представляващ масивна сграда от сглобяеми стоманобетонови елементи,ведно с товаро-разтоварна рампа и два входа към склада.

                     БЕЗСПОРНО е установено по делото ,че с доброволна делба от 13.01.2006г е ликвидирана съсобствеността между ищцата и А.П.Л. като в дял на ищцата е останал  УПИ седемнайсет, кв. 617 с площ от 4 358 кв.м, а в дял на Л. *** с площ от 4 373 кв.м.

                     БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от  ч.гр. дело № 900/2008г на ПлОС, че с влязло в сила решение по същото дело е оставена без уважение жалбата на ищцата по настоящето дело Л.М.М. по чл. 435 ал. 3 и 4 от ГПК срещу действията на ЧСИ Ц. Н. по изп. Дело № 20077560400023 досежно постановление за възлагане от 3.07.2008г.

                      СПОРНИ по делото са въпросите досежно допустимостта на предявените искове, собствеността на товаро – разтоварна рампа, нейният характер на самостоятелен обект на собственост,  действителността на постановлението на ЧСИ,  стойността на товаро – разтоварната  рампа.

                      

                       ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА

                             ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ

 

                       Исковата молба е подадена при действието на ГПК в сила от 1.03.2008г и производството се развира в съответствие с неговите разпоредби.

                       С оглед многократното уточняване на исковата молба, респективно последната уточняваща молба от 5 март 2009г пред ПлОС съдът приема, че се касае за предявен иск не за отмяна на постановлението за възлагане, а за неговата нищожност. В този смисъл са и писмените бележки на процесуалния представител на ищцата. Основните твърдения с оглед нищожността на постановлението касаят неконкретизацията на недвижимия имот и липсата на собственост  в полза на длъжника по изпълнителното дело досежно    една част от описания имот, а именно товаро-разтоварна рампа. В този смисъл съдът приема ,че са налице твърдения относно липса на предмет на възлагането, респективно на възлагане на чужда вещ.

                        Налице са  възражения от ответната страна С-2 ООД – Варна за недопустимост на иска като е налице позоваване на разпоредбата на чл. 496 ал. 3 от ГПК, съгласно която   ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.    Съгласно  Чл. 490.  ал.1  от ГПК длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването, а съгласно ал. 2  когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.

                       Следва да се отбележи, че по делото липсва определение на съда, в което правната квалификация на този иск да е приета като такава по чл. 440 ал.1 от ГПК. С доклада по делото съдът е приел квалификация съобразно обстоятелствените твърдения на ищцовата страна в исковата молба и последващите уточняващи молби. Следва да се отбележи ,че по делото се е налагало многократно уточняване с оглед противоречивите твърдения на ищцата и натрупването на фактология, която не е отнесена към съответна претенция. Навсякъде в твърденията на ищцовата страна се говори за постановлението на ЧСИ, за отмяна или недействителността на АКТА.  В този смисъл съдът е извършил необходимото да укаже на ищцата да прецизира и уточни претенцията си, но така или иначе тя е уточнила същата именно в този смисъл  -  за нищожност на акта. Предвид това съдът счита, че твърде разширително е тълкуването за приемане на предявения иск като такъв по чл. 440 от ГПК още повече, че е налице приключило изпълнително производство.Съгласно Чл. 440. (1) всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. В този смисъл не е било необходимо и конституирането на взискателя по изпълнителното дело.

Съдът приема, че това не е иск по чл. 496 ал. 3 от ГПК. Такъв иск би бил недопустим с оглед наличието на влязло в сила решение по обжалване на постановлението за възлагане, а от друга страна с оглед липсата на твърдения за обстоятелствата по чл. 490 или за невнасяне на цената. В този смисъл се касае за предявен иск за нищожност на акта на ЧСИ като се твърдят основания по чл. 26 ал.2 от ЗЗД, но този иск е  неоснователен. Постановлението е издадено от компетентен орган , налице  е конкретизация на възложения имот,  а твърденията за   частично възлагане на чужд имот са неотносими към действителността на постановлението на ЧСИ за възлагане. В този смисъл следва и да се постанови решението на съда. 

 

          ПО ПРЕДЯВЕНИЯ  УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ НА                  

                    ТОВАРО – РАЗТОВАРНА  РАМПА 

 

          Съдът приема, че е предявен иск по чл. 124 от ГПК за установяване право на собственост върху товаро – разтоварна рампа към склад № 4 в описания по-горе недвижим имот в кв. 617 по плана на Плевен. Искът е предявен при условия на евентуалност при отхвърляне на първия иск. В този смисъл съдът дължи произнасяне по него при изхода по иска за нищожност на постановлението на ЧСИ.

          Видно от единичната техническа експертиза на л. 25 от делото на ПлОС ВЛ дава заключение, че склад № 4 с площ от 374,48 кв.м, попада в парцел седемнайсет с площ от 4358 кв.м. Сградата попада в имот с идентификатор 56722.652.270 по действащата кадастрална карта, който имот е записан на Л.М.М.. В действащата кадастрална карта складът е с иднетификатор 56722.652.270.1 и е с площ от 372 кв.м. Видно от заключението на ВЛ  по скица, издадена по регулационния и кадастрален план на ПЛевен в очертанията на склад № 4 е обозначена и рампа с ширина 3 м, апо кадастралната карта, одобрена със заповед от 18.09.2007г такава рампа не е означена. Общата квадратура на рампата преди делбата на склада е 240 кв.м, а след това 120 кв. м, която е към склад № 4. В о.с.з. ВЛ утвърждава, че над рампата има метален навес, същата е необходима за функционирането на склада, в северната страна започва от кота нула и се увеличава височината й до 1 м.

            Видно от заключението на тройната техническа експертиза на л. 47 от делото на ПлОС се потвърждават заключенията на единичната експертиза като отново се утвърждава пред съда, че по регулационния и застроителен план на Плевен рампата е отразена, а това не е така само по кадастралната карта. Рампата няма ограждащи стени, покривът може да се демонтира чрез нарязване.  Вещите лица от тройната експертиза са цитирали разпоредба от ЗУТ, която  не следва да се приеме като част от заключението, тъй като се касае за правен въпрос и съдът ще обсъди нормативната уредба по същество в решението си.

             Съдът принципно кредитира заключенията на техническите експерти при съобразяване и на последното отбелязване досежно нормативната уредба. Закюлченията са аргументирани и непротиворечиви.

               Видно от нот. Акт № 8 от 13.01.2004г “И” ООД – Плевен, представлявано от управителите си Л. Г. М., който в качеството си на ЕТ е ответник по настоящето дело , и Т. М. Б. е закупило  от  “Славина”АД  17 634,49кв.м/87 990 кв.м ид. Части от УПИ с площ от 87990 кв.м, означен като имот ДЕВЕТ ,стр. Кв. 617 по плана на Плевен с реално ползване от западната страна на УПИ, в кято страна попада и собствения склад и РМЦ на ЕТЛ.– Л. М..

              Видно от разпита на св. В.П.същата е обслужвала счетоводно предприятието на ЕТ,  твърди, че първоначално е ползван склад под наем в индустриалната зона, в последствие е закупен, а след това през 2004г е купена и земя не само под склада ,но и повече.

              Видно от разпита на св. Т.А.същият е работил  при ЕТ като управител на склад, до един момент до средата на 2002г складът е бил под наем, след това е имало преместване в друг склад, свидетелят е плащал наем на хората, които са го прибирали и ,според свидетеля, това са билисчетоводители на Славина АД. Свидетелят твърди, че през 2004г нещата са се променили, Л. М. му е казал, че повече наем няма да се плаща. Свидетелят твърди, че не си спомня кога точно са се предавали фактурите за наема. Знае, че се е ползвала рампата, която е била освободена от материали от предишен наемател, но не знае какви са отношенията във връзка с нея.

              Видно от разпита на св. Н.А.същият познава обекта, тъй като е работил в Пивоварна – Плевен, която се намира в близост до процесния склад. Свидетелят утвърждава, че в склада не може да се влезе по друг начин освен чрез рампата.

             Съдът принципно кредитира показанията на свидетелите, които  са незаинтересовани  и основаващи се на преки впечатления, но същите не предоставят на съда доказателства относно промените в правата на собственост.

             Предвид гореизложеното съдът приема ,че по делото не се установява по категоричен начин правото на собственост върху рампа от  120 кв.м към склад № 4 в полза на ищцата по делото. Пред съда са представени доказателства, които установяват начина на придобиване на правото на собственост в полза на ЕТ *******.. Действително ищцата е имала права на собственост върху земя  в съответствие с описаните по-горе нотариални актове и доброволна делба, но съдът приема, че ЕТ е закупил по действителна сделка правото на собственост първоначално върху ½ ид. Част от склад, а в последствие след делба в негов дял е останал процесния склад, неразделна част от който е рампата. Тя е вписана изрично в делбата на склада. Следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението на ищцовата страна, че към момента на делбата квадратурата на УПИ седемнайсет е била вече променена и намалена. Делбата на склада предшества с осем месеца делбата на земята между ищцата и А.Л., при която делба вече  настъпва промяната на УПИ седемнайсет. Установи се поделото, че по застроителния и регулационен план лампата е обозначена. Налице са възражения относно застроената площ на склада. В пар.5 т.15 от ДР на ЗУТ е налице легално определение на “застроена площ” – това е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен. От приетите по делото експертизи и други писмени и гласни доказателства, се установява ,че рампата е прилежаща към склада и достъпът до него се осъществява чрез нея.

             С оглед гореизложеното следва да се отхвърли предявения  установителен иск за собственост.

             ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ЗА РАВНОСТОЙНОСТ НА РАМПАТА

             Налице са твърдения от ищцовата страна за предявен иск при условия на евентуалност по отношение на иска за нищожност на постановлението. Не се твърди друго съотношение между този иск и установителният такъв за собственост, а и съдът не съзира такава връзка от обстоятелствените твърдения на ищцата. Искът е предявен само срещу С-2 ООД – Варна. Съдът приема, че се касае за обективно съединяване на искове. Ищцовата страна претендира равностойността на рампата с оглед твърдението й за спомагателен характер на рампата като искът е частичен за 10 000 лв. Съдът счита, с оглед изхода на делото относно установителния иск за собственост, че предявеният иск за равностойност следва да се отхвърли като неоснователен като правната квалификация на предявения иск следва да се определи като такава по чл. 59 от ЗЗД. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Тази правна квалификация следва да се извлече от фактическите твърдения  в исковата и последващите молби на ищцата, а квалификация съобразно обстоятелствените твърдения в молбите съдът е приел и в доклада по делото. По делото е прието заключение на ВЛ относно стойността, което съдът принципно възприема, но правните изводи на съда сочат отхвърляне на предявения иск. 

             При това решение на съда следва да се осъди ищцата да заплати деловодни разноски в размер на 830 лв адвокатски хонорар по договор за правна помощ на л. 12 от делото на ПлОС на ответника С-2 ООД – Варна за адв. К.Д.. По делото не е представен списък на разноските.

            Водим от горното, Плевенски окръжен съд

 

                        Р          Е           Ш             И              :

 

              ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.М. ***, ЕГН **********  СРЕЩУ  “ С 2“ ООД – ВАРНА , представлявано от управителя  К.С.Б.ЕГН ********** и ЕТ *******. със седалище и адрес на управление Плевен, ул. *******, ***, предтавлявано от Л.Г.М.ЕГН ********** ИСКОВЕ с пр. Основание чл. 26 от ЗЗД за  обявяване на нищожността на постановление за възлагане по изп. Дело № 20077560400023  от 3.07.2008г и чл. 124 от ГПК за установяване на право на собственост върху товаро – разтоварна рампа към склад № 4 в УПИ седемнайсет,кв. 617 по договор за доброволна делба от 9.05.2005г срещу двамата ответници и по чл. 59 от ЗЗД срещу първия ответник за равностойност на товаро – разтоварната рампа в размер на 10 000 лв, частично от 100 000 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ

               ОСЪЖДА Л.М.М. да заплати на С-2 ООД – ВАРНА ,представлявано от управителя  К.С.Б.деловодни разноски в размер на 830 лв.

    

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - В. Търново в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: