Решение по дело №2785/2011 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ...................... от  16.12.2011 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил по трудов договор при ответника, като трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл.328, т. 3 КТ, считано от 31.01.2009 г. Дружеството не му е изплатило трудовото възнаграждение за м. 12.2008 г. в размер на 458.85 лв., за м. 01.2009 г. в размер на 622,85 лв., от които 285 лв. обезщетение по чл. 224 КТ. Претендира и заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието с правно основание чл. 220 КТ в размер на 466,74 лв. и обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 466,74 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, както и лихва за забава върху тях, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не заема становище по исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и се запозна с приложените към делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице, което като пълно, компетентно и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира, същите са били в трудово правоотношение до 31.01.2009 г., когато то е прекратено със Заповед № 5 от 31.01.2009 г. От заключението на вещото лице се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца за м. 12.2008 г. На последният е начислено възнаграждение във ведомостта за заплати, което не е заплатено, както и е начислено възнаграждение за м. 01.2009 г. и обезщетение по чл. 224 КТ. Във ведомостта за заплати е било начислено за м. 02.2009 г. на ищеца обезщетение по чл. 222 КТ, което впоследствие е сторнирано, т.к. ищецът е започнал работа.

При тази фактическа обстановка съдът мотивира следните правни изводи:

По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 128 КТ. Работодателят дължи на работника трудово възнаграждение в договорения размер за престираната от него работна сила, съгласно чл. 128 КТ. В случай, че последният е изпълнил задължението си за полагане на труд, то като изправна страна по договора има право да претендира заплащане на съответното възнаграждение, за съответния период. В конкретния случай ищецът е работил през м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г., за което му е начислено и не е изплатено трудово възнаграждение. Вещото лице установява размер на дължимото възнаграждение за м. 12.2008 г. 548,85 лв., представляващ чиста сума за получаване, но след като няма изменение на иска от страна на ищеца, следва да се присъди само до размера на поисканото възнаграждение – 458,85 лв. Претенцията за м. 01.2009 г. е изцяло основателна, размерът на претендираното възнаграждение съвпада с размера, установен от вещото лице и начислен във ведомостта. Това обуславя основателността на исковете за заплащане на трудово възнаграждение, което представлява чиста сума за получаване, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки.

По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 220 КТ.

Прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Този вид основание на уволнението предполага отправянето на предизвестие от работодателя по чл. 326, ал. 2 КТ, като срокът в случая е 30 – дневен. Ищецът твърди, чрез процесуалния си представител в първо съдебно заседание, че не му е отправяно предизвестие, а направо му е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор. Съдът е изискал трудовото досие на ищеца от работодателя за установяване на този факт, за което има надлежно отправено искане от ищеца, но същото не е приложено по делото. Това мотивира съда да приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказан факта, че работодателят не е отправял предизвестие, а е издал направо заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и последното е прекратено преди изтичане на срока на предизвестието, което от своя страна поражда правото на работника да търси обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. – чл. 220, ал. 1 КТ. Този извод на съда следва и от обстоятелството, че по делото не е депозиран отговор и няма оспорване от страна на работодателя на тези твърдения на ищеца. Размера е установен от вещото лице – 374,40 лв., което при изчисляването му съобразява факта, че начислените доплащания във ведомостта за заплати нямат постоянен характер и базата брутно трудово възнаграждение следва да се зачете като основна заплата и допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален стаж. С оглед на това, че се претендира по-голям размер, претенцията за разликата до 466,74 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение на предявеният иск по чл. 222, ал. 1 КТ.

Прекратителното основание в настоящия случай на трудовия договор попада сред изчерпателно изброените основания, при които работодателят дължи обезщетение по този текст. За да се приеме за основателна претенцията следва да се установи оставането без работа на ищеца, което по настоящото дело не се установи, въпреки дадените указания в доклада на съда. С оглед на това, както и предвид констатацията на вещото лице, че обезщетението е било начислено във ведомостта за заплати, но впоследствие е сторнирано, поради започване на работа на ищеца, съдът приема, че не се доказа фактическия състав на пораждане на правото на работника да получи обезщетение на това основание. Това обуславя неоснователността на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен като такъв.

По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 224 КТ.

Установява се по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, че ищецът за периода, в който е работил не е ползвал платения си годишен отпуск за 11 дни, което се признава и в заповедта за уволнение. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът не е ползвал отпуск, в същия смисъл са и констатациите на вещото лице. Стойността на обезщетението е установена от вещото лице, като след приспадане на дължимия данък чистата сума за получаване е 257,40 лв. Искът се явява основателен и доказан, и в този смисъл следва да се уважи.

Върху присъдените суми на основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените трудово възнаграждение и обезщетения.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които съдът изчисли в размер на 361,28 лв. – възнаграждение за адвокат.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на ВТРС в размер на 150 лв., както и направените разноски от бюджета на съда за СИЕ в размер на 40 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА “ВИКТОРИЯ ИН” АД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Магистрална, 3, ЕИК ********* да заплати на Л.А.Н., с ЕГН ********** ***, 146, със съдебен адрес гр. В. Търново, ул. ***, 6, А, адв. Н.И. сумата 458,85 /четиристотин петдесет и осем  лева и 85 ст./ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 12.2008 г., която сума е образувана след приспадане на дължимите данъци и осигуровки и е чиста сума за получаване, сумата 365,45 /триста шестдесет и пет лева и 45 ст./ лева, представляваща трудово възнаграждение за м. 01.2009 г., сумата 374,40 /триста седемдесет и четири лева и 40 ст./ лева, представляваща обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие, като сумата е чиста сума за получаване, сумата 257,40 /двеста петдесет и седем лева и 40 ст./ лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 11 дни, като това е чиста сума за получаване, ведно със законната лихва върху неизплатените главници, считано от датата на исковата молба – 22.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 361,28 /триста шестдесет и един лева и 28 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ за разликата до 466,74 лв., както и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 466,74 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА “ВИКТОРИЯ ИН” АД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. Магистрална, 3, ЕИК ********* да заплати по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 40 /четиридесет/ лева.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото трудово възнаграждение и обезщетения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВТОС от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: