М О
Т И В И
По Присъда № 17/10.07.2017
г.,
постановена по НОХД № 7382017
по описа на КнОС
Кюстендилска
окръжна прокуратура е повдигнала и поддържа обвинение за извършено при условията
на независимо съпричинителство престъпление срещу Б.К.Н., ЕГН ********** и Е.К.Х. с ЕГН: **********
престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „б", пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“, пр.
1, вр. с чл.
342, ал. 1 НК срещу всеки един от тях, както следва:
= срещу Б.К.Н. с
ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, пенсионер, постоянен и настоящ адрес:*** за това,че
на 27.09.2014
г. в гр. Дупница, на кръстовището, образувано между улиците „Самоковско
шосе" и „Яхиновско шосе", в условията на
независимо
съпричинителство с Е.К.Х. ***, ЕГН: **********, при управляване на МПС - лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Мареа“ с ДК ***, негова собственост,
извършвайки маневра завой наляво от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Яхиновско шосе“, е нарушил правилата за движение, както
следва:
- чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като с поведението си е създал опасност и пречки за движението
и е поставил в опасност живота и здравето на
пътниците, намиращи се в управляваното от него МПС - Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч.
***, ал. 2 от ЗДвП – като, предприемайки маневра завиване наляво за навлизане в
друг път – ул. „Яхиновско шосе“, преди да започне
маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участник в
движението, който минава покрай него - движещият се насрещно по ул. „Самоковско
шосе“ в посока центъра на гр. Дупница лек автомобил марка „Ауди“ , модел „А4“ с
***, управляван от Е.К.Х. ***, и е извършил маневрата, без да се съобрази с
неговото положение, посока и скорост на движение;
- чл. 37 от ЗДвП – като при завиване наляво за навлизане в друг път, като водач на завиващо
нерелсово пътно превозно средство, не е пропуснал насрещно движещото се пътно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ***, управлявано
от Е.К.Х. ***;
- чл. 132 от ЗДвП - като при превозване на пътника Б.В.Н. преди потегляне не се е убедил, че
са осигурени всички условия за безопасното му превозване
и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в случая на две лица
- Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч. ***
= срещу Е.К.Х. с ЕГН: **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, но реабилитиран, със средно
образование, работещ, постоянен и настоящ адрес:*** за това,че:
на
27.09.2014 г. в гр. Дупница, на кръстовището, образувано от улиците
„Самоковско шосе" и „Яхиновско шосе", в
условията на независимо съпричинителство с Б.К. ***,
ЕГН: **********, при управляване на МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А
4“ с ***, негова собственост, по ул. „Самоковско шосе“ в посока центъра на гр.
Дупница е нарушил правилата за движение, както следва:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с
поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност
живота и здравето на Б.В.Н.
*** и Н.Д.Ч. *** – пътници, намиращи се в управляваното от Б.К.Н.
МПС - лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Мареа“ с ДК ***;
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при избиране скоростта
на движение като водач на ППС е пренебрегнал забраната за превишаване
стойността на скорост в населено място, предвидена за ППС от категория Б – 50 км/ч., движейки се със
скорост от 139 км/ ч.
и
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в случая на две
лица - Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч. ***.
Прокурорът поддържа това обвинение и
пледира всеки от подсъдимите да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за нарушение на посочените норми на ЗдВП и
вследствие на това причиняване на смърт по непредпазливост на двама души, като
наказанията се наложат при превес на смекчаващи и за двамата обстоятелства и не
се налага те да се търпят ефективно. Прокурорът пледира на подс.
Б.Н. да се наложи наказание ЛС за срок от 4 години, което след редукцията с 183
по чл.58 а ал.1 НК 2 години 8 месеца и на подсъдимия Е.Х. – наказание ЛС за
срок от 3 години 6 месеца, което след редукцията стане 2 години 6 месеца.
Съпътстващото наказание по чл.343 г НК прокурорът предложи да бъде равно на
срока на лишаване от свобода за всеки от подсъдимите.
Повереникът
на частния обвинител В.Н. адв.П. изрази съгласие с пледоарията на прокурора с
изключение размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимите, като
счита, че наказанието ЛС следва да бъде в средния размер. Като заключение адв. П.
пледира за налагане на едно справедливо наказание на подсъдимите при условията на
чл.58 а НК.
Повереникът
на частните обвинители Ц. и Д.Ч. адв.С. пледира, че безспорно е причинен тежък
вредоносен резултат, за допринасянето на който адв. С. не приема подсъдимият Х.
да е по-малко виновен от Н., тъй като е управлявал със 140 Км/час МПС и че при
разрешената скорост от 50 км/час, ако с нея се е движил Х., вредоносният
резултат е нямало да бъде толкова тежък. Затова и предвид допуснатите
многобройни нарушения на ЗДвП адв.С. счита за подсъдимия Х., че следва да му се
наложи едно наказание ЛС в размер малко под средния и да не се прилага чл.66 НК,
но да се редуцира по чл.58 а НК. Съпътстващото наказание по чл.343 г Нк на
двамата подсъдими според адв.С. следва да се наложи в размера, посочен от прокурора.
Защитникът на подсъдимия Е.Х. адв.К.
акцентира в пледоарията си на факта, че подзащитният му не бива да влиза в
затвора, защото е един млад човек и престъплението е изолирана проява в неговия
живот, а и са изтекли 3 години от инцидента. Адв.К.
счита, че наказанието на Х. трябва да се определи при условията на чл.55 НК и
да се вземе предвид, че всеки от подсъдимите е допринесъл за тежкия резултат и
че подзащитният му е допуснал фрапантно нарушение на правилата за движение. Адв.П. не конкретизира размер на съпътстващото наказание по
чл.343 г НК.
Защитникът на подсъдимия Б.Н. адв.А.Р.
пледира за определяне размера на наказанието на подзащитния му при условията на
чл.55 НК – възрастта му, чистото съдебно минало, липса на наказания по ЗДвП в
40-годишната му практика като шофьор, като се има предвид и факта, че другият
подсъдим е допуснал фрапантно нарушение на правилата за движение. Адв. Р. счита, че наказанието не следва да се търпи
ефективно от подзащитния му и предлага да се приложи чл.66 НК за изпитателен
срок от 4 години. Относно съпътстващото наказание адв.Р. не се ангажира с
конкретен размер, като подчерта, че този размер трябва да е съобразен с целите
на наказанието съгласно чл.36 НК.
Съдът внимателно се запозна със събраните
в ДП доказателства, приобщени по реда на чл.373 ал.2 НПК, задълбочено обсъди и
прецени така събраните доказателства по
делото при условията на чл. 13,14, 301, 303 и 305 ал.3 НПК и съобразявайки
разпоредбите на глава ХХVІІІ НПК – чл.371 т.2 НПК и чл.373 ал.3 във вр. с чл.372 ал.4 НПК, прие от фактическа и правна страна
следното:
1.
По фактическата обстановка:
Двамата
подсъдими признаха изцяло фактите по ОА съгласно чл.371 т.2 НПК и изразиха
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Б.К.Н. е роден на *** ***.
Българин, притежаващ българско гражданство. Женен е, не е осъждан, Има средно
образование, понастоящем пенсионер. Постоянен и настоящ адрес:***.
Е.К.Х.
е роден на *** ***. Българин, притежаващ българско гражданство. Не е женен.
Осъждан е като непълнолетен, но е реабилитиран. Има средно образование.
Упражнява общественополезен труд, макар и непостоянно и на различни места.
Постоянен и настоящ адрес:***.
Подсъдимият Б.К.
*** е правоспособен водач на МПС от 1968 год. и притежава категории С, СЕ, А,
АМ, В, ТКТ и ВЕ. В дългогодишната си шофьорска практика не е наказван за
нарушаване правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият Е.К.Х.
*** е правоспособен водач на МПС от 2011 год., притежавайки категории В, С и
АМ. Неколкократно са му налагани наказания за извършени нарушения
по ЗДвП.
На 27.09.2014 г., сутринта, подс. Б.Н. пътувал със собствения си лек автомобил марка „Фиат“, модел „ Мареа" с рег. № СА 5914 СК от гр. София за с. Червен брег, общ. Дупница.
Оттам взел в колата зет си Н.Ч. и приятеля си Б.Н., за да му помогнат при
извършване на ремонтни работи в негова къща в селото. Тримата отишли до гр.
Дупница, откъдето закупили строителни материали. След това, към обяд, потеглили
обратно за с. Червен брег. Автомобилът
на подс.Н. бил със свалена задна седалка, като на
нейното място имало поставен воден радиатор за отопление, върху който седял Н.. На предната дясна седалка /до
шофьорското място/ пътувал
зет му Н.Ч..
Около 13.20 ч. управляваното от
обвиняемия Н. МПС се намирало в гр. Дупница и се движело по ул."Самоковско шосе" в посока от ул."Орлинска"
към гр. Самоков. Наближавайки кръстовището,
образувано с ул."Яхиновско шосе“, Н. започнал маневра
завой наляво, за да поеме към с. Червен брег именно по тази улица. За целта се
престроил в лявата лента на своята страна от пътя, след което, без да прояви
нужното внимание и да се убеди, че няма идващи автомобили отсреща, предприел
завиване наляво със скорост от около 28 км/ч..
Същевременно, по ул."Самоковско
шосе" в обратна посока (насрещно на Н.) към центъра на гр. Дупница се
движел лек автомобил марка „ Ауди“, модел „А4" с рег. ***, управляван от обв. Е.Х., приближаващ към кръстовището с изключително
висока скорост - 139 км/ч.
в чертите на града, при разрешена скорост в населено място 50 км/час.
В момента на навлизане на
„Фиат“-а в лентата на "Ауди"-то,
последното отстояло на 30 м
от кръстовището. Х. въобще не можал да реагира и последвал силен страничен кос удар между предна дясна зона на лекия
автомобил "Ауди" върху странична
дясна зона - предна дясна врата и предно дясно колело на лекия автомобил
„Фиат". От удара л.а. „Фиат"
се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, а л.а. „Ауди"
- по посока на часовниковата стрелка. Ротацията на л.а.„Фиат" била около
150°, като се установил на разстояние 34,8 м, преодолявайки бордюра.
През това време л.а. „Ауди" също ротирал на
около 260° и след 22,7 м, като преминал през
бордюра, преустановил движението си.
На произшествието пристигнали органи на МВР и екип на спешна медицинска
помощ. Установило се, че вследствие на сблъсъка двата автомобила са силно деформирани, а Н. Ч. и Б. Н. са
получили тежки травматични увреждания. Лекарите констатирали, че Б.Н.
вече е починал, докато Ч., все още жив, бил транспортиран с линейка до ЦСМП –
гр. Дупница, а оттам - към болница в София. По пътя за столицата обаче
настъпила и неговата смърт. Сериозно травмиран бил и Е.Х., комуто се наложило
болнично лечение.
При огледа,
аутопсията и проведените изследвания върху трупа на Н.Д.Ч. в рамките на
извършената съдебномедицинска експертиза е установено:
рана, охлузвания и кръвонасядания по лицето, открита
черепна травма - РКР по дясна горна орбита с костни
фрагменти и мозъчно-контузионни увреди на главния мозък, оток на мозъка, гръдна травма под формата на счупване на леви ребра по медиоаксиларна
линия ІІ-VІІ и фрактурна линия - вдясно задно-аксиларно на ІІІ-Х ребра
с разместване и пробиви на ляв и десен бял дроб и
кръвоизливи на средностението и хемоторакс,
хематом на перикарда ирвуптури на двата бели дроба. Открити са руптури на черния дроб
с хемоперитонеум.
Причината за смъртта на Ч. е тежка политравма
- гръдна с хемоторакс,
коремна с руптури на черния дроб и хемоперитонеумс, множествени счупвания на крайниците. Налице са признаци за остра кръвозагуба и следкръвоизливна анемия - бледост на паренхима на вътрешните органи. Гръдната травма е
несъвместимо с живота състояние- счупването на ребра по 2 фрактурни линии, пробиви на белите дробове хематом на перикарда
и кръвонасядания на средностението.
Значение има и коремната травма с руптури на черния дроб и хемоперитонеум.
Налице са признаци за прежизненост на
травмите. Смъртта е била бърза, но не моментална,
настъпила е за около 10 минути след ПТП, като през това
време потърпевшият е бил в безпомощно състояние. Механизмът
на смъртта включва тежка политравма. Едномоментно са получени и счупванията на крайниците от поредица удари в твърди тъпи
предмети на кабина.
Всички констатирани увреждания съответствуват да
са получени при ПТП -
пътник до водача на лек автомобил. Липсват травматични увреди, които да не
могат да бъдат обяснени с ПТП.
Според другото експертно медицинско заключение за пострадалия Б.В.Н., базирано на огледа, аутопсията и допълнителните изследвания върху трупа
му, е установено: рана на дясната буза, хематом на дясно око и тежка черепно-мозъчна травма с мозъчно-контузионни увреди на главния мозък, масивно
счупване на черепната основа вдясно по дълга и неправилна фрактурна линия над 15 см. Причината за смъртта на Н. е тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на ПТП. Налице са признаци за прежизненост
на травмите, свидетелстват, че смъртта е била бърза, но не моментална, настъпила е за около 5-10 минути след ПТП,
като през това време потърпевшият е бил в безпомощно състояние,
Механизмът на смъртта включва удар в
областта на главата вдясно в твърд тъп предмет със значителна сила. Всички констатирани увреждания
съответстват да са получени при ПТП.
Липсват травматични увреди, които да не могат да бъдат обяснени с ПТП.
Осъществените комплексна медико-автотехническа
експертиза и допълнителна такава сочат, че опасната зона за спиране при
конкретните пътни условия и скорост 139 км/ч. за автомобила „Ауди“ е от порядъка на
161м, а при разрешената за населено място скорост 50 км/ч. е 33-34 м. Водачът на това МПС при
своевременно възприемане на маневрата на лекия автомобил „Фиат“ е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със
скорост до 44 км/ч.
При движение с разрешената в населено място скорост от 50 км/ч., своевременно
възприемане на „Фиат“-а и адекватна реакция с аварийно спиране, скоростта на
лекия автомобил „Ауди“ в момента на удара би била от порядъка на 25 км/ч.
В съдебното следствие пред съда подс.Е.Х. се
извини на наследниците на пострадалите и изрази съжаление за случилото се.
Частният обвинител В.А.Н.,
видно от удостоверението за наследници на Б.В.Н., е наследник на последния като
негов баща.
Частните обвинители Ц. Н.Ч. и
Д.Н.Ч. са наследници на пострадалия Н.Д.Ч., съответно негови дъщеря и син.
2. По доказателствата
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва от
показанията на свидетелите В.Д. /том № 1, л. 48/, И.М. /том №1, л. 49-50/, И.П. /том №
1, л.
51/, комплексна медико-автотехническа експертиза /том
№ 1, л.
54 – л. 69/, допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза /том № 1, л.
78 – л. 81/, съдебномедицинска експертиза № S 44/2014 г. /том № 1,
л. 93-96/, съдебномедицинска експертиза № S 45/2014 г. /том № 1, л. 99-101/, протокол за
оглед на местопроизшествие, схема и фотоалбум /том № 1, л. 24 – л. 33/,
препис-извлечение от акт за смърт /т. 1, л. 113/, удостоверение за наследници /т. 1, л. 115/, удостоверение за
наследници /т. 1, л.
118/, препис-извлечение от акт за смърт /т. 1, л.117/, удостоверение за
наследници /т. № 1, л.
118/, справка за нарушител от региона /том № 2, л. 121/, справка за
нарушител от региона, т. 2, л.
122/, справка от А“ПИ“ /т. № 2,
л. 125 - л. 130/, справка от Централна база – КАТ /т. 2, л.131/, медицинска
документация относно Е.Х. /т. 2,
л. 137- л. 158/ констативни протоколи за проверка на
техническо състояние на ППС /том № 2,
л. 134-135/.
За установяването на фактите допринасят и обясненията на обвиняемия Б.Н.
/том № 1, л.
35 и л. 37/, в които последният не взема отношение към вината си за случая.
Обвиняемият Е.Х. пък се възползва от правото си да не дава обяснения в ДП и СП.
Описаните доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и в своята цялост очертават горната
фактическа обстановка. Медицинските експертизи установяват причините за смъртта
на двамата пострадали и механизма на причинените им увреждания, от които е
настъпила смъртта. Комплексната АТЕ и допълнителната АТЕ пък установяват
причините и механизма на настъпилото ПТП, като отговарят и на въпроса било ли е
и кога предотвратимо ПТП-то за двамата водачи и съдът ги кредитира изцяло като
обективни и компетентно изготвени.
Обяснението на подсъдимия Н. от ДП съдът кредитира като годно
доказателствено средство, тъй като изнесеното с него се подкрепя от
заключението на СМЕ и АТЕ, както и от снимковия материал и протокола за оглед и
кредитираните свидетелски показания.
3. От правна страна.
= За подсъдимия Б.К.Н..
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият
Б.К.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, б. „б", пр. 1 във вр. с ал. 1, б.
„в“, пр. 1, вр.
с чл. 342, ал. 1 НК, като на 27.09.2014 г. в гр. Дупница, на
кръстовището, образувано между улиците „Самоковско шосе" и „Яхиновско шосе", в условията на независимо съпричинителство с Е.К.Х. ***, ЕГН **********, при управляване на МПС - лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Мареа“ с ДК ***, негова собственост,
извършвайки маневра завой наляво от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Яхиновско шосе“, е нарушил следните правила за движение:
- чл. 37 от ЗДвП – като при завиване
наляво за навлизане в друг път, като водач на завиващо нерелсово пътно превозно
средство, не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство - лек
автомобил м. „Ауди“ м. „А4“ с ***, управлявано от Е.К.Х. ***;
- чл. 132 от ЗДвП - като при превозване на
пътника Б.В.Н. преди потегляне не се е убедил, че са осигурени всички условия
за безопасното му превозване
и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в случая на две лица
- Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч. ***.
Установи се
безспорно от обективна страна, а и Н.
призна фактите по ОА по чл.371 т.2 НПК, че той, при извършване на маневра „завиване
наляво" за навлизане в друг път, не е спазил изискването на чл.37 ал.1 ЗДвП. Съгласно тази правна норма при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Н. е преминал в лентата за
движение на движещия се насрещно на него л.а. м. "Ауди", м. „А4“,
управляван от подс. Е.Х. и не го е пропуснал като
насрещно движещ се такъв.
Подсъдимият Н. е нарушил и разпоредбата на чл.132 т.2 ЗДвП, съгласно която при
превозване на пътници водачът е длъжен потегляне и по време на движение да
осигури всички условия за безопасното им превозване. С поведението си - нарушаване
на посочените норми от ЗдвП той е създал пречки за
движението и е поставил в опасност живота и здравето на превозваните от него
пътници. Един от тях – Б.Н., пък е бил превозван върху радиатор, намиращ се в
колата на мястото на свалена задна седалка и по този начин от водача са
игнорирани всички условия за осигуряване на неговата безопасност. С поведението
си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и
здравето на пътниците, намиращи се в
управляваното от него МПС - Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч. ***.
Вследствие на нарушаване от подсъдимия Н. на двете
посочени правила за движение при извършваната маневра”завой наляво”, е
последвал удар между л. а. „Фиат
Мареа" и л. а. "Ауди А4“. Сам по себе си, ударът се характеризира с изключителен
интензитет поради извънредно високата скорост /превишаваща с 89 км/ч. разрешената такава
за населено място/ на управление на „Ауди“-то от подсъдимия Н.. Огромната
кинетична енергия, с която тази кола е връхлетяла върху „Фиат“-а вследствие на
развитата скорост, е довела до практически неизбежната смърт на пътниците Н. и Ч.
при неминуемо получените от тях политравматични
увреждания.
В резултат на това при независимо съпричинителство с подсъдимия Е.Х. подсъдимият Н. е
причинил смъртта на две лица.
Обективно е налице причиняване на смърт по
непредпазливост,при независимо съпручинителство с
другия подсъдим, на две лица от подсъдимия Н.. Този противоправен
резултат се субсимира от разпоредбата на чл.343 ал.3
б.”б” предл. І-во във вр. с ал.1 буква”в” пр.І-во във вр. с чл.342 ал.11 НК/в ред.ДВ бр. 60/2012 г./.
От субективна страна Н. не е
предвиждал общественоопасните последици от
неправомерното шофиране на автомобила си – настъпване на тежко ПТП с летален изход
за Н. и Ч., но безусловно е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като спазва
стриктно установените правила за движение по пътищата.
Затова съдът
го призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като е нарушил само нормите
на чл.37 ал.1 ЗдВП и чл.132 т.2 ЗДвП.
Що се отнася
до нарушаване на останалите две норми от ЗДвП: тази на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП и
тази на чл.25ал.2 ЗДвП, съдът призна подсъдимия Н. за невиновен да е нарушил
тези две разпоредби от ЗДВП при извършване на непредпазливото престъпление и го
оправда по тази част на обвинението, по следните съображения:
Безспорно се
установи, че чл.25 ал.2 ЗДвП предвид
установената фактическа обстановка е неприложим за конкретния случай. Тази
разпоредба предвижда задължение за водача при извършване на маневра, свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента и тогава водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. Установи се безспорно, че подсъдимият Х. се е
движел в срещуположната на подс.Н. посока в съседната
пътна лента, а не е минал покрай него, както е прието в ОА - че преди да започне маневрата си завиване
наляво, Н. не се е убедил, че няма да създаде опасност за участник в
движението, който минава покрай него. И е безспорно установено от двете
АТЕ, че автомобилът на подс.Х. не е минал покрай автомобила на подс.
Н. и че Н. е предприел завой наляво, която маневра е регулирана от чл.37 ал.1 ЗДвП,
а не е предприел маневрата чл.25 ал.2 ЗДвП –навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента. Тук съществува една неточност и противоречие в ОА. От една страна прокурорът е приел, че
л.а. „Ауди” минава покрай лекия автомобил, управляван от Н., което не е
установено по делото. И след това е посочил, че л.а. Ауди е движещ се насрещно по ул. „Самоковско шосе“ в
посока центъра на гр. Дупница лек автомобил м. „Ауди“ м. „А4“ с ***, което е
правилно и в съответствие със събраните доказателства, управляван от Е.К.Х. ***,
и е извършил маневрата, без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост
на движение. По тези съображения не може
да се вмени във вина на Н. да е нарушил неприложимата за казуса разпоредба на
чл.25 ал.2 ЗДвП.
Съдът призна
подсъдимия Н. за невиновен и в това да е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при
извършване на непредпазливото престъпление и го оправда и по тази част на
обвинението. Защото чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП не предписва конкретни правила за
безопасност на движението, които водачите да са длъжни да спазват, за да им
бъде вменено във вина, че са нарушили някое правило на тази бланкетна
правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Тази разпоредба е обща по отношение специалните
норми на чл.37 ал.2 и чл.132 т.2 ЗдВП - тя не предписва конкретно какви опасности и
пречки трябва не трябва да създава водачът. Затова в конкретния случай, след
като безспорно се установи нарушаване от подсъдимия Н. на конкретни разпоредби
от ЗДвП, регламентиращи конкретни правила при завиване наляво и при превозване
на пътници, то няма как той да бъде признат за виновен в нарушаване на бланкетна разпоредба от ЗДвП и затова беше оправдан по тази
част на обвинението.
= за подсъдимия Е.К.Х.
От възприетата фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин, че на 27.09.2014
г. в гр. Дупница, на кръстовището, образувано от улиците
„Самоковско шосе" и „Яхиновско шосе", в
условията на независимо съпричинителство с Б.К. ***,
ЕГН **********, подсъдимият Е.К.Х.
при управляване на МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с ***, негова
собственост, по ул. „Самоковско шосе“ в посока центъра на гр. Дупница е нарушил
правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при избиране
скоростта на движение като водач на ППС е пренебрегнал забраната за превишаване
стойността на скорост в населено място, предвидена за ППС от категория Б – 50 км/ч.и като се е движил
със скорост от 139 км/ ч, по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице, в случая на две лица - Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч. ***. Чл.21 ал.1 ЗДвП
предвижда задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движение.
Съгласно релевантната за процесното престъпление част от тази норма при
избиране скоростта на движение на ППС е забранено на водача на ППС да превишава
средните стойности на скоростта в км/час за населено място за ППС категория В –
50 км/час. А е безспорно установено, че подс. Х. се е
движил със скорост 139 км/час.
Установи се безспорно от обективна страна, а и подс.Х. призна
фактите по ОА по чл.371 т.2 НПК, че подсъдимият Е.К.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б", пр.
1 във вр. с ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал.
1 НК, като на
27.09.2014 г. в гр. Дупница, на кръстовището, образувано от улиците „Самоковско
шосе" и „Яхиновско шосе", в условията на
независимо съпричинителство с Б.К. ***, ЕГН **********,
при управляване на МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с ***, негова
собственост, по ул. „Самоковско шосе“ в посока центъра на гр. Дупница е нарушил
правилата за движение, както следва:
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при избиране
скоростта на движение като водач на ППС е пренебрегнал забраната за превишаване
стойността на скорост в населено място, предвидена за ППС от категория Б – 50 км/ч., движейки се със
скорост от 139 км/ ч.
и
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в случая на две
лица - Б.В.Н. *** и Н.Д.Ч. ***.
Що се отнася
до нарушаване на нормата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП съдът призна и подсъдимия Х. за
невиновен да я е нарушил при извършване на непредпазливото престъпление и го
оправда по тази част на обвинението по същите съображения, важими
и за подсъдимия Н.. Разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП не предписва конкретни
правила за безопасност на движението, които водачите да са длъжни да спазват, за
да им бъде вменено във вина, че са нарушили правило на тази бланкетна
правна норма. Съгласно разпоредбата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. Тази разпоредба е обща по отношение специалната норма на чл.21 ал.1 ЗДвП, която безспорно се установи Х. да е нарушил. Затова в конкретния случай,
след като безспорно се установи нарушаване от подсъдимия Х. на конкретна
специална релевантна за обвинението разпоредба от ЗДвП, регламентиращи
конкретни правила за избиране от водача на ППС на скоростта на движение на
управляваното ППС, то няма как да бъде признат за виновен в нарушаване на бланкетна разпоредба и затова подс.Х.
също беше оправдан по тази част на обвинението.
От субективна страна,
подсъдимият Х. е проявил непредпазливост под формата на небрежност. Той не е
предвиждал общественоопасните последици от
неправомерното шофиране на автомобила си в чертите на града със скорост 139 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/час – настъпване на тежко ПТП с летален изход за Н. и Ч., но
безусловно е бил длъжен и е могъл да го предвиди, ако беше спазил стриктно разпоредбата
на чл.21 ал.1 ЗДвП за движение в
населено място със скорост от 50 км/час.
Престъпленията са извършени от Е.Х. и Б.Н. при условията на независимо съпричинителство
- всеки от тях със съответен принос за случилото се.
Налице е лишаване от живот на двама души
- Б.В.Н. и Н.Д.Ч.. Този тежък
съставомерен резултат е последица от ПТП, възникнало поради нарушаване на
правилата за движение /посочени конкретно по-горе/ от страна на подсъдимите Х.
и Н. като водачи на моторни превозни средства.
В случая подс. Н., при извършване на
маневра „завиване наляво" за навлизане в друг път, е
преминал в лентата за движение на л.а. м. "Ауди", м. „А4“, управляван
от обв. Е.Х., като не е пропуснал насрещно движещото
се МПС, управлявано от Х.. С поведението си е създал пречки за безопасност на движението
и е поставил в опасност живота и здравето на превозваните от него пътници. Един
от тях – Б.Н., пък е бил превозван върху радиатор, намиращ се в колата на
мястото на свалена задна седалка и по този начин от водача са игнорирани всички
условия за осигуряване на неговата безопасност.
Вследствие на нарушаване от подсъдимия Н. на
правилата за движение по чл.37 ал.1 ЗДвП за безопасно завиване наляво, е
последвал удар между л. а. „Фиат
Мареа" и л. а. "Ауди А4“, което пък
със скоростта си на движение от 139 км/час се е движило в нарушение на чл.21
ал.1 ЗДвП. Сам по себе си, ударът се
характеризира с изключителен интензитет поради извънредно високата скорост
/превишаваща с 89 км/ч.
разрешената такава за населено място/ на управление на „Ауди“-то от подс.Х.. Огромната кинетична енергия, с която тази кола е
връхлетяла върху „Фиат“-а вследствие на развитата скорост, е довела до
практически неизбежната смърт на пътниците Н. и Ч. при неминуемо получените от
тях политравматични увреждания.
ПТП-то е било
предотвратимо от подс. Х. в случай, че се е движил с
44 км/час и е предприел спиране.
При така
изложеното съдът приема, че вина за настъпилото ПТП носят и двамата водачи –
двамата подсъдими, като всеки от тях с поведението си като участник в
движението, като е нарушил посочените правила за движение, е допринесъл за
настъпването на вредосния резултат. Налице е причинна
връзка между противоправното поведение на всеки един
от двамата водачи, изразило се в нарушаване на посочените правила за безопасно
движение при управление на ППС и последвалите неблагоприятни последици –
настъпилата смърт на Н.Ч. и Б.Н.. Причината за смъртта на Н.Ч. е тежката
съчетана черепно-мозъчно-гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат травма.
Тези увреждания съответстват да са получени при ПТП – пътник до водача на лекия
автомобил. Причината за смъртта на Б.Н. е тежката черепно-мозъчна травма, която
също е резултат от ПТП-то. И у двамата пострадали липсват травматични
увреждания, които да не могат ад бъдат обяснени с настъпилото ПТП.
Механизмът на
ПТП, при който са настъпили и посочените травматични увреждания на
пострадалите, е следният: Водачът на лекия автомобил”Фиат” подс.Н.
изпълнява маневра”завой наляво” със скорост от 28 км/час и е бил в този момент
на 30 м
от мястото на удара. Водачът на л.а.”Ауди 4” подс.Х. в този
момент се е приближавал към същото кръстовище със скорост от 139 км/час.
Последвал е страничен кос удар между предна дясна зона на л.а.”Ауди” върху
странична дясна зона – предна дясна врата и предно дясно колело на л.а. „Фиат”.
От удара „Фиата” се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка, а л.а.”Ауди” се завърта по посока на часовниковата
стрелка. Ротацията на л.а.”Фиат” е около 150
градуса, като се установява на 34,8 м разстояние, изминато от масовия център,
преодолявайки бордюра. През това време л.а.”Ауди” също ротира
на около 260 градуса, като масовият му център изминава 22,7 м, преминавайки през бордюра
и се установява. Причините за настъпване на ПТП-то са : предприетата маневра”завиване
наляво” от подс.Н. с управлявания от него л.а.”Фиат”
и предприетото навлизане в лентата за насрещно движение, без да пропусне
движещото се в насрещната лента „Ауди”, управлявано от подс.
Х. и движението на подс.Х. в населено място със
скорост 139 км/час. Подсъдимият Н. е могъл да предотврати ПТП-то, ако е
изчакал/пропуснал/ приближаващото кръстовището”Ауди” и след това да извърши
предприетата маневра. Ако скоростта на л.а.”Ауди” е била до 44 км/час, водачът Б.Н.
е могъл да предотврати удара от момента на навлизане в кръстовището на
л.а.”Фиат”. При скорост от 44 км/час водачът на л.а.”Ауди” е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Но със скорост от 139 км/час Х. не е
могъл да спре преди мястото на удара. При по-ниска скорост обаче на л.а.”Ауди”
е логично да се очакват по-леки поражения върху телата на пострадалите.
По тези съображения
съдът призна и двамата подсъдими за виновни в извършването на всеки от тях на
престъпление по чл. чл.
343, ал. 3, б. „б", пр. 1 във вр. с ал. 1, б.
„в“, пр. 1, вр.
с чл. 342, ал. 1 НК.
4.По наказанието:
Поради провеждане на съдебното следствие по
диференцираната процедура на чл. 371 т.2 НПК наказанието на подсъдимите следва да
се определи при спазване разпоредбата на чл. 373 ал.2 НПК – т.е. по чл.58 а НК.
Материално-правната норма на чл.58 а НК регламентира две възможности за съда при определяне на
наказанието. Първата е тази по чл.58 а ал.1 НК – да намали наказанието с 1/3 и
тази по чл.58 а ал.4 НК – при едновременно наличие на условията на чл.55 и
чл.58 а НК съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
При отчитане обществената
опасност на деянието по отношение и на двамата водачи съдът взе предвид, че
престъплението по чл.343 НК засяга обществени отношения, свързани с
безопасността по транспорта, както и че броят на пострадалите от ПТП със смъртен изход е все по-голям, поради
което прие, че инкриминираното престъпление е с висока степен на обществена
опасност.
Съдът определи с присъдата си,
като прецени приносът на всеки от подсъдимите към вредоносния резултат, както и
обществената опасност на деянието и дееца, размера на наказанието ЛС за подсъдимия Н. по
чл.58 а ал.4 във вр. с чл.55 НК, а за подсъдимия Х. –
по чл.58 а ал.1 НК. Съображенията за това са следните:
=
за подсъдимия Б.К.Н..
Смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Н. са чистото му съдебно минало, липсата на каквито
и да било административни санкции в дългогодишната му 40 годишна шофьорска
практика/видно от Справката на л.121 от ДП/, като отчете и възрастта му – към
настоящия момент 68 години и 65 години към момента на извършване на деянието. Представената
в с.з. характеристика от домоуправителя на блока и от съседи, живущи в същия
блок, го характеризира като работлив и отзивчив човек, готов да помогне на
всеки в труден момент. Той винаги се отзовава при опазването и поддържането на
общата собственост, тъй е ”добър професионалист , със сръчни ръце и много
познания. Младите се допитват до него за съвет. Радва се с авторитет и уважение
на съседите си и винаги може да се
разчита на такъв отговорен човек”, се казва в представената характеристика. Наличието
на така изброените фактори покрива признака на чл.55 НК за многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, заради което наказанието на подс.Н. се определи
при хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК – налагане на наказанието ЛС под законовия
минимум за това престъпление/който е 3 години/.
Съдът прие обществената опасност
на престъплението като висока. Макар и непредпазливо да е инкриминираното
престъпление, жертвите на войната по пътищата са неизмеримо големи.От друга
страна съдът прецени обществената опасност на дееца като ниска - настоящото
престъпление предвид и напредналата му възраст представлява единичен изолиран
случай в 40-годишната му шофьорска практика.
Той е с чисто съдебно минало и с положителни характеристични данни.
Всичко това мотивира съда да приеме, че целите на специалната и генерална
превенции ще се постигнат в максимална степен с налагане на Н. на едно
наказание ЛС за срок от 2 години 8 месеца, определено при условията на чл.55 НК. С оглед специалната превенция съдът прие, че за превъзпитанието на дееца не
се налага той да бъде откъсван от нормалната му социална среда и да търпи това
наказание ефективно. Поради чистото съдебно минало на Н. съдът на основание
чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 4
години. Това по вид и начин на изтърпяване наказание според съд ще постигне
едновременно целите на специалната и генерална превенции.
Съпътстващото наказание „лишаване от право да управлява МПС” по чл.343
г НК съдът наложи за срок от 2 години. Определеният размер на това наказание е
мотивиран от липсата на административни санкции в дългата 40 годишна практика
на шофьор на подс.Н., като отчете и неговият принос
за настъпилия вредоносен резултат и нарушените от него норми на ЗДвП, като взе
предвид и отразеното в едната АТЕ, че ако подс. Х. се
беше движил с по-ниска скорост, последиците от извършеното при независимо съпричинителство престъпления е нямало да бъдат толкова
тежки.
=
за подсъдимия Е.К.Х.
Както се посочи вече, съдът прие степента на обществена опасност на
деянието за висока.
Степента на обществена опасност на дееца Х. съдът също прие за висока въпреки
чистото му съдебно минало предвид многобройните предходни нарушения на ЗДвП в
почти 3-годишния му стаж като шофьор – той е бил санкциониран освен с влезли в
сила наказателни постановления и с глоби чрез фишове, вкл. и за превишена
скорост, видно от справката за нарушител.
Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство тежестта на извършеното от нето нарушение -
изключително високата скорост на управление на автомобила. Той е правоспособен
шофьор от 21.10. 2011 г.,
а скоростта, с която е управлявал лекия си автомобил в населено място е близо 3
пъти по-висока от разрешената такава от 50 км/час. Освен това за близо трите
години стаж като шофьор той има няколко наказания за нарушения на ЗДвП като
водач на МПС, видно от Справката за нарушител на л.122 от ДП. Видно от нея,
второто му наказание по административен ред, наложено с влязло в сила НП № 2994/6.08.2012
г., е за нарушение на чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП. Този текст ангажира
административно-наказателната отговорност за водач, който не спазва пътната
маркировка и други средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или заобикаляне, . предписанията на пътните знаци,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Последното
наложено му с фиш наказание от 2.07.2012 г.
е глоба от 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, т.е. на същата норма,
регламентираща избиране скоростта на движение, която е нарушил и по настоящото
дело и е причинил/при независимо съпричинителство с подс.Н./ настъпилия противоправен
резултат. Съдът взе предвид и отбелязването в едната АТЕ, че ако Х. не се е
движил с толкова висока скорост, въпреки допуснатото от Н. нарушение на чл.37
ал.1 ЗДвП, то изхода от ПТП-то би могъл да бъде различен .
Единствените смекчаващи вината на Х. обстоятелства са чистото съдебно
минало и съжалението за станалото и извинението в съдебна зала на наследниците
на пострадалите.
Предвид така изложеното за отегчаващите отговорността на Х.
обстоятелства съдът не намери основание при определяне на наказанието му ЛС да
приложи разпоредбата на чл.55 НК, т.е. да го определи при условията на чл.58 а
ал.4 НК. Чистото му съдебно минало според съда, при многобройните допуснати от
него нарушения на ЗДвП в предходните деянието години, не са достатъчни, за да
обосноват критерия”многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства” по см. на чл.55 НК, както пледира защитата му, въпреки че е нарушил
само една норма от ЗДвП, но затова пък много съществена такава, допринесла в
изключителна степен за вредоносния резултат.
Затова наказанието на подсъдимия Х. съдът определи при условията на
чл.58 а ал.1 НК. Съобразявайки инвидиуализацията на
наказанието по отношение на него, както и целите на генералната превенция при
налагане на едно наказание за извършеното макар и непредпазливо, но с висока
степен на обществена опасност
престъпление, съдът прецени, че най-адекватно на извършеното от Х. престъпление
е едно наказание „лишаване от свобода” над минималния законов размер, а именно
- в размер на 4 години 5 месеца/или 53 месеца/, което, редуцирано с 1/3
/равняваща се на 17 месеца/ съгласно чл.58 а ал.1 НК, прави 3 години /или 36
месеца/лишаване от свобода.
Предвид така определения редуциран размер на наказанието на Х. съдът
прие, че то не следва да се търпи ефективно. Х. е млад човек и откъсването му
от нормалната социална среда и ежедневие и поставянето му в условията на пенитенциарно заведение биха се отразили негативно върху
неговата подлежаща на изграждане личност. Ефективното изтърпяване на
редуцираното наказание не би постигнало целите на специалната превенция по
отношение на Х.. Затова съдът, предвид чистото му съдебно минало, на основание
чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на наложеното наказание ЛС за максималния
изпитателен срок от 5 години. С този начин на изтърпяване на наказанието биха
се постигнали според съда в необходимата степен целите на специалната превенция.
Съпътстващото наказание по чл.343 г НК”лишаване от право да управлява
МПС” за подсъдимия Х. съдът определи в размер на 4 години. При определяне на
този размер съдът съобрази на първо място характера и тежестта на извършеното
нарушение. Макар и да е нарушил само една норма на ЗДвП, нарушението е
драстично – в населено място Х. е управлявал МПС със скорост 139 км/час, която
е близо 3 пъти над разрешената такава от 50 км/час. На второ място, той е
водач, който в 3-годишния си стаж на шофьор е допуснал преди деянието множество
нарушения на ЗдВП. Т.е. от една страна той е млад
водач без опит. От друга страна въпреки това проявява трайна тенденция към
незачитане нормите на ЗДвП за безопасно движение. Затова съдът прие, че в този
период от 4 години, в който ще бъде лишен от право да управлява МПС,
подсъдимият Х. ще има достатъчно време да преосмисли поведението си като водач
на МПС и по този начин ще се постигне в най-пълна степен превъзпитателното
въздействие и на това наказание по отношение на него.
Тук съдът намери за относимо да отговори на поверениците
на частните обвинители, че искането им за ефективно изтърпяване на наложените
наказания от двамата подсъдими не се споделя от съда. Действително с
престъплението, макар и непредпазливо, е причинена смъртта на двама души в
разцвета на техния живот. Но генералната превенция според съда не може да има
доминираща роля над специалната превенция. Съдът е длъжен, съгласно чл.36 НК,
да наложи такова наказание, което с вида и размера си да постигне едновременно
целите както на генералната, така и на специалната превенции. Конкретното
наказание за конкретно извършеното престъпление е преди всичко личностно
наказание за самия извършител. Затова съдът взе предвид характера на
непредпазливата вина и за двамата подсъдими, обсъди и прецени вида и характера
на извършените нарушения и другите индивидуализиращи личността на всеки от
подсъдимите признаци, подробно обсъдени в настоящото изложение. По тези
съображения и преценявайки тежестта и значението на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства за всеки от подсъдимите съдът прие за неоснователно
искането на поверениците на частните обвинители за ефективно
изтърпяване на наложените наказания.
На основание чл.189 ал.3 НПК предвид постановената осъдителна присъда
съдът определи дължимите от всеки от подсъдимите разноски, като осъди всеки
един от тях да заплати по 773 лв. по сметка на РУ на МВР - Дупница.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: