№ 226
гр. Велико Търново, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500374 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 214/ 05.04.2024г. по гр.д. №515/ 2023г. ОС- Велико
Търново е осъдил на основание чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“, пр.1-во и чл.558, ал.1,
изр.2-ро, вр. с чл. 497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, с
БУЛСТАТ *********, да заплати на И. Т. И., с ЕГН:**********, с адрес:
гр.Асеновград, *********** сумата от 50 000 /петдесет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
понесени душевни болки и страдания /скръб, мъка и тъга/ от загубата на
нейната сестра K. T. K., починала вследствие на настъпило на 14.07.2018г. на
главен път I-4 км. до кръстовище, образувано от път, водещ към гр. Павликени
при км. 114+118 в района на гр. В.Търново събитие с характер на пътно-
транспортно произшествие, състоящо се в удар между товарен автомобил
„Мерцедес 1017“, с рег.№ СВ37****, управляван от виновния водач И. Н. И. и
движещия се в насрещната пътна лента автобус „Мерцедес 313 ЦДИ“ с рег.№
ВН 86****, управляван от Р. И. А., в който се е возила същата, заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от 21.06.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния му претендиран размер от 70 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски.
1
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез адв. И.. Изложени са подробни съображения, че
ищцата не е доказала претърпени и търпени към момента психологически
болки и страдания, свързани единствено и само със смъртта на починалата й
сестра К. К.. Заключението на съдебно- психологичната експертиза било
изготвено въз основа на контакт през вайбър комуникация, без провеждане на
лична среща и обследване на освидетелстваното лице. Вещото лице не
направило професионално и детайлно изследване на психологическото
състояние на ищцата, както преди загубата на сестра й, така и към момента на
обследването и не дало отговор дали хроничната реакция на скръб се дължи
само на смъртта на сестра й, или и на майка й. Не била доказана
изключителност на емоционалната връзка между двете сестри, че
отношенията между тях „надхвърлят по качествена сила на сплотеност
обичайното съдържание на тази връзка между сестри", всяка от които е поела
по своя път в живота и пребиваващи в различни населени места.
Неоснователно било отхвърлено и възражението за съпричиняване от страна
на пострадалата на настъпилия летален изход за нея, поради непоставянето на
предпазен колан. Размера на претендираното обезщетение бил твърде висок,
несъобразен с възрастта, здравословното състояние на ищцата преди
инцидента със сестра й, с икономическите условия в страната през 2018г. и
съдебната практика при подобни случаи. Починалата при ПТП била 50
годишна жена, сестрите живеели в различни населени места повече от 30
години и се виждали няколко пъти в годината.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и искът да се
отхвърли изцяло. Претендират се разноски.
За да постанови обжалваният съдебен акт първата инстанция е изложила
следните съображения: Преживяванията и психическите състояния на ищцата
и най- вече хроническата реакция на скръб, установени с психологическата
експертиза и налични цели 5 години и половина след смъртта на сестра й, са
убедително /„след трагичния факт“/ доказателство за съществувала между
двете сестри дълбока и трайна емоционална връзка, макар и тя да не е
създадена „поради конкретни житейски обстоятелства в миналото“. Такъв
един извод трябва да се възприеме за правилен, защото преживяванията и
състоянията в това им количествено и трайно /с продължителност във времето
над обикновената/ измерение не се срещат толкова често в живота при загуба
на родН. по съребрена линия.
Първата инстанция е посочила, че след съобразяване обстоятелствата на
икономическата реалност в страната по времето на настъпване на събитието
/юли 2018г./, продължителността на душевните болки и страдания, практиката
на съдилищата отнасяща се до присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди при подобни случаи, съпоставими със значително по- високите,
присъждани на родители, деца и съпрузи, сумата от 50 000 лева се явява
справедлив размер на обезщетението. Съдът е отхвърлил възражението на
ответника за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан,
2
сочейки, че не е подкрепено с нито едно доказателство за съществуване на
причинна връзка между непоставянето му и настъпилия най- тежък
противоправен и вредоносен резултат.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доказателствата по
делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните,
съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Видно от данните по делото с исковата молба на И. И. са въведени
твърдения за наличие на изключително близки и топли отношения между
ищцата и починалата й сестра, на които е основана претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- двете контактували
ежедневно, макар да живеят в различни населени места, ищцата е разчитала на
подкрепа от страна на K. T. K., тъй като била разведена, загубата й се е
отразила изключително негативно- влошило се здравословно й състояние,
имала често причерняване, световъртеж, появили се гинекологични проблеми,
за което се наложило да я оперират, вкл. и с втора операция поради открита
„бучка" в лявата гърда. Твърди се че ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в тежка психологична травма, негативни емоции, както и
болки и страдания с голям интензитет, загубата й е повлияла изключително
негативно, тъй като била внезапна.
В съобразителната част на ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разяснено, че възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС, следва да се допусне като изключение- само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното
лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В
производството по настоящото дело не е установено в резултат на конкретни
житейски обстоятелства, привързаността между сестрите да е станала толкова
силна, че смъртта на починалата да е причинила на другата морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, за да обоснове в достатъчна степен основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС. В традиционните за българското общество
семейни отношения сестрите са част от най- близкия семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, каквато се сочи в исковата молба, че е съществувала
между ищцата и починалата й сестра.
С оглед на изложеното въззивната инстанция не споделя изводите на
ОС- Велико Търново и доводите изложени в исковата молба, че е налице
изключителност на връзката между ищцата и починалата й сестра, тъй като
създадените от раждането им и съществуващи и към момента на деликта
топли емоционални отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа,
не могат да обусловят друг извод, освен, че се касае за типични отношения
3
между сестри, според традиционните за българското общество семейни
отношения. Този извод по никакъв начин не се променя от установената по
делото конкретна житейска ситуация в живота на сестрите- семействата им са
били в близки роднински отношения, гостували са си на празници,
посещавали са родителите им.
При анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели /Н. Б.-
дъщеря на ищцата и св. Кондев- който е бил съпруг на починалата/, не може
да се направи категоричен извод, че търпените от И. И. болки и страдания
надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е
нормално да се търпят при смърт на обичана сестра. Установените отношения
между двете приживе не надхвърлят нормално присъщите за съответната
връзка. Помощта и подкрепата между сестри не превишава обичайните
разбирания за грижа и съпричастност между роднини от този близък семеен
кръг. Всяка от тях е водела собствен живот със своето семейство, в отдалечени
населени места, не са били зависими от грижата една към друга. Семействата
им са се събирали, гостували са си- на празници и да се видят с родителите си
в дома им. Ищцата е имала свое семейство с което е живеела, дъщеря и
внучка, като отношенията със сестра й са били на взаимна помощ, обич и
близост, което е изцяло в рамките на нормалните, типични за българското
общество отношения.
Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
случая ще е установяване на отношения, които надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини- връзка, която
във всеки един аспект, включително емоционален и духовен надхвърля
обичайните приети отношения на близост, топлина и уважение между лица в
тази степен на родство. А установените по делото обстоятелства не
обосновават изключителна по характер връзка между загиналата и ищцата,
която да превишава по естество обичайните отношения на близост и
привързаност между сестри. Загубата на близък родственик е събитие, което
неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора. В случая
се установява, че ищцата е преживяла негативни емоции, душевни болки и
страдания, което се е отразило на цялостното й поведение и е било видимо за
околните. Но както е посочило вещото лице психолог в експертизата- с
времето интензитета на негативните емоции, на душевните болки и страдания
е намалял до степен на поносимост към настоящия момент. Психолога и
свидетелите описват реакции на ищцата, които са нормални психологични
реакции след такова събитие и не излизат извън рамките на обичайната голяма
скръб при загуба на близък. Още повече, че същата е преживяла в кратък
времеви период след смъртта на сестра си и смъртта на майка си. Както е
посочило вещото лице в с.з. пред първоинстанционният съд, в такъв случай е
нормално да има „наслагване на загубите“. Не са доказани и твърденията на
ищцата, че влошаването на здравословното й състояние е във връзка със
загубата на сестра й, предвид вида на заболяванията, които е посочила
/световъртеж, гинекологични проблеми, операция, вкл. и с втора операция
4
поради открита „бучка" в лявата гърда/.
Недоказването на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.
д. № 1/2016г. на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-
близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление
№ 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя
неоснователност на исковата претенция.
Поради несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции решението
следва да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск в уважения му
размер следва да се отхвърли, без да е необходимо да се обсъждат
възраженията свързани със съпричиняване на вредите от пострадалия. В
частта, в която претенцията е отхвърлена над сумата 50 000 лева, до размер на
сумата 70 000 лева, решението не е необжалвано.
Тъй като само в диспозитива на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт не е посочено, че решението е постановено при участието на
третото лице- помагач, всяка от страните, която има правен интерес, може да
инициира надлежно производство за допълване на същият пред ОС.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да се
присъдят разноски- 1000 лева ДТ за въззивната инстанция. Доказателства за
други разноски по делото не са представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 214/ 05.04.2024г. по гр. д. №515/ 2023г. на ОС-
Велико Търново, в обжалваната част, в която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД- София,
БУЛСТАТ *********, е осъден да заплати на И. Т. И., ЕГН:**********, сумата
от 50 000 лева- представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 21.06.2023г. и изцяло в частта
за разноските, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Т. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр.Асеновград, *********** против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, **********, БУЛСТАТ *********, иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й при
ПТП на 14.07.2018г., ведно със законната лихва от 21.06.2023г.
Осъжда И. Т. И., ЕГН:**********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********, БУЛСТАТ
*********, сумата 1000 лева- разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач- И. Н. И..
В останалата част решение № 214/ 05.04.2024г. по гр. д. №515/ 2023г. на
ОС- Велико Търново не е обжалвано и е влязло в сила.
5
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6