Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 07.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2756/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл.432, вр. чл.496, ал.2, т.1 и чл.497 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6000лв. за неимуществени
вреди, причинени от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно с обезщетение за забава от датата на увреждане до плащането.
Ищцата П.Т.К. с ЕГН ********** ***
твърди, че на 11.02.2019г. по време на своята втора бременност е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило в
гр.Пазарджик на ул. „****“ по вина на водача на л.а. марка „Т. А.“ с рег. №****
И.Б.Т., който отнел предимството и блъснал управляваният от съпруга на ищцата
лек автомобил, в който тя пътувала на предната дясна седалка. Твърди да е получила
наранявания по главата и крайниците, както и усложнение на бременността, което
наложило провеждането на болнично лечение поради риск от аборт. Била
обездвижена. Изпитвала страх да не загуби плода и притеснения, че не може да се
грижи за първото си дете. Поддържа, че гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована при ответника „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №66, към когото на 12.03.2019г. е предявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер 10000лв. Застрахователят определил и
заплатил на ищцата обезщетение в размер 4000лв. Поради несъгласие с размера на
обезщетението, ищцата претендира осъждането му да й заплати допълнително обезщетение
в размер на 6000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане до
плащането. Претендира разноски.
Ответникът „Дженерали
застраховане“ АД не оспорва, че към момента на катастрофата гражданската
отговорност на сочения от ищцата за делинквент е била застрахована при него.
Оспорва главния иск при
твърдение, че вина за пътнотранспортното произшествие има водача на лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата. Евентуално твърди наличие на
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.
Твърди да е заплатил застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 4000лв.
Оспорва акцесорния иск за заплащане на мораторно
обезщетение поради неоснователността на главния иска, а при условията на
евентуалност оспорва дължимостта на законна лихва за забава за периода преди
изтичането на сроковете по чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по
чл.432 вр. чл.496, ал.2, т.1 КЗ:
Съгласно чл.493, ал. 1, т.1 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди (в
т.ч. неимуществените и имуществените вреди при телесно увреждане или смърт), вследствие
на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. Следователно за основателността на прекия иск в тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял неимуществени вреди, както и характера на вредите.
От събраните доказателства се установява, че на
11.02.2019 г. е съставен протокол за ПТП, в който е удостоверено, че на същата
дата в гр.Пазарджик е реализирано ПТП между л.а. „Т. А.“ с ДК №**** с водач И.Б.Т.
и л. а. „*** 320“ с ДК № **** с водач Л.Д.К.. В протокола е удостоверено, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л. а. „Т. А.“, който предприема
маневра завой наляво, без да пропусне насрещно движещият се направо л. а. „***
320“, като му отнема предимството и го блъска. В частта относно механизма на
ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не
удостоверява възприети от длъжностното лице факти по смисъла на чл.179 ГПК. В
частта, в която съставителят на протокола е удостоверил обаче лично възприети
от него факти, като видимите щети по участващите в събитието МПС,
разположението на автомобилите при посещение на местопроизшествието и видимите
наранявания на водачите и пътниците в тях, документът има характер на официален
удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила. Въз основа
на това официално удостоверяване, както и въз основа на свидетелските показания
на водача И.Т. и св.С.Й.Т., събрани в настоящото производство, е изготвено
заключение на комплексна съдебно авто-техническа и медицинска експертиза,
според което произшествието е реализирано по механизма, който е описан в
констативния протокол. Това означава, че вина за настъпването му има водачът на
л.а. „Т. А.“, за което на същия е наложено административно наказание за
допуснато нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП, видно от приложено по делото
наказателно постановление № 19-1006-000429 от 21.02.2019г.
Между страните няма спор, че към датата на
произшествието 11.02.2019г. ответникът е бил застраховател по сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за л.а. „Т. А.“, съгласно застрахователна полица №08/118001566898, валидна от
31.05.2018г. до 30.05.2019г.
От съдебно-медицинската част на комплексната
експертиза се установява, че в причинна връзка с произшествието са причинени
следните увреждания на ищеца, която е седяла на предната дясна седалка в л.а. „***
320“ и по това време е била бременна в четвърти лунарен месец: травматичен
оток, охлузвания и разкъсно-контузна рана по главата, кръвонасядания по главата
и крайниците, силни контракции и кървене от матката – начален аборт.
Уврежданията по главата са получени при удар в предното стъкло на автомобила, а
уврежданията по крайниците са причинени от елементите в купето. Началният аборт
е в следствие на преживения стрес от ПТП. По медикобиологични признаци същият
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Бил е
предотвратен поради навременно оказаната медицинска помощ. Оздравителният
процес по отношение на уврежданията по главата и крайниците е протекъл за около
три седмици. Лечението за преодоляване на заплашващия /начален/ аборт е
протекло до завършването на бременността – двукратно в болница и домашно
медикаментозно на режим. От показанията на св.С. Т. Й. се установява, че по
време на домашното лечение чак до раждането ищцата е избягвала да се движи и се
налагало непрекъснато да лежи, за да задържи плода.
Ответникът,
носещ тежестта, не доказа нито обстоятелства, изключващи вината, нито
обстоятелства, свързани със съпричиняване на ищцата. Неизползването на
предпазен колан от нейна страна по време на ПТП не съставлява противоправно
поведение, тъй като поради бременността е била освободена от това задължението
- чл.137а, ал.2, т.1 ЗДвП.
Съдът
съобразявайки вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, на
основание чл.52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е 8 500 лв. За да стигне до този
извод, съдът съобразява както фактите, сочещи на преживяна физическа травма,
така и фактите, сочещи на изживения страх от вероятен спонтанен аборт. Следва
да се отчете също, че периодът за пълно отшумяване на последиците от ПТП е
продължителен – до края на бременността, т.е. около 5 месеца.
Страните не спорят, че ответникът е заплатил
застрахователно обезщетение от 4000лв. Затова искът следва да се уважи до
размера на 4500 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер от 6000 лв.
По иска по чл. 497 КЗ:
Налице е главен дълг за застрахователно
обезщетение. За погасяването му законодателят е предвидил срок – съгласно чл.497,
ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 КЗ, но не
по-късно от три месеца от предявяване на претенцията ведно с необходимите за
определяне на обезщетението документи.
Видно от представената застрахователна претенция,
ищцата е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие на
12.03.2019г. Същевременно обаче от заключението на медицинската експертиза се
установи, че неимуществените вреди са търпени чак до раждането на детето на
22.07.2019г. Следователно към датата на застрахователната претенция същите не
са били настъпили в пълен обем. Освен това, с оглед характера на част от вредите
не би могло да се приеме, че тяхното настъпване е било предвидимо към датата на
предявяване на претенцията, напр. усложненията, които са наложили второ
болнично лечение на ищцата за преодоляване на опасността от загуба на плода. По
делото липсват доказателства ищцата да е представила пред застрахователя
доказателства за търпените вреди след 12.03.2019г. и да е предявила
допълнителна застрахователна претенция за тях. Липсата на такава претенция не
се отразява върху дължимостта на самото обезщетение, но има отношение към
поставянето на застрахователя в забава. Претенцията в цялост е предявена едва с
исковата молба, поради което искът за мораторно обезщетение следва да се уважи
от този момент и да се отхвърли за периода от датата на ПТП до предявяването на
иска. Обратното би означавало, че застрахователят е в забава за обезщетяването
на неимуществени вреди, които още не са настъпили и тяхното настъпване е било
непредвидимо към момента на предявяване на застрахователната претенция и
изтичането на сроковете по чл.497, ал.1 КЗ.
По разноските:
Поради частичното уважаване на иска и двете страни
имат право на разноски съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част - чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за
реално направени съдебните разноски в размер на 1340, от които 800лв. адвокатско
възнаграждение, 240 лв. държавна такса и 300лв. депозит за ВЛ. От тях по
съразмерност следва да получи 1005лв. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като същото е определено в минималния
размер по чл.7, ал.2, т.3 и ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. (в редакцията
преди 15.05.2020г., по която е уговорено възнаграждението) и предвид обстоятелството,
че делото е разгледано в четири съдебни заседания.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 и ал.2 НЗПП съдът
определя такова в размер на 400лв. От него съразмерно с отхвърлената част от
иска ответникът следва да получи 100лв.
По
изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №66,
да заплати на ищцата П.Т.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.432 вр.
чл.496, ал.2, т.1 и чл.497 КЗ сумата от 4500 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по задължителна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите съгласно ЗП №08/118001566898, за причинени неимуществени
вреди от застрахователно събитие, настъпило на 11.02.2019г. в гр.Пазарджик по
вина на водача на застрахования при ответника л.а. „Т. А.“ с ДК №****, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2019г.
до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за застрахователно обезщетение за разликата
над 4500лв. до предявения размер от 6000лв., както и иска за законна лихва за
забава за периода от датата на застрахователното събитие до подаването на
исковата молба в съда.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати на П.Т.К.
съдебни разноски в размер на 1005 лв.
ОСЪЖДА П.Т.К. да заплати на „Дженерали застраховане“
АД съдебни разноски в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: