Р Е Ш Е Н И Е
№ 2524/30.12.2022г.
гр. Пловдив, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 1055
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.Х.П., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-122/05.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в
която е оставена без уважение негова жалба вх. № 1012-15-154/07.03.2022 г.
против Разпореждане № РНП-2-4-15-01080218/21.02.2022 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно наличието на недобросъвестност.
Жалбоподателят чрез пълномощник адв. Б. счита, че
решение в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата
отмяна. Претендира сторените разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения
по същество са изложени в депозирано по делото становище.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
С Разпореждане № 145 от 16.10.2001 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, по заявление, подадено на 24.09.2001 г.,
считано от 24.09.2001 г. на Д.Х.П. на основание § 3 от ПЗР на КЗОО при
навършена възраст 50 години и 6 месеца е отпусната ЛПОСВ при осигурителен стаж
14 г. 11 м. и 06 дни от първа категория, 06 г. 09 м. и 10 дни от втора
категория труд, 04 г. 09 м. и 28 дни от трета категория труд, осигурителен стаж
по чл. 104, ал. 3 от КСО 04 г. 03 м. и 02 дни и общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО – 50 г. 11 м. и
14 дни, при осигурителен доход за периода от 01.01.1989
г. до 31.12.1991 г. – 35 264,00 лева и от 01.01.1997
г. – 30.04.2001 г. – 13 453,14 лева, индивидуален коефициент 1,619 (л. 5).
Така отпуснатата пенсия е своевременно преизчислявана и осъвременявана с
разпореждания, издадени от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив (л. 7 и сл.).
Във връзка с извършване на преглед на пенсионните досиета, е изискано от Д.П.
с писмо изх. № К-9103/12.03.2013 г. представянето на всички документи,
удостоверяващи неговия трудов/осигурителен стаж, като няма данни в указания
срок да са постъпили изисканите доказателства и/или лицето да се е явило в ТП
на НОИ – Пловдив (л. 17-18), поради което и със Заповед № 1198/09.08.2013 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е възложено извършването на проверка по
разходите на ДОО на жалбоподателя, връчена му на 12.08.2013 г. (л. 19).
От П. е попълнена собственоръчна декларация на 12.08.2013 г., в която
посочва, че за периода от 1968 г. до 1969 г. е работил в „Рекорд“, от 1970 г.
до 1972 г. – „казарма“, както и че няма документи за пенсиониране, същите не са
му върнати от НОИ след пенсионирането и не може да си спомни къде е работил,
както и не си спомня категорията (л. 20). Постъпило е и допълнително обяснение
от П. на 27.08.2013 г., в което посочва, че е подал документи за пенсия в НОИ,
след което не е получил обратно никакви документи, затова няма никакви
документи при него (л. 24).
Последвало е издаването на Разпореждане № **********/Протокол №
2141-15-25/07.06.2016 г. от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което са
отменени Разпореждане № **********/16.10.2001 г. и всички последващи
го и е отказано отпускане на ЛПОСВ (л. 33-34).
Срещу така постановеното разпореждане П. е депозирал жалба (л. 35), към
която е приложил копия на документи, удостоверяващи положен трудов и
осигурителен стаж, сред които се констатират и такива, издадени през 1999 г.
(така УП-30 № 236 от 22.04.1999 г. на л. 39 по делото), както и осигурителна
книжка, последно заверена през 1995 г. (л. 44 и сл.) и Удостоверение №
1057/20.10.1972 г., издадено от Началник поделение 90330 (л. 43), като се
посочва в жалбата, че документите се представят в копия, поради опасения дали
ще бъдат съхранени правилно или отново ще бъдат изгубени.
С писмо изх. № 1012-15-200 от 04.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив от жалбоподателя е изискано представянето на оригиналите на приложените
към жалбата копия на документи за осигурителен стаж (л. 59), в изпълнение на
което същият ги е представил със заявление от 11.08.2016 г. (л. 60 и сл.), в
т.ч. е представил и оригиналите на посочените по-горе документи, издадени през 1972
г., 1995 г. и 1999 г.
Във връзка с новопредставените документи, с
Решение № 2153-15-222/30.08.2016 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил
разпореждането от 07.06.2016 г. и е върнал пенсионната преписка на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне, съобразно мотивите на решението (л.
82-83).
В изпълнение на отменителното решение, е
последвало извършването на нова проверка, приключила с Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-263/10.05.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което
отново е отменено разпореждането от 16.10.2001 г. и всички последващи
го и е отказано отпускането на ЛПОСВ (л. 99-100). Недоволен, жалбоподателят го
е оспорил, като към жалбата си е представил нови документи, в т.ч. заповеди от
07.08.1978 г. и 07.09.1978 г. и удостоверени обр.
УП-3 от 2017 г. (л. 101-105), във връзка с което Директорът на ТП на НОИ –
Пловдив със свое Решение № 2153-15-118/22.06.2017 г. е потвърдил разпореждането
в частта, отменяща първоначалното разпореждане за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и го е отменил в частта, отказваща отпускане
на ЛПОСВ, като е върнал преписката за ново произнасяне, с оглед постъпилите
нови доказателства (л. 106-107). Това решение е оспорено пред Административен
съд – Пловдив, по повод на което е образувано адм.
дело № 1979/2017 г., приключило с Решение № 406/22.02.2018 г., с което е
отхвърлена жалбата срещу решението в частта, с която е потвърдено
разпореждането, отменящо първоначалното разпореждане за отпускане на ЛПОСВ и
всички последващи го, а в останалата част жалбата е
оставена без разглеждане (л. 127-138). Това съдебно решение в отхвърлителната му част е отменено с Решение №
3586/12.03.2019 г., постановено по адм. дело №
3816/2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, като преписката е върната на
органа за ново произнасяне, с оглед извършване на цялостна преценка на
доказателствата (л. 120-125).
Междувременно, от П. е подадено ново заявление за отпускане на пенсия вх. №
2113-15-2918/12.07.2017 г. (л. 113), производството по което е спряно с
Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-497/10.08.2017 г. (л. 118), поради
наличие на образувано друго съдебно производство. Това производство е
възобновено с разпореждане от 25.10.2019 г. на Началник отдел „Пенсии“ при ТП
на НОИ – Пловдив във връзка с влязлото в сила съдебно решение (л. 156).
Последвало е издаването на две разпореждания от 04.11.2019 г. – първото -
по Протокол № 2140-15-795 (което е във връзка с подаденото ново заявление за
отпускане на ЛПОСВ), с което органът е отказал отпускане на такава и второто –
по Протокол № 2140-15-796 (което е в изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение), с което отново са отменени разпореждането от 2001 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ (л. 157-159).
Тези разпореждания също са оспорени от жалбоподателя, като от Директора на ТП
на НОИ – Пловдив са постановени Решение № 1040-15-116/30.12.2019 г., с което
производството по заявлението за отпускане на ЛПОСВ е спряно до приключване на
другото производство и Решение № 2153-15-340/30.12.2019 г., с което е оставена
без уважение жалбата на П. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-796/04.11.2019 г. (отменящо първоначалното разпореждане за отпускане на
ЛПОСВ и всички последващи го и отказващо отпускане на
ЛПОСВ) (л. 165-168). По жалбата на лицето срещу решението, с което е спряно
производството, е образувано адм. дело № 173/2020 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Определение №
470/10.03.2020 г., с което жалбата е отхвърлена (л. 177-178). Съответно по
жалба срещу другото решение (с което са отменени разпореждането от 2001 г. и
всички последващи го и е отказано отпускане на
ЛПОСВ), е образувано адм. дело № 174/2020 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, приключило с Решение № 2365/18.12.2020 г., с
което съдът е отменил решението и е изпратил преписката за ново произнасяне, с
оглед констатиран период на наборна военна служба, който не е бил зачетен от
административния орган и е отхвърлил жалбата в останалата й част, а именно
срещу решението, в частта, потвърждаваща Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в
частта, с която са отменени разпореждането от 16.10.2001 г. и всички последващи го (л.
210-215). Това решение е оставено в сила с Решение № 9409/14.09.2021 г., постановено
по адм. дело № 4117/2021 г. по описа на ВАС, Шесто
отделение (л. 206-208).
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение и след извършени нови
проверки, е издадено Разпореждане № **********/Протокол № 01019 от 17.01.2022
г., с което на П. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отпусната ЛПОСВ, считано
от 23.03.2017 г. при навършена възраст 66 години и осигурителен стаж от втора
категория – 0 г. 11 м. и 10 дни, осигурителен стаж от трета категория – 14 г.
04 м. и 20 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на
основание чл. 104 от КСО – 15 г. 06 м. и 25 дни (л. 228). Това разпореждане
също е оспорено, по повод на което е издадено Решение № 2153-15-121/04.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
жалбата е оставена без уважение, а разпореждането – потвърдено (л. 256-257).
И най-сетне, с Разпореждане № РНП-2-4-15-01080218/21.02.2022 г. Ръководител
ПО при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил на жалбоподателя да възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69 от КСО в размер на 41 169,09 лв., от които главница за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2016 г. в размер на 22 705,48 лв.
и законна лихва в размер на 18 463,61 лв., начислена на основание чл. 113
от КСО до 21.02.2022 г., като лихвата по чл. 113 от КСО продължава да се
начислява до окончателното погасяване на задължението (л. 248).
За да стори това, органът е приел, че с Разпореждане № **********, протокол
№ 2140-15-796/04.11.2019 г. е прекратена получаваната от П. пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО, считано от 24.09.2001 г., тъй
като на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено Разпореждане № **********,
протокол № N01081/16.10.2001 г. и всички последващи го и е
отказано отпускане на ЛПОСВ на Д.Х.П.. С Решение № 9409/14.09.2021 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 4117/2021 г. е оставено в
сила Решение № 2365/18.12.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено
по адм. дело № 174/2020 г., с което е отхвърлена
жалбата на П. против Решение № 2153-15-340/30.12.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********, протокол №
2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в
частта, с която са отменени разпореждане № **********, протокол № N01081/16.10.2001 г. и всички последващи го.
Констатирано е, че П. е получавал ЛПОСВ от 24.09.2001 г., отпусната на
основание § 3 от ПЗР на КЗОО (отм.) при навършени 50 години и 6 месеца.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от 14 г. 11 м. 06 дни по
условията на първа категория труд, 06 г. 09 м. и 10 дни по условията на втора
категория труд, 04 г. 09 м. и 28 дни от трета категория труд и 04 г. 03 м. и 02
дни по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО. На основание чл. 104 от КСО е
определен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 50 г. 11 м.
и 14 дни. Във връзка с постъпила в ТП на НОИ – Пловдив информация за образувана
прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив се
сочи, че е открита процедура за установяване на правомерността на получаваната
от П. ЛПОСВ, в хода на която са предприети всички възможни и необходими
действия по установяване на точния размер на осигурителния му стаж при спазване
на принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7
и чл. 9 от АПК. В рамките на извършената проверка на основание чл. 108, ал. 1,
т. 1 от КСО по събраните редовно оформени документи, общата продължителност на
зачетения осигурителен стаж е 00 г. 11 м. и 10 дни при условията на втора
категория труд и 14 г. 04 м. и 14 дни от трета категория труд, като на
основание чл. 104 от КСО е определен общ осигурителен стаж, превърнат към трета
категория труд 15 г. 06 м. и 19 дни, от които 13 г. 03 м. и 03 дни действителен
осигурителен стаж. При наличието на само този действително положен осигурителен
стаж, е прието, че лицето няма право на ЛПОСВ на основание § 3 от ПЗР на КЗОО
(отм.), считано от 24.09.2001 г., тъй като не са налице условията на положен
осигурителен стаж от първа категория труд – 20 години, от които най-малко 13
години и 4 месеца действително изслужени на длъжностни по чл. 6 и чл. 7 от ЗП
(отм.). В подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност
от страна на П. при получаването на пенсия, на която същият не е имал право, е
цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията й за процесния период), съгласно която за административния орган
липсва нормативноустановено задължение да съхранява в
пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж, тъй като тези
документи не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, а
подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган.
След разглеждане на всички факти и обстоятелства е прието, че П. е бил
недобросъвестен както при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, така и
при получаване на същата, на която не е имал право, тъй като си е послужил с
документи с невярно съдържание с цел облагодетелстване с пенсионни права.
По жалба на лицето с Решение № 2153-15-122/04.04.2022
г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено по давност задължението в
размер на 41 169,09 лв., от които главница за периода 01.01.2012 г. – 31.05.2016 г. – 22 705,48 лв. и лихва –
18 463,61 лв., установено с Разпореждане № РНП-2-4-15-01080218/21.02.2022
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и е оставена без уважение жалбата
в останалата й част относно наличието на добросъвестност (л. 258), която част е
именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Като
неразделна част от решението са приложени справка за размера на задължението (л.
260 и сл.).
В хода на съдебното производство по делото са приобщени писмо УРИ 117730-14052/27.06.2022
г. на Разследващ полицай в Отдел „Икономическа полиция“, ОД на МВР – Пловдив,
ведно със сканирани копия (на оригинали) на налични по пенсионното досие на П.
документи (л. 283 и сл.); писмо изх. № 61858/10.06.2022 г. на Районен съд –
Пловдив, ведно с приложено към него копие на Постановление за разделяне на
досъдебно производство от 24.06.2020 г. (л. 304 и сл.); молба изх. №
2153-15-122/06.06.2022 г. от ответника, ведно с
приложените към нея документи, част от административната преписка (л. 308 и
сл.).
Приложено по настоящото дело е и адм. дело № 1979/2017
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Във връзка с направено искане от жалбоподателя, е допуснато изслушването на
СГЕ, изготвена от вещото лице К.П.С., неоспорена от страните, в която експертът
е установил, че подписът от името на Д.Х.П. след „Подпис:“ в Молба за отпускане
на пенсия от 03.07.2001 г. не е изпълнен от Д.Х.П., както и че подписът от
името на Д.Х.П. след „Подпис на молителя за пенсия:“ в Опис на документите към
Молба за отпускане на пенсия от 03.07.2001 г., не е изпълнен от Д.Х.П.. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по
същество.
Други доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от
страните.
При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни
изводи.
Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ.
Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО, посочен като правно основание за неговото
издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на
неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен
субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно
възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно
поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания
и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми
по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3
или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до
възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен
да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО,
затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113. В чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми
за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и
чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им
са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на
обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая
безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за
законосъобразността на разпореденото възстановяване
на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката
дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва
легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на
осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие
в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от
негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за
получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти
и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и
непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган,
което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината
относно релевантните факти.
Безспорно, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на
основанията за пенсиониране при условията на § 3 от ПЗР на КЗОО (отм.), но
такова доказване не е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в
сила Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-796/04.11.2019 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която са отменени
Разпореждане от 16.10.2001 г. и всички последващи го,
е установено, че към датата на пенсиониране, не се установява П. да има
придобит осигурителен стаж от първа категория с продължителност 20 години, от
които съгласно § 6 от ПЗР на НПОС най-малко 13 години и 4 месеца действително
изслужени на посочените в чл. 6 и чл. 7 от ЗП (отм.) длъжности. След като не са
налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи
връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното
разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата
по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът
на които е предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 98,
ал. 1 от КСО. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно
производство.
Във връзка с основните възражения, досежно
приетата от административния орган недобросъвестност, следва да се посочи, че
не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за
отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради
което не може да се говори и за „споделена вина“ в смисъл на оневиняване
частично или напълно на жалбоподателя, доколкото същият е представил
доказателства за осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията.
Изразеното от страна на жалбоподателя становище, че заявлението за отпускане на
ЛПОСВ не е попълвано и подписано от него, се установи от приетото и неоспорено
от страните заключение по СГЕ. От страна на П. обаче не се твърди да не е
подавал заявление за отпускане на пенсия – напротив, същият в дадено обяснение
от 27.08.2013 г. (л. 24) заявява, че е подал документи за пенсия в НОИ, не
посочва обаче какви документи е бил представил, в случай, че описаните в
заявлението не са тези, които е депозирал. Прави впечатление също така, че както
в собственоръчната декларация от 12.08.2013 г. (л. 20), така и в цитираното
по-горе обяснение, жалбоподателят твърди, че не са му върнати документи от НОИ
след пенсионирането, съответно, че след като не е получил обратно никакви
документи, затова няма никакви документи при него. Впоследствие обаче, незнайно
от къде (при положение, че каквито документи е имал, е представил в НОИ при
подаване на заявлението за пенсиониране, които не са му били върнати), с
жалбата си от 01.08.2016 г. (л. 35) лицето представя „… копия на документите
поради опасения дали ще бъдат съхранени правилно или отново ще бъдат загубени“,
сред които документи се установиха и Удостоверение обр.
УП-30 № 236/22.04.1999 г. (л. 39), което очевидно е било издадено преди
подаването на заявлението за пенсиониране и в случай, че е било представено от
жалбоподателя, същото би следвало да е „загубено“ и да не се намира при него.
По идентичен начин стои въпросът и с представената Осигурителна книжка с данни
за последно вписване в нея от 1995 г. (л. 44 и сл.). И най-сетне, представено е
също така и Удостоверение № 1057/20.10.1972 г., издадено от Началник поделение
90330-София (л. 43), което се установява, че е вписано като представен документ
за трудов стаж в заявлението за пенсиониране, което заявление се установи, че
не е подписано от жалбоподателя, поради което и при положение, че документите,
с които му е била отпусната ЛПОСВ не са му били върнати и/или са били загубени,
буди недоумение по какъв начин същият към 01.08.2016 г. се е снабдил с оригинал
от това удостоверение и го е представил в ТП на НОИ – Пловдив (л. 60 и л. 73).
Отделно от това, не е спорно, че към 24.09.2001 г. жалбоподателят не е имал
необходимите възраст и осигурителен стаж, даващи му право да се пенсионира по
общия ред, поради което и в случай, че твърди, че не той е посочил документите,
удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа и втора категория, съответно
не той или упълномощено от него лице ги е представило, за да се установи, че е
бил добросъвестен, би следвало да представи документите, които е представил
и/или да изиска да бъдат събрани по съответния ред от осигурителите.
Действително, представени са от жалбоподателя документи за осигурителен стаж и
доход, посочени са и осигурители и приблизителни периоди, в хода на извършените
проверки обаче не са установени осигурителният стаж и доход, при които е
отпусната първоначално ЛПОСВ. Нещо повече, не е установен нито един ден стаж от
първа категория труд, даващи правото на лицата да се пенсионират при
благоприятни условия, а именно на по-ранна възраст, а безспорно жалбоподателят
се е пенсионирал при навършена възраст 50 години и 6 месеца. Такъв стаж (от
първа категория труд) не е установен и в последвалата процесното
решение административна процедура. Както вече се посочи и по-горе, в тежест на
жалбоподателя е било да докаже наличието на изискуемия осигурителен стаж за
пенсиониране по реда на § 3 от ПЗР на КЗОО (отм.), което обаче не е сторено.
Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на
правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки въз основа
на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния
стаж на лицето и в този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя,
още повече, че по делото са налице данни, че за всяко едно действие същият е
бил своевременно уведомяван. Както правилно е посочил административният орган,
а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ -
Пловдив, в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв,
извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите
и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на
Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки,
декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на
осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на
служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното
производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е
проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е налице законовото
изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице,
което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното
съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се
позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите
разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за
възстановяване на недобросъвестно получени суми. По изложените съображения,
правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при
получаване на сумите.
С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не
установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи
категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа
категория, даващи му право да се пенсионира при условията на § 3 от ПЗР на КЗОО
(отм.). Все в тази насока следва да се посочи, че при започналата служебна
проверка от НОИ, П. веднъж заявява, че не си спомня къде е работил през голяма
част от своя живот, а впоследствие, че не може да представи документи, тъй като
същите не са му били върнати. Независимо от гореизложеното, в хода на
извършената проверка, органите на пенсионното осигуряване са извършили
множество проверки, в хода на които са събрали всички възможни документи,
удостоверяващи положен от П. стаж при различни осигурители, но нито един от
тези документи не удостоверява стаж по смисъла на чл. 104, ал. 4 от КСО и/или
стаж при условията на първа категория. Както се сочи в решение на ВАС на РБ по
друг казус, касаещ идентична хипотеза в същото
поделение на ТП на НОИ - Пловдив „...стаж от втора категория трудно може да
бъде забравен...“ (така Решение № 2179 от 25.02.2016 г. по адм.
дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от 14.05.2016 г. по адм.
дело № 8581/2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по адм.
дело № 8588/2015 г.) а още по-малко може да се забрави стаж от първа категория
труд.
При тези констатации, настоящата съдебна инстанция достига до извод, че
жалбоподателят не доказа, че са били налице предпоставките за отпускане на
пенсията му по разпореждането от 2001 г. при условията на § 3 от ПЗР на КЗОО
(отм.) поради което получената на основание издаденото разпореждане от 2001 г.
пенсия за осигурителен стаж и възраст, е получена недобросъвестно от П. по
смисъла на чл. 114 от КСО (така Решение № 6471 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1044/2018 г., VI о.).
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност
на оспореното Решение № 2153-15-122/05.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив, в частта, в която е оставена без уважение жалба на П. с вх. №
1012-15-154/07.03.2022 г. против Разпореждане № РНП-2-4-15-01080218/21.02.2022
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно
наличието на недобросъвестност, поради което жалбата ще следва да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на НОИ се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.П., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-122/05.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в
която е оставена без уважение негова жалба вх. № 1012-15-154/07.03.2022 г. против
Разпореждане № РНП-2-4-15-01080218/21.02.2022 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив относно наличието на недобросъвестност.
ОСЪЖДА Д.Х.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Национален осигурителен институт
с адрес на призоваване гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 сумата
от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, т.
2, б. “д“ от КСО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: