Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на втори април две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 559 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
24 / 002189 от 12.02.2019 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция
по труда” град Стара Загора, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 24 / 002189 от 12.02.2019 година на Директора на Дирекция
“Областна инспекция по труда” град Стара Загора.
В
жалбата и в хода на делото се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-002189 от 15.01.2019 год., жалбоподателят е санкциониран
за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10000 лв.”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж.
пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изпълнил задължителното предписание № 4, дадено му
с протокол, връчен му на 29.10.2018 год., а именно – в срок до 19.11.2018 год.
да изплати на работещите в складовата му база в с.Калояновец 9 работници и
служители 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение за м.юли 2018 год.,
но не по-малко от минималната работна заплата за страната, възлизащо общо на 4187,75
лв., след приспаднат аванс от по 50 лева за всеки от тях, изплатен им на
25.10.2018 год., като в НП е отразено още, че жалбоподателят е в нарушение от 20.11.2018
год.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията
на актосъставителя Е.М.Ж. и свидетеля по акта Д.Б.Г., кореспондиращи с приетите
писмени доказателства, цитирани изрично и в НП – протокол № ПР1835849 за
извършена на 16, 25 и 29 октомври 2018 год. проверка (л.13-22 от делото) и
справка от жалбоподателя за изплатени трудови възнаграждения (л.23 от делото).
При
тези данни и тъй като не се представиха доказателства предписанието, за
неизпълнението на което жалбоподателят е санкциониран, да е било оспорено по
административен ред, съответно – да е било отменено, съдът намира за доказани
описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя.
В
изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административното
обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и ясно, щото
жалбоподателят да може да го разбере в неговата цялост и пълнота, за да
организира адекватно защитата си.
Що
се отнася до наложеното с обжалваното НП наказание – „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева, т.е. малко над минималното такова, предвидено в закона за
извършеното нарушение, съдът намира, че същото съответства на тежестта на
конкретното нарушение, имайки предвид, че се касае за неизпълнение на
предписаните за изплащане на гарантираното по закон минимално трудово
възнаграждение на общо 9 работника и/или служителя и дългия период на забавата,
доколкото не се ангажираха доказателства процесното предписание да е изпълнено
към момента, макар и със значително закъснение.
Неоснователно
е в случая искането за приложението на чл.415в от КТ, тъй като предпоставка за
това е отстраняване на нарушението веднага след установяването му, а както вече
беше отбелязано, липсват данни процесното предписание да е изпълнено, макар и
след установяване на нарушението.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: