РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Горна Оряховица, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело
№ 20224120102044 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано
от П. С., Я.Д. и Г.К., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в исковата
си молба, че ответницата е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 15000224079, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ..., на
адрес: град Г.О. ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи
условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са
приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Твърди, че
процесният обект на потребление е придобит от ответницата, но същата не е изпълнила
задължението по чл.17,т.3 от ОУ да уведоми в едномесечен срок писмено
електроразпределителното предприятие за всяка промяна в данните, касаещи обекта на
потребление, вкл. промяната на собствеността, поради което всички справки и фактури се
водят на стария потребител. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”,
като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУПЕЕ, като в ал.6 е посочено, че
1
потребителят се счита за надлежно уведомен за дължимостта на вземането в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. Сочи, че поради това потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от
ЗЕ, на 28.07.2022г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Р. Х. П. и е образувано ч. гр. дело № 1276/2022г. Твърди, че към момента на подаване
на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 456,23 лв. за
горепосочения обект на потребление. Твърди, че в общата сума са включени неплатените
фактури за ел.енергия в размер на 444,32 лв., представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника по следните фактури: 1) фактура № **********/31.03.2022г., с
падеж 26.04.2022 г., за сумата 91,27 лв., дължима за периода 14.03.2022г. - 29.03.2022г.; 2)
фактура № **********/23.02.2022г., с падеж 15.03.2022г., за сумата 210,91 лв., дължима за
периода 14.01.2022г. - 13.02.2022г.; 3) фактура № **********/23.03.2022г., с падеж
15.04.2022г., за сумата от 142,14 лв., дължима за периода 14.02.2022г. - 13.03.2022г., както и
е включена мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11,91 лв., считано от падежа
на всяка една фактура до 08.07.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника към същата дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414
ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че до
настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответницата Р. Х. П. му дължи
заплащане на сумата от 456,23 лв. за обект на потребление, заведен с аб. № ... кл. №
15000224079, на адрес: гр. Г. О. ул..., включваща сумата 444,32 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените фактури, както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 11,91 лв., считано от падежа на всяка
една фактура до 08.07.2022г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по
настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Депозира писмена молба, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт В. М., с която моли съда да разгледа делото в
негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове и да
му присъди направените разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Р. Х.
П. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., призована по реда на чл.47 от ГПК. Депозиран
е писмен отговор от назначения по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител – адв. П.
К. от ВТАК. Счита, че предявените искове са неоснователни. Заявява, че “потребител на
електрическа енергия за битови нужди" може да бъде физическо лице, което отговаря
едновременно на поне две условия: а) собственик/ползвател на присъединения недвижим
имот и б.) физическо лице, което купува и ползва ел. енергия за собствено ползване и/или за
2
домакинството си. Счита, че в депозираната ИМ не се съдържат никакви доказателства, че
ответницата П. е собственик на присъединения недвижим имот. Счита, че представената
писмена разпечатка, наименована справка № 868299/13.07.2022г. от АВ, която съдържа
данни, че ответницата П. на 22.11.2021 г. е придобила чрез покупко-продажба недвижим
имот с адрес, идентичен с този, посочен в ИМ като адрес на присъединения имот,
представлява неофициално извлечение от база данни на Имотен регистър, но не е издадено
от компетентно длъжностно лице и е само индиция, косвено доказателство за наличие на
вещни права на ответницата върху имота. Счита, че в ИМ и приложенията към нея няма
данни и доказателства нито за правото на собственост, нито за това дали и ако „да", то кога
ответницата П. е започнала да владее и ползва имота. Твърди, че такива данни се съдържат в
приложеното копие от заявление № 6089366 от 28.03.2022г. Подчертава, че ищцовата
претенция се отнася до потребена и неплатена, според ищеца, електроенергия за периода от
14.01.2022г. до 29.03.2022г., т.е. налице е идентичност между заявлението на П. от
28.03.2022г., че желае занапред да купува ел. енергия от ищцовото дружество. Заявлението,
според особения представител, представлява годно доказателство, че именно от датата,
следваща датата на заявлението - 29.03.2022г., е възникнала облигационна връзка между
„Енерго- Про Продажби" АД и Р. Х. П., но не и преди това.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и да ги отхвърли изцяло. Счита, че ищцовата претенция за
лихви е неоснователна във връзка с неоснователността на иска за главница.
В съдебно заседание, ответницата не се явява. Особеният процесуален представител – адв.
Пл.К. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства (заверени преписи от извлечение от
сметка към дата 08.07.2022г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
02.12.2022г.; извлечение за фактури и плащания към 01.12.2022г., 3 броя фактури), ищецът
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател П. А.И., за клиентски №
**********, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в град Горна Оряховица,
ул. ..., както следва: 1/ фактура № **********/23.02.2022г., на стойност 210,91 лв., за
консумирана ел.енергия в периода 14.01.2022г. - 13.02.2022г., със срок за плащане до
15.03.2022г.; 2/ фактура № **********/23.03.2022г., на стойност 142,14 лв., за консумирана
ел.енергия в периода 14.02.2022г. - 13.03.2022г., със срок за плащане до 15.04.2022г.; 3/
фактура № **********/31.03.2022г., на стойност 91,27 лв., за консумирана ел.енергия в
периода 14.03.2022г. - 29.03.2022г., със срок за плащане до 26.04.2022г.
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от справка №
868299/13.07.2022г., изд. от АВ, заявление № 6089366/28.03.2022г., ответницата Р. Х. П. с
ЕГН ********** е придобила право на собственост, на основание възмездна правна сделка –
3
покупко-продажба, извършена на 22.11.2021г., върху недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О.,
ул..., представляващ поземлен имот с площ от 693 кв.м., идентификатор 16539.509.349.1,
заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда и постройки на
допълващото застрояване.
По делото не се оспорват фактите, че ответницата не е платила на ищеца сумите, визирани
в горепосочените фактури.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1276/2022г.
по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
575/29.07.2022г. против длъжника Р. П., за сумата 444,32 лв. - главница за незаплатена ел.
енергия в обект на потребление, заведен с аб. № **********, кл. № **********, на адрес:
гр. Г.О. ул..., за която са издадени гореописаните 3 броя фактури; сумата от 11,91 лв. - сбор
от мораторните лихви върху задълженията по всяка от фактурите за периода от падежа по
всяка една фактура до 08.07.2022г., законната лихва от датата на подаване на заявлението –
28.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 25 лв. - държавна такса
за разглеждане на заявлението, и сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Безспорни са и фактите, че цитираната заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед №
575/29.07.2022г. по ч. гр. дело № 1276/2022г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока
по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни по изложените по-
долу съображения.
Въз основа на приетите по делото годни писмени доказателства (справка от НБД, изд. на
22.02.2023г., справка № 868299/13.07.2022г., изд. от АВ, заявление № 6089366/28.03.2022г.),
съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата Р. П. е налице
облигационно отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката. В случая, за
правния спор е от значение, че през процесния период на потребление на ел.енергия от
14.01.2022г. до 29.03.2022г. ответницата е собственик на недвижимия имот, намиращ се
адрес на потребление в гр. Г.О. ул.... Цитираните писмени доказателства обосновават
категоричен извод, че именно в качеството си на собственик на горепосочения
електроснабден имот и обект на потребление на ел.енергия, ответницата е вписала по
предвидения за това ред своя настоящ адрес, (също няколко месеца след придобиване
правото на собственост върху имота - считано от 23.09.2022г.), като към настоящия момент
тези данни не са променени, съгласно приложената справка от НБД. Поради това, съдът
4
намира, че действително ответницата притежава качеството на страна по договор за
продажба на електрическа енергия с дружеството - ищец. Това правоотношение е
възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на
вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за
електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и собственика
или ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот,
какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца. В този смисъл е и съдебната
практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело № 439/2018г. по описа на
ВКС, ГК, Трето отделение, и др. Предвид изложеното по-горе, в случая се обосновава
извод, че ответницата П. е битов клиент и потребител на ел. енергия за битови нужди
процесния обект на потребление, заведен с аб. № **********, кл. № **********, на адрес:
град Г.О., ул...., по смисъла на §1,т.2а и т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката, считано
от 22.11.2021г., но същата не е изпълнила задължението си по чл.17,т.3 от ОУДПЕЕ да
уведоми в едномесечен срок от придобиване правото на собственост върху имота
електроразпределителното предприятие за промяната на собствеността, поради което всички
справки и фактури се водят по партида на стария потребител П.А.И.. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че
по силата на облигационното отношение, възникнало на основание ЗЕ във връзка с
потреблението на ел.енергия за придобития от ответницата недвижим имот, ищецът е
доставил на същата и потребителят Р. П. е получила от „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна и е ползвала лично и/или чрез други лица ел. енергия в обекта на потребление,
намиращ се в гр. Г.О., ул. ..0, през период на потребление от 14.01.2022г. (около 2 месеца
след придобиване правото на собственост върху електроснабдения имот) до 29.03.2022г.,
отчитана редовно с електромер № 1119010606382979, на обща стойност 444,32 лв., за което
са издадени горепосочените 3 броя фактури. Ирелеватни са възраженията на особения
процесуален представител за липсата на доказателства от кога ответницата П. е започнала да
владее и ползва имота, тъй като безспорно същата не е изпълнила задължението по чл.17,т.3
от ОУПЕЕ да уведоми писмено в едномесечен срок, изтекъл на 22.12.2021г.,
електроразпределителното предприятие за промяната в данните, касаещи обекта на
потребление, вкл. промяната на собствеността, настъпила на 22.11.2021г., респ. не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение. Неоснователни са и възраженията
на ответната страна за наличие на данни, вписани саморъчно от потребителя в приложеното
по делото заявление № 6089366/28.03.2022г., че до този момент (28.03.2022г.) обектът на
потребление е ползван от предишния собственик Пенка Иванова, предвид липсата на
доказателства в подкрепа на това твърдение, което обсъдено във връзка с посоченото по-
горе неправомерно поведение на новия собственик и факта, че същата е вписала своя
настоящ адрес на горепосочения адрес няколко месеца по-късно - на 23.09.2022г. (справка
НБД от 22.02.2023г.), обосновава извод, че това обстоятелство е вписано в подаденото от П.
след изтичане на срока по чл.17,т.3 от ОУПЕЕ заявление именно с цел да избегне
отговорността за заплащане на доставените й от ищеца и потребени от нея през процесния
период от време количества ел.енергия. Предвид изложеното, съдът намира за основателни
5
доводите на ищеца, че за ответницата е възникнало задължение по силата на договора за
продажба на ел.енергия да плати цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея
ел. енергия в горепосочения обект на потребление, за процесния период на потребление, на
обща стойност 444,32 лв., при условията и по начина, визирани в договора и издадените въз
основа на него фактури.
Наред с това, до приключване на съдебното дирене по делото не са събрани никакви
годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на паричното задължение за
главница в размер от 444,32 лв. по процесните 3 бр. фактури (с настъпили падежи съответно
на 15.03.2022г., на 15.04.2022г. и на 26.04.2022г.) от страна на ответника, в чиято
доказателствена тежест е да докаже изпълнението.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на парични вземания на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за
сумата от 444,32 лв., представляваща неплатена главница за ползвана ел. енергия, за период
на потребление от 14.01.2022г. до 29.03.2022г., за процесния обект на потребление, -
вземания по фактура № **********/23.02.2022г., фактура № **********/23.03.2022г. и
фактура № **********/31.03.2022г., заедно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1276/2022г. по описа на ГОРС
в съда – 28.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 11,91
лв., представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяка една от горепосочените 3
бр. фактури до 08.07.2022г. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за
доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6
от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 475,00 лв.
в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75,00 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Х. П. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: град Г.О., кв..., ул..., с постоянен адрес: град Г.О., ул...., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
6
ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна
9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” №
258, СУМАТА от 444,32 лв. /седемстотин петдесет и четири лева и четири стотинки/,
представляваща неплатена главница за ползвана ел. енергия през период на потребление от
14.01.2022г. до 29.03.2022г., за обект на потребление с абонатен номер **********,
клиентски № 15000224079, намиращ се в гр. Г.О. ул... - вземания по фактура №
**********/23.02.2022г., фактура № **********/23.03.2022г. и фактура №
**********/31.03.2022г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.07.2022г., до окончателното й изплащане, както и за
СУМАТА от 11.91 лв. /единадесет лева и деветдесет и една стотинки/ , представляваща
мораторна лихва, определена като сбор от мораторните лихви на всички фактури, за периода
от датата на падежа на всяка една фактура до 08.07.2022г., за които вземания е издадена
Заповед № 575/29.07.2022г. по ч. гр. дело № 1276/2022г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Р. Х. П. с ЕГН ********** , с настоящ адрес: град Г.О. ул.., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, СУМА в размер на 475,00 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМА в
размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното
производство по ч. гр. дело № 1276/2022г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7