Р Е
Ш Е Н
И Е
№…...../…………………,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5872 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.1” ООД ЕИК *********, със седалище
***, подадена чрез адв. Б. М.Р. ***-F520509/11.11.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 800лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП незаконосъобразно, необосновано и
е постановено при съществени нарушения на процес. правила. Същият оспорва
фактическите констатации изложени в АУАН и НП и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли съда да се произнесе по законосъобразността на НП съобразно събраните по
делото доказателства. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното
наказание до минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на разноски.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за
потвърждаване на НП като счита, че нарушението е безспорно и категорично
доказано. Също претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима.
На 24.10.2019год. около
14:41часа, св. Б. и негова колежка, и двамата инспектори по приходите, извършили проверка в търговски обект – бърза
закуска, находящ се в гр.Варна, ул. „Дебър” № 14 и стопанисван от въззивното
дружество. Проверката започнала с контролна покупка извършена от св.Б. на 1бр.
Джоб, един тост и два айрана на обща стойност 9.70лв. Покупката била заплатена
в брой от св.Б. като за същата не бил издаден касов бон от наличното в обекта фискално устройство от
лицето приело плащаното – Мария Николова – управител на въззивното дружество.
След като св.Б. изконсумирали храната двамата предприели същинската проверка В
хода на проверката проверяващите установили, че в обекта има въведено в
експлоатация фискално устройство – DAISY PERFECT S 01 с ИН на ФУ № DY502202 и
ИН на ФП № 36660675, което разполагало с функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“ суми. Изведен бил
междинен финансов отчет от устройството, а съдружник във въззивното дружество
Николай Иванов Слободников съставил и опис на наличните пари в касата. При
съпоставка между фактическата касовата наличност и тази отразена на фискалното
устройство проверяващите установили положителна разлика в размер на 48.55лв.
Според отразяванията на касовия апарат следвало в касата да има като налично
сума в размер на 346.96лв., а в случая фактическата наличност била в размер на
395.51лв. За констатираната разлика Николай Слободников дал обяснения, че се
дължи на грешка при връщане на ресто.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0353416.
На 31.10.2019год. св. Б.
съставил срещу въззивното дружество АУАН № F520509, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
От фактическа страна в акта било посочено че установената промяна в касовата
наличност е в размер на 38.85лв. като не е включена сумата от 9.70лв. /стойността на контролната покупка за която
не е била издадена касова бележка/.
Актът бил предявен и връчен на
управителя на въззивното дружество, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу
акта не било подадено писмено
възражение.
На 11.11.2019год.,
въз основа на акта, началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал
атакуваното НП като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на
приходи и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС
му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер
на 800лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали Д.Б. (актосъставител)
и П.Д. - Безголи (свидетеля по акта). В показанията
си пред съда св.Б. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи, че за извършената контролна
покупка за която не е бил издаден касов на дружеството е бил съставен друг
АУАН. Св. Д. – Б. заявява, че не е извършвал проверка на въззивното дружество и
е свидетел само на съставяне на акта. Сочи че АУАН е бил съставен в ТД на НАП
Варна в присъствието на представител на дружеството.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Протокол за извършена проверка № 0353416/24.10.2019год.,
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП, дневен финансов отчет от
24.10.2019год. изведен към момента на проверката, клен от същата дата от същата
дата, както и опис на паричните средства в касата към момента на започване на
фактическата проверката.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както
писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от обективна страна,
посочени са нарушената законова норма, както и обстоятелствата при които е било
извършено нарушението в това число дата на неговото извършване -
24.10.202019год., както и място на извършване. Посочена е нарушената законова
норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение,
посочени са и доказателствата върху които се гради обвинението. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно/без каквато и да било
конкретика/ възражение в тази насока.
При това положение следва да се приеме безспорно, че е извършено
нарушението така, както е описана в АУАН и в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От
представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на св. Б. се
установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената
фактическата наличност в размер на 395.51лв. и разчетената фискална наличност
от фискалното устройство – 346.96лв. като разликата е в размер на 48.55лв.,
(положителна) От тази сума сумата в размер на 9.70лв. е била от нерегистрирана
продажба /контролната покупка за която не е издаден касов бон/, а останалата
сума в размер на 38.85лв. не е била отразена във фискалното устройство като
„служебно въведени суми”, с каквато функция е разполагало ФУ.
От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е
приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
на МФ. От анализа на посочената правна норма се установява, че жалбоподателят
действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
год. на МФ, като в разрез със задължението си е пропуснал да отрази промяна на
касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се
регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми.
В случая
АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума от 38.85лв. не е резултат от
реализирани и нерегистрирани сделки, доколкото доказателства за това не са били
налице. В хода на проверката съдружник в дружеството е посочил, че разликата се
дължи на грешка при връщане на ресто, а проверяващите не установили, че тази
сума е от реализирани и нерегистрирани продажби, съответно нарушението не е
свързано с неотразяването на приходи, поради което и дадената от АНО правна
квалификация на деянието като такова по чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС е правилна.
Жалбата се
явява основателна единствено досежно размера на наложеното наказание.
Съгласно разпоредбите на чл.185, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ,
за допуснато такова нарушение търговецът са наказва с имуществена санкция в
размер от 500лв. до 2000лв.
Според настоящия
съд, в конкретния случай, наложеното наказание не е съответно на
извършеното нарушение. В НП не са посочени никакви отегчаващи
отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в с.з.,
поради което не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над
минималния – 800 лева. Това наказание настоящият състав намира за несправедливо
по размер, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта
на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради
липсата на каквито и да било доказателства за допускани други нарушения на
данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по
административен ред в предходен момент /нарушението се явява първо/ съдът
счете, че в случая и минимално предвиденото в закона наказание - имуществена
санкция от 500лв. (която не е незначителна) би постигнало целите на
индивидуалната и генералната превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание
имуществена санкция на 500лв.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 800лв. на 500лв.
По
разноските.
С
оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззивната страна
искане за присъждане на разноски съдът счете че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК
вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая
по делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., както и това, че жалбата е била
удовлетворена по направеното алтернативно искане (санкцията от 800лв. е
намалена на 500лв.), съобразно уважената част на иска съдът счете, че на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 125лв., която сума
следва да бъде заплатена на въззивника от страна на ЦУ на НАП.
С
оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че
въззивника също следва да бъде осъден да на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал-.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в
едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели и делото не е с фактическа
или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера
на отхвърлената част на иска съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ЦУ на НАП в размер на
30лв.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 476166-F520509/11.11.2019год. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ЦУ на НАП, с което на „В.1” ООД ЕИК ********* е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 800лв. на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за
нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 500лв.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „В.1“
ООД ЕИК *********, със седалище *** сумата в размер на 125лв. представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.1“ ООД ЕИК *********, със
седалище *** да заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 30лв. представляваща
направени разноски по делото.за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: