№ 238
гр. См., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500226 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 268 от ГПК, във връзка с чл.17 от Закон
за защита от домашно насилие.
См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба в№1076 от 16.06.2022година от З.
В. К., депозирана чрез адв.Н. М., срещу Решение №40 от 09.06.2022година,постановено по
гр.д.№ 85/2022година по описа на Зл.ския районен съд, с което на основание чл.15,ал.2
ЗЗДН е издадена срещу нея заповед и са й наложени мерки за защита от домашно насилие
на основание чл.5,ал.1 т.1 ЗЗДН - да се въздържа от извършване актове на домашно насилие
спрямо М. В. К. с ЕГН- **********, както и е предупредена на основание чл.21,ал.З ЗЗДН,
че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да я задържи незабавно и да
уведоми органите на прокуратурата.
Със същото решение е осъдена на основание чл.5,ал.4 ЗЗДН да заплати глоба в
размер на 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Зл.,
както и да заплати в полза на Районен съд гр.Зл. държавна такса в размер на 25 лева.
Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване обжалвания акт, незаконосъобразност и непълнота на доказателствения
материал, като е релевирано искане въззиният съд да обезсили атакуваното съдебно решение
или да го отмени изцяло, като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което
отхвърли молбата за защита като неоснователна.Претендира присъждане направените
оразноски по водене на делото за двете инстанции.
Според жалбоподателката решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл
по нередовна молба за защита и по искане, с което не е бил сезиран. Развива оплакване, че
не е изпълнено съдържанието на разпоредбата на чл.9,ал.1 ЗЗДН в молбата за защита, тъй
като имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде
призован не се съдържат, както и данни относно датата, мястото, начина, други факти и
обстоятелства за извършеното домашно насилие. Описват се други неслучили се събития и
1
то от преди години, като се започва от 2019г. когато след случай на извършено по
отношение на жалбоподателката домашно насилие от съжителя й Г. П. напуснала
жилището, в което живеели в гр. П. и първоначално се върнала при майка си в с.Ст. , а
впоследствие се установила да живее при сестра си в гр. М. на посочения по-горе адрес.
След това се говори за някакви неслучили се събития с прекъснат ел. кабел, нарязана
пътека,нанасян на молителката от нея побой по време на бременността й включително със
саксия в корема, при което би трябвало да е направила спонтанен аборт (който побой трябва
да е от преди повече от 2 години, като се има предвид , че според съпруга й св. К. към
27.03.2022г. детето им е било на 1 година и 5 месеца), закани за убийство,обидни думи, за
които доказателства така и не се представили и се твърди, че след тези случаи не била
ходила в с.Ст. близо 2 години. В молбата е посочено също така, че започнала да ходи(не се
сочи кога) да мие прозорци, да пере всичко на етажа си , защото на 7-ми май смятат да се
преместят, а З. като я видяла (не се сочи кога) започнала пак по същия начин да вика, да я
блъска и да казва, че там работа няма, но тя не й обръщала внимание(т.е не го е възприела
като домашно насилие). Твърди още, че седмица след това отишли пак с детето да откарат
малко багаж , срещнала комшийката и я поканила на кафе, но тя й отказала, защото З. и
майка й я предупредили , че ако някой се осмели да дойде, независимо на нея или на мъжа й
на гости, ще ги убие на място. Направено е и оплакване, че никъде в молбата не се сочи
датата 27-ми март,на която според съда жалбоподателката е извършила акт на домашно
насилие по отношение на молителката. В противоречие с твърденията в молбата, в която
датата 27-ми март изобщо не се споменава, съдът на няколко места в мотивите към
решението сочи, че в молбата се съдържала конкретна дата -27 .03.2022г., на която пред
фамилната къща на улица”Ел.” № 12 в с.Ст. жалбоподателката се държала агресивно и е
отправяла към молителката заплахи и обидни думи, без молбата да се сочи. Излага
оплаквания, че ако, за да прави изводите си, че в молбата се съдържали сочените твърдения,
съдът е изходил от декларацията по чл.9,ал.З ЗЗДН, приложена към молбата, това е
недопустимо, тъй като съгласно чл. 9,ал.З от ЗЗДН тя е приложение към молбата и не може
да санира недостатъка на молбата,още повече че съгласно чл.13,ал.3 ЗЗДН тя се представя
когато няма други доказателства, за да се издаде заповед за защита. Освен товасе твърди,че
производството по ЗЗДН се движи по установената в ГПК процедура ,а съгласно
чл.127,ал.1, т.4 ГПК исковата молба(в случая молбата) следва да съдържа изложение на
обстоятелствна, на които се основава искът, каквиго обстоятелства за приетата от съда дата-
27.03.2022г. не се сочат.
На следващо място е направено оплакване, че решението е постановено при
съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно. На стр.2.ред 2 от
молбата се сочи, че ответникът бил брат на молителката, а тя - сестра на съпруга на
молителката, което обстоятелство не е спорно затова молбата била подадена от лице, които
имало право да търси защита по реда на чл.З. т.7 ЗЗДН срещу лице, което има право да
отговаря по молбата. Съдът сочи, че отношенията между страните били силно влошени и
конфликтът между тях бил с голяма давност ,но този извод е направен единствено въз
основа твърденията на молителката в молбата й, тъй като в с.з. изяснявала единствено
датата 27.03.2022г., като въпросите си към свидетелите започвали с това да кажат какво се е
случило на 27.03.2022г., а не дали помнят да се е случило нещо между молителката и нея и
ако помнят да кажат на коя дата е било. Съдът е приел, че описаните в молбата актове,
извършени на 27.03.2022г. (въпреки, че в молбата няма описани актове, извършени на
27.03.2022г. ) представляват домашно насилие по смисъла на чл.2,ал.1 ЗЗДН , изразяващо се
във вербална агресия , като са отправени обидни и нецензурни думи и заплахи:"курво пак ли
идваш, ще умреш курво". В молбата обаче се сочи случай на неупомената дата, на която
според молителката е викала, блъскала я е и й е казвала, че там работа няма. Твърдените
нецензурни думи и заплахи в молбата не се споменават.При посоченото е налице
противоречие между твърденията в молбата и твърденията в декларацията, в която освен
това се сочи, че е плюла детето на молителката, по което твърдение съдът развива
съображения, че било субективно възприятие към кого е насочено-дали към детето на
молителката или към самата нея, но същевременно не приема, да е извършила физическо
насилие по отношение на молителката или на детето, плюейки нея или детето.
Неоснователно съдът изцяло се е доверил на показанията на св. К., наричан на друго място
Тр. , какъвто свидетел не е разпитван, без да отчете неговата заинтересованост като съпруг
на молителката със силно влошени отношения с жалбоподателката, който твърди, че на
9.05.2022г. му е създала проблем в центъра на гр.М. ,което не е вярно ,тъй като видно от
изявленията й в Протокол от 11.05.2022г. на PC М. по НЧХД №5/2022г. на посочената дата
детето й В. Г. П. е претърпяло инцидент в училище и тя е била там,след което на 10- ти и
2
11-ти май 2022г. е потърсила медицинска помощ за него. Изцяло доверявайки се на
показанията на св.К., съдът не е отчел обстоятелството, че ако действително на 27.03.2022г.
е извършила акт на домашно насилие по отношение на молителката, то тя и съпругът й не
биха се върнали в къщата им в с.Ст. през м. май 2022г. Съдът неоснователно се е доверил на
показанията на св.К., без да отчете, че според него 1 месец след 27.03.2022г. , след като
приготвили етажа се върнали в с.Ст., т.е върнали се към датата 26.04.2022г. При условие,че
домашно насилие е извършено, не биха приготвяли етажа непосредствено след него в
продължение на цял месец. Твърди още, че твърденията на св.К. не са верни е видно от това,
че според него един месец след 27.03.2022г. се върнали в с.Ст., т.е към 26.04.2022г., но в
същото време в противоречие на твърденията на съпругата му в молбата за закрила
,подадена на 26.04.2022г. на последната страница се твърди, че смятат да се преместят след
7-ми май,от което е видно, че към 26.04.2022г. не са били в с.Ст., както неоснователно
твърди св.К.. От друга страна, според св.К., въз основа на чиито показания съдът е
постановил решението си на датата 27.03.2022Г. той и съпругата му (молителката М.К.)
били в с.Ст., заедно с детето си, докато според св.Т.,на чиито показания съдът
неоснователно не се е доверил , те са били без детето. Според жалбоподателката съдът
следва да съобрази, че според св.К. на посочената дата отишли в с.Ст., за да чистят, като
тогава подредили някои неща и си тръгнали. След като в пледоарията си пълномощника на
жалбоподателката адв.М. възразила, че не е възможно с невръстно дете да вършат къщна
работа, молителката М.К. в противоречие със съпруга си св.К. на последната страница на
протокола прави изявление, че мъжът й се разкарвал с детето, а тя подреждала дрехите. На
тези противоречия в показанията на молителката и съпругът й първоинстанционният съд не
е отделил никакво внимание, а те са доказателство за това, че на посочената дата не се е
случил твърдения единствено в декларацията акт на домашно насилие. Без основание
приемайки за субективна оценката от възприелите лица , съдът не е съобразил
противоречието на твърденията в декларацията, в която се твърди, че е заплюла детето на
молителката и в показанията на св.К., според който е заплюла молителката, както и на
противоречието в декларацията и показанията на св. К., според които след като е изрекла
обидни и нецензурни думи е започнала да заплашва и да се заканва на молителката ,
каквито твърдения в декларацията по чл.9,ал.2 ЗЗДН не се съдържат. Направен е извод,че
при сочените по-горе противоречия съдът неоснователно се е доверил на показанията на
св.К.,още повече, че той не е в добри отношения с жалбоподателката, като сочи , че дори се
е оплаквал от нея на тел.112. Твърди още, че без основание съдът не се доверил на
показанията на св.Ж. К. и Сл. Т.,като приема, че те си противоречали, тъй като според Ж. К.
от момента, от който молителката и съпругът й напуснали къщата в с.Ст. нито веднъж не
били идвали там, докато св.Т. сочела, че ги е виждала пролетта да идват от време на време. В
случая съдът превратно тълкува показанията на св.К.,която сочи, че към средата на м.май
двамата се върнали в Ст. и преди този момент не ги била виждала да идват(не казва, че не са
идвали, а че тя не ги е виждала - това са различни неща), като сочи, че от както молителката
забременяла отишли да живеят в Зл. като година и половина не са идвали в Ст.. Твърди
също,че съдът не е взел предвид, че в показанията си св. К. сочи,че към м. март 2022г.
детето е било на 1 година и 5 месеца, т.е на 17 месеца, че бременността продължава 9 месеца
,при което свидетелката сочейки, че не са идвали година и половина има предвид време,
далеч предхождащо датата 27.03.2022г. Съдът не е взел предвид, че самата молителка в
молбата си на последната страница сочи, че не били ходили в с.Ст. близо 2 години, което
съответства на показанията на св.К., че не са идвали година и половина,т.е показанията й са
достоверни. За да не се довери на показанията на св.Ж. К. съдът е изложил неубедителни
аргументи за нейно силно пристрастие и явна заинтересованост от изхода на делото, тъй
като била във влошени отношения със сина си Кр., но в какви отношения е с
жалбоподателката съдът не сочи.Не е отчел също така, че тази свидетелка посочи, че синът й
е бил много добро дете и с него се уважавали докато се ожени, след което се е променил и
започнал да й казва, че не му е майка, а снахата й казвала (Разгонена крава, няма кой да те
нагада(оправи). Съдът не е отчел и обстоятелството, че за св.К. св.К. си остава неин син
,сочейки, че той със съпругата си се върнал в Ст. и искали цялата къща, но тя има 3 деца, че
тя е искала да се сдобри с Кр. , но той не иска и не й приказва, т.е въпреки неговото
отношение, тя го счита за свой син и иска да се разбират и уважават както преди.
Първоинстанционният съд не е взел предвид и показанията на тази свидетелка, в които сочи,
че молителката я е удряла по главата със саксия, че я е бутала по стълбите (това са случаи
през април 2020г., за които представя медицинска документация). Неоснователно съдът
приема, че и св.Т. била очевидно заинтересована, тъй като била в много близки приятелски
отношения с майка й още от младостта си. Свидетелката обаче сочи, че са близки с майката
3
на жалбоподателката, е се познават от млади, че децата им са израснали заедно, което не е
равнозначно на много близки приятелски отношения, което от друга страна, не е основание
да не й се дава вяра.Съдът приема, че св.Т. била с в силно влошени отношения с
молителката, без да обърне внимание на показанията им, в които сочи защо това е така- тъй
като молителката говори неверни неща по неин адрес и именно поради това ще я съди. За да
не се довери на показанията на тази свидетелка, съдът очевидно е изходил от начина й на
говорене и на използваните от нея нецензурни думи, без да отчете обстоятелството, че се
касае до възрастен човек с ниска култура. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че
всички свидетели , вкл. и св.К. са еднопосочни, че имат вила в м. „Б. к." край с. Ст., която
жалбоподателката и майка й св.Ж. К. поддържат, като на вилата имат ливади и ниви, според
св.Ж. К. всяка неделя ходят на вилата, където има крава и се грижат за градината, сеят
картофи, чушки домати, събират сено , тръгват сутрин към 9. 00 часа и се прибират вечерта
към с.Ст..В същия смисъл са и показанията на св.Т., т.е показанията им са непротиворечиви.
Ходят в почивните дни, тъй като и двете работят ,а жалбопоадтелката в „ЕСС Къмпани"
ЕООД М.. При посоченото безспорно на датата 27.03.2002г. (ден – неделя), като тя и майка
й са били на вилата в м."Б. к." край с.Ст. и твърдения акт на домашно насилие не се е случил
и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил необоснован и
незаконосъобразен съдебен акт, който предлага съдът да отмени, респективно обезсили, като
остави без разглеждане молбата не отговяраща на изискванията на чл.9,ал.1, т.4
ЗЗДН,респективно я отхвърли като неоснователна и присъди направените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна М.К. не е депозирала писмен
отговор.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно и своевременно призована се явява
лично ичрез пълномощника си адв.Н. М.,която поддържа изцяло въззивната жалба и искане
съдът да отхвърли молбата за защита от домашно насилие.
Въззиваемата редовно и своевременно призована се явява лично ичрез
пълномощника си адв.В. Т., който поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба ипредлага атакуваното решение да бъде потвърдено.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и
редовна, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото, поради което не споделя оплакването за
процесуална недопустимост на атакуваното съдебно решение.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по сезираща молба на М. В.
К. с ЕГН **********, за издаване на заповед за налагане на мярка за защита от домашно
насилие по ЗЗДН срещу сестрата на нейния съпруг – З. В. К., ЕГН **********. В молбата се
се твърди, че пред фамилната къща на семейството, находяща се на ул. „Ел.“ № 12 в с. Ст.,
общ. Зл., обл. См., ответницата се държала агресивно и отправила към молителката К.
заплахи и обидни думи „курва с курвата, ти пак ли идваш, ти ще умреш, започнала да я
плюе, заплашвала я, заканвала се“. Излагат твърдения, че посочената случка не е изолиран
случай, тъй като молителката не за първи път е жертва на домашно насилие от страна на
4
своята леля, под формата на вербална агресия.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която М. К.
излага твърдения за осъществена от ответницата по молбата вербална агресия на
27.03.2022година в семейната им къща в с.Ст., отправяйки описаните заплахи и обидни
думи.
В срок не е постъпил писмен отговор от ответницата по молбата за защита З.К.,
която в съдебно заседание оспорва молбата и твърди, че на посочената дата не била с майка
си в дома, а извън Ст...
При разглеждане на делото от районен съд е разпитан свидетелят Кр. К., съпруг
на молителката и брат на ответницата по молбата, чиито показания съдът преценява по реда
на чл.172 ГПК, който установява при проведеното на 09.06.2022 година съдебно заседание,
че на 27.03.2022година решили с М.К. да отидат до фамилната къща в с. Ст. за да изчистят
етажа, а детето им на една година и пет месеца било заспало и го носела в ръцете. Според
свидетеля минавайки покрай къщата в с. Ст., влизайки встрани, точно зад къщата и преди
вратата на стълбичката за входа З. започнала да псува М., казвайки й „курва с курвата, ти
пак ли идваш, ти ще умреш“, започнала да я плюе, заплашвала я, заканвала й се.
Установява също така, че при инцидента на 27.03.2022 г. около 13.00часа майка му била в
градината, имало две съседки, точно на ъгъла на къщата - Р.К., (с която живеят в къща
близнак) и И.Б., които не пожелали да дойдат, защото не им се занимава. Според свидетеля
още една жена е чула, тъй като се е похвалила на М. в един магазин. Свидетелят установява
също така, че за случая след 27.03.2022 г. са депозирали жалба в полицията на следващия,
или на по-следващия ден (понеделник или вторник),написали декларация за конкретните
факти, подали медицинско и заявява, че вече много пъти има заплахи и закани, и това не
се издържа, жалбите станали много, а мерки не се вземали и трябвало да минат през съд.
Според свидетелката Ж. К. - свекърва на молителката и майка на ответницата от
момента, в който синът й и съпругата му са напуснали къщата в с.Ст., и по време на
бременността на К. са се преместили в Зл., нито веднъж не са посещавали фамилната къща и
едва към средата на м.май 2022 г. се върнали да живеят там. Ж. К. установява, че се
намират във влошени отношения със сина си – Кр., който по нейни твърдения бил добро
момче, но след като се оженил спрял да я зачита.
Свидетелката Т., която няма родствени връзки със страните по делото установява,
че виждала младото семейство през пролетта да идват от време на време, в която част
показанията й съответстват на депоизраните от Кр. К.. В протокола от проведеното открито
съдебно заседание на 09.06.2022година е отразено, че св. Т. заявява пред съда, че е в
много близки приятелски отношения още от младостта си с Ж. (майката на ответницата),
изключително зле е настроена срещу нейната снаха – молителката К., като поради
проявеното от нейна страна агресивно поведение в съдебна зала при депозиране
показанията й се наложило намеса на съдебна охрана, за да я отстрани и възпре
потока нецензурни думи. Районен съд отразява и констатацията, че свидетелката Т.
изписала двуцифрено число върху дланта – 27.03., за което същата посочила, че са си нейни
5
работи, защото много забравя.
При така установеното от фактическа страна с атакуваното решение, след
обсъждане събраните в хода на делото доказателства районен съд приема, че е осъществен
акт на домашно насилие от ответницата по молбата за защита З. К., която на
27.03.2022година е извършила домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
изразяващо се във вербална агресия – отправени обидни, нецензурни думи и заплахи –
„курво пак ли идваш, ще умреш курво“, плюейки, заканвайки и заплашвайки молителката.
Районен съд е кредитирал показанията на свидетеля К., като подробни, логични,
последователни, с ясен спомен за случилото се и описващи детайлно процесния случай,
преценявайки ги по реда на чл.272 ГПК. Съдът обосновава защо не е кредитирал
показанията на св. Ж. К. - свекърва на молителката и майка на ответницата, както и тези
на св. Сл. Т.-поради констатирани противоречия, заинтересованост и предубеденост в
частта, в която и двете сочат, че на 27.03.2022 г. ответницата и нейната майка са се
намирали на тяхната вила, находяща се в м. „Б. к.“, в близост до село Ст., а не в двора на
фамилната им къща. Прието е също така, че декларираните от молителката обстоятелства
за извършено спрямо нея насилие от страна на сестрата на съпруга й кореспондират с
твърденията й в молбата за защита за извършено насилие от ответницата на 27.03.2022 г.
В хода на разглеждане делото от въззивния съд по искане на пълномощника на
въззиваемата К. съдът допусна до разпит свидетелите Р.К. и И.Б. - очевидци на
конфликта, както и е дадена възможност на въззивния жалбоподател с огред реципрочност
да води един свидетел при режим на довеждане за установяване твърдените факти.
Свидетелите К. и Б. са отказали да получат съобщенията,обективиран в
призовките,съгласно отбелязването на длъжностното лице.
Окръжният съд във връзка с твърденията на пълномощниците на страните и
приетата като доказателство преписка от Районно управление – Зл. към ОД на МВР, за
която се поддържа от пълномощника на въззиваемата, че съдържа доказателства за
инцидента отмени определението за допуснатите до разпит свидетели, приемайки, че делото
е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашно насилие – домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лице, с които се намират в родствена
връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Безспорно е, че в закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие" и
"емоционално насилие", но такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни
за него емоции. Актове на психическо и емоционално насилие могат да бъдат вербалното
насилие (псуване, обиждане, крещене), унижаване и предизвикване на страх.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3
6
от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита
и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице,
само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящия случай. Законът
придава обвързваща доказателствена сила на предвидената в чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация
и същата представлява достатъчно доказателство за основателността на подадената молба за
защита. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Доказателствената тежест на ответната страна при направеното оспорване, че е
извършен акт на домашно насилие е да се проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната
доказателствена сила. Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно
ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е
осъществен акт на домашно насилие.
Във връзка направеното във въззивната жалба оплакване, че молбата за защита
не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН следва да бъде отбелязано, че в
действителност не е посочена датата на осъществяване на акта на домашно насилие,
налице е изложение на мястото, начина и обстоятелствата по извършването му, като
молителката изрично препраща към приложената декларация чл.9 ал.3 ЗЗДН и
декларираните от нея обстоятелства за извършеното вербално насилие от страна на
сестрата на съпруга й коренспондират с твърденията й в молбата за защита на 27.03.2022
г., поради което оплакването е неоснователно.
Настоящата инстанция, след самостоятелна преценка на доказателствата и данните
по делото, изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответницата по молбата
за защита З.К. е извършила изложените актове на домашно насилие в молбата и в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН по отношение на молителката – М.К., крещейки „курво
пак ли идваш, ще умреш курво", както и да плюе детето й. Представената декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има обвързваща съда доказателствена сила, като същата представлява
достатъчно доказателство за основателност на подадената молба за защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, както вече съдът посочи при липса
на други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание обсъжданата
декларация. Следователно законодателят придава на този документ специална
доказателствена стойност.
В случая, депозираната декларация може да бъде възприета и кредитирана като
годно доказателствено средство за отразените в същата факти, явява се с потвърдена
7
доказателствена стойност както по отношение на противоправното действие и поведение на
посочената в нея дата, така и от страна на авторството, с оглед на това, че същите не се
опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тези действия са
последица от едно повтарящо се във времето състояние на конфликт между страните и
осъществено на инкриминираната дата вербално насилие, което поведение е неприемливо
и не следва да бъде толерирано.
Както вече съдът отбеляза по-горе провеждането на спорно съдебно производство
по реда на ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните е с оглед защитата
интересите на ответната страна и опровергаване на доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН чрез представянето на съответни доказателства в тази
насока, като при оспорване на твърденията в декларацията от ответната страна, в нейна
тежест се възлага задължението да проведе доказване, оборващо доказателствената сила на
декларацията и да докаже твърденията си.
По делото не са събрани доказателства, опровергаващи доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а изложените от молителката твърдения се
подкрепят от показанията на свидетеля Кр. К., преценени по реда на чл.172 ГПК.
В тази връзка неоснователно е релевираното с въззивната жалба оплакване и в
разрез с изложеното от районен съд, че съдът изцяло се е доверил на показанията на св. К.,
наричан на друго място Тр., какъвто свидетел не е разпитван, без да отчете неговата
заинтересованост като съпруг на молителката със силно влошени отношения с
жалбоподателката. Изложеното от жалбоподателката във връзка с показанията на свидетеля,
че на 9.05.2022г. му е създала проблем в центъра на гр.М. не е вярно, тъй като видно от
изявленията й в Протокол от 11.05.2022г. на PC М. по НЧХД №5/2022г. на посочената дата
детето й В. Г. П. е претърпяло инцидент в училище и тя е била там,след което на 10- ти и
11-ти май 2022г. е потърсила медицинска помощ за него е ирелевантно. Несъстоятелно е и
поддържаното в жалбата, че изцяло доверявайки се на показанията на св.К., съдът не е отчел
обстоятелството, че ако действително на 27.03.2022г. е извършила акт на домашно насилие
по отношение на молителката, то тя и съпругът й не биха се
върнали в къщата им в с.Ст. през м. май 2022г. Не може да бъде споделено и оплакването и
направеният с въззивната жалба извод, че съдът неоснователно се е доверил на показанията
на св.К., без да отчете, че поддържаното от него един месец след 27.03.2022г., след като
приготвили етажа се върнали в с.Ст., т.е върнали се към датата 26.04.2022г., с твърдяното от
въззивника при условие,че домашно насилие е извършено, не биха приготвяли етажа
непосредствено след него в продължение на цял месец. Касае се лични възприятия на
свидетеля относно конфликта между страните и обстоятелството дали страните са се
върнали към 26.04.2022година, или са приготвяли етажа не се отразява на достоверността и
логичността на показанията на този свидетел, които въззивният съд приема за
възпроизведени добросъвестно, противно на твърденията във въззивната жалба на
ответника К.. Следва да се посочи, че на последната е предоставена възможност да ангажира
насрещни доказателствени средства, посредством които пълно и главно да обори
8
твърденията на молителката, от която процесуална възможност въззивникът се е
възползвала, като е без значение за акта на домашно насииле кога страните са се установили
трайно във фамилната къща, като посоченото разминаване не се отразява по никакъв начин
на осъществения акт.
Неоснователно е поддържаното, че според св.К., въз основа на чиито показания
съдът е постановил решението си на датата 27.03.2022Г. той и съпругата му (молителката
М.К.) били в с.Ст., заедно с детето си, докато според св.Т.,на чиито показания съдът
неоснователно не се е доверил , те са били без детето и възражението на адв.М., че не е
възможно с невръстно дете да вършат къщна работа, а сезиращата молителка М.К. в
противоречие със съпруга си св.К. на последната страница на протокола прави изявление, че
мъжът й се разкарвал с детето, а тя подреждала дрехите,на които противоречия в
показанията на молителката и съпругът й първоинстанционният съд не е отделил никакво
внимание, следва да бъде отбелязано, че тези несъответствия не обосновават извода, че на
посочената дата не се е случил твърдения единствено в декларацията акт на домашно
насилие.
По същия начин несъстоятелно е поддържаното с въззивната жалба, че без
основание приемайки за субективна оценката от възприелите лица, съдът не е съобразил
противоречието на твърденията в декларацията, в която се твърди, че е заплюла детето на
молителката и в показанията на св.К., според който е заплюла молителката, както и на
противоречието в декларацията и показанията на св. К., според които след като е изрекла
обидни и нецензурни думи е започнала да заплашва и да се заканва на молителката ,
каквито твърдения в декларацията по чл.9,ал.2 ЗЗДН не се съдържат.
В случая защитните възражения на ответницата се ограничават до твърдението, че
вербално насилие не е осъществено нито са извършени останалите действия по заплюване и
заплаха спрямо молителката, тъй като на 27.03.2022година тя и нейната майка не били в
дома си, а се намирали на вилата.
В тази връзка правилно районен съд не е кредитирал показанията на
свидетелките Ж. К.(майка на ответницата З.К.) и Сл. Т., предвид тяхната тенденциозност,
заинтересованост и предубеденост. Изложените съображения от районен съд се споделят и
от въззивния съд. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи,че не може да
елиминира отбелязването на цифрата 27 на дланта на свидетелката Т., която заявява в
съдебно заседание,че изписаното двуцифрено число са си нейни работи, защото много
забравя, нито да пренебрегне агресивното поведение на тази свидетелка в съдебната
зала,предизвикало намеса на съдебната охрана за да спре потока от нецензурните думи
които отправя, както и демонстрираното от нея негативно отношение с молителката К., за
която заявява,че ако има пари ще я съди, установената от тази свидетелка близост с майката
на ответницата по молбата за защита, която пък от своя страна е в обтегнати отношения със
сина си и снаха си.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответницата-
9
жалбоподател са в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивният съд
споделя прецизно установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за изграждане
на различни изводи въз основа на доказателствата по делото. Освен това
първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими
доказателства, и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими по спора доказателства, обсъдил е тяхната достоверност,
относимост и предубеденост. Ответницата, чиято е доказателствената тежест не оборва
обстоятелствата посочени в декларацията представена от молителката по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по смисъла на чл. 2
от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия, които по своето естество
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, които се потвърждават и от
събраните в производството доказателства- показанията на свид.Кр. К., преценени по реда
на чл.172 ГПК, които съответстват на показанията на свид.Т. в частта, в която твърди,че М.
и Кр. идвали няколко пъти през пролетта във фамилната къща. Безспорно е, че отношенията
между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си
проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. И доколкото в това
производство се обследва въпросът налице ли е упражнено спрямо молителката домашно
насилие, съдът счита, че изисканите и приети като доказателство по делото материали от
РПУ Зл., стоят извън предмета на настоящото дело и същите касаят различен правен спор
между страните.
Освен това следва да бъде отбелязано, че възражението на пълномощника на
жалбоподателя, че е налице противоречие в насока, че молителката твърди в декларацията,
че З. е плюела детето а според свидетеля К. ответницата по молбата на защита плюела
съпругата му. Настоящият състав се солидаризира с проверявания съд, че посоченото в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че молителката К. е носела на ръце детето си, поради
което заплюване в нейна посока подлежи на субективна оценка от възприелите го лица е
закоонсъобразно.
В аспекта на изложеното въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
и е издадена заповед за защита с наложени такива мерки за защита, които да преустановят
упражняваното спрямо молителката-въззиваема домашно насилие и да възпрепятстват
възможността въззивникът З.К. да упражнява такова и за в бъдеще.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, касаещи липсата на установен акт
на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН с оглед твърдението, че на
инкриминираната дата въззивникът и нейната майка не са били в дома си, а извън
населеното място. Това оплакване се опровергава от събраните в първоинстанционното
производство доказателства - показанията на свидетеля Кр. К., които съдът кредитира, в
частност с представената от молителката в личното й качество декларация по чл. 9, ал. 3 от
10
ЗЗДН.
Както вече съдът отбеляза представената декларация, доколкото съдържа белези,
индивидуализиращи страните и акта на домашно насилие, за който се търси защита, същата
по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство за изложените в
нея обстоятелства. Отделно от това и доколкото не е спорно, че процесния акт на домашно
насилие е осъществен пред фамилното жилище, при условията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защитата на пострадалите.
В този смисъл поддържаното от пълномощника на въззивника,че в материалите
от РПУ Зл. не е представено медицинско, противно на изложеното и отразеното в
изложеното,че няма очевидци при неговото извършване са неоснователни. Действително, не
е спорно, че актовете на насилие, били последвани от депозиране на молба пред РПУ
Златгорад от страна на молителката
В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства,
които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт.
Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт
кореспондират на събраните доказателства и на възприетата за установена фактическа
обстановка. Предвид това обжалвания съдебен се явява правилен и законосъобразен,
обоснован, като правните изводи, кореспондират на установените факти по делото и същите
са резултат от задълбочен, цялостен анализ на всички допустими и относими към предмета
на спора доказателства, поради което атакувания съдебен акт не страда от визираните в
жалбата пороци.
При тези аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
В депозираната до съда молба, по която е инициирано настоящото произвоство
пред районен съд Зл., молителката К. е изложила пълно, точно и ясно, като е описала
процесния акт, като пострадала от домашно насилие по време, начин, място на извършване,
извършител, като в тази връзка по делото при пълно и главно доказване е установила и
доказала твърдяните факти и обстоятелства във връзка с посоченото домашно насилие. В
конкретният случай по делото е приложена декларация в която молителят декларира, че
спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от З.К. и така оформената декларацията е
годно, самостоятелно доказателствено средство за постановяване на съдебен акт, още
повече, че в конкретният случай по делото от анализа на събрания доказателствен материал
в неговата съвкупност по безпорен и категоричен начин се установява и доказва, че на
27.03.2022година пред дома на страните спрямо молителката е извършен твърдяния акт на
домашно насилие.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е издал заповед за
11
защита за молителката, като с решението ЗРС е оказал пълна, адекватна и ефективна защита
на пострадалото лице.
С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на въззиваемата за
ползвана адвокатска помощ в размер на сумата 200 лева, които следва да се възложат в
тежест на въззивника
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд –
См., в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №40 от 09.06.2022година,постановено по гр.д.№ 85/2022година
по описа на Зл.ския районен съд като правилно и законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА З. В. К. да заплати на М. В. К. направените разноски пред въззивната
инстанция за ползвана адвокатска помощ в размер на 200 лева(двеста).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12