ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Георгиева Стоянова
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Частно
наказателно дело № 20222100201435 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, във вр. с чл. 70 от
НК. Постъпила е молба от лишения от свобода И. М. М. ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и
5 дни от общоопределеното му и увеличено с определение по
ЧНД№3129/2021г. на Районен съд-Бургас наказание „лишаване от свобода“
за срок от 5 години и 6 месеца.
В съдебно заседание молбата се поддържа от осъдения М. и от
неговия служебно назначен защитник.
Защитата пледира за уважаване на молбата на осъдения за
предсрочно освобождаване, поради наличие на кумулативно предвидените в
закона предпоставки. Наред с изтеклия изискуем от закона период , покриващ
2/3 от срока на наказанието лишаване от свобода , изтъква също доброто
поведение по време на престоя в затвора, липсата на наказания и
съобразяване със затворническите правила, както и констатираната
добросъвестност при изпълнение на възложените му трудови функции .
Извежда посредством тези данни заключението си, че всички взети заедно
сочат на извода за настъпване на целеното с присъдата поправяне и
превъзпитание на дееца.
Представителят на БОП дава становище за неоснователност на
искането, поради липса на трайни и устойчиви показатели за поправянето на
осъдения изтърпяващ наказание лишаване от свобода .
Представителят на началника на затвора също счита молбата за
неоснователна, посочвайки наличието на необходимост от продължаване на
корекционната работа с лишения от свобода в зоните умения за мислене и
1
отношение към правонарушението.
След като се запозна с направеното искане, становищата на страните
изразени в днешното съдебно заседание, и събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема следното:
М. е за пореден път в затвора. Изтърпява общо определено и увеличено
наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода по ЧНД№
ЧНД№3129/2021г. на Районен съд-Бургас . В съвкупността са включени
наказания по общо 7 наказателни дела, за престъпления съответно по чл.354а,
ал.5 от НК, по чл.196, ал.1 от НК, по чл.196, ал.1 от НК, по чл.324, ал.1 от НК,
по чл.216, ал.1 от НК, по чл.354а, ал.2 от НК и отново по чл.196, ал.1 от НК,
като видно е, че 4 от тях са за престъпления осъществени в условията на
опасен рецидив. Деянията от съвкупността са извършени в периода
01.08.2017г.-02.03.2018г.
Наказанията по останалите 9 присъди са наложени и изтърпяни от И. М.
преди извършването на престъпленията включени в настоящата съвкупност.
Търпял е групирани наказания съответно от 1година и 6 месеца, 1 година и
отделно за 4години лишаване от свобода.
Постъпил за изтърпяване на настоящото общоопределено и увеличено
наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода в затвора на
20.05.2019г. , при първоначален строг режим. Във връзка със смяна на режима
на общ е разпределен на 15.05.22г. в ЗООТ“житарово“.От 28.04.22г.. е
преместен в ЗО“Строител. Разпределен бил последователно на ВРО „Община-
Бургас“, „Булгарсервиз“ и Пето РУ на МВР-Бургас. Отзивите от трите обекта
за работата му били крайно негативни, което обосновало и местенето му от
обект на обект. От последния обект било и настояването лишения от свобода
М. да бъде спрян от работа. Предложено в тази връзка , от Началника на
сектор „ЗО“ Строител до началника на затвора с предложение от 29.08.22г.,
било И. М. да бъде преместен в ЗООТ“Дебелт-1/ приложено по
затворническото досие на л.св.И. М./. След преместването му, през
октомври 2022г. е назначен по домакински щат като отговорник на група.
Към датата на съдебното заседание, М. е изтърпял фактически 4години, 6
месеца и 22 дни. От тях 11 месеца са приспаднати от изтърпяно наказание
лишаване от свобода по включеното в съвкупността наказание по
НОХ№4804/18г. на БРС. Отделно зачетени са му също 8 месеца и 3 дни от
работа. Така общо изтърпяното наказание е 5 месеца 2 месеца и 25 дни.
Остатъкът е в размер на 3 месеца и 5 дни.
С изтичането на 20.02.22г. на 2/3 от наложеното наказание, е изпълнена
първата формална предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 НК, за условно предсрочно
освобождаване.
От постъпването си в затвора администрацията извършила периодични
оценки на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 70 точки,
незначително намалена впоследствие до 52, а впоследствие във връзка с
молбата за УПО е изготвена и трета оценка, която отчита намаление на
2
общите стойности до 46т. Рискът от вреди е в средни нива по отношение на
обществото .
От данните по делото се извежда, че лишения от свобода М. се отнася с
необходимото уважение към затворническата администрация, добронамерен
е към останалите лишени от свобода и неконфликтен. След дадената му
възможност, е полагал доброволен труд, което благоприятствало
положението му, тъй като води до намаляване остатъка от търпяното
наказание. Получава подкрепа от своите близки.Има и известни трудови
навици. Награждаван е трикратно, не е наказван.
Целите и задачите при първоначалното планиране на присъдата са били да
осъзнае факторите , допринесли за извършване на престъпленията.
Повишаване степента на лична отговорност, включваща преосмисляне на
собственото поведение и преодоляване на криминалните нагласи.
Повишаване уменията за разпознаване на проблеми и адекватното им
законосъобразно решаване. Повишаване на самоконтрола, формиране на
модел за обществено приемливо поведение и умения за осъзнаване на
последствията.
При последната оценка , във връзка с молбата за условно предсрочно
освобождаване , по отношение проблемните зони, констатирани и при
първоначалната оценка, съобразено и с утвърдената криминализация на
лишения от свобода, предвид трикратното предходно изтърпяване на
наказания лишаване от свобода, е установено следното:
В зоната за отношение към правонарушението –приема личната си
отговорност за своите действия, донякъде разбира мотивите за
противозаконното си поведение, но все още се отчита наличието на
криминални нагласи.
Трудови навици – М. има известни трудови навици, същевременно
същия е проявявал претенциозност по отношение на възлаганите му трудови
навици и отзивите за работата му са били негативни.
С намалени стойности е зоната на „Живот и обкръжение“, като според
затворническата администрация М. бидейки в контролирана среда , не се
влияе от криминалното обкръжение.
Злоупотреба с наркотици-две от престъпленията включени в съвкупността
, за която търпи общо наказание е свързано с наркотични вещества, но няма
данни за злоупотреба с такива от М..В известна степен приема вредата от
наркотиците върху човешкото здраве.
В уменията за мислене също има известна положителна промяна, но
недостатъчна. Донякъде разпознава проблемите и търси алтернатива за
решаването им. Същевременно все още не умее да предвижда изцяло
последствията от своите действия, а ги осъзнава едва след тяхното
настъпване.
Рискът от рецидив остава в средни нива.
3
Становището на началника на затвора-Бургас е, че настъпилите
положителни промени в нагласите, мисленето и поведението на лишения от
свобода И. М. не са в необходимата степен за постигане целите на
наказанието.
М. приема отговорността за извършеното престъпление, но същевременно
отчасти осъзнава вредата от злоупотребата с наркотици и тяхното
въздействие върху здравето на човека. Предвид затвърдената криминализация
е необходимо работата в тази зона също да продължи, с оглед формиране и
затвърждаване на нагласи и модели за законосъобразно и приемливо
поведение. Полагането на труд в случая освен за приспадане от срока на
наказанието лишаване от свобода не би следвало да се отчита като
доказателство за поправянето му по смисъла на чл.70 от НК, предвид
негативните оценки за проявеното от М. старание и усърдие.
Само по себе си доброто поведение не е и не може да бъде единственото
доказателство, което да е от изключителен характер, за да обоснове извода за
настъпила коренна и трайна положителна промяна в нагласите, мисленето и
поведението, насочена към спазване на законите в страната и правата на
отделните граждани.
Наред с това, не е започнала и работата с М., по подготвянето на същия за
живот на свобода, която се осъществява в последните 3 месеца от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Става ясно, че промяната в проблемните зони- отношение към
правонарушението и уменията за мислене е недостатъчна .
При изложените установени положения, настоящата инстанция прави
следните изводи:
Изтекъл е срок по-дълъг от 2/3 от наложеното на И. М. наказание лишаване
от свобода, като е започнал дълъг процес по формиране на положителни
поведенчески нагласи. За да се отговори положително на въпроса дали е
настъпило поправяне на осъдения, с което целите на наказанието да са
изпълнени, е необходимо да се изследва и поведението на М. по време на
изтърпяването му.
Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, инспектори,
психолози, в това число изготвените във връзка с производството за УПО-
текущ доклад , схема за оценяване на проблемните зони нуждаещи се от
корекция, планирането и препланирането , експертна оценка за актуалното
психическо и емоционално състояние на лишения от свобода, че от
постъпването му в затвора за изпълнение на наказанието поставените с
присъдата цели, до този момент те не са постигнати в достатъчна степен.
Криминалните нагласи са утвърдени и мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот е формално заявена. Това налага
постоянство и продължаване на предприетите корекционни мерки.
Настоящият съдебен състав споделя тази позиция. Обстоятелствата
изложено по-горе относно постигнатия резултат от провежданите до момента
4
мероприятия обосновава извод, че не са налице категорични доказателства за
трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието,
нагласите и поведението на И. М.в, които да сочат, че същият се е поправил и
превъзпитал. В този смисъл следва да се приеме, че с изтърпяната част от
наложеното наказание не са постигнати целите визирани в чл.36 от НК,
поради което и не е налице втората от кумулативно изискуемите в чл.70, ал.1
от НК предпоставки.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че молбата
на лишеният от свобода И. М. М. за условно предсрочно освобождаване не
следва да бъде уважавана, а корекционната работа по отношение на същия,
съобразно плана на присъдата следва да продължи .
Мотивиран от горното и на основание чл. 440 ал. 1 НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. М. М. ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от 3 месеца и 5 дни от общоопределеното му и увеличено с определение по
ЧНД№3129/2021г. на Районен съд-Бургас наказание „лишаване от свобода“
за срок от 5 години и 6 месеца.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен
срок от обявяването му пред Апелативен съд – Бургас по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
На основание чл. 441 от НПК нова молба или предложение могат да
бъдат правени не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5