РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Монтана, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Драгомирова
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско
дело № 20211600500189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.03.2021 г. по гр. д. № 630/2021 г.,постановено във
втора фаза на делбено производство, Районен съд Берковица е постановил
делбеният имот да бъде изнесен на публична продан; осъдил е съделителя М.
П. да заплати на съделителите Т. Т. и В.Т. сумата от 2 185.50 лв.,
представляваща обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗС ,като е отхвърлил
претенцията за размера над присъдената сума; осъдил е всеки от
съделителите да заплати държавна такса върху стойността на дела си; осъдил
е съделителя М. П. да заплати държавна такса върху претенциите по сметки в
размер на 87.42 лв., съразмерно уважената част.
Решението е обжалвано от М.П., чрез пълномощник адв.Б.И.в частта, в
която е осъден да заплати на Т. Т. и В.Т. сумата 2 185.50 лв., представляваща
обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗС и да заплати по сметката на РС-Берковица
сумата 87.42 лв.държавна такса по този иск.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението в
1
обжалваната му част поради нарушения на материалния и процесуалния
закон и необоснованост.Жалбоподателят счита,че районният съд е определил
неправилно правното основание на всеки един от предявените искове ,което
се е отразило на правните изводи на съда,а от това като краен резултат е
постановено неправилно решение.Твърди,че не са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл.61 от ЗЗД-поемането на чуждата работа да отговаря
на интересите на заинтересувания. Поддържа,че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото.Счита,че ищците не са провели цялостно доказване
на претенцията си при условията на пълно и главно доказване.Твърди,че
„подобренията“не са били наложителни-дюшемето е било здраво ,както и
дограмата и вътрешните врати,а в кухнята е имало мивка.Съществували са
ВиК и Ел. инсталации,чиято подмяна не е била необходима или наложителна.
Не е обсъдено и заявеното възражение за изтекла в негова полза давност по
отношение предявения иск по сметки. Счита,че съдът неправилно е
кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза,доколкото е
изготвено по данни на ищеца и не отразява актуалните цени към момента на
извършване на претендираните разходи.Поддържа,че в обжалваната част
решението е постановено при липса на мотиви ,тъй като неразграничаването
на правните основания се е отразило и на мотивите към решението.Искането
е въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго,с
което да отхвърли изцяло предявените от Т.Т. и В.Т. искове по сметки в
делбеното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Т.
Т. и В. Т.,чрез пълномощника им адв.И.И. ,в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа се,че претенцията е с правно
основание чл.30,ал.3 от ЗС, тъй като подобренията са извършени със знанието
и без противопоставянето на съсобственика.Сочи се,че в обжалваната част ,
макар и с непрецизни мотиви, решението е правилно.Намира, че не са
допуснати сочените в жалбата процесуални нарушения, както и че
претенциите са доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Намира,че възражението за давност е неоснователно,тъй като към момента на
предявяване на исковете,такава не е изтекла.Претендира разноски за
въззивното производство.
Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди становищата на страните,приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Производството е във
фазата по извършване на делбата. С решение от 22.07.2020
г.,постановено по гр.д.№630/2019г.на РС-Монтана е допусната съдебна делба
между Т.Т.,В.Т. и М.П. при права на съделителите:1/6 за Т.Т. ,4/6 за Т.Т. и В.
Т. в режим на СИО и 1/6 за М.П. на следния съсобствен недвижим имот:ПИ с
идентификатор *по КККР на гр.*,с площ от 405 кв.м.,ведно с построената в
имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *със ЗП от 65
кв.м.,еднофамилна жилищна сграда /лятна кухня/с площ от 28 кв.м.и
идентификатор * и масивен гараж с площ от 25 кв.м. и идентификатор *.
С постановеното във втора фаза на делбеното производство решение от
26.03.2021 г.по гр.д.№ 630/2020г. ,Районен съд-Берковица е постановил
съдебната делба на посочените имоти да се извърши по реда на чл. 348 от
ГПК чрез изнасянето им на публична продан като неподеляеми. Със същия
съдебен акт, първоинстанционният съд на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗС е осъдил съделителя М. П. да заплати на съделителите Т. Т. и В.
Т. сумата 2 185.50 лв.за необходими разноски и подобрения и е отхвърлил
иска над уважения размер като неоснователен; осъдил е всеки от
съделителите да заплати държавна такса върху стойността на дела си.
С оглед заявеното от М. П. частично обжалване на решение от
26.03.2021г.по гр.д.№630/2020г. по описа на РС-Берковица, предметът на
въззивната проверка се свежда до разрешаване на спора във връзка със
заявени на основание чл. 346 от ГПК искания по сметки на съделителите Т.Т.
и В.Т..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на
21.10.2020г.ищците с писмена молба и в съдебно заседание чрез
пълномощника си са заявили претенции по сметки-за присъждане на
обезщетение за направени от тях необходими ремонти и подобрения в
процесния имот на обща стойност 13 375.00 лв.Направили са искане за
заплащане стойността на:1.Покрив-смяна на летви, частична смяна и
пренареждане на керемиди на стойност 2100лв.,сачак на стойност 290 лв.,
улуци и водосточни тръби на стойност 630 лв.,комини-2бр.-1100лв.;
2.Вътрешни подобрения:таван-гипсокартон на стойност 950 лв., шпакловка на
3
стени -840 лв.,смяна на дограма-прозорци ПВЦ на стойност 1 430
лв.,комарници-7 бр.на стойност 210 лв.,алуминиеви щори на дограмата-12
бр.на стойност 180 лв.,смяна на входна врата-ПВЦ на стойност 330 лв.,
алуминиева плъзгаща врата на баня на стойност 210 лв., алуминиева плъзгаща
врата към антре на стойност 240 лв.,замазка под на стойност 708 лв.,ламинат
навсякъде без банята на стойност 741лв.,фаянс кухня на стойност 168
лв.,гранитогрес кухня на стойност 220 лв., изграждане вътрешна баня -итонг
на стойност 602 лв.,баня фаянс-481 лв., баня теракот на стойност 83
лв.;3.Баня обзавеждане:моноблок на стойност 110 лв.,мивка с ботуш на
стойност 100 лв.,батерия мивка на стойност 100 лв., душ на стойност 120
лв.,шкаф на стойност 35 лв.,бойлер на стойност 280 лв.,вентилатор на
стойност 15 лв.;4.В и К инсталация :чиста вода на стойност 300 лв.,мръсна
вода на стойност 70 лв.;5.Ел.инсталация:ново окабеляване-
ел.табло,ключове,разклонителни кутии и контакти на стойност 730 лв.След
дадени от районния съд указания, с молба от 27.10.2020 г. съделителите Т.Т.
и В.Т.,чрез пълномощника си адв.И.И. са уточнили,че претендираните
подобрения са извършени поетапно в периода 2015-2019г. със знанието на
ответника М. П.,който е отказал да вземе участие. Посочили са,че всички
подобрения са били необходими за запазването и нормалното функциониране
на съсобствения имот,а част от тях-неотложни.Посочили са,че подобренията
са изпълнени с материали и съобразно средния стандарт и са извършени с
личен труд и труд от различни майстори ,по възлагане от страна на ищците
,без писмени договори.В исковата молба е въведено твърдение,че само
ищците ползват имота.
Ответникът,чрез пълномощника си адв.Б.И. е направил възражения ,че
посочените в молбата на ищците дейности са извършени без неговото знание
като съсобственик,не са предприети в общ интерес предвид дяловете в
съсобствеността и не са били наложителни за запазване на общите вещи.
Между страните не се спори,че ищците са извършили претендираните
ремонтни дейности и вътрешни подобрения в процесния имот.Спорни са
тяхната стойност и налице и са основания за заплащане стойността на
извършените дейности от ответника.
За установяване извършването на претенираните от ищците
необходими ремонти и подоберния и тяхната стойност в
4
първоинстанционното производвство са събрани гласни доказателства и е
изпълнена съдебно-техническа експертиза.
От показанията на разпитаните свидетели Н.Т. и Д.С. се установява,че
единствено ищците са извършили строителни дейности в процесния имот,
което не е и спорно по делото.Свидетелите установяват,че ищците не са
живяли и не живеят и в момента в този имот,но често са го посещавали. и
след смъртта на майката на ищцата Т.Т. и ответника М.П. ,в периода 2015г.-
2019г.са извършени следните строителни дейности: първо ремонт на покрива
на къщата-сменени са летвите, челните дъски,свалени,почистени и
пренаредени са старите керемиди,по-малкият комин е направен наново,
сменени са улуците,след което ремонт и вътре-смяна на
дограмата,шпакловани са стените,извадено е дюшемето и е направена замазка
на цялата къща, вкарана вода, направили се канал и баня,сменена е ел.
инсталацията. Свидетелите са помагали при закупуване на материалите и в
извършването на дребни неща ,а работата е извършвана от майстори ,
ангажирани от ищеца В.Т. и някой дейности са извършени от самия него като
смяната на ел.инсталацията. Свидетелите Т. и С. установяват,че къщата е била
в много лошо състояние-имало разместени керемиди и теч от покрива,чак
дюшемето било изгнило,била изгнила и обшивката,улуците течали и трябвало
да се предприеме ремонт.Вътре било както къщата е правена едно време-
стените били напукани,нямало вътре вода,баня и тоалетна,дограмата била
изкривена и прозорците не се затваряли почти във всички стаи,по-малкият
комин бил паднал до тавана.Свидетелите установяват,че ищците са
заплащали всички строителни дейности.
Свидетелят Г. не дава сведения за състоянието на имота и за
извършените ремонтни дейности и подобрения.Има бегли впечатления за
състояниоето на имота.Установява,че в къщата живеели родителите на
съделителите Т.Т. и М.П. ,които в последните години са били в старчески
дом.Последно свидетелят Г. е ходил в имота през 2014г.,когато е починала
майката на Т. и М. и не е забелязъл да има сложни повреди по къщата, но
сочи,че и моментът не е бил ,че да прави оценка на имота.След това не е
посещавал процесния имот и не е присъствал на ремонтните работи.
Свидетелите Т. и Г. заявяват,че не са присъствали на разговори между
ищците и ответника във връзка с ремонта,а свидетелят С. не знае,че има друг
5
съсобственик.
В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че в
делбения имот са извършени и съществуват на място всички СМР, описани в
подадената от ищците молба от 21.10.2020г.Посочена е обща пазарна
стойност на всички СМР в размер на 13 113.05 лв., като е определена
поотделно и пазарната стойност на всяка от строителните дейности. Сочи се,
че пазарната стойност на имота към настоящия момент е увеличена с размера
на подобренията от 13 000.00 лв.
За да постанови решението си в обжалваната му част,районният съд е
приел,че от събраните по делото доказателства е устновено,че съделителите
Т.Т. и В.Т. са извършили описаните в молбата им по чл.346 от ГПК ремонтни
работи и подобрения в допуснатия до делба имот. Съдът е приел,че
от изброените в 29 пункта подобрения преобладават необходимите разноски
,свързани със запазването и нормалното функциониране на имота ,като
например подмяната на летви и пренареждане на керемиди на
покрива,изграждане на паднали комини, поставяне на улуци и водосточни
тръби ,направа на замазки, поставяне на бетон ,водопроводи,ел.инсталации и
пр.,за извършването на които не е необходимо съгласието на останалите
съсобственици и се дължат от последните на основание чл.30,ал.3 от ЗС в
размера , в който действително са направени, съразмерно частта им.Съдът е
приел,че са претендирани и полезни разноски-подобрения ,направени без
знанието на останалите съсобственици ,но и без противопоставянето за
тяхното извършване,които могат да се претендират по реда на чл.61,ал.2 от
ЗЗД-водене на чужда работа без пълномощие.За такива е посочил примерно
претендираните от ищците смяна на дограма,поставяне на ламинат и
пр.,които могат да се претендират до размера на обогатяването-не повече от
размера, с който се е увеличил делът на всеки от останалите
съсобственици.Уважил е претенция за обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗС до
размер на сумата 2 185.50 лв. и е отхвърлил предявания иск над уважения
размер като неоснователен.
Първоинстанционният съд е посочил в мотивите на обжалваното
решение,че претенциите на ищците представляват необходими разноски и
подобрения,но не е посочил конкретно коя от претенциите каква е по своето
естество ,като неправилно е приел в решението си,че за всички намира
6
приложение разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС. Така постановеното решение е
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и следва да бъде
отменено изцяло в обжалваната му част. Районният съд се е произнесъл общо
по присъждането на всички заявени искания по сметки, без да направи
разграничение кои от разноските са необходими и кои са полезни, което е
довело и до неправилна правна квалификация на предявените искове.Така
допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени единствено чрез цялостна
отмяна на произнасянето по исканията по сметки и постановяване на ново
решение, с което претенциите за необходими и полезни разноски бъдат
уважени в доказаните размери.
За определяне правната квалификация на предявените искания по
сметки ,съдът следва да направи преценка какво е естеството на исканията
въз основа на фактическите твърдения на страната,като сам определя
правното основание след преценка дали исканията представляват необходи
разноски или подобрения.Необходимите разноски са свързани с
наложителност за запазване на самия имот ,без извършването на които би
погинал или състоянието му би се влошило съществено.За уважаването на
такава претенция е необходимо разноските да са били действително
необходими и да са употребени за запазване на имота с грижата на добър
стопанин. Това важи и когато съсобственикът, извършител на неотложните
ремонти , сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до запазване на
общия имот и съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички
други съсобственици. Без значение е дали има знание,съгласие или
противопоставяне от страна на другия съсобственик,той дължи
възстановяване на всички съответни на неговата ид.част необходими
разноски-отношенията между съсобственика, извършил разноските,
необходими за запазване на вещта и другите съсобственици се уреждат
съгласно чл.30,ал.3 от ЗС.Подобренията са такива нововъведения,които
изменят вещта и които не са били необходими за запазването и съхраняването
на имота.При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на
имота.Когато подобренията са извършени без съгласието на останалите
съсобственици ,но и без противопоставяне от тяхна страна ,отношенията
между тях следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие съгласно чл.61,ал.2 от ЗЗД.
Въззивният съд, при съвкупния анализ на събраните по делото
7
доказателства приема за доказано твърдението на ищците,че същите са
извършили в съсобствения имот посочените от тях ремонтни работи и
подобрения.Същите са извършени без ищците да са променили намерението
си на държатели на частите на ответника и без неговото знание.
Предвид обективно установеното от гласните доказателства състояние
на имота преди започване на ремонтните дейности,въззивният съд приема,че
извършването на ремонта е било предприето уместно.Съдът намира, че
необходимите разноски, сторени от страна на ищците за запазване на имота
са били тези по ремонт на покрива-смяна на летви, частична смяна и
пренареждане на керемиди,смяна на сачак,улуци и водосточни тръби и
комини, дограма-смяна на прозорци и замазка под на цялата къща.Тези
ремонтни дейности са направени с цел запазване на имота, поради което
въззивният съд приема, че тези искания по сметки са за присъждане
стойността на необходими разноски с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и
следва да бъдат уважени с изключение на претенцията за ремонт на един
комин. Според свидетелите Т. и С. само по-малкият комин е бил паднал и е
правен наново. При необходимите разноски могат да се търсят само
действително заплатените разноски в размера, в който са направени.
Заявената от ищците претенция за необходими разноски за ремонт на покрива
е в общ размер на 4 120.00лв.,а според заключението на съдебно-
техническата експертиза,изслушано пред първата инстанция, стойността на
ремонта на покрива възлиза на общата сума 3 616.25 лв.В тази сума е
включена стойността по зидане на 2 бр.комини-голям и малък,козирка и
обшивка на комините,поради което тази претенция следва да бъде приета за
доказана в размер на сумата 3 157.85 лв.,представляваща разликата между
общата стойност на ремонта на покрива намалена със стойността за ремонт на
втория комин/голям/до какъвто размер е доказана тази претенция. Според
заключението на вещото лице стойността на разходите за смяна на дограма-
прозорци ПВЦ в общ размер е 2 028.20лв./стойност на прозорци на къщата
плюс обръщане отвътре и отвън и корнизи/ .Заявената от ищците претенция
за смяна на дограма-прозорци ПВЦ е в общ размер 1 430.00 лв.,но съдът не
може да присъди повече от поисканото.Според заключението на вещото лице
стойността на замазка под на цялата къща е в общ размер на 1 090.75
лв,включваща демонтаж на изгнило дюшеме,трамбоване подложната сгур и
почва , полагане на армиран цимент ,замазка ,пердашене циментова замазка с
8
циментово мляко/. Претенцията за замазка заявена от ищците е в размер на
708 лв., при което съдът не може да присъди повече от поисканото. Общият
размер на доказаните необходими разноски е 5 295.85 лв.,от които дължимата
сума от ответника М.П. е в размер на 1/6 или 882.64 лв. За разликата до
пълния предявен размер претенцията следва да бъде отпхвърлена.
Заявените от ищците претенции за 7 бр.комарници,12 бр.алуминиеви
щори на дограмата,шкаф баня на стойност 35 лв.бойлер на стойност 280 лв.не
са доказани с никакви доказателства по делото,не са оценявани от
експертизата ,не са присъдени с обжалваното решение и не са предмет на
настоящото производство.
Останалите ,посочени от ищците строително-ремонтни работи
представляват полезни разноски,доколкото същите не са необходими за
запазване на имота-да не се повреди или изобщо да загине имота,а са
подобрили условията за неговото използване по предназначение-за жилищни
нужди,като са допринесли увеличаване неговата стойност. Извършени са от
ищците като съсобственици в съсобствения имот и в собствен интерес,при
липсата на съгласие на ответника, поради което отношения между тях следва
да се уредят по правилата на чл.61,ал.2 от ЗЗД-водене на чужда работа без
пълномощия.Ищците имат право да претендират съсобственика си само
съответната част от разноските до размера на обогатяването, т. е до по-
малката сума между стойността на направените разходи и увеличената
вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот, и то само, ако
работата е била предприета уместно.От заключението на съдебно-
техническата експертиза се устнановява,че работата е била предприета
уместно и е била добре управлявана,като в случая стойността на извършените
ремонтни работи е равна на стойността,с която се е увеличила стойността на
имота.
От показания на свидетелите Т. и С. и заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че ищците са извършили описаните
дейности в молбата им от 21.10.2020г., изразяващи се в направа таван-
гипсокартон, шпакловка на стени, смяна на входна врата-ПВЦ, алуминиеви
плъзгащи врати за баня и към антре, ламинат навсякъде без банята, фаянс
кухня и баня,гранитогрес кухня и теракот баня, изграждане на вътрешна баня
и обзавеждане на същата-моноблок, мивка,батерия за мивка,душ,направа ВиК
9
и смяна ел.инсталации.
Заявената стойност на гипсокартон-тавани е 950 лв.,а според
заключението на вещото лице доставката и монтаж на гипсокартон по тавани
е на стойност 800.40 лв., поради което претенцията следва да бъде приета за
доказана до този размер.Заявената стойност на претенцията за шпакловка на
стени е 840 лв.,а според заключението на вещото лице шкуренето на стара
мазилка,грундиране,мазане с бетонконтакт,доставка и монтаж на ПВЦ мрежи
и шпакловане е на обща стойност 1308.25 лв., но съдът не може да присъди
повече от поисканото.Заявената претенция за разноски за смяна на входна
врата с врата ПВЦ е в размер на 330 лв.,а според заключението на вещото
лице стойността е 208 лв.,поради което претенцията следва да се приеме за
доказана до този размер.Според заключението на вещото лице претенцията за
поставяне на алуминиева плъзгаща врата за баня е в размер на 240 лв.,какъвто
е и заявения от ищците размер и следва да се приеме за доказана.Претенцията
за поставяне на алуминиева плъзгаща врата към входно антре е в размер на
210 лв.,а според заключението на вещото лице стойността на тези разходи е в
размер на 197 лв.,поради което следва да се приеме за доказана до този
размер.Претенцията за поставяне на ламинат навсякъде без банята е заявена в
размер на 741 лв.,а според заключението на вещото лице тези разходи са на
стойност 613.80 лв.,поради което следва да се приеме за доказана в този
размер.Претенцията за поставяне фаянс в кухнята е заявена в размер на 168
лв.,а според заключението е на стойност 274 лв.,но съдът не може да присъди
повече от поисканото.Претенцията за поставяне на гранитогрес в кухнята и
теракот в банята е в общ размер на 303 лв.,а според заключението на вещото
лице доставката и монтаж на теракот по пода на кухненски бокс,баня и антре
е в размер на 374 лв.,но съдът не може да присъди повече от
поисканото.Претенцията за поставяне на фаянс в банята е заявена в размер на
481 лв.,а според заключението на вещото лице стойността на тези разходи е
430.30 лв.,поради което следва да се приеме за доказана до този
размер.Претенцията за изграждане вътрешна баня-итонг е в размер на 602
лв.,а според заключението на вещото лице стойността на тези разходи е 189
лв.за зидане преградна стена и доставка прозорец на баня,поради което
претенцията следва да се приеме за доказа в този размер.В по-нисък размер
от установените със заключението на вещото лице са и претенциите за
моноблок и душ в баня ,поради което съдът не може да присъди по-висока
10
стойност от заявените-за моноблок-110 лв.и за душ-100лв.Претенцията за
мивка в банята е заявена в размер на 100 лв.,а от заключението на вещото
лице се установява,че стойността на този разход е в размер на 96 лв.,поради
което следва да се приеме за доказана в този размер.Претенциите за направа
ВиК инсталация и ел.инсталация също са заявени в по-висок размер,поради
което следва да се приемат за доказани в размера,установен със заключението
на съдебно-техническата експертиза:за ВиК инсталация-331.10 лв.и за ел.
инсталацията- 296.60лв.
В общ размер направените полезни разноски са 4 921.30 лв.,от които
дължимата от ответника М.П. сума е 1/6 от тях в размер на 820.22 лв.
Заключението на съдебно-техническата експертиза е оспорено от
ответника относно дадените стойности по отношение ремонта на жилищната
сграда и покрива като завишени и несъответни на вложените материали и
неотносимо към периода на извършване на ремонтните дейности и
подобренията.Въззивният съд приема,че първоинстанционният съд правилно
е кредитирал заключението.Същото е подробно мотивирано и
обективно.Вещото лице е отговорило на поставените въпроси след оглед на
имота,а в съдебно заседание е пояснило,че ако се вземе предвид извършване
ремонта на покрива през 2015г.,разликата би била около 60 лв.,което не води
до съществено изменение стойността на този ремонт. Вещото лице е пояснило
и че цените на материалите е съобразило със средните цени на магазините в
гр.*,а за които има данни е ползвала цени от справочници.Нито една от
оценките не включва ДДС,а трудът е заложен по трудовите норми.
Районният съд правилно не е обсъждал възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането по предявените искания по
чл.346 от ГПК и оплакването в жалбата в тази насока е неоснователно.
Възражението за изтекла погасителна давност е защитно средство на
ответника по предявения иск, По закон давността не се прилага служебно,
поради което трябва да се заяви изрично,че вземането на ищеца е погасено по
давност.В случая такова възражение не е валидно заявено от
жалбоподателя.Видно от текста на протокола от открито съдебно заседание,
проведено на 21.10.2020г., пълномощникът му адв.Б.И. е направила
възражения,че дейностите са извършени без знанието на ответника като
съсобственик,не са предприети в общ интерес и не са били неотложни и
11
наложителни за запазване на общите вещи.Заявила е,че уточняването на
периода на извършване на дейностите е не само необходимо,а е изискване за
допускане на претенцията,тъй като е свързано с правата на ответника за
изтекла в негова полза погасителна давност евентуално. В това с.з. районният
съд е оставил без движение молбата,с която ищците са предявили исканията
си по сметки,дал им е указания в определен от съда срок да въведат
твърдения кога и при какви обстоятелства са извършени дейностите,
посочени в молбата, както и възможност на ответника да вземе становище по
предявените искания след постъпилото уточнение.Препис от молбата с
уточненията е връчен на ответника чрез адв.Б.И. на 06.11.2020г.,но нито
писмено,нито в проведеното на 26.01.2021г.открито съдебно заседание,от
страна на ответника не е въведено възражение за изтека погасителна давност
досежно претенциите,описани в молбата по чл.346 от ГПК,при което
правилно районният съд не е обсъждал въпроса била ли е изтекла давността.
В обобщение,въззивният съд приема,че предявените от ищците искания
по сметки следва да бъдат уважени частично ,като ответникът следва да им
заплати равностойността на своя дял от направените необходими разноски в
размер на 882.64 лв. ,както и равностойността на направените за имота
полезни разноски в размер на 820.22 лв.В останалата част до пълните
предявени размери исканията следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Относно държавната такса:Такава следва да бъде присъдена в
зависимост от уважената част от исковете,съобразно чл.355 от ГПК.Предвид
уважената част от исканията по сметки по чл.346 от ГПК /общо 1 702.86
лв./дължимата държавна такса е 68.11 лв.,поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта,в която ответникът М. П. е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Берковица държавна такса върху исканията по сметки над този размер.
По разноските:
И двете страни по делото са направили разноски пред въззивната
инстанция и са заявили претенции за присъждането им.
Според изхода на спора и частичното уважаване на жабата ,
въззиваемите Т.Т. и В. Т. следва да заплатят на жалбоподателя М. П.
деловодни разноски в размер на 104.90 лв.,а последният следва да заплати на
12
въззиваемите деловодни разноски в размер на 342.83 лв.,съразмерно
отхвърлената част на жалбата.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 26.03.2021г., постановено по гр.д.№630/2019г. по
описа на Районен съд-Берковица В ЧАСТТА,в която М. П. е осъден да
заплати на Т. Т. и В. Т. сумата 2 185.50 лв., представляваща обезщетение по
чл.30,ал.3 от ЗС и В ЧАСТТА,с която е осъден да заплати по сметка на РС-
Берковица държавна такса върху исканията по сметки по чл.346 от ГПК над
размер от 68.11 лв. и вместо това ,ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.30,ал.3 от ЗС М. П. ,с ЕГН **********,с
адрес: гр. *,ул. „*“№*ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т. и В. Т.,с ЕГН **********
,двамата с адрес:гр.*,ул. „*“№*сумата 882.64 лева ,представляваща 1/6 от
общата стойност 5 295.85 лева на извършените от Т. Т. и В. Т. необходими
разноски в съсобствения им недвижим имот ,находящ се в гр.*,а
именно:ремонт на покрива,замазка под навсякъде и поставяне на дограма –
прозорци ПВЦ ,като ОТХВЪРЛЯ исканията по сметки за необходими
разноски в останалата част до пълния размер ,както и присъждане на
разноски за изграждане на 1 бр.комин,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД М.П. ,с ЕГН **********,с
адрес: гр. *,ул. „*“№*ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. и В.Т.,с ЕГН **********
,двамата с адрес:гр.*,ул. „*“№* сумата 820.22 лева ,представляваща 1/6 от
общата стойност 4 921.30 лева на извършените от Т. Т. и В. Т. полезни
разноски/подобрения/ в съсобствения им недвижим имот , находящ се в гр.*,а
именно: направа таван-гипсокартон, шпакловка на стени, смяна на входна
врата-ПВЦ, алуминиеви плъзгащи врати за баня и към антре, ламинат
навсякъде без банята, фаянс кухня и баня, гранитогрес кухня и теракот баня,
изграждане на вътрешна баня-итонг, моноблок, мивка,батерия за
мивка,душ,направа ВиК и смяна ел.инсталации ,като ОТХВЪРЛЯ исканията
по сметки за полезни разноски в останалата част до пълния размер,като
неоснователни и недоказани.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
13
ОСЪЖДА Т. Т. и В. Т.,с ЕГН ********** ,двамата с адрес:гр.*,ул.
„*“№*да заплатят на М. П. ,с ЕГН **********,с адрес: гр. *,ул. „*“№*сумата
104.90 лева деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. П. ,с ЕГН **********,с адрес: гр. *,ул. „Т*“№ *ЗАПЛАТИ
на Т. Т. ,с ЕГН *и В. Т.,с ЕГН ********** ,двамата с адрес:гр.*,ул.
„*“№*сумата 342.83 лева деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14