О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 242 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба вх. № 17433/14.03.2018г., уточнена с молба вх.д. № № 22213/24.07.2018г., от С.Х.З., ЕГН **********
***, чрез адв. Кр.К.,
против решение № 751/23.02.2018г. по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на
ВРС, в частта в която двата делбени
имота: Недвижим имот, находящ се в гр.Белослав,
обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11, представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра по
нотариален акт, а по скица - 411 кв.метра, имот с идентификатор 03719.501.137 по кад.карта на гр.Белослав, при
съседи: имоти с идентификатори 03719.501.134, 03719.501.136,
03719.501.138, 03719.501.139 и улица
ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, състояща се
от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с три стаи, кухня и антре със ЗП
от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1 и пристройка към нея, състояща се от външна баня-тоалетна и навес със
ЗП от 7 кв.метра, с идентификатор №03719.501.137.2, с пазарна цена съгласно
заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г. от 47700 лева и Недвижим имот, находящ се в гр.Белослав, обл.Варна, жк „Младост”,
бл.21, вх.Б, ет.4, ап.81, представляващ апартамент със застроена площ от 40.05
кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор
03719.502.3271.1.81 по кад.карта на гр.Белослав, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор
03719.502.3271.1.80, под обекта имот с идентификатор 03719.502.3271.1.72 с пазарната
съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г. от 14900 лева са изнесени на публична продан, на осн. чл.
348 от ГПК. Обжалва решението по извършване на делбата и в частта в която е осъдена да заплаща
на съделителя за ползването на недвижимия имот, находящ се в гр.Белослав,
обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11, сумата от 61.50лв. месечно,
считано от 03.10.2018г. до окончателното извършване на делбата, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 3-то число на месеца за
който се дължи. Навежда оплаквания, че направените от съда изводи не
кореспондират със събраните по делото доказателства и са неправилни,
необосновани и незаконосъобразни. Съдът е ценил само заключението на повторната
експертиза, която е оспорила, без мотиви защо. В тази експертиза дадената от
вещите лица оценка на дворно място и къщата, обхваща и нови обекти с нова площ,
формирайки по-висока такава. Оспорва се
способа за извършване на делбата, намирайки, че имотите е следвало да се
разпределят по реда на 353 от ГПК. Оспорва решението и относно изводите,
касателно отхвърлянето на по-голямата
част от извършените от нея ремонтно-възстановителни работи и подобрения в
обитавания от нея имот, за разликата над присъдените 1543.30лв. до размера на
претендираните от нея 7892.00лв. Моли се да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваните части и да бъдат разпределени делбените имоти, на осн.
чл. 353 от ГПК, като в дял и собственост на З.М.З. бъде поставен апратамента № 84, находящ се в гр. Белослав, жк „Младост“,
бл. 21, вх. Б, ет. 4, а в неин дял и собственост-дворното място ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда и пристройка към нея, находящи се гр.Белослав,
обл.Варна, ул."Васил Друмев" № 11. Моли да бъдат определени
справедливи среднопазарни стойности на двата имота по заключението на
първоначалната оценителна експертиза, евентуално по повторната, но като бъде
изключена изцяло определената за апартамента. Моли да бъде уважена изцяло като
основателна претенцията й за осъждане на З.М.З. да й заплати половината от
направените от нея основни ремонти и подобрения в дворното място със сграда и
пристройка от 7892.00лв., по заключението на първоначалната експертиза,
евентуално по повторната, като бъдат взети предвид претендираните такива за
целия исков период и включително движимите вещи. Обжалва и иска да бъде
отменено решението в частта, в която е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от
450.00лв., представляваща половината от стойността на разходите за извършените
от него в другия имот подобрения. Иска да бъде уважено и искането й за
прихващане и приспадане на дължимите й суми за ремонт и подобрения от страна на
ищеца от сумата за уравняване на дяловете, като по този начин бъде определена
крайната цена за уравняване на дяловете. Претендира присъждане на сторените
пред двете инстанции разноски.
С уточнителната молба вх.д. № № 22213/24.07.2018г., от С.Х.З., ЕГН **********
***, чрез адв. Кр.К.,
страната е посочила, че искането за присъждане на разноски за първата
инстанция, инкорпорирано във въззивната жалба срещу решение № 751/23.02.2018г.
по гр.д. № 14417/2016г. по описа на ВРС, представлява искане за произнасяне на
съда по реда на чл. 248 от ГПК, като моли за присъждане на разноски, в това
число адвокатско възнаграждение в размер на 1658лв., съгласно приложен списък
по чл. 80 от ГПК.
В писмен
отговор З.М.З. ЕГН ********** ***, чрез адв. Ел.С.
оспорва въззивната жалба, като неоснователна, с изключение на частта от
обжалваното решение, с което ВРС се е произнесъл по извършването на делбата.
Моли се да бъдат разпределени имотите, предмет на делбата, на осн. чл. 353 от ГПК, като в дял и собственост му бъде възложен апратамента № 84,
находящ се в гр. Белослав, жк „Младост“, бл. 21, вх. Б, ет. 4, а в дял и собственост на С.Х.З.-
дворното място ведно с построените в
имота еднофамилна жилищна сграда и
пристройка към нея, находящи се
гр.Белослав, обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11.
Намира за неоснователно оплакването, че при оценката на дворното място са
оценени и допълнителните постройки и допълнителните застроени площи. Неоснователно
е и оплакването, че не е следвало да бъде включван сутеренния етаж не е
трябвало да бъде включван в оценката като самостоятелен обект, с отделно
предназначение, площ и етажност. Неоснователно е оплакването, че съдът е
възприел повторната СТОЕ без мотиви. Моли се да бъде отхвърлена въззивната
жалба в останалата си част.
Постъпила е и частна жалба вх. №
32367/15.05.2018г. от С.Х.З., ЕГН ********** ***, чрез адв.
Кр.К., против определение № 5148/04.05.2018г. по
гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, с което съдът се е произнесъл по
реда на чл. 248 от ГПК. Посочено е, че З.М.З. е поискал допълване на решение №
751/23.02.2018г. по делото в частта за разноските, а съдът се е произнесъл,
като го е изменил. Неправилно ВРС е приел, че само З.З.
е поискал присъждане на разноски. И тя е поискала и до приключване на устните
състезания по делото. Неправилно е възложено само в нейна тежест заплащането на
възнаграждението на вещите лица по допуснатите СТОЕ. Моли се да бъде отменено обжалваното
определение, с което е осъдена да заплати на насрещната страна разноски в
размер на 1920.00лв. Алтернативно иска да й бъдат присъдени разноски и на нея
или да бъде изключено от сумата 1920.00лв. присъденото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В писмен отговор З.М.З.
ЕГН ********** ***, чрез адв. Ел.С. оспорва и частната жалба, като неоснователна. С
решението си съдът не е присъдил разноски в полза на нито едната от страните. С.Х.З.
обаче не е поискала провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК. Правилно съдът
е разгледал искането му и се е произнесъл присъждайки пълния размер на
претендираните от него разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК.
Постъпила е
най-сетне и въззивна жалба № 73777/09.11.2018г. от С.Х.З., ЕГН **********
***, чрез адв. Кр.К., срещу решение № 4049/10.10.2018г. на ВОС-ГО, намирайки го
за незаконосъобразно. Иска да бъде уважена изцяло претенцията й по чл. 346 от ГПК , като З. й заплати половината от стойността на сторените подобрения в
имота в гр. Белослав, ул. „В.Друмев“, № 11, като бъде кредитирано заключението
по първоначалната допусната СТЕ. Ако все пак съдът кредитира подторната, моли
да бъде уважена претенцията за целия период , включително с монтираните в имота
движими вещи. Моли за уважаване на
претенцията й за прихващане и приспадане на дължимите й суми от З., като бъде
определена и крайните суми за уравняване на дяловете. Претендира разноски.
В писмен отговор З.М.З.
ЕГН ********** ***, чрез адв.
Ел.С. оспорва и тази въззивна като
недопустима, поради липсата на правен интерес. Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът намира, че с оглед постановеното на осн. чл. 247 от ГПК решение № 4049/10.10.2018г., констатираната очевидна фактическа грешка все
още не е отстранена. Действително по пътя на отстраняване на допусната очевидна
фактическа грешка не би могло да бъде променяна волята на съда, постановил
първоначалното решение. С решение № 751/23.02.2018г.
първоинстанционният съд е формирал воля и уважил претенцията на З., като е
осъдил З. да й плати сумата от 1543.30лв., представляваща половината от
разходите за извършване от нея и подробно изброените подобрения в съсобствения
имот, като е отхвърлил претенцията й за разликата над 1543.30лв. до
претендираните 7892.00лв.
С определение № 2164/23.08.2018г. по в.гр.д. №
1290/2018г. ВОС е върнал делото за отстраняване на допуснатата в решение
751/23.02.2018г. по гр.д. № 14417/2016г. на ВРС очевидна фактическа грешка, за
да бъдат посочени извършените от З. подобрения в съсобствения имот, претенцията
за разходите за които първоинстанционният съд е отхврълил.
С решение 4049/10.10.2018г. ВРС е допуснал поправка на
допуснатата в решение № 751/23.02.2018г. очевидна фактическа грешка, като е
отхвърлил иска за
заплащане на
извършени подобрения през 2010 г. по т.1 и през 2012 г. по т.2 на молбата, представляващи подмяна на счупени керемиди
и капаци и поставяне на здрави цигли на част
от покрива, измазване на двата
комина на стойност 1100 лева, поставяне на нов бойлер
на стойност 300 лева; през 2012 г. извършен ремонт в една от стаите /стая 1/
и в двата коридора на втория етаж
на къщата с поставяне на хидроизолация в стаята, направени замазка на пода
и шпакловка на стените, поставяне на ламинат и боядисване
на цялата стая на стойност 965 лева, смяна на тапети
в двата коридора на стойност 80 лева, на осн.чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС, или за сумата от общо 2445.00лв., като половината е 1222.50лв.
На това място би следвало да бъде посочено, че разноските за подобренията в
съсобствения имот, за които е уважена исковата претенция възлизат на сумата от
общо 3158.86лв., а половината от тях е 1579.43лв., а не както е посочено от ВРС
сумарно 1543.30лв., а отхвърлената част, след допуснатата поправка на очевидна
фактическа грешка с решение 4049/10.10.2018г. касае разноски за подобрения в
общ размер на 2445.00лв., като половината от тях е 1222.50лв. Не са посочени
пак подобренията, искът за разходите за извършването на които е отхвърлен с
решение № 751/23.02.2018г. по гр.д. № 14417/2016г. на ВРС, където са посочени,
вярно само като разлика над 1543.30лв. до претендираните 7892.00лв. Дори и с
решението за поправка да са посочени подобрения, за разноските за които е
отхвърлен иска в общ размер на 1222.50лв., то те очевидно не са всички, за
които е формирана воля и отхвърлен иска до общия размер на 7892.00лв. или за
още 5126.20лв., ако се приеме, че уважената част е на стойност 1543.30лв.
Тази констатация налага отново прекратяване на производството и връщане на
делото на ВРС за поправка на допусната в решение № 751/23.02.2018г. по гр.д. №
14417/2016г. очевидна фактическа грешка.
Воден от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 242/2019г. на ВОС-ГО.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне на осн. чл. 247 от ГПК, с
оглед мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: