Решение по дело №1270/2010 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 1001
Дата: 13 октомври 2011 г. (в сила от 5 ноември 2011 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20104120201270
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р Е Ш Е Н И Е

№ 662

 

град Горна Оряховица, 13.10.2011 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, седми състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.П. и в присъствието на прокурора ….............................…, разгледа докладваното от съдията КАРАГЬОЗОВА НАХД № 1270 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА С.И.М. обжалва Наказателно постановление № 1267/05.11.2010 г., издадено от Началника на РУП-Горна Оряховица, с което са й наложени административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.2 от ЗЗДет. Поддържа, че НП е незаконосъобразно и че описаното в НП не кореспондира с действителната фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована-не се явява, не се представлява.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ “ПОЛИЦИЯ”-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката С.И.М. е майка на непълнолетния А.М.Г., с ЕГН **********. На 23.10.2010 г. около 01,45 часа непълнолетния А.. се намирал в компютърна зала „Базата” в град Горна Оряховица-ул.”Цар Освободител”. При извършена проверка от свидетеля Й.Й./актосъставител/  и други служители на РУП-Горна Оряховица/свидетелите К.-л.23 и К.-л.49/, на които било възложено да извършват проверки за спазване на изискванията на ЗЗДет. по отношение на задълженията на родителите да придружават непълнолетните си деца след 22,00 часа на обществени места или да им осигуряват пълнолетен придружител, последните констатирали, че Ганчев не е придружаван от родител в процесния обект, респ.- че с него няма пълнолетен придружител. Свидетелят Й. съставил против жалбоподателката акт № 1267/23.10.2010 г. (номер на бланката 321254-л.7 от делото) за установяване на административно нарушение за това, че не е спазила разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет. Жалбоподателката подписала съставения срещу нея акт и получила срещу разписка препис от него. На мястото за обяснения и възражения в бланката на акта жалб.М. не е вписала текст, т.е. не направила възражения по съставения АУАН.

На 05.11.2010 г., след като разгледал съставения  акт за установяване на административно нарушение, началникът на РУП-Горна Оряховица издал обжалваното Наказателно постановление № 1267/05.11.2010 г. /л.6 от делото/, с което наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.1 от ЗЗДет и административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.2 от ЗЗДет.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателката на 24.11.2010 г., която на 01.12.2010 г. депозирала жалбата си против постановлението в РУП-Горна Оряховица/л.4/.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Й./л.15/, Д./л.23/, К./л.23/, св.К. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.1 от ЗЗДет наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателства се установи по несъмнен начин, че  родителските права спрямо непълнолетния  А.М.Г. се упражняват от неговата майка- жалбоподателката С.И.М. и че на 23.10.2010 г. около 01,45 часа непълнолетния А.. се е намирал в компютърна зала „Базата” в град Горна Оряховица-ул.”Цар Освободител”. Жалбоподателката не посочва и в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства М. да е била в обективна невъзможност да придружи сина си в посоченото по-горе време и на посоченото място. Въз основа на така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.8, ал.3 от ЗЗДет да придружава непълнолетното си дете на обществени места след 22,00 часа, с което е осъществила състава на административното нарушение по чл.45, ал.3, предл.1 от ЗЗДет.

Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителката се установяват от показанията на свидетелите, потвърждаващи констатациите по АУАН.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и съобразно събраните доказателства и закона е наложил на жалбоподателката минималното предвидено в закона административно наказание, а именно глоба в размер на 300 лв.

Спазени са процесуалните правила за издаване на наказателното постановление в тази част. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на жалбоподателката, като й е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

 Деянието, в което се е изразило нарушението, и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление са описани достатъчно подробно, за да може жалбоподателката да разбере за кое свое конкретно деяние е наказана и да организира защитата си. От съдържанието на акта и на постановлението по недвусмислен начин може да се установи, че нарушението се изразява в непридружаване на непълнолетния от неговатаа майка по време на посещение в обществен обект.

Неоснователен би бил довод за маловажност на случая. Към момента на нарушението непълнолетния не е бил на граничната за пълнолетието възраст и се е намирал в обществен обект след 24,00 часа. Като цяло може да се приеме, че тежестта на нарушението е ниска, което е съобразено от наказващия орган с определянето на глобата в минималния предвиден в закона размер, но не са достатъчни за обосноваване на извод за маловажност на случая. Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.1 от ЗЗДет.

В частта относно наложеното административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3, предл.2 от ЗЗДет., наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съставът на това нарушение се осъществява с неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.4 от ЗЗДет да осигури придружител на непълнолетното си дете на обществено място след 22,00 часа, ако не може лично да го придружи. Цитираната разпоредба на чл.8, ал.4 от ЗЗДет е в отношение на евентуалност спрямо разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗДет, уреждаща задължението на родителя за лично придружаване на непълнолетното дете. Двете задължения на родителя – да придружи лично детето и да осигури придружител – не могат да възникнат едновременно. Ако родителят не е в състояние да придружи лично детето си, отпада задължението му по чл.8, ал.3 от ЗЗДет и за него възниква задължението по чл.8, ал.4 от ЗЗДет за осигуряване на придружител на детето. След като законът урежда двете задължения в отношение на евентуалност, то за тяхното неизпълнение не може да се носи кумулативно административнонаказателна отговорност, като родителят бъде наказан за неизпълнение и на двете задължения.

Волята на законодателя в посочения по-горе смисъл става още по-ясна при тълкуването на административнонаказателната разпоредба на чл.45, ал.3 от ЗЗДет. Неизпълнението на задължението за лично придружаване на детето и неизпълнението на задължението за осигуряване на придружител на детето са уредени като две самостоятелни форми на изпълнителното деяние на уреденото в тази разпоредба едно административно нарушение. Поради това е недопустимо налагането на отделни административни наказания за неизпълнението на всяко от двете задължения.

Ето защо в частта относно наложеното наказание за нарушение по чл.45, ал.3, предл.2 от ЗЗДет наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния административнонаказателен закон и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

1. ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1267/05.11.2010 г., издадено от Началника на РУП-Горна Оряховица, В ЧАСТТА по точка 1 – относно наложеното на С.И.М. административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл.45, ал.3, предл.1 от Закона за закрила на детето.

2. ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1267/05.11.2010 г., издадено от Началника на РУП-Горна Оряховица, В ЧАСТТА по точка 2 – относно наложеното на С.И.М., административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл.45, ал.3, предл.2 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….