РЕШЕНИЕ
№
02.10.2014г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд І
граждански състав
На втори октомври две хиляди и четиринадесета година
В открито
заседание на шестнадесети септември 2014г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Павлина Попова
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 5049 по описа
за 2013 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове по
чл.221 ал.2 от Кодекса на труда във вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Ч.В.Л.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”*” № 1,
представлявано от Б Г, твърди, че между ищцовото дружество и ответника Р.И.К.,
ЕГН **********,*** – продължение 11, ет.2, ап.3, съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение” на ответника със Заповед № 155/ 17.10.2012г. на изпълнителния
директор на дружеството. В настоящото производство се претендира обезщетение по
чл.221 ал.2 от КТ в размер на 1797,43 лв. за срока на предизвестието – два
месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до момента на
изплащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски.
В срока за отговор на ИМ
ответникът, чрез особения си представител, оспорва предявените искове относно размера
на претендираното обезщетение, като заявява, че претенцията на ищеца се
основава на трудов договор от 22.11.2004г., в който договор е уговорено, че
същият се прекратява от служителя с предизвестие от два месеца. Заявява, че
срокът на предизвестието е определен само по отношение на служителя, но не и на
работодателя, поради което следва да се приложат общите правила по чл.326, ал.
2, изр.1-во от КТ, като счита, че размерът на обезщетението следва да се
изчисли на база предизвестие от 30 дни.
В предоставения срок ищецът е
взел становище във връзка с отговора на ИМ, като заявява, че договорът може да
бъде прекратен от работодателя в съответния срок от предизвестието, който е
уговорен и по отношение на служителя. В този смисъл се оспорва изложеното съображение
в отговора на ИМ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените писмени доказателства – трудов договор и
заповед, се установява, че ответникът е работил по безсрочно трудово
правоотношение на длъжността “*” при дружеството - ищец, по силата на сключен трудов договор от
22.11.2004г., който бил прекратен с налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.2
от КТ със заповед № 155/17.10.2012г. на изпълнителния директор на дружеството -
работодател, поради тежко нарушение на трудовата дисциплина, считано от 18.10.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от Кодекса
на труда при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. Ответникът е навел възражение, че обезщетението следва да се присъди за
срок от един месец, тъй като уговореният двумесечен срок за предизвестие касае
единствено служителя, а предвид липсата на уговорка за срок за предизвестие по
отношение на работодателя, то същият следвало да бъде уреденият в Кодекса на
труда такъв от 30 дни. Съдът не споделя наведеното от ответника възражение.
Несъмнено, в трудовия договор липсва уговорка относно срока на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, а е
уговорен такъв единствено по отношение на служителя. Съгласно разпоредбата на
чл.66, ал.1, т. 6 от Кодекса на труда в задължителното съдържание на трудовия
договор се включва и уговорка за еднакъв
срок на предизвестие
и за двете страни при
прекратяване на трудовия договор. Предвид липсата на уговорка за срок за предизвестие по
отношение на работодателя, то следва да се счита за уговорен такъв в размер на
два месеца, какъвто е посочен по отношение на служителя.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, възприето от съда
като обективно, изготвено с необходимите знания и опит в съответната област и
неоспорено от страните, се установява, че брутното трудово възнаграждение за
пълен работен месец преди уволнението – за м. август 2012г., възлиза на
1010,74лв., като размерът на обезщетението за два месеца е 2021,48лв. Вещото
лице е посочило, че след прихващане на неизплатеното от ищеца начислено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и болнични през м. октомври 2012г., остатъкът
е в размер на 1797,43лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на служителя по чл.221, ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен
трудов договор е 30 дни, доколкото не е уговорен по-дълъг срок. В настоящия случай са представени
доказателства да е уговорен по-дълъг от нормативно предвидения срок, а именно
два месеца, поради което и ответникът дължи обезщетение в размер на две брутни
трудови възнаграждения. Искът следва да
се уважи в пълния му размер, тъй като се претендира именно непогасеният чрез
прихващане остатък от обезщетението. Главницата следва да бъде присъдена наред
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът
претендира разноски, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се
присъдят такива в размер на 664лв. / в т.ч. 72лв. – държавна такса, 7лв. – за
съдебно удостоверение, 80лв. – за ССЕ, 150лв. – внесено възнаграждение за
назначения особен представител на ответника, 355лв. – юрисконсултско
възнаграждение/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 вр. с
ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 355,82лв., като в настоящото производство се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 355лв., т.е. под
минималния праг, залегнал в наредбата. Ето защо искането е неоснователно и ще
се отхвърли.
Предвид
изхода на делото, върху ответника следва да се възложи и сумата от 5лв. –
държавна такса за издадено в негова полза съдебно удостоверение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********,*** – * *,
ет.*, ап.*, да заплати на “Ч.В.Л.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.”Г.М.Димитров” № 1, представлявано от Б Г, на основание
чл.221, ал.2 от Кодекса на труда сумата от 1797,43лв./
хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и 43ст./, представляваща неизплатен
остатък от дължимо обезщетение по чл.221, ал.2 от Кодекса на труда, за срока на предизвестието в размер на
две брутни трудови възнаграждения, дължимо поради дисциплинарното му уволнение,
сторено със заповед № 155/17.10.2012г.
на Изпълнителния директор на дружеството, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.03.2013г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 664лв./шестстотин
шестдесет и четири лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.И.К.,
ЕГН **********,*** – * *, ет.*, ап.*, да заплати по сметка на ПРС, в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 5лв./пет
лева/ - държавна такса за издадено в негова полза съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за намаляване на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 355лв. поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5
от ГПК, като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: Ц.Т.