О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 09.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, ХIII
въззивен състав, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря …….. разгледа докладваното от съдия Борисова внчд № 836 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
по жалба под вх. № 22263 от 16.07.2019 г. на Административен съд София град,
която е депозирана от Ю.Б.Г. и адвокат С.Ц.срещу определение от 28.09.2017 г.,
с което на подсъдимия по нохд № 1115/2014 г. по описа на СРС, НО, 102 състав Ю.Б.Г.
е наложена глоба в размер на 1000 лева и на неговия процесуален представител - адвокат
С.Ц.е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Въз основа на жалба депозирана в Административен съд
София град под вх. № 22263 от 16.07.2019 г е образувано кнхд № 8191/2019 г. по
описа на ІV касационен състав. С определение от 25.02.2020 г. е прекратено
производство по делото и същото е изпратено по компетентност на Софийски
градски съд. В мотивите на определението е прието, че жалбата срещу съдебен акт
постановен по чл.266, ал.2 НПК следва да се разгледа като въззивна инстанция от
Софийски градски съд в съответствие с чл.345, ал.1 НПК..
Жалбата от 16.07.2019 г. послужила за
образуване на кнхд № 8191/2019 г. по описа на АССГ, ІV касационен състав и внчд
№ 836/2020 г. по описа на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав е била подадена в СРС и
заведена с вх.№ 1046736 от 08.07.2019 г.
В жалбата се твърди, че обжалвания съдебен
акт е неправилен, порочен, необоснован, незаконосъобразен и постановен в
противоречие на закона, както че е нищожен и липсващ към посочената дата и
заседание. Жалбоподателите твърдят, че за обжалвания съдебен акт не са били
уведомени. Твърдят, че в проведеното съдебно заседание на 28.09.2017 г. по нохд
№ 1115/2014 г. по описа на СРС, НО 102 състав е била постановена присъда, като
освен присъдата други съдебни актове не са били постановявани. Твърди се, че
подсъдимия по делото Ю.Б.Г.
е подал молби за издаване на препис от съдебния протокол, но съдът му е отказал.
Твърди се, че по причина на съда е пропусната възможността да се обжалва
съдебния акт, с който се налага глоба на подсъдимия и адвокат Ц.. Твърди се, че
СРС им е отнел възможността да обжалват съдебния акт по реда на чл.266, ал.4 НПК, както и че им е наложена глоба в размер на 1000 лева, при положение, че
глобата по НПК е до 500 лева. В жалбата се сочи, че адвокат Ц. след като е
получила Уведомление за доброволно изпълнение е заплатила сумата за да няма
последващи изпълнителни действия и увеличаване на сумата. Моли се за отмяна на определение
от 28.09.2017 г., алтернативно за прогласяване на нищожност на съдебния акт и
присъждане на направени съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Във
връзка с жалбата от на Ю.Б.Г. и адвокат С.Ц.депозирана до Административен
съд София град, чрез Софийски районен съд е дадена възможност от последния съд на
частните обвинители по нохд № 1115/2014 г. по описа на СРС, НО 102 състав да
вземат становище, поради което на 18.02.2020 г. е постъпил отговор от техните
повереници - адвокатП.и адвокат Д., с който същите оспорват изложените
твърдения в жалба подадена в СРС с вх.№ 1046736 от 08.07.2019 г. като твърдят,
че тя е недопустима, защото от една страна е просрочена, а от друга страна
компетентен да отмени глобата е единствено съдебния състав, който я е наложил.
Посочват, че в съдебно заседание на 28.09.2017 г. е била наложена глоба на
подсъдимия Ю.Б.Г.,
поради прекъсване на съдебния състав по време на постановяване и прочитане на
присъдата, а на адвокат Ц. е наложена глоба за прекъсване и коментари, а именно
че съдията е „тъп и неграмотен“. Поверениците посочват, че подсъдимия и неговия
защитник са присъствали в откритото съдебно заседание, когато им е наложена
глобата, но не са поискали от съда да им я отмени. Доколкото е подадена две
години след налагане на глобата намират, че жалбата е просрочена, а доколкото
не са направили искане до състава на съда, както предвижда НПК, то считат, че
жалбата е недопустима и производството следва да бъде прекратено, а
определението от 28.09.2017 г. е влязло в законна сила. Молят да се присъдят
направените разноски от частните обвинители по това производство съгласно чл.80 ГПК.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата, атакувания съдебен акт и материалите приложени по нохд № 1115/2014 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, намери за установено от фактическа страна, следното:
Наказателното производство по нохд № 1115/2014
г. по описа на СРС, НО, 102 състав е било образувано по повод внесен от СРП
обвинителен акт срещу Ю.Б.Г. за престъпление по чл.216, ал.5, пр.1, вр. ал.1,
пр.1 НК. По посоченото наказателно производство на 28.09.2017 г. е постановена
присъда № 224914, с която подсъдимия Г. е признат за виновен и е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, като на основание
чл.66, ал.1 НК наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години. С
решение № 474 от 23.05.2019 г. постановено по внохд № 319/2019 г. присъдата на първоинстанционния
съд е потвърдена и е влязла в законна сила на 23.05.2019 г.
В хода на съдебното заседание проведено
на 28.09.2017 г. е постановено определение от председателя на 102 състав, с
което за нарушение на реда в съдебната зала е наложена глоба в размер на 1000
лева на подсъдимия Ю.Б.Г.,
както и е наложена глоба в размер на 1000 лева адвокат С.Ц.. На подсъдимия Г.
глобата е наложена за прекъсване на съдебния състав по време на изложението на
присъдата, а на адвокат Цветкова глобата е наложена за прекъсване и коментари
от нейна страна, че съдията е „тъп и неграмотен“.
По
делото е приложена молба от 09.09.2017 г. на адвокат Ц., с която моли да получи
препис от протокола от съдебното заседание проведено на 28.09.2017 г. Върху
молбата е изписан ръкописен текст „ДА“ без изписана дата и подпис.
На 05.07.2019 г. от подсъдимия Ю.Б.Г.,
чрез неговата майка П.Г., е получено Уведомление за доброволно изпълнение за
заплащане на сумата от 1000 лева, ведно с лихвите до окончателното изплащане на
сумата, представляващи наложена му глоба в съдебно заседание на 28.09.2017 г.
На 11.07.2019 г. от адвокат Ц. е получено
Уведомление за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 1000 лева, ведно
с лихвите до окончателното изплащане на сумата, представляващи наложена й глоба
в съдебно заседание на 28.09.2017 г.
На 08.07.2019 г. е депозирана в СРС жалба
с вх.№ 1046736 от адвокат Ц. и подсъдимия Ю.Г., с която правят искане за отмяна
на съдебен акт от 28.09.2017 г. В жалбата се твърди, че за наложената глоба са
узнали, когато са получили Уведомление за доброволно изпълнение на наложената
глоба.
Върху жалбата е изписано ръкописно „Р“ и
дата 11.07.2019 г. и ръкописен текст : „Няма
основания за отмяна на съдебния акт от 28.09.2017 г., т.к. наказанията са
наложени за обидни квалификации по адрес на съдебния състав и най-малкото
нарушава реда зала“. Под текста е положен подпис.
На
15.07.2019 г. е депозирана в СРС жалба с вх.№ 10478199 от подсъдимия Ю.Г., с
която прави искане за отмяна на съдебен акт от 28.09.2017 г. В жалбата се
твърди, че за наложената глоба е узнал, когато е получил Уведомление за
доброволно изпълнение на наложената глоба на 11.07.2019 г.
Върху жалбата е изписано ръкописно „Р“ и
дата 16.07.2019 г. и ръкописен текст – „Актът
не би могъл да бъде отменен, т.к.произнесен за нарушение реда в съдебно
заседание и обиди към съда. Фазата на изпълнение /доброволно или принудително/
също не позволява подобно действие на съда.“ Под текста е положен подпис.
При така изложената фактология, във връзка с депозираната жалба на 08.07.2019 г. в СРС и на 16.07.2019 г. в АССГ, въззивният съд намира, че в случая липсва законосъобразно произнасяне от страна на първия съд по исканията изложени в процесната жалба, послужила за образуване и на настоящото дело, поради следното:
След запознаване със съдържанието на
изготвения и приложен по делото съдебен протокол от 28.09.2017 г. за проведено
открито съдебно заседания по нохд № 1115/2014 г. по описа на СРС, НО, 102
състав, се констатира, че атакуваното с жалбата на подсъдимия Г. и адвокат Ц.
определение, е произнесено еднолично от председателя на съдебния състав в
същото съдебно заседание. Това е така, защото от една страна от вписаното в
съдебния протокол е видно, че съдебният състав не се е оттеглил на тайно
съвещание след произнасяне на присъдата, с цел обсъждане на коментарите
отправени от страна на подсъдимия и неговия защитник към него по време на
нейното обявяване. От друга страна е видно, че членовете на съдебния състав са
положили подписи под постановено определение по реда на чл.309, ал.4, вр. ал.1 НПК, каквото е изискването на процесуалния закон, след обявяване на присъдата
по делото.
От
изготвения по делото съдебен протокол за проведено съдебно заседание на
28.09.2018 г. е видно, че в това съдебно заседание не е направено искане от
страна на подсъдимия Г. и адвокат Ц. за отмяна на наложената на всеки един от
тях глоба в размер на 1000 лева за нарушение на реда в съдебна зала. В случая не
буди съмнение обстоятелството, че подсъдимия Г. и адвокат Ц. са присъствали в съдебната
зала по време на произнасяне на присъдата по делото, както и по време на
наложената на всеки един глоба, а също така и по време на произнасяне на
определението по чл.309, ал.4, вр. ал.1 НПК, поради което са уведоми лично за
наложената им от председателя на съдебния състав глоба.
При така изложеното за въззивния съд не
е налице съмнение относно обстоятелствата, при които е била наложена глоба на подсъдимия
Г. и на адвокат Ц. от страна на председателя на съдебния състав, а именно за
нарушение на реда в съдебната зала. Процесуалната дейност на председателя на
съдебния състав с оглед на гореизложеното изцяло се покрива с предвидената в
разпоредбата на чл.266, ал.2 НПК функция на същия, а именно да поддържа реда в
съдебната зала като неговите разпореждания са задължителни за всички
присъстващи лица и при груби нарушения може да налага глоба на лицата, които са
ги извършили. В случая чрез налагане на глоба на подсъдимия и неговия защитник
председателят е упражнил именно това свое законово правомощие като е
санкционирал поведението на посочените лица по реда на чл.266, ал.2 НПК, макар
и изрично да не е посочен цифровия текст.
В
конкретния случай от съдържанието материализирано в депозираната жалба на 08.07.2019 г. в СРС и на
16.07.2019 г. в АССГ е видно, че лицата на които са наложени глоби по реда на
чл.266, ал.2 НПК са направили искания за тяхната отмяна пред първия съд. Вярно
е в случая, че искането за отмяна на наложените глоби е направено почти 2 /две/
години след като същите са били наложени на жалбоподателите, което
обстоятелство им е било известно, т.к. са присъствали в съдебната зала на
28.09.2017 г., но независимо от това, срока за тяхното обжалване не е обвързан
от законодателя със срок, който да преклудира възможността и в един по-късен
момент, както е в настоящия случай санкционираните лица да поискат тяхната
отмяна. Това е така, защото съгласно чл.266, ал.4 НПК разпорежданията на
председателя на състава подлежат на обжалване пред съдебния състав без да е
възведен съответен за това срок, както в редакцията на посочената процесуална
норма към 28.09.2017 г., така и в тази към датите 08.07.2019 г. и на 16.07.2019
г. Ето защо настоящия въззивен състав намира, че в случая липсва надлежно,
правилно и законосъобразно произнасяне от страна на първоинстанционния съдебен
състав по реда на чл.266, ал.4 НПК по изложените от жалбоподателите по
настоящото дело искания в молба от 08.07.2019 г. с вх.№ 1046736 от адвокат Ц. и
подсъдимия Ю.Г. и по молба от 15.07.2019 г. с вх.№ 10478199 от подсъдимия Ю.Г..
Липсата на законосъобразно произнасяне съобразно разпоредбата на чл.266, ал.4 НПК от страна на съдебния състав разгледал нохд № 1115/2014 г. по описа на СРС,
НО, 102 състав е довело в случая и до депозиране на жалба в СРС, която е
заведена с вх.№ 1046736 от 08.07.2019 г., а впоследствие е била администрирана
по компетентност на Административен съд София град, където е заведена под вх. №
22263 от 16.07.2019 г. При това положение и доколкото изписаните ръкописни становища
от 11.07.2019 г. върху молба от 08.07.2019 г. и 16.07.2019 г. върху молба от 15.07.2019
г. вероятно от съдия, бе за да е посочено неговото име, не могат да осъществят
и заменят необходимото и дължащо се законосъобразно произнасяне по реда на
чл.266, ал.4 НПК. В така изписания ръкописен текст не се съдържат необходимите реквизити
по смисъла на чл.34 НПК, между които са мотиви и диспозитив, с които се
характеризира един съдебен акт, както и липсва установена яснота относно името
на лицето, което го е изписало.
С оглед на така изложеното по-горе се
налага извода, че настоящото производство като преждевременно образувано,
следва да бъде прекратено, а делото върнато на първия съд с цел неговото
законосъобразно произнасяне по молбите, с които се иска отмяна на наложена
глоба, предвид изискванията на процесуалния закон визирани в разпоредбата на
чл.266, ал.4 НПК.
Водим от горното въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по внчд № 836/2020 г. по описа на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.