Р Е
Ш Е Н
И Е № 260059
гр. Хасково, 26.02.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря К.Н. като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д. №
972 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на сграда с адрес в гр.***,
представлявана от председателя на Управителния съвет Р.П.Г. е останал недоволен
от решение № 450 от 05.08.2020 год., постановено по гр.д. № 11 / 2020 год. по
описа на Районен съд – Хасково, с което са отменени като незаконосъобразни
решенията, взети от Общо събрание на Етажната собственост, проведено на
05.12.2019 год. и обективирани в протокол № 16 от същата дата, поради което го
обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
въззивният съд отхвърли иска, предявен на основание чл.40 от Закона за
управление на етажната собственост.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– ЕТ “К. – С.К.“ – гр.*** - оспорва
въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от ЕТ “К. – С.К.“ – гр.*** против Етажна собственост с адрес в
гр.***, представлявана от председателя на Управителния съвет Р.П.Г., за отмяна
на решенията, взети от Общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/, проведено
на 05.12.2019 год. В исковата молба са изложени твърдения за това, че решението
за свикване на ОС на ЕС е взето от УС, чийто мандат е изтекъл, а решенията на
ОС, чиято отмяна се иска са взети при липса на кворум, на валидно
представителство и извън компетентността на ОС.
Искът,
предявеният на основание чл.40 от ЗУЕС, съдът
преценя като допустим – подаден на 06.01.2020 год., от собственик на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, пред районния съд
по местонахождението на етажната собственост и в 30 - дневния срок от
получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, сторено на 12.12.2019
год. В подкрепа на изложените обстоятелства съдът цени приетите като писмени
доказателства Нотариален акт /НА/ за
покупко – продажба на недвижим имот № 12, том втори, рег.№ 974, дело № 249 /
2000 год., легимиращ ищеца като собственик на самостоятелни обекти от сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр.*** и съобщение за изготвяне на
протокола от ОС, проведено на 05.12.2019 год., поставен на информационното
табло на 12.12.2019 год.
Разгледан
по същество искът е и основателен, по следните съображения: Безспорно по делото
е установено, че на 25.11.2019 год. на заседание на УС е взето решение за свикване
на ОС на ЕС, насрочено за 05.12.2019 год., с дневен ред – Преразглеждане на
резултатите от проверката и анализа на представения отчет за приходите и
разходите на каса ЕС “К.“, бул.***. Видно от приетия като писмено доказателство
по делото протокол № 16 от 05.12.2019 год. е, че на посочената дата е проведено
ОС на ЕС, на което е взето решение, че касовата наличност на каса ЕТ “К.“ към 15.05.2019 год. не е 217.08 лева, а
626.54 лева, като е разпоредено разликата от 409.46 лева да се внесе от С.К. в
срок до 20.12.2019 год. и сумата да се разпредели на собствениците.
Като
писмено доказателство по делото е приет и протокол № 15 от 23.07.2019 год., от
съдържанието на който се установява, че на посочената дата е проведено ОС на
ЕС, на което са приети решения, идентични с тези, приети от ОС, проведено на
05.12.2019 год.
Страните
по делото не спорят, че решенията на ОС на ЕС, проведено на 23.07.2019 год. са
били обжалвани пред Районен съд – Хасково, по описа на който въз основа на
искова молба, подадена на 26.08.2019 год. е било образувано гр.д. № 2461 / 2019
год., приключило с решение, влязло в законна сила на 13.03.2020 год., с което
решенията са били отменени, както и това, че по посоченото дело е било допуснато
обезпечение на иска, предявен на основание чл.40 от ЗУЕС, чрез спиране на
изпълнението на решенията на ОС, съгласно определение на съда от 02.09.2019
год.
Анализът
на посочените по-горе обстоятелства налага безспорния извод, че обжалваните в
настоящото производство решения са взети след като изпълнението на идентични
такива, взети от ОСЕС на 23.07.2019 год., е било спряно като вид обезпечителна
мярка, съгласно чл.40, ал.3 от ЗУЕС – обстоятелство, възприето от
първостепенния съд като такова, обуславящо незаконосъобразност на решенията,
взети от ОСЕС на 05.12.2019 год., предвид това, че ОС не е било упълномощено да
взема решения, които са били предмет на съдебен контрол по висящо и
неприключило съдебно производство. Въззивният съд не споделя този извод на първоинстанционния
съд, предвид задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 5
от 24.06.2017 год. на ВКС по т.д. № 5 / 2014 год., ОСГК, според което спирането
на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /ОСЕС/ е вид обезпечителна мярка, която се
предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от
изпълнението му, докато трае исковият процес. Изхождайки от предназначението и
целта на посочената обезпечителната мярка, следва извода, че последиците на
същата се ограничават до забраната за изпълнение на решението, но не и до
възможността на ОСЕС впоследствие да вземе идентично такова. В подкрепа на изложеното следва да се посочи
и това, че към момента на приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд – 06.07.2020 год., съдебното решение, с което са
отменени решенията на ОСЕС, проведено на 23.07.2019 год., е било влязло в
законна сила - на 13.03.2020 год. – обстоятелство, което е следвало да бъде
преценено, съгласно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. От друга страна, решението,
постановено по гр.д. № 2461/2019 год. по описа на Районен съд – Хасково не може
да послужи като отвод за присъдено нещо, съгласно чл.299, ал.1 от ГПК,
доколкото решенията на ОСЕС, проведено на 23.07.2019 год. са били отменени на
основание, което не е въведено като предмет в настоящото производство.
Независимо
от изложеното по-горе, въззивният съд намира за правилен крайния извод на
първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваните решения, по следните
съображения: На първо място, обжалваните решения са взети в нарушение на чл.5,
ал.1, т.2 от ЗУЕС, според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост имат право да участват в управлението на етажната
собственост. От събраните по делото доказателства съдът приема, че това право
на ищцата е било нарушено, поради недопускане на упълномощения от нея
представител да участва в провеждането на ОС, в каквато насока е и решение № 1
от протокол № 16 от 05.12.2019 год. Безспорно в случая е, че ищцата е
упълномощила Д.П.К. да я представлява на ОС, съгласно пълномощно с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя, извършена на 30.05.2019 год. Нотариално
завереното пълномощно е представено и прието като писмено доказателство по
делото, което по своята правна същност представлява официален свидетелстващ
документ, доказващ с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така,
както се твърди в документа. Обстоятелството, че посоченият в документа ЕГН на
пълномощника е неточен /изписан с 11, а не с 10 цифри/ не опорочава валидността
на извършеното упълномощаване, доколкото ЕГН на пълномощника не е въведен като
задължителен реквизит на пълномощното, относим за неговата валидност. От друга
страна, видно от съдържанието на протокол № 15 от 23.07.2019 год. е, че
пълномощникът е съпруг на ищцата, при което за надлежното упълномощаване не е
било необходимо и спазването на нотариалната форма, съгласно чл.14 от ЗУЕС.
Общото упълномощаване за извършване на действия на обикновено управление
овластява пълномощника да предприема всички мерки, насочени към запазване и охраняване правата на упълномощителя, които
в случая се явяват нарушени с недопускане на пълномощника в работата на ОСЕС,
на изслушване на възраженията му и на неприемането на документи, целящи да
оборят доказателствената сила на документите, въз основа на които е прието
решение за ангажиране имуществената отговорност на ищцата. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че нотариално завереното пълномощно съдържа
забележка, поставена от нотариуса, в която е посочен точният ЕГН на
пълномощника – обстоятелство, което неправилно не е било зачетено от ОСЕС при
преценка валидността на пълномощното.
Съдът
счита, че обжалваните решения са взети в нарушение и на нормата на чл.16, ал.3
от ЗУЕС, съгласно която Общото събрание на собствениците не може да приема
решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни
случаи. Безспорно по делото е установено, че решението на УС на ЕС, взето с
протокол № 56 от 25.11.2019 год. е за свикване на ОСЕС при следния дневен ред –
„Преразглеждане резултатите от проверката и анализа на представения отчет за
приходите и разходите на каса ЕС „К.“, бул.*** Въпросът за разглеждане на
имуществената отговорност на ищцата не фигурира в предварително обявения дневен
ред, поради което и взетите от ОСЕС решения по т.2 и 3 се явяват
незаконосъобразни. Посочените две решения са и извън компетентността на ОСЕС,
предвид изчерпателно изброените такива в нормата на чл.11 от ЗУЕС. В подкрепа
на този извод е и нормата на чл.17 от ЗУЕС, уреждаща кворума при вземане на
решенията, включени в компетентността на ОСЕС.
Обжалваните
решения са взети в нарушение и на нормата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС, според която
ОС се провежда ако присъстват лично или
чрез представители собственици на най – малко 67 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост. Безспорно в случая е установено, че ОСЕС е
насрочено за 05.12.2019 год. от 17.30 часа, като видно от протокол № 16 от
същата дата е, че събранието е започнало в 17.45 часа с участието на
собственици – лично или чрез пълномощник, притежаващи общо 69.16 % от общите
части на етажната собственост, в това число и СК „Т.“, притежаващ 2.63 %,
представляван от съсобственика Н.С. Видно от приложената по делото справка от
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ е, че Сдружение „С.***“ – гр.*** се
представлява от С.С.С., който е придобил правото на собственост върху 7 – я
етаж с площ от 150 кв.м., състоящ се от една зала и помощно помещение, находящ
се в седеметажна сграда с партер /бивше общежитие/ в гр.***, съгласно нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 86 / 2004 год. Доказателства, установяващи, че Н.С.
е съсобственик на имота, описани в НА, не се представят по делото.
Представената от ответника справка за собствениците в сградата на бул.***, в т.9
от която са посочени имената на „С. и Н.С.“, не опровергава направения по-горе
извод за липса на доказателства, установяващи право на собственост, придобито
от Н.С., доколкото името на същата не фигурира в НА, явяващ се титул за
собственост, като приобретател на имота. По делото не са представени и
доказателства, установяващи, че лицата, посочени в справката като съсобственици
са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност. В тежест на
ответника е да установи законосъобразността на атакуваните решения и да обори
твърденията на ищеца, че посоченият в т.5 от протокола от 05.12.2019 год. като
собственик СК“Т.“ е бил надлежно представляван, убедителни доказателства за
което не се представят. С оглед на изложеното и приспадайки притежаваните от СК
„Т.“ 2.63 % ид.ч. от общите части на ЕС, се налага извода, че ОС е проведено
при липса на кворум – 66.53 %, определен като разлика между общо регистрирани –
69.16 % и 2.63 %, явяващ се по-малък от законоустановения минимален праг от 67
%.
Наред
с посочените по-горе обстоятелства, обуславящи извода за неспазване на изискванията за провеждане на ОСЕС, сочещи
на тяхната процесуална незаконосъобразност, съдът счита, че обжалваните решения
се явява и материалноправно незаконосъобразни, предвид разпоредбата на чл.24 ,
ал.5 от ЗУЕС, съгласно която контролният
съвет КС /контрольора/ извършва проверка
на касата най – малко веднъж годишно и представя на общото събрание доклад за
резултатите от нея, а в случаите, когато ЕС
няма КС /контрольор/, какъвто е и разглеждания случай, ОС определя измежду собствениците и ползвателите
лица, които да извършат проверката и да отчетат резултатите от нея. В
разглеждания случай докладът, именуван „Вариант
2 – установяване и доказване на наличните средства в каса ЕС „К.“ е
изготвен от членовете на УС, за които не се представят доказателства да са
избрани по надлежния ред от ОС за извършване на проверката, съгласно
изискването за това, предвидено в цитираната по – горе правна норма. Необходимостта
на подобно овластяване се обуславя и от това, че съгласно решение на ОСЕС от 18.06.2010 год. е прието касата на ЕС да
бъде в „Марса – Р“ АД, управител на което дружество е била Р.Г., участвала в
комисията за проверка на касата, съхранението на която е било предоставено на
ищцата съгласно решение на ОСЕС от 09.10.2007 год. Участието в проверката на
касовата наличност и на лице, което от една страна не е било оправомощено от ОС
за извършване на проверка, а от друга за определен период е било овластено с
функции, идентични с тези на ищцата по съхранение на касовата наличност,
безспорно е довело до опорочаване на взетото решение за несъответствие в
същата.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният на
основание чл.40 от ЗУЕС иск за отмяна на решенията, взети от ОСЕС, проведено на
05.12.2019 год. се явява основателен и доказан, поради което уважавайки същият
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 450 от 05.08.2020
год., постановено по гр.д. № 11 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на
собствениците на сграда с адрес в гр.***, представлявана от председателя на
Управителния съвет Р.П.Г., ЕГН ********** да заплати на ЕТ „К. – С. К.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.*** сумата в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: