Номер 34904.08.2020 г.Град В. Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В. Т.
На 04.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Татяна Събева
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500513
по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Б. Х. Б. – длъжник по изпълнително дело №
20168090400172 по описа на ЧСИ Силвия Косева, peг. № 809 на КЧСИ, с район на действие
ОС-В. Т., подадена чрез адвокат К.В. от САК, срещу Постановление от 10.06.2020 г., с което
е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се сочи, че след изрично отправено искане до ЧСИ за получаване на
всички молби за изпълнителни действия по изпълнителното дело, на процесуалния
представител на длъжника били предоставени молба с вх.№ 22195/27.09.2017 г. и
електронно съобщение с вх.№ 28568/12.12.2019 г. Заема се становище, че изпратеното
електронно съобщение от 12.12.2019 г. от С. И. до съдебния изпълнител не може да се счете
за редовно искане за извършване на изпълнителни действия по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, като се изтъква, че волеизявленията в изпълнителното производство следва да бъдат
обективирани в писмена форма и да бъдат подписани от автора си в съответствие с нормите
на чл. 100 и чл. 102, ал. 1, т. 4 от ГПК. Тъй като електронното съобщение не било подписано
с квалифициран електронен подпис съобразно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, а освен това не било ясно авторството на изявлението, последното
се явявало нередовно и следвало да се счита за неизвършено. Оспорват се развитите от
съдебния изпълнител съображения, монивирали постановяването на отказа, като се изтъква,
1
че соченото в мотивите на обжалваното постановление „уточнение с процесуален
представител“ на конституираната като взискател страна също се явява нередовно
волеизявление, поради липса на цитиран входящ номер на документ, както и на предоставен
препис по изричната молба на пълномощника на длъжника. Заема се становище за вътрешно
противоречие в мотивите на ЧСИ по отношение на момента, от който се прекъсва срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С тези съображения процесуалният представител на
жалбоподателя заключава, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция на 27.09.2019
г. Моли за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и връщане на
делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за прекратяване на
производството. Прави искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението до
произнасяне на съда по жалбата, както и присъждане на разноски за настоящото
производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е подадено писмено възражение от взискателя по
делото - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК Доротея Жекова - ПЧСИ при ЧСИ Силвия
Косева, заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Описва
движението по изпълнителното дело и предприетите от взискателя в хода на
производството изпълнителни действия, като от тях извежда извод, че не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Допълнително изтъква, че приложените по
делото документи от електронна поща съдържат достатъчно информация, позволяваща
идентифицирането на подателя, не будят съмнение в автентичността на електронния адрес,
от който изхождат, поради което са годни да породят желаните с тях правни последици.
Съдът, като взе предвид становищата на жалбоподателя и съдебния изпълнител,
съобрази материалите по приложеното изпълнително дело и като отчете релевантните за
настоящия спор факти, намира следното:
Изпълнително дело № 20168090400172 по описа на ЧСИ Силвия Косева, peг. № 809
на КЧСИ е образувано на 01.02.2016 г. по молба на взискателя „Т. Б. А. Б.“ ЕАД срещу
длъжника Б. Х. Б. . В молбата, освен образуване на изпълнително производство, е поискано
и проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запори върху вещи и
вземания на длъжника и възбрани върху недвижими имоти, както и установяване на
месторабота и налагане на запор върху трудово възнаграждение.
С постановление от 11.09.2017 г., въз основа на изрична молба и представен договор
за цесия, на мястото на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД по делото е конституиран като взискател „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД. С молбата за конституиране е отправено и изрично искане
за извършване на справка за наличие на сключен трудов договор на длъжника и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение при наличие на такъв.
С молба от 27.09.2017 г. взискателят, чрез юрисконсулт М. И., е поискал извършване
2
на справка за наличието на банкови сметки и при установяване на такива – налагане на
запор върху същите, като след извършването на справката, на 28.01.2018 г. процесуалният
представител на взискателя, в писмена форма, обективирана върху самата справка (вх. №
23360 от 16.10.2017 г.), изрично е поискал налагане на запори на банковите сметки на
длъжника в „С.“ АД и „У. Б.“ АД.
На 11.12.2019 г. на електронната поща на съдебния изпълнител постъпва имейл,
регистиран в деловодството на ЧСИ под входящ № 28668/12.12.2019 г. За автор на имейла е
посочено лицето С. И. - юрисконсулт на взискателя, видно от приложеното на л. 64-ти от
изпълнителното дело пълномощно. Изявлението, неподписано с електронен подпис,
съдържа искане за извършване на справка за наличие на банкови сметки по отношение на
длъжника и при установяване на такива – налагане на запор върху същите, както и
извършване на справка за установяване на трудови правоотношение и при установяване на
такива - налагане на запор върху трудовото възнаграждение. След изготвяне на справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, чрез изпращане на неподписан с
електронен подпис имейл, заведен в деловодството на ЧСИ под вх.№ 28966/17.12.2019 г., за
автор на който е посочено отново лицето С. И., е поискано от съдебния изпълнител налагане
на запор на всички банкови сметки на длъжника, разкрити в „Първа инвестиционна банка“
АД, „Р. Б.“ ЕАД и „О. Б. Б.“ АД.
Видно от наличните по изпълнителното дело счетоводни документи, взискателят
своевременно е внасял определените от съдебния изпълнител такси и разноски за
извършване на поисканите действия.
На 09.06.2020 г. по изпълнителното дело постъпва молба от длъжника, чрез
пълномощника му - адвокат К.В., за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради непоискване от страна на взискателя на
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и вдигане на
наложените запори. С постановление от 10.06.2020 г. съдебният изпълнител, приемайки че
не е налице соченото от длъжника основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, постановява
отказ. Препис от постановлението е изпратено по електронен път на пълномощника на
длъжника на 11.06.2020 г., като на 18.06.2020 г. срещу същото постъпва жалба от длъжника,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна - длъжник в изпълнителното производство, и е насочена срещу
подлежащ съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК на обжалване акт. Внесена е и
дължимата държавна такса. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
Проверката за правилност на обжалваното постановлението е предпоставена от нова
преценка дали е налице соченото от жалбоподателя прекратително основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК - липса на активност у взискателя в продължение на две години да поиска
извършване на изпълнително действие, и именно това е предметът и границата на съдебната
проверка в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, независимо дали съдебният изпълнител е издал
нарочно постановление в този смисъл. Самото постановление има декларативен, а не
конститутивен характер, защото прекратяването настъпва по силата на закона, а не по
изявление на съдебния изпълнител, който при установяването на съответните правно
релевантни факти само прогласява вече настъпилото прекратяване.
За да избегне прекратяването на изпълнителното производство, взискателят следва да
поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия, като сочи различни
изпълнителни способи, иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи, когато е удовлетворен само частично, внася
съответните такси и разноски за извършването на поисканите изпълнителните действия.
Следва да се отбележи, че действията, които прекъсват давността по смисъла на ЗЗД за
вземането на кредитора, не трябва да се отъждествяват с действията, поддържащи
висящността на изпълнителния процес, относими към въпроса за перемцията. Не всяко
активно поведение на взискателя е годно да прекъсне давностния срок за вземането му,
докато всяко активно действие поддържа висящността на изпълнителния процес.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК съставлява санкция за онзи кръг от кредитори,
които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат
необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до
принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на
изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните
имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но
освобождава длъжника от ограниченията, които е търпял в рамките на водения спрямо него
изпълнителен процес.
В настоящия случай, видно от приложеното изпълнително дело, взискателят е
проявявал активност и ангажираност в процеса на събиране на вземането си. Спрямо
длъжника регулярно са предприемани изпълнителни действия, като към момента на
подаване на молбата от 09.06.2020 г. не се установява период, продължил две години, в
който да е налице бездействие и незаинтересованост от принудителното удовлетворяване на
вземането на взискателя и съответно обуславящ настъпването на т.нар. перемция по
отношение на жалбоподателя.
4
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изявлението чрез електронно
съобщение с вх.№ 28568/12.12.2019 г. не може да се счете за редовно искане за извършване
на изпълнителни действия и следва да се стича за неизвършено. Действително това
изявление не е подписано по надлежния ред (в настоящия случай - чрез електронен подпис),
което представлява нередовност на изявлението по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 4 вр. чл. 100,
изр. 2 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 101, ал. 1 от ГПК за надлежно извършване на процесуалните
действия се следи служебно, като при констатирана нередовност, на страната се дават
указания в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие, как
тя може да бъде отстранена и в какъв срок. Съгласно презумпцията на чл. 101, ал. 2 от ГПК
след отстраняване на констатираната нередовност, процесуалното действие се смята за
редовно от момента на извършването му.
Адресат на тези задължения е не само съдът, но и съдебният изпълнител, тъй като
правилото на чл. 101 от ГПК е поместено в общата част на ГПК и е пряко приложимо за
всички производства: искови, изпълнителни, обезпечителни, охранителните производства и
производствата по спорна администрация. Ето защо съдебният изпълнител е следвало да
даде указания на взискателя за отстраняване на констатираните нередовности в подходящ
срок с указване на последиците на чл. 101, ал. 3 от ГПК.
В настоящия случай обаче не се установява да са давани указания от ЧСИ на
взискателя, респ. те да не са били изпълнени, поради което и не може да намери приложение
санкцията на чл. 101, ал. 3 от ГПК, т.е. да се приеме, че не е извършено обективираното в
електронно съобщение с вх.№ 28568/12.12.2019 г. процесуално действие. По тези
съображения не могат да се отрекат правните последици на това изявление.
На следващо място, очевидно е, че за съдебния изпълнител не е имало съмнение по
отношение на авторството на електронното изявление и представителната власт на
посочения за автор на същото, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя, след
като ЧСИ е предприел извършването на поисканите с изявлението действия.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя досежно визираното от съдебния
изпълнител в мотивите на обжалваното постановление „уточнение“ на процесуалния
представител на жалбоподателя. Въпреки че не е конкретизирано от ЧСИ, проследявайки в
хронологичен ред движението по изпълнителното дело, съдът намира, че става въпрос за
обективираното върху справката за налични банкови сметки с вх.№ 23360/16.10.2017 г.,
писмено изявление от 28.01.2018 г., изхождащо от процесуалния представител на
взискателя, с което се иска налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в
конкретно посочени банки.
На последно място, налице ли е или не вътрешно противоречие в мотивите на
съдебния изпълнител е въпрос, който е без значение за правилното решаване на делото,
5
поради което съдът не се произнася по изложените в жалбата възражения в тази насока.
Така, предвид изведения от настоящия съдебен състав извод за липса на
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, жалбата на Б. Х. Б. се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед произнасянето по същество по подадената жалба, разглеждането на искането
на жалбоподателят за спиране на принудителното изпълнение се явява безпредметно.
За пълнота на изложението и във връзка с искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за настоящото производство, следва да бъде посочено, че в ГПК липсва
процесуално основание за присъждане на разноски в производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, което се отличава със своята специфика, поради която
за него не намира приложение общия ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и
чл. 81 от ГПК.
По аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Х. Б. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр. С., обл. В. Т., ул. „П. Е.“ № ... срещу Постановление от 10.06.2020 г. по
изпълнително дело № 20168090400172 на ЧСИ Силвия Косева, peг. № 809 на КЧСИ, с район
на действие ОС-В. Т., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20168090400172 по описа на ЧСИ Силвия Косева, обективирано в
жалбата на Б. Х. Б. .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6